Мистериозният синдром Хавана не оставя никакви доказателства след себе си
Според заключенията на две нови проучвания, странното заболяване, което поразява американските дипломати в чужбина през 2016 година, не е оставило трайни мозъчни увреждания. Познато като синдрома Хавана, странното положение нормално включва зашеметяване, главоболие и замъглено зрение наред с други неврокогнитивни признаци. Но повода за него остава цялостна мистерия.
Теориите за естеството на синдрома стартират да се популяризират, когато първите случаи са регистрирани измежду държавни чиновници в посолството на Съединени американски щати в Хавана, Куба. Страдащите настояват, че са чували мощни шумове и са усещали напън в главата си, след което са развили редица други признаци, в това число бодърствуване.
Наречени от здравните чиновници на Съединени американски щати „ аномални здравни произшествия “ (АЗИ), тези признаци скоро са докладвани и от чиновници в други посолства – в Китай и Австрия. Въпреки неналичието на солидни доказателства, доста наблюдаващи – в това число високопоставени политици – започнват да популяризират концепцията, че всичко е провокирано от някакъв тип импулсна енергийна офанзива, макар че понастоящем не е ясно какъв тъкмо тип оръжие би могло да провокира такива признаци.
Засилвайки суматохата, едно изследване, оповестено през 2019 година, открива, че страдащите от синдрома имат понижено бяло вещество и функционална съгласуваност в слуховите и визуално-пространствените подмрежи на мозъка. Сега обаче тези данни са оспорени от двойка нови изследвания, които не откриват никакви клинични разлики сред заболелите тогава лица и здравите контроли.
Първото от тях включва 81 души със синдрома и 48 незасегнати лица. След осъществяване на сканиране с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на всеки участник откривателите не откриват обилни разлики в структурата или функционалността на мозъка сред двете групи.
„ От тези констатации може да се заключи, че от позиция на структурния магнитен резонанс няма доказателства за необятно публикувани мозъчни лезии в групата с АЗИ “, пишат те. Важно е да се означи, че последващите сканирания също по този начин разкриват, че мозъците на хората със синдрома на Хавана остават постоянни с течение на времето, „ което допуска липса на еволюиращи лезии “.
„ Липсата на еволюиращи лезии може да значи липса на остра мозъчна контузия, защото множеството контузии водят до промени с течение на времето “, заключават откривателите. Въпреки това те споделят и, че фактът, че тяхното изследване „ не е разпознало неврологичен автограф на мозъчно увреждане в тази кохорта на АЗИ, не омаловажава сериозността на клиничното положение “.
Второто изследване съпоставя магнитно-резонансните сканирания на 86 души със синдрома Хавана с тези на 30 контролни лица. Отново не са следени обилни разлики сред двете групи.
Тълкувайки внимателно своите данни, създателите пишат, че „ неналичието на доказателства за мозъчно увреждане не значи безусловно, че не е налице такова или че то не е настъпило по време на АЗИ “. Те също по този начин означават, че макар неналичието увреждане, 28% от лицата със синдрома са посочили признаци на „ функционални неврологични нарушавания “, като да вземем за пример световъртеж.
„ Възможно е също по този начин лицата с АЗИ да изпитват резултатите от увреждане, което е довело до световъртежа и други признаци, само че към този момент не е откриваемо “, пишат откривателите.
В последна сметка нито едно от изследванията не е в положение да позволи загадката какво е предизвикало синдрома. Авторите на втората публикация обаче споделят, че „ в случай че в действителност става дума за „ ориентирана енергийна офанзива “, тя наподобява основава признаци без непрекъснати или откриваеми физиологични промени “.
