Хората могат да са тъжни и добре едновременно
Според Световната здравна организация депресията е основната причина за неприятно здравословно положение и неработоспособност в света и визира 350 милиона хора. Националният институт по душевно здраве споделя, че 7% от всички американци изпадат годишно в меланхолия. Повечето хора не желаят да приказват с депресираните си познати. Защо е по този начин, изяснява пред адиторията на TED Бил Бернат, комедиен артист. Той има няколко оферти по какъв начин да споделяме с депресирани.
Защо някои от вас стоят встрани от депресирани хора? Може да ви е боязън, че когато говорите с тях, внезапно ще се почувствате виновни за тяхното положение? Те не чакат да сте лекар, просто се отнесете с тях другарски.
Не знаете какво да кажете? Думите не са най-важното нещо, върху което да се фокусирате. Може да ви е боязън да си видите сянката… Хей, в случай че сте съумели да избягате сполучливо от вашите персонални прочувствени демони - това е ужасно.
Може да сте чули, че депресията е заразна и ви е боязън да не се болестите? Донесете си дезенфиктант за ръце. Много по-вероятно е да се болестите с удоволствието да се сближите с някого.Може би виждате депресираните като повредени или с недостатъци? Мозъците ни не са развалени или развалени, а просто работят по друг метод. Едно от най-неприятните неща, които можете да кажете, е „ Стегни се. Просто го преодолей. " Проблемът е медицински. Не ни натискайте, с цел да ни „ оправите “. Благодаря, само че... този напън може да направи нас - депресираните, да се усещаме като че ли сме ви разочаровали. Не приемайте отрицателните ни отговори персонално. Хората могат да са тъжни и да са добре по едно и също време. Не се опитвайте да развеселите депресирания. Няма потребност да говорите с депресирания като с безумен. Не е нужно тонът ви да е траурен и проникновен. Говорете естествено. Бъдете себе си. Не играйте функции.Не обещавайте да извършите нещо дружно единствено, с цел да ободрите депресирания. Не обещавайте нищо, което не можете да извършите.Ако оферирате поддръжка, изяснете тъкмо какво можете и не можете да извършите. Например: „ Хей, обаждай се или ми пиши когато и да е, само че може да не мога да ти отговоря незабавно. " Не повеждайте диалог за меланхолия, а за естествените неща от живота. Поканете ги да допринесат с нещо за благосъстоянието на вашия живот по някакъв метод, даже и да е нещо малко, като да вземем за пример да отидете да гледате филм, който от дълго време сте желали да гледате. Ако говорите на депресиран човек като че ли животът му е тъкмо толкоз значим, натоварен и хубав като вашия, тогава няма потребност да градите мост сред него и вас, тъй като сте избрали да запълните пропастта. Фокусирайте се върху това, вместо върху думите си, и може това да е най-освежителният диалог през целия негов живот.
Защо някои от вас стоят встрани от депресирани хора? Може да ви е боязън, че когато говорите с тях, внезапно ще се почувствате виновни за тяхното положение? Те не чакат да сте лекар, просто се отнесете с тях другарски.
Не знаете какво да кажете? Думите не са най-важното нещо, върху което да се фокусирате. Може да ви е боязън да си видите сянката… Хей, в случай че сте съумели да избягате сполучливо от вашите персонални прочувствени демони - това е ужасно.
Може да сте чули, че депресията е заразна и ви е боязън да не се болестите? Донесете си дезенфиктант за ръце. Много по-вероятно е да се болестите с удоволствието да се сближите с някого.Може би виждате депресираните като повредени или с недостатъци? Мозъците ни не са развалени или развалени, а просто работят по друг метод. Едно от най-неприятните неща, които можете да кажете, е „ Стегни се. Просто го преодолей. " Проблемът е медицински. Не ни натискайте, с цел да ни „ оправите “. Благодаря, само че... този напън може да направи нас - депресираните, да се усещаме като че ли сме ви разочаровали. Не приемайте отрицателните ни отговори персонално. Хората могат да са тъжни и да са добре по едно и също време. Не се опитвайте да развеселите депресирания. Няма потребност да говорите с депресирания като с безумен. Не е нужно тонът ви да е траурен и проникновен. Говорете естествено. Бъдете себе си. Не играйте функции.Не обещавайте да извършите нещо дружно единствено, с цел да ободрите депресирания. Не обещавайте нищо, което не можете да извършите.Ако оферирате поддръжка, изяснете тъкмо какво можете и не можете да извършите. Например: „ Хей, обаждай се или ми пиши когато и да е, само че може да не мога да ти отговоря незабавно. " Не повеждайте диалог за меланхолия, а за естествените неща от живота. Поканете ги да допринесат с нещо за благосъстоянието на вашия живот по някакъв метод, даже и да е нещо малко, като да вземем за пример да отидете да гледате филм, който от дълго време сте желали да гледате. Ако говорите на депресиран човек като че ли животът му е тъкмо толкоз значим, натоварен и хубав като вашия, тогава няма потребност да градите мост сред него и вас, тъй като сте избрали да запълните пропастта. Фокусирайте се върху това, вместо върху думите си, и може това да е най-освежителният диалог през целия негов живот.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ