Що е то пустиня и има ли тя почва у нас
Според сухата формулировка пустинята съставлява географска област, в която преваляванията са мощно лимитирани и в следствие от това изискванията за живот на растения и животни там са доста тежки или даже невъзможни. Ако се следва това определение, спонтанната реакция на въпроса има ли пустини в Европа е " не ". Ако пък питането се отнася съответно за територията на България, би трябвало отрицанието да е още по-категорично.
И въпреки всичко, в случай че някой ден се случи да отговаряте на подобен въпрос за сигурна сума в " Стани богат ", не бързайте. Защото правилният отговор в действителност е " да ": в Европа има две естествено образувани пустини - едната се назовава Табернас и се намира край град Алмерия в испанската самостоятелна област Андалусия, а другата се назовава Побити камъни и се намира в област Варна в Северозападна България.
Слабоизвестният факт е едно от първите неща, които туристите научават при идването си в красивата околност на двайсетина километра от морската столица. За посетителите е значимо да слушат деликатно откритата лекция, която получават за добре пристигнали в осведомителния център на входа, тъй като най-паметливите ще бъдат възнаградени в спонтанната блиц викторина в края ѝ.
Побитите камъни са естествен феномен на милиони години, за чийто генезис
учените към момента нямат единна доктрина
Разположени на повърхност от 7 кв. км на 19 км от Варна по остарелия път към София, те съставляват отбор от варовикови формирания. Огромната част от тях имат тип на колони, стърчащи от пясъчните дюни, като че ли забодени отвисоко в земята - откъдето идва и името им.
Съществуват най-малко 10 разнообразни версии за образуването на Побитите камъни, като хипотезите се разделят в две съществени групи - за органически и неорганичен генезис. Първите са свързани с коралови организми (макар при изследванията корали да не са открити), вкаменени газови извори, биогенни водораслови скупчвания или вкаменена гора. Според вторите произходът се изяснява с призматичното изветряне на скалите, с образуването на пясъчно-варовикови конкреции или с инфилтрация.
Разбира се, не липсват и теории, че колоните са дело на човешка ръка, а има и свръхестествени догатки, родили цели митове. Популярен мит споделя, че античен държател строил великански замък, а подчинените му великани носели колоните от разнообразни краища на света. Когато градежът приключил, исполините нахвърляли непотребните блокове в близост и по този начин се образувала местността.
Най-сериозната доктрина гласи, че преди към 50 млн. години тук е било дъното на праисторическото Лютеско море. След отдръпването на водата му останали три пласта - глина, пясък и варовик, а каменните колоси са се образували към подводни газови залежи. При отделянето си газът слепвал песъчинки, варовикови отлагания и дребни черупчести мекотели, което изяснява за какво каменните цилиндри от вътрешната страна са кухи.
Въз основа на изобилното наличие на вкаменелости образуванията са датирани от учените в интервала низък еоцен (преди 48.6 - 53 млн. години). Край Побитите камъни са открити следи от праисторически селища, данните от които приказват, че в дълбоката античност местността е била сакрално място. Смята се, че водата, която извира наоколо, е лековита, а енергийното поле е толкоз мощно, че мобилните телефони замлъкват. Последното сигурно не е правилно.
За първи път Побитите камъни са документирани научно през 1829 година До 1942 година у нас са наричани със своето турско название - Дикилиташ, означаващо безусловно същото ( " побити камъни " ). През 1995 година са оповестени за естествена забележителност, а от 2002 година са категоризирани като предпазена околност.
Скалният феномен придобива международна известност
с помощта на книгата на съветския откривател Виктор Тепляков " Писма от България " (1833 г.), дошъл у нас с задачата да попълни с артефакти сбирката на новосъздадения археологически музей в Одеса. Ето по какъв начин той разказва гледката, на която се натъква покрай Варна:
" Когато излезете от дълбините на заобикалящата ви гора, пред вас се открива просторен площад. На него - пресечена на няколко места от високи шубраци, стърчи камара от великански колони, или по-точно казано, те са разхвърляни на три версти. Казвам разхвърляни, защото тяхното разположение не следва нито избран ред, нито елементарната архитектурна поредност.
Хилядите чудесни колони ви поразяват с най-странни форми. На едни места те се издигат във тип на напълно верни цилиндри, на други наподобяват на кула или на полуразрушена пирамида, или на кръстосан конус, а някои в основата си се уголемяват и като че ли са опасани с необятни корнизи.
Има възвишения с толкоз гъсто ситуирани едни до други стълбове, че несъзнателно припомнят остатъци от антична изложба. Едни от тях са кухи и вътрешността им е запълнена със сива пясъчна маса. "
Самите колони са с височина от 5 до 7 метра и дебелина от 30 сантиметра до 3 метра. Природните статуи са предизвикателство за човешкото въображение, което е оприличило доста от тях на познати нему облици от битието - хора, животни, чудовища, митични същества. Ефектът от чудноватата панорама се укрепва от лимитираната флора в близост, показана от редки растителни типове като кактуси, планинска роза, флокс, акация.
Най-известният и атрактивен за туристите отбор е " Дикилиташката група ". Комплексът се състои от
над 300 разнообразни по величина колони,
ситуирани на повърхност към 100 декара. Някои от колоните носят имена като Самотникът, Малкият престол, Гъбата, Фонтанът, Камъкът на плодородието, Войникът, Камъкът на божествената обич, Сърцето... В основата им са изрисувани бели букви от глаголицата за по-лесно различаване.
Домакините от осведомителния център предлагат на посетителите да бъде открит Кръгът на желанията, представляващ естествена кръгла " ограда " от по-малки камъни, заобикалящи няколко разнообразни по величина варовикови колони. Според легендата, в случай че застанеш в този кръг и изречеш желанията си (или най-малко помислиш за тях), те ще се осъществен... Засега няма доказателства в нито едната посока.
" Страшимировската група " също е доста впечатляваща. Разположена е на юг от главната група, до с. Страшимирово, и е формирана от четири близки един до различен ансамбъла с доста разнообразни по величина и форма структури. Характерна специфичност на колоните тук е, че са издути по средата, като че ли два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях доближават до 9 м в диаметър.
Групите " Слънчево " и " Баново " са ситуирани в покрайнините на едноименните села и също имат своя сексапил. Една от каменните статуи прилича втвърден шадраван, в съседство лежи каменен " лъв " с диаметър в основата над 12 м, на друго място пък може да бъдат видени колосални " гъби ". А при по-свободно въображение всеки може да откри своя лична форма.
Преди да дадете воля на фантазията си, се концентрирайте върху описа на уредника на входа. Ако сте запомнили по какъв начин се споделя античното море, на чието дъно се счита, че са се образували Побитите камъни, ще бъдете възнаградени с талисман по личен избор. Ако не сте внимавали задоволително, ползвайте жокер " Помощ от публиката ", като си договарянията този текст.
И въпреки всичко, в случай че някой ден се случи да отговаряте на подобен въпрос за сигурна сума в " Стани богат ", не бързайте. Защото правилният отговор в действителност е " да ": в Европа има две естествено образувани пустини - едната се назовава Табернас и се намира край град Алмерия в испанската самостоятелна област Андалусия, а другата се назовава Побити камъни и се намира в област Варна в Северозападна България.
Слабоизвестният факт е едно от първите неща, които туристите научават при идването си в красивата околност на двайсетина километра от морската столица. За посетителите е значимо да слушат деликатно откритата лекция, която получават за добре пристигнали в осведомителния център на входа, тъй като най-паметливите ще бъдат възнаградени в спонтанната блиц викторина в края ѝ.
Побитите камъни са естествен феномен на милиони години, за чийто генезис
учените към момента нямат единна доктрина
Разположени на повърхност от 7 кв. км на 19 км от Варна по остарелия път към София, те съставляват отбор от варовикови формирания. Огромната част от тях имат тип на колони, стърчащи от пясъчните дюни, като че ли забодени отвисоко в земята - откъдето идва и името им.
Съществуват най-малко 10 разнообразни версии за образуването на Побитите камъни, като хипотезите се разделят в две съществени групи - за органически и неорганичен генезис. Първите са свързани с коралови организми (макар при изследванията корали да не са открити), вкаменени газови извори, биогенни водораслови скупчвания или вкаменена гора. Според вторите произходът се изяснява с призматичното изветряне на скалите, с образуването на пясъчно-варовикови конкреции или с инфилтрация.
Разбира се, не липсват и теории, че колоните са дело на човешка ръка, а има и свръхестествени догатки, родили цели митове. Популярен мит споделя, че античен държател строил великански замък, а подчинените му великани носели колоните от разнообразни краища на света. Когато градежът приключил, исполините нахвърляли непотребните блокове в близост и по този начин се образувала местността.
Най-сериозната доктрина гласи, че преди към 50 млн. години тук е било дъното на праисторическото Лютеско море. След отдръпването на водата му останали три пласта - глина, пясък и варовик, а каменните колоси са се образували към подводни газови залежи. При отделянето си газът слепвал песъчинки, варовикови отлагания и дребни черупчести мекотели, което изяснява за какво каменните цилиндри от вътрешната страна са кухи.
Въз основа на изобилното наличие на вкаменелости образуванията са датирани от учените в интервала низък еоцен (преди 48.6 - 53 млн. години). Край Побитите камъни са открити следи от праисторически селища, данните от които приказват, че в дълбоката античност местността е била сакрално място. Смята се, че водата, която извира наоколо, е лековита, а енергийното поле е толкоз мощно, че мобилните телефони замлъкват. Последното сигурно не е правилно.
За първи път Побитите камъни са документирани научно през 1829 година До 1942 година у нас са наричани със своето турско название - Дикилиташ, означаващо безусловно същото ( " побити камъни " ). През 1995 година са оповестени за естествена забележителност, а от 2002 година са категоризирани като предпазена околност.
Скалният феномен придобива международна известност
с помощта на книгата на съветския откривател Виктор Тепляков " Писма от България " (1833 г.), дошъл у нас с задачата да попълни с артефакти сбирката на новосъздадения археологически музей в Одеса. Ето по какъв начин той разказва гледката, на която се натъква покрай Варна:
" Когато излезете от дълбините на заобикалящата ви гора, пред вас се открива просторен площад. На него - пресечена на няколко места от високи шубраци, стърчи камара от великански колони, или по-точно казано, те са разхвърляни на три версти. Казвам разхвърляни, защото тяхното разположение не следва нито избран ред, нито елементарната архитектурна поредност.
Хилядите чудесни колони ви поразяват с най-странни форми. На едни места те се издигат във тип на напълно верни цилиндри, на други наподобяват на кула или на полуразрушена пирамида, или на кръстосан конус, а някои в основата си се уголемяват и като че ли са опасани с необятни корнизи.
Има възвишения с толкоз гъсто ситуирани едни до други стълбове, че несъзнателно припомнят остатъци от антична изложба. Едни от тях са кухи и вътрешността им е запълнена със сива пясъчна маса. "
Самите колони са с височина от 5 до 7 метра и дебелина от 30 сантиметра до 3 метра. Природните статуи са предизвикателство за човешкото въображение, което е оприличило доста от тях на познати нему облици от битието - хора, животни, чудовища, митични същества. Ефектът от чудноватата панорама се укрепва от лимитираната флора в близост, показана от редки растителни типове като кактуси, планинска роза, флокс, акация.
Най-известният и атрактивен за туристите отбор е " Дикилиташката група ". Комплексът се състои от
над 300 разнообразни по величина колони,
ситуирани на повърхност към 100 декара. Някои от колоните носят имена като Самотникът, Малкият престол, Гъбата, Фонтанът, Камъкът на плодородието, Войникът, Камъкът на божествената обич, Сърцето... В основата им са изрисувани бели букви от глаголицата за по-лесно различаване.
Домакините от осведомителния център предлагат на посетителите да бъде открит Кръгът на желанията, представляващ естествена кръгла " ограда " от по-малки камъни, заобикалящи няколко разнообразни по величина варовикови колони. Според легендата, в случай че застанеш в този кръг и изречеш желанията си (или най-малко помислиш за тях), те ще се осъществен... Засега няма доказателства в нито едната посока.
" Страшимировската група " също е доста впечатляваща. Разположена е на юг от главната група, до с. Страшимирово, и е формирана от четири близки един до различен ансамбъла с доста разнообразни по величина и форма структури. Характерна специфичност на колоните тук е, че са издути по средата, като че ли два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях доближават до 9 м в диаметър.
Групите " Слънчево " и " Баново " са ситуирани в покрайнините на едноименните села и също имат своя сексапил. Една от каменните статуи прилича втвърден шадраван, в съседство лежи каменен " лъв " с диаметър в основата над 12 м, на друго място пък може да бъдат видени колосални " гъби ". А при по-свободно въображение всеки може да откри своя лична форма.
Преди да дадете воля на фантазията си, се концентрирайте върху описа на уредника на входа. Ако сте запомнили по какъв начин се споделя античното море, на чието дъно се счита, че са се образували Побитите камъни, ще бъдете възнаградени с талисман по личен избор. Ако не сте внимавали задоволително, ползвайте жокер " Помощ от публиката ", като си договарянията този текст.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ