Бягането може да замести лекарствата в борбата с депресията
Според революционно изследване бягането е също толкоз дейно, колкото и медикаментите, когато става въпрос за битка с депресията. Учените от университета " Vrije " в Амстердам откриват, че наред с повишението на физическата форма на пациентите, почти идентичен % от лицата с меланхолия и тревога са изпитали усъвършенстване след 16 седмици - без значение дали са бягали или са приемали антидепресанти (44%), заяви „ Study Finds ”.
Участниците или са се включили към група за тичане под наблюдаване два до три пъти седмично, или им е бил постановен SSRI есциталопрам.
Повечето участници избрали физическите извършения, които освен подобрили психологичното им здраве, само че имали позитивен резултат и върху тежестта, обиколката на талията, кръвното налягане и сърдечната активност. Обратно, при тези, които приемали антидепресанти, нормално се следило утежняване на физическата форма.
Експертите обаче акцентират, че елементарното съветване на пациентите да тичат не е задоволително. Повече бегачи са се отказали от проучването, като единствено 52% от тях са се придържали към режима, спрямо 82-% на придържане при тези, които са приемали медикаменти.
" Искахме да съпоставим по какъв начин физическите извършения или антидепресантите въздействат на общото ви здраве, а освен на психологичното ", споделя професор Бренда Пенинкс от университета " Vrije ". " И двете интервенции помогнаха при депресията в почти идентична степен. Антидепресантите като цяло имаха по-лошо влияние върху телесното тегло, вариабилността на сърдечния темп и кръвното налягане, до момента в който лечението с тичане докара до усъвършенстван резултат върху общата физическа форма и сърдечния темп да вземем за пример ".
Изследователите прибавят, че въпреки на доста пациенти да им харесва концепцията за физически извършения, непрекъснатото присъединяване в тях може да се окаже предизвикателство. Въпреки очевидните изгоди, повече участници са се придържали към приема на медикаменти, в сравнение с към поддържането на рутинни извършения два пъти седмично. Екипът акцентира смисъла на съответния контрол и насърчаването, когато се предизвиква физическата интензивност като средство за лекуване.
От 141 участници, на които са препоръчани или SSRI антидепресанти, или групови бягания в продължение на 16 седмици, 45 са избрали медикаментите, а 96 са избрали бягането. Групата, приемаща лекарства, като цяло се е придържала към наставления им режим без обилни промени в всекидневието си. Бегачите обаче участваха в групови сесии под наблюдаване с дълготрайност 45 минути два до три пъти седмично. Този метод имаше за цел да противодейства на заседналия метод на живот, който постоянно се свързва с депресията и тревогата, като предизвиква интензивността навън, слагането на цели и присъединяване в групата.
" Антидепресантите като цяло са безвредни и ефикасни. Те работят при множеството хора. Знаем, че нелекуването на депресията въобще води до по-лоши резултати ", споделя професор Пенинкс. " Въпреки това би трябвало да разтеглим арсенала си за лекуване, защото не всички пациенти реагират на антидепресанти или са склонни да ги одобряват. Нашите резултати демонстрират, че използването на терапия с физически извършения е нещо, към което би трябвало да се отнасяме доста по-сериозно, защото то може да бъде добър - а може би даже по-добър - избор за някои от нашите пациенти. "
Авторът на изследването акцентира също по този начин евентуалните странични резултати на лекуването и смисъла на това да се обмисли намаляването и прекратяването на антидепресантите, когато това е подходящо./БГНЕС
