BioNTech/Pfizer и Moderna създават многогодишен имунитет?
Според изследване, оповестено в списание „ Нейчър “, mРНК-ваксините като Moderna и BioNTech/Pfizer евентуално обезпечават отбрана в продължение на години. В подобен случай възобновяване на имунизацията няма да е нужно, в случай че структурата на ковид не се промени внезапно посредством разновидности. Обект на изследването са били единствено РНК-ваксините, векторните не са били оценени.
Влиянието на B-клетките
Учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са проучвали най-много така наречен " ембрионален център " в лимфните възли, който поражда след зараза или след имунизация. Решаваща роля в това отношение играят така наречен В-лимфоцити или в резюме В-клетки. Те спадат към белите кръвни телца и единствено те могат да образуват плазмени кафези, които създават антитела. В-клетките и Т-клетките са детайли от така наречен „ адаптивна имунна система “, която може да се настройва по отношение на нови или изменени вируси.
Ако B-клетките бъдат задействани посредством тези несвойствени на организма антигени, те могат да се доразвият, тъй че сами да стартират да създават антигени. И колкото по-дълго останат в тялото тези В-лимфоцити, толкоз по-добре се оправя имунната система и с разновидностите на вируса. Американските учени са открили, че у всички 14 участници в изследването, които били ваксинирани с РНК-ваксина, „ зародишният център “ в лимфните възли остава доста деен в продължение на неизмеримо дълъг интервал от 15 седмици след слагането на първата доза. Обичайно този център е деен единствено в течение на 14 дни след имунизиране или след зараза, след което последователно интензивността му спада.
Трайна имунна отбрана против ковид?
Още през февруари друго изследване установи, че прекаралите COVID-19 пациенти имат имунни кафези против ковид в костния си мозък и осем месеца след болестта. На базата на това и на други проучвания може да се направи изводът, че В-лимфоцитите, които пазят „ загатна “ за инфекцията, най-вероятно се задържат цяла година в организма. Ако оздравелите по-късно бъдат и имунизирани, те вероятно ще могат да си изградят даже трайни имунни кафези против SARS-CoV-2. Подобна дълготрайна отбрана би могла да се сътвори и у хората, ваксинирани с mРНК-ваксина, допускат учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Ако в течение на времето вирусът не промени коренно структурата си посредством разновидности, от постоянно възобновяване на имунизацията ще имат потребност единствено хората с по-слаба имунна система - т.е. по-възрастните или тези, които одобряват лекарства за угнетяване на имунната система.
Ваксините пазят и против Делта разновидността
Основните утвърдени досега ваксини обезпечават отбрана и против новата разновидност Делта, която се популяризира доста по-лесно, демонстрират изследванията на откривателите от института „ Паул Ерлих “. Тяхното мнение е, че „ позволените в Европейски Съюз ваксини оферират при цялостна имунизация от добра до доста добра отбрана “. Същевременно се акцентира значимостта на „ цялостната имунизация “ - който има сложена единствено една доза AstraZeneca, BioNTech или Moderna, е изложен на по-висок риск да се болести от Делта разновидността. По тази причина в Германия се обмисля редуциране на интервала сред първата и втората имунизация, с цел да получат повече хора оптимално бързо пълноценна отбрана и против разновидността.
Автор: Александър Фройнд
Влиянието на B-клетките
Учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са проучвали най-много така наречен " ембрионален център " в лимфните възли, който поражда след зараза или след имунизация. Решаваща роля в това отношение играят така наречен В-лимфоцити или в резюме В-клетки. Те спадат към белите кръвни телца и единствено те могат да образуват плазмени кафези, които създават антитела. В-клетките и Т-клетките са детайли от така наречен „ адаптивна имунна система “, която може да се настройва по отношение на нови или изменени вируси.
Ако B-клетките бъдат задействани посредством тези несвойствени на организма антигени, те могат да се доразвият, тъй че сами да стартират да създават антигени. И колкото по-дълго останат в тялото тези В-лимфоцити, толкоз по-добре се оправя имунната система и с разновидностите на вируса. Американските учени са открили, че у всички 14 участници в изследването, които били ваксинирани с РНК-ваксина, „ зародишният център “ в лимфните възли остава доста деен в продължение на неизмеримо дълъг интервал от 15 седмици след слагането на първата доза. Обичайно този център е деен единствено в течение на 14 дни след имунизиране или след зараза, след което последователно интензивността му спада.
Трайна имунна отбрана против ковид?
Още през февруари друго изследване установи, че прекаралите COVID-19 пациенти имат имунни кафези против ковид в костния си мозък и осем месеца след болестта. На базата на това и на други проучвания може да се направи изводът, че В-лимфоцитите, които пазят „ загатна “ за инфекцията, най-вероятно се задържат цяла година в организма. Ако оздравелите по-късно бъдат и имунизирани, те вероятно ще могат да си изградят даже трайни имунни кафези против SARS-CoV-2. Подобна дълготрайна отбрана би могла да се сътвори и у хората, ваксинирани с mРНК-ваксина, допускат учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Ако в течение на времето вирусът не промени коренно структурата си посредством разновидности, от постоянно възобновяване на имунизацията ще имат потребност единствено хората с по-слаба имунна система - т.е. по-възрастните или тези, които одобряват лекарства за угнетяване на имунната система.
Ваксините пазят и против Делта разновидността
Основните утвърдени досега ваксини обезпечават отбрана и против новата разновидност Делта, която се популяризира доста по-лесно, демонстрират изследванията на откривателите от института „ Паул Ерлих “. Тяхното мнение е, че „ позволените в Европейски Съюз ваксини оферират при цялостна имунизация от добра до доста добра отбрана “. Същевременно се акцентира значимостта на „ цялостната имунизация “ - който има сложена единствено една доза AstraZeneca, BioNTech или Moderna, е изложен на по-висок риск да се болести от Делта разновидността. По тази причина в Германия се обмисля редуциране на интервала сред първата и втората имунизация, с цел да получат повече хора оптимално бързо пълноценна отбрана и против разновидността.
Автор: Александър Фройнд
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ