Убиецът на пластмаса
Според проф. Джон МакГийхан от Университета в Портсмут ензимът PETase би трябвало да се преглежда като евентуално революционна технология за преработване на пластмасите, тъй като на процедура ги разгражда до базовите им съставки.
© Reuters Задава се гражданска война при преработването на пластмаса. Още по тематиката
Китайската възбрана за импорт на боклуци кара Европа да търси решение на казуса
Някои страни намират други места в Азия, които да одобряват боклука им. Източна Европа също е вид
27 фев 2018
Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко
Съоснователят и изпълнителен шеф на Think Beyond Plastic пред " Капитал "
18 яну 2018
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас
Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Западът е в стрес от възбраната за импорт в Китай на пластмасови боклуци
Европейски Съюз незабавно ще би трябвало да промени модела на преработващата си промишленост
15 яну 2018
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017 Изследователски екипи от няколко страни са съумели да синтезират революционен нов ензим, който в дълготраен проект може да се окаже решение на все по-сериозния проблем с пластмасовите боклуци. Разработката е дело на учени от Университета в Портсмут, Англия, и Националната лаборатория за възобновими енергоизточници (NREL) към щатското министерство на енергетиката. Тя се базира на предходната работа на техни японски сътрудници, оповестили необичайно и ненадейно изобретение единствено преди 2 години. През май 2016 година група японски учени оповестиха, че са съумели да изолират бактерия, хранеща се с пластмаса от вида " полиетилен терефталат ", или PET. От този петролен субпродукт се вършат множеството опаковки за храни и питиета, замърсяващи околната среда.
Името на бактерията е Ideonella sakaiensis и тя създава ензим, наименуван PETase. Чрез него микроорганизмът разгражда пластмасите и си набира от тях хранителни субстанции. Интригуващото изобретение е направено в покрайнините на фабрика за преправка на бутилки край пристанищния град Сакай. Учените са шокирани от находката, защото PET съществува в природата от към 50 години и бактерията очевидно е еволюирала извънредно бързо, тъй че да употребява синтезирано от хората вещество. Според проф. Джон Макгийхан, който взе участие в актуалното проучване, Ideonella sakaiensis най-вероятно е произлязла от бактериите, хранещи се с естествени полиестери. Последните участват в листата на растенията и играят защитна функционалност.
Преминаването към " пластмасова диета ", включваща в менюто извънредно устойчивия и корав PET, съгласно откривателите е " прекомерно ненадейно ". Сформиран е интернационален екип, който стартира да изследва японската бактерия и по-специално по какъв начин протича еволюцията на ензима PETase. За задачата учените вземат решение да основат детайлизиран 3D модел на веществото, употребявайки мощния рентгенов лазер Diamond Light Source в Оксфордшайър, Англия. Приспособлението може да излъчва светлина, която е 10 милиарда пъти по-силна от слънчевата и работи като микроскоп, кадърен да " види " обособените атоми. Събраната информация за PETase е обработена посредством компютърен симулационен модел, създаден от учени в Университета на Южна Флорида, Съединени американски щати, и Университета в Кампинас, Бразилия.
След като открива точната конструкция на ензима, екипът си дава сметка, че тя не е изцяло усъвършенствана. Учените вземат решение, че могат да покачат успеваемостта й, внасяйки незначителни корекции. Така действието на PETase, който може да разгражда пластмасата за дни вместо за стотици години, се усилва с още 20%.
Изследователите тестват ензима и с друга форма на полиетилена, наречена PEF. Тя се създава от растения, а не от нефт, и се преглежда като опция за произвеждане на индустриални опаковки. " Бяхме безусловно втрещени, тъй като при нея ензимът работи още по-добре ", разяснява проф. Макгийхан. Според него веществото предстои на в допълнение възстановяване и в близко бъдеще ще може да се синтезира в индустриални мащаби.
Причината ензимът PETase да се преглежда като евентуално революционна технология за преработване на пластмасите е, че на процедура той ги разгражда до базовите им съставки. Така полиестерите, създавани сега от нефт, още веднъж ще могат да бъдат превръщани в пластмасови бутилки, опаковки и дрехи от изкуствени тъкани и по този метод ще може да се реализира 100% преработване. При технологиите за преправка, употребявани сега, това към момента не е по този начин. Сега след всяко преработване пластмасите слизат едно равнище надолу по спиралата на качеството: бутилките се трансформират в изкуствени вълнени тъкани, по-късно – в мокети, а най-после нормално финишират на бунището, замърсявайки природата за епохи напред. Благодарение на PETase обаче качествените пластмаси още веднъж ще могат да се трансформират в качествени пластмаси, вместо за това да се хабят нови и нови количества нефт.
По всяка възможност новият ензим към момента се намира на няколко години разстояние от всеобщото му използване в промишлеността. Учените ще би трябвало да го модифицират още, тъй че да проработи по-бързо, да стане стопански ефикасен и да се трансформира в неделима част от процеса по преработване.
© Reuters Задава се гражданска война при преработването на пластмаса. Още по тематиката
Китайската възбрана за импорт на боклуци кара Европа да търси решение на казуса
Някои страни намират други места в Азия, които да одобряват боклука им. Източна Европа също е вид
27 фев 2018
Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко
Съоснователят и изпълнителен шеф на Think Beyond Plastic пред " Капитал "
18 яну 2018
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас
Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Западът е в стрес от възбраната за импорт в Китай на пластмасови боклуци
Европейски Съюз незабавно ще би трябвало да промени модела на преработващата си промишленост
15 яну 2018
Защо има смисъл да рециклирате
Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017 Изследователски екипи от няколко страни са съумели да синтезират революционен нов ензим, който в дълготраен проект може да се окаже решение на все по-сериозния проблем с пластмасовите боклуци. Разработката е дело на учени от Университета в Портсмут, Англия, и Националната лаборатория за възобновими енергоизточници (NREL) към щатското министерство на енергетиката. Тя се базира на предходната работа на техни японски сътрудници, оповестили необичайно и ненадейно изобретение единствено преди 2 години. През май 2016 година група японски учени оповестиха, че са съумели да изолират бактерия, хранеща се с пластмаса от вида " полиетилен терефталат ", или PET. От този петролен субпродукт се вършат множеството опаковки за храни и питиета, замърсяващи околната среда.
Името на бактерията е Ideonella sakaiensis и тя създава ензим, наименуван PETase. Чрез него микроорганизмът разгражда пластмасите и си набира от тях хранителни субстанции. Интригуващото изобретение е направено в покрайнините на фабрика за преправка на бутилки край пристанищния град Сакай. Учените са шокирани от находката, защото PET съществува в природата от към 50 години и бактерията очевидно е еволюирала извънредно бързо, тъй че да употребява синтезирано от хората вещество. Според проф. Джон Макгийхан, който взе участие в актуалното проучване, Ideonella sakaiensis най-вероятно е произлязла от бактериите, хранещи се с естествени полиестери. Последните участват в листата на растенията и играят защитна функционалност.
Преминаването към " пластмасова диета ", включваща в менюто извънредно устойчивия и корав PET, съгласно откривателите е " прекомерно ненадейно ". Сформиран е интернационален екип, който стартира да изследва японската бактерия и по-специално по какъв начин протича еволюцията на ензима PETase. За задачата учените вземат решение да основат детайлизиран 3D модел на веществото, употребявайки мощния рентгенов лазер Diamond Light Source в Оксфордшайър, Англия. Приспособлението може да излъчва светлина, която е 10 милиарда пъти по-силна от слънчевата и работи като микроскоп, кадърен да " види " обособените атоми. Събраната информация за PETase е обработена посредством компютърен симулационен модел, създаден от учени в Университета на Южна Флорида, Съединени американски щати, и Университета в Кампинас, Бразилия.
След като открива точната конструкция на ензима, екипът си дава сметка, че тя не е изцяло усъвършенствана. Учените вземат решение, че могат да покачат успеваемостта й, внасяйки незначителни корекции. Така действието на PETase, който може да разгражда пластмасата за дни вместо за стотици години, се усилва с още 20%.
Изследователите тестват ензима и с друга форма на полиетилена, наречена PEF. Тя се създава от растения, а не от нефт, и се преглежда като опция за произвеждане на индустриални опаковки. " Бяхме безусловно втрещени, тъй като при нея ензимът работи още по-добре ", разяснява проф. Макгийхан. Според него веществото предстои на в допълнение възстановяване и в близко бъдеще ще може да се синтезира в индустриални мащаби.
Причината ензимът PETase да се преглежда като евентуално революционна технология за преработване на пластмасите е, че на процедура той ги разгражда до базовите им съставки. Така полиестерите, създавани сега от нефт, още веднъж ще могат да бъдат превръщани в пластмасови бутилки, опаковки и дрехи от изкуствени тъкани и по този метод ще може да се реализира 100% преработване. При технологиите за преправка, употребявани сега, това към момента не е по този начин. Сега след всяко преработване пластмасите слизат едно равнище надолу по спиралата на качеството: бутилките се трансформират в изкуствени вълнени тъкани, по-късно – в мокети, а най-после нормално финишират на бунището, замърсявайки природата за епохи напред. Благодарение на PETase обаче качествените пластмаси още веднъж ще могат да се трансформират в качествени пластмаси, вместо за това да се хабят нови и нови количества нефт.
По всяка възможност новият ензим към момента се намира на няколко години разстояние от всеобщото му използване в промишлеността. Учените ще би трябвало да го модифицират още, тъй че да проработи по-бързо, да стане стопански ефикасен и да се трансформира в неделима част от процеса по преработване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ