Руснаците създават лазер за заслепяване на сателити
Според скорошен отчет в The Space Review Русия построява ново наземно лазерно оборудване, с цел да въздейства на спътници, орбитиращи над страната. Основната концепция е да се заслепят оптичните датчици на шпионските спътници на други народи, като се наводнят с лазерна светлина.
Лазерната технология е еволюирала до точката, в която този вид отбрана е напълно правдоподобна, макар че има лимитирани доказателства която и да е нация сполучливо да е тествала подобен лазер.
Ако съветското държавно управление успее да го построи, той ще може да отбрани огромна част от страната от взора на спътници с оптични датчици. Технологията също по този начин слага началото на по-зловещата опция с лазерни оръжия да се дезактивират спътниците за непрекъснато.
Но първо…
Лазерът е устройство за основаване на стеснен лъч от ориентирана сила. Първият е създаден през 1960 година и от този момент са основани няколко типа, които употребяват разнообразни физически механизми за генериране на фотоните.
Газовите лазери изпомпват огромни количества сила в характерни молекули като въглероден диоксид. Химическите лазери се зареждат от характерни химични реакции, които освобождават сила. Лазерите в твърдо положение употребяват кристални материали за превръщане на електрическа сила във фотони. Във всичките типове фотоните по-късно се усилват посредством прекарването им през специфичен вид материал, а по-късно се концентрират в лъч.
В взаимозависимост от интензитета на фотона и дължината на вълната, ориентираният енергиен лъч, формиран от лазера, може да сътвори набор от резултати върху своята цел. Например, в случай че фотоните са във забележимата част на спектъра, лазерът може да достави светлина към своята цел.
С задоволително висок поток от високоенергийни фотони, лазерът може да нагрее, изпари, разтопи и даже да изгори материала на своята цел. Способността за реализиране на тези резултати се дефинира от равнището на мощ на лазера, дистанцията сред него и задачата и способността за фокусиране на лъча върху задачата.
ABL
Различните резултати, генерирани от лазерите, намират необятно приложение в всекидневието, в това число за фамозните показалки, принтери, DVD плейъри, разнообразни хирургични процедури и промишлени индустриални процеси като заваряване и рязане. Изследователите също създават лазери като опция на радиовълновата технология за възстановяване на връзката сред галактическите кораби и земята.
Те намират необятно приложение и във военни интервенции. Един от най-известните е Airborne Laser (ABL), който американската войска възнамеряваше да употребява за събаряне на балистични ракети. ABL е доста огромен лазер с висока мощ, инсталиран на Boeing 747. Програмата в последна сметка е закрита заради провокациите, свързани с термичното ръководство и поддръжката на химията на лазера.
По-успешна откъм военно приложение е системата Large Aircraft Infrared Counter Measures (LAIRCM), която се употребява за отбрана на самолети от противовъздушни ракети с топлинно ориентиране. LAIRCM излъчва светлина от твърдотелен лазер към датчика на ракетата, до момента в който се доближава към самолета, което заслепява оръжието и то губи следата на задачата си.
Развиващата се продуктивност на твърдотелните лазери довежда до разпространяване на нови военни приложения. Армията на Съединени американски щати инсталира лазери на армейски камиони и кораби на флота, с цел да се пази против дребни цели като дронове, минометни снаряди и други закани. Военновъздушните сили изследват също приложението им на самолети за отбранителни и нападателни цели.
Известното ново съветско лазерно оборудване се назовава Калина и е предопределен краткотрайно да заслепява оптичните датчици на спътниците, които събират разследваща информация. Както при американския LAIRCM, заслепяването включва засищане на датчиците с задоволително светлина, с цел да се спре тяхното действие. Постигането на тази цел изисква тъкмо снабдяване на задоволително количество светлина в сателитния датчик, което не е елементарно поради доста огромните дистанции и обстоятелството, че лазерният лъч би трябвало първо да премине през земната атмосфера.
Точното ориентиране на лазери на огромни дистанции в космоса не е нещо ново. Например, задачата на НАСА Аполо 15 през 1971 година слага рефлектори с размер метър на метър на Луната, които са ориентирани от лазери на Земята, с цел да дават информация за позициониране. Доставянето на задоволително фотони на огромни дистанции се свежда до равнището на мощ на лазера и неговата оптична система.
Твърди се, че Калина работи в импулсен режим в инфрачервения диапазон и създава към 1000 джаула на квадратен сантиметър. За съпоставяне, импулсният лазер, употребен за хирургия на ретината, е единствено към 1/10 000 от тази мощността. Калина е в положение да достави огромна част от фотоните, които генерира, на огромни дистанции, където са спътниците, тъй като образува мощно колимирани лъчи, което значи, че фотоните се движат паралелно, тъй че лъчът да не се популяризира встрани. Фокусът на лъча става благодарение на телескоп с диаметър няколко метра.
Шпионските спътници, които употребяват оптични датчици, нормално работят в ниска околоземна орбита с надморска височина от няколкостотин километра. Често на тези спътници са им нужни няколко минути, с цел да преминат над всяка съответна точка на повърхността на Земята, което изисква Калина да може да работи непрестанно толкоз дълго, като в същото време поддържа непрекъснато на прицел оптичния датчик. Тези функционалности се извършват от системата на телескопа.
Въз основа на докладваните детайлности за него, Калина ще може да уцели спътник в продължение на стотици километри по неговия път. Това би направило допустимо да се отбрани доста огромна зона – от порядъка на почти 100 000 квадратни километра – от събиране на разследваща информация от оптичните датчици на спътниците.
Русия твърди, че през 2019 година е внедрила по-слаба инсталирана на камион лазерна ослепителна система, наречена Пересвет. Няма обаче удостоверение, че тя е употребена сполучливо.
Нивата на мощ на лазера евентуално ще продължат да се усилват, което ще разреши да се премине оттатък краткотрайния резултат на заслепяване и към трайно увреждане на хардуера за изображения на датчиците. Докато развиването на лазерните технологии върви в тази посока, съществуват значими политически съображения, свързани с потреблението на лазери по този метод. Постоянното заличаване на галактически датчик от една нация може да се смята за акт на експанзия, водещ до бърза ескалация на напрежението.




