Скоро нито ще има кой да им работи, нито кой да им гласува
Според националната статистика на процедура всеки месец изчезва по едно българско село. Това значи, че в случай че тази наклонност не се промени, скоро тук ще живеят голямо количество пенсионери и малцинство работещи хора.
В седмицата на изборите на 2 октомври у нас Агенция " Франс прес ", представена от в. " Банкер ", разгласява репортаж от Габрово, отдаден на обезлюдяването на по-малките градове и селата в България и разочарованието на хората от политиците. Не, че ние не знаем, че популацията ни продължава да се топи с гневни темпове поради емиграцията и високата смъртност, само че е хубаво от време на време да се забележим и през непознатите очи.
" Празни коридори и единствено осем бебета в креватчетата. Родилното поделение в град Габрово ви споделя всичко, което би трябвало да знаете за фрапантния спад на раждаемостта в България “ – по този начин стартира репортажът на френската организация.
А по-надолу четем тъжното резюме: " Корупцията, неналичието на вероятност и спиралата от политически рецесии, поради които българите ще гласоподават в неделя на четвърти парламентарни избори за 18 месеца, прогониха разочарованите младежи “.
Ако попитаме обаче управлявалите държавни управления до момента, те ще отговорят, чеса се борили до гибел с демографската рецесия. Ето – българките имат най-дълъг отпуск по майчинство, получават минимална работна заплата, обновена е националната тактика и всичко би трябвало да е напълно наред.
Резултатите обаче са други - България е изгубила една десета от популацията си за десетилетие, което я прави една от най-бързо намаляващите народи в света. Сега има 6.52 милиона души спрямо близо 9 милиона поданици през 1989 година. Друг е въпросът, че една четвърт от популацията е над 65 години и доста скоро на България ще й се наложи да внася работна ръка.
Конкретни мерки в хилядите изписани със тактики страници може да няма, за сметка на това има безчет статистики за аргументите довели до спад на раждаемостта. Предишната национална демографска тактика (2006-2020 г.) и докладите за осъществяването й, готови от Министерството на труда и обществената политика, могат да се открият в Портала за публични съвещания. Там обстойно и нашироко се изяснява, че повода за рецесията са високата смъртност, ниската раждаемост и емиграцията. За страдание обаче темповете на миграцията и смъртността мъчно могат да се забавят, в случай че този проблем не се изведе като приоритет и не се поработи за действителни стратегии.
За да се забави смъртността, да вземем за пример, би трябвало да се усъвършенства опазването на здравето и профилактиката. Това звучи като " молебен за сняг над Сахара “, тъй като в доста обитаеми места в страната, да вземем за пример в Ахтопол има по един доктор и една кола за спешна помощ. В други няма и толкоз. Хората на такива места имат не сложен, а напряко неосъществим достъп до опазване на здравето.
Темпът на емиграцията пък може да се ограничи с качествени работни места, конкурентни заплати и прогнозируемо бъдеще както за младите, по този начин и за не чак толкоз младежите. Иначе обстоятелствата сами приказват за трагичното положение - над 2 млн. стопански дейни българи сега са зад граница, 2.7 млн. души у нас са в работоспособна възраст, само че от тях близо 700 000 са на държавна заплата. А пенсионерите и децата, нямащи право да работят, са към 3.надхвърлят... към този момент са над 2 милиона.
Според националната статистика на процедура всеки месец изчезва по едно българско село. Това значи, че в случай че тази наклонност не се промени, скоро тук ще живеят голямо количество пенсионери и малцинство работещи хора.
Политиците до момента непрекъснато ни уверяваха, че работят по стратегии и трошат пари, с цел да може страната ни да стане атрактивна и българите в чужбина ще се завърнат. Направо ни уверяваха, че ще се извият на опашки по летищата. Това не се случи, нищо че понякога демонстрират някой завърнал се българин, я да развива бизнес у нас, я да се ожени. Не бива да упрекваме хората, че желаят да живеят обикновено, а би трябвало да създадем по този начин, че това да се случва и тук.
Анализаторите предвиждат, че изборите ще доведат до фрагментиран парламент без партия, която да може да сътвори мощна коалиция. Може би ще отидем на нови избори, а това което се предлага на политическия пазар е същото.
Може би е време политиците да се отворят очите, че скоро с изключение на, че няма кой да работи, няма и кой да гласоподава за тях.
В репортажа на Агенция Франс Прес е интервюиран възпитаник в първото държавно учебно заведение в България, учредено в Габрово през 1835 година. Гимназистът Иво Димитров мечтае да замине за Западна Европа, с цел да получи качествено обучение и нови хоризонти. Какво му пречи да ги получи тук?
В седмицата на изборите на 2 октомври у нас Агенция " Франс прес ", представена от в. " Банкер ", разгласява репортаж от Габрово, отдаден на обезлюдяването на по-малките градове и селата в България и разочарованието на хората от политиците. Не, че ние не знаем, че популацията ни продължава да се топи с гневни темпове поради емиграцията и високата смъртност, само че е хубаво от време на време да се забележим и през непознатите очи.
" Празни коридори и единствено осем бебета в креватчетата. Родилното поделение в град Габрово ви споделя всичко, което би трябвало да знаете за фрапантния спад на раждаемостта в България “ – по този начин стартира репортажът на френската организация.
А по-надолу четем тъжното резюме: " Корупцията, неналичието на вероятност и спиралата от политически рецесии, поради които българите ще гласоподават в неделя на четвърти парламентарни избори за 18 месеца, прогониха разочарованите младежи “.
Ако попитаме обаче управлявалите държавни управления до момента, те ще отговорят, чеса се борили до гибел с демографската рецесия. Ето – българките имат най-дълъг отпуск по майчинство, получават минимална работна заплата, обновена е националната тактика и всичко би трябвало да е напълно наред.
Резултатите обаче са други - България е изгубила една десета от популацията си за десетилетие, което я прави една от най-бързо намаляващите народи в света. Сега има 6.52 милиона души спрямо близо 9 милиона поданици през 1989 година. Друг е въпросът, че една четвърт от популацията е над 65 години и доста скоро на България ще й се наложи да внася работна ръка.
Конкретни мерки в хилядите изписани със тактики страници може да няма, за сметка на това има безчет статистики за аргументите довели до спад на раждаемостта. Предишната национална демографска тактика (2006-2020 г.) и докладите за осъществяването й, готови от Министерството на труда и обществената политика, могат да се открият в Портала за публични съвещания. Там обстойно и нашироко се изяснява, че повода за рецесията са високата смъртност, ниската раждаемост и емиграцията. За страдание обаче темповете на миграцията и смъртността мъчно могат да се забавят, в случай че този проблем не се изведе като приоритет и не се поработи за действителни стратегии.
За да се забави смъртността, да вземем за пример, би трябвало да се усъвършенства опазването на здравето и профилактиката. Това звучи като " молебен за сняг над Сахара “, тъй като в доста обитаеми места в страната, да вземем за пример в Ахтопол има по един доктор и една кола за спешна помощ. В други няма и толкоз. Хората на такива места имат не сложен, а напряко неосъществим достъп до опазване на здравето.
Темпът на емиграцията пък може да се ограничи с качествени работни места, конкурентни заплати и прогнозируемо бъдеще както за младите, по този начин и за не чак толкоз младежите. Иначе обстоятелствата сами приказват за трагичното положение - над 2 млн. стопански дейни българи сега са зад граница, 2.7 млн. души у нас са в работоспособна възраст, само че от тях близо 700 000 са на държавна заплата. А пенсионерите и децата, нямащи право да работят, са към 3.надхвърлят... към този момент са над 2 милиона.
Според националната статистика на процедура всеки месец изчезва по едно българско село. Това значи, че в случай че тази наклонност не се промени, скоро тук ще живеят голямо количество пенсионери и малцинство работещи хора.
Политиците до момента непрекъснато ни уверяваха, че работят по стратегии и трошат пари, с цел да може страната ни да стане атрактивна и българите в чужбина ще се завърнат. Направо ни уверяваха, че ще се извият на опашки по летищата. Това не се случи, нищо че понякога демонстрират някой завърнал се българин, я да развива бизнес у нас, я да се ожени. Не бива да упрекваме хората, че желаят да живеят обикновено, а би трябвало да създадем по този начин, че това да се случва и тук.
Анализаторите предвиждат, че изборите ще доведат до фрагментиран парламент без партия, която да може да сътвори мощна коалиция. Може би ще отидем на нови избори, а това което се предлага на политическия пазар е същото.
Може би е време политиците да се отворят очите, че скоро с изключение на, че няма кой да работи, няма и кой да гласоподава за тях.
В репортажа на Агенция Франс Прес е интервюиран възпитаник в първото държавно учебно заведение в България, учредено в Габрово през 1835 година. Гимназистът Иво Димитров мечтае да замине за Западна Европа, с цел да получи качествено обучение и нови хоризонти. Какво му пречи да ги получи тук?
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ