Според легендата Рим е основан на 21 април 753 г.

Според легендата Рим е учреден на 21 април 753 година пр.н.е. от братята близнаци Ромул и Рем, произлизащи от троянския воин Еней, внуци на латинския цар Нумитор от Алба Лонга. Царят е бил изхвърлен от трона от жестокия си брат Амулий, до момента в който в това време неговата щерка (на Нумитор), Рея Силвия, е родила. Рея Силвия е била весталка и е била прелъстена от господ Марс, поради което близнаците са с на половина възвишен генезис. Амулий, новият цар на Алба Лонга, се страхувал, че Ромул и Рем могат да си върнат трона и по тази причина заръчал те да бъдат удавени. Но вълчица (според други източници – брачна половинка на овчар) ги избавила и отгледала.

Близнаците по-късно основали техен личен град, само че Ромул умъртвил Рем в спор кой от тях двамата да ръководи като цар на Рим; въпреки че съгласно други източници кавгата е била за това кой да даде името си на града . В последна сметка Ромул дава името на града . Тъй като Рим е бил зарязан от дами, съгласно легендата латините поканили сабиняните на фестивал и откраднали техните неженени девици, което довело до интеграция на латините и сабиняните.

Градът Рим израснал от заселванията към брод на река Тибър – търговски и транспортен кръстопът. Според археологически данни Рим е евентуално учреден някъде към 8 век пр.н.е., въпреки че е допустимо да е съществувал още през 10 век пр.н.е., когато евентуално е бил населяван от латинско племе на върха на Палатинския рид.

Етруските, които по-рано населявали северната част на Етрурия, наподобява са били открили политически надзор в района през късния 7 век пр.н.е., формирайки благороден и монархически хайлайф. Етруските изгубват своето превъзходство в края 6 век пр.н.е. и в тогава латините и сабиняните възвръщат своето ръководство, създавайки републиката, която сложила по-сериозни ограничавания върху опцията ръководещите да упражняват несъразмерна власт.

Римската традиция, както и археологическите доказателства, сочат за комплекс, който е бил част от Римския конгрес, и който е бил седалището на властта на римския цар, там също е положено началото на набожен център. Нума Помпилий става вторият цар на Рим, наследявайки Ромул. Той стартира най-големите строителни планове в Рим, отпред с царския дворец в Регия и комплекса на Весталките.



Древен Рим (на латински: Roma antiqua) е една от главните цивилизации от античността, получила своето наименование от основния си град Рим (Roma), наименуван на собствен ред на именития си основател – Ромул. Тя се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като в началото е учредена на Апенинския полуостров.

Древен Рим стартира своето развиване като общественост на земеделци, обитаващи Апенинския полуостров през 9 век пр.н.е. и с течение на времето прераства в голяма империя, разпростираща се върху целия средиземноморски регион.

В интервала от 753 пр.н.е. (годината на основаването на държавата) до разпадането ѝ през 476 година в резултат на вътрешна неустойчивост, външни набези и други, римската страна претърпява за 12 века три поредни стадия на развитие – Римско царство, Римска република и Римска империя, и минава през форми на ръководство, вариращи от монархия през олигархична република (основаваща се върху народна власт и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя.

По време на съществуването ѝ, с помощта на сполучлива военна и дипломатическа политика, римляните управляват цяла Западна Европа, както и областите към Средиземно море и някои елементи към Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita; легендата споделя, че Вечният град е учреден от Ромул.

След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и последвалия крах на Западната (към V в. империята навлязла в интервал на мощен упадък; подложена на набези от навлизащи в римските граници безчовечен нации, западната част се разпаднала на няколко самостоятелни кралства), Източната Римска империя продължава своето битие още 10 века – до 1453 претърпяла тежката рецесия. Столетие по-късно последните остатъци от Източната Римска империя били завладени от разрастващата се Османска империя.



Макар че, когато се приказва за история на Древен Рим, се маркира точно времето от основаването на Рим до разпадането на Западната империя, т.е. интервал от 1200 години, доста постоянно в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица Константинопол (наречена Византийска империя), която даже съгласно някои е неин „ законен правоприемник “. Самото название Византия е неологизъм, като думата е използвана за първи път от Йероним Волф през 1557 година и става обичайно наименование за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645–1711). Съществуващата полемика по тази тематика е обвързвана със степента на последователност на присъщите за Рим държавност, ръководство, просвета, език, вяра, нрави, общество и така нататък В България е по-скоро признато историята на Древен Рим да се преглежда настрана от тази на Византийската империя.

Заедно с Древна Гърция римската цивилизация попада в интервала на така наречен " Класическа древност ". Тъкмо това изяснява и високото равнище на последователност сред двете култури. Тази на Древен Рим е мощно повлияна от гръцката в доста връзки. Древноримското общество търпи мощно развиване в региона на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, езиците, което единствено по себе си бележи голям принос към културата на целия Западен свят.