Джон Филипс – кръвосмешения, наркотици и рокендрол
Според проучване на испанските учени, най-хубавата музика, която човечеството е слушало, е била от 60-те години на предишния век. Причината е, че музикантите стартират да опитват, търсят помощта на професионалния оркестър, а и животът по това време е изключително динамичен.
Творчеството е засилено доста съществено от свободния достъп на опиати по целия свят, както редица реализатори ще признаят, само че като цяло вдъхновението дебне отвред. Можем да обърнем внимание на засилващата се полова гражданска война, на политиката, на тихия протест против огромния брат, както и на по-зловещата Студена война.
По това време можем да станем очевидци на възходът на групи като The Beatles, появяването на The Rolling Stones и още доста други. Една от музикалните изненади, която остава под радара за известно време, само че с помощта на по-оригиналното звучене и новаторския метод, бандата The Mamas and the Papas съумява да завоюва вниманието на публиката, както в Съединени американски щати, по този начин и отвън границите на страната.
Американската фолк рок вокална група, включваща изпълнителите Джон Филипс, Дени Дохърти, Мишел Филипс и Къс Елиът вършат нещо друго. Някои от шлагерите им не престават да се считат за настоящи даже и през днешния ден, употребявани във филмовата промишленост. А и сме сигурни, че мнозина са чували „ California Dreamin “, „ Monday, Monday “ и „ Creeque Alley “. Групата се разпада през 1973 година и всеки музикант търси своята посока и предопределение. Именно тук се разкрива по-сериозната загадка на Джон Филипс, индивидът, който мнозина обичат, съумява да натрупа някаква финансова самостоятелност, която постепенно и несъмнено разкрива тъмната му страна.
Джон се ражда през 1935 година не може да се похвали с изключително щастливо детство, татко му е много нечовечен пияч, който в следствие умира от цироза. За интервал от четири години, Джон е изпратен във военното учебно заведение Линтън Хол, където става обект на непрекъснат тормоз, споделя по какъв начин медицинските сестри не спирали да гледат момчетата, до момента в който са в банята и постоянно приказва за половите закононарушения, които са се случвали във въпросното учебно заведение.
През 1953 година има опция да получи работа във Военноморско учебно заведение, само че бързо съумява да промени курса и да се насочи към колежа за изкуства във Вирджиния. През 60-те години съумява да стигне до върховете на музикалното изкуство, групата получава съществено внимание от критиците, Billboard слага техни шлагери в топ 10 на музикалната ранглиста. Вратите на шоубизнеса се отварят за тях и скоро Джон се оказва един до друг с хора като Джак Никълсън и Роман Полански. През 1968 година идват и първите земетресения, Къс желае да гради независима музикална кариера, до момента в който Филипс има съществени проблеми със брачната половинка си Мишел.
В този миг се оказва, че Къс има сериозен триумф до 1974 година, когато умира от сърдечен удар. Групата не съумява да просъществува, само че Джон към този момент работи върху своя независим албум. Очаквано от всички, както и традицията го изисква, никой не обръща изключително внимание. Критиците не са изключително доброжелателни, публиката запомня единствено един непретенциозен триумф в лицето на „ Missisippi “, а и опиатите не престават да взимат своето. Творецът продължава да продуцира и да написа песни за своята трета брачна половинка, основава музика за филми и за интервала от 1969 до 1974 година ще напише към 30 песни за мюзикъла „ Човек на Луната “.
Продуцент е Анди Уорхол. Мюзикълът е в програмата на Ню Йорк единствено за два дни и по-късно получава най-зловещата допустима рецензия. През 1973 година Джон отпътува за Лондон, където Мик Джагър го стимулира да издаде още един солов албум. Групата оказва помощ за възраждането на артиста, само че уви, до момента в който всеки радее за неговото творчество, Филипс е жертван от опиатите.
Според някои от най-близките му, той приемал на всеки 15 минути, в продължение на две години, хероин и кокаин. През 1981 година е упрекнат за трафик на опиати, до момента в който неговата щерка Макензи прави акция в медията за вредата против опиатите и до някаква степен съумява да понижи присъдата му до един месец.
След освобождението му, остарялата група се събира още веднъж, този път с нови фрагменти като Спанки МакФарлин и Дени Дохорти. Разбира се, съумява да разгласява автобиографията си, в която споделя искрено за своите инциденти през 1986 година и за малко време същата се трансформира в бестселър. Помага за написването на песента „ Kokomo “, която звучи във кино лентата с Том Круз – „ Коктейл “. Същата е номинирана за премия Грами, и за Златен Глобус като най-хубава ария. До тук можем да видим, че Джон Филипс разполага с гений и явно знае по какъв начин да основава музика, само че за жалост всичко се губи благодарение на опиатите.
В един миг се постанова даже трансплантация на черен дроб. Ако киното разполага с Чарли Шийн, Джон Филипс е създател от същия сан за музиката. Има едно нещо, което пропуща да напише в своята автобиография. Това е неговата 10-годишна връзка с щерка му. Тя се ражда през 1959 година и мнозина най-вероятно имат вяра, че е имала доста щастливо детство, въпреки всичко животът в богато семейство не може да е толкоз неприятен, само че Макензи споделя напълно друга история.
На 12-годишна възраст девойката основава своя лична музикална група, следвайки стъпките на татко си. Малко по-късно е открита от сътрудник в шоубизнеса и получава роля във кино лентата „ Американски графит “ от 1973 година На 15-годишна възраст е в екипа на телевизионното шоу „ One Day at a Time “. Какво може да се обърка? Според нейните сътрудници, в най-ранна възраст Макензи стартира да използва опиати, които най-после се отразяват на държанието ѝ. В следствие губи своята работа. През живота си наследничката на Филипс ще бъде два пъти на косъм от съдбовния край. Когато се завръща в групата на татко си или новата версия на „ The Mamas and the Papas “, животът ѝ се трансформира вечно.
Според автобиографията ѝ, оповестена през 2009 година зад сцената има доста неприятни секрети, които нито едно дете не би трябвало да претърпява. В своята книга „ High on Arrival “, Макензи признава, че е имала 10-годишна полова връзка с татко си. Всичко стартира малко след 18-я и рожден ден. След тежка вечер с опиати, Макензи се разсънва, с цел да види по какъв начин родният ѝ татко я изнасилва. На идващият ден, след шоковото преживяване, дъщерята повдига въпроса и декларира, че би трябвало да се приказва за това обезчестяване. Джон отвръща, че това е обич и няма нищо общо с изнасилването.
Друго забавно признание е кокаинът, който взима с татко си на 11-годишна възраст. В шоуто на Опра, Макензи ще показа, че след първият случай, обстановката почнала да се повтаря. Филипс в никакъв случай не пропущал да се задоволява със личната си щерка. В идващите години ще развие добре познатия Стокхолмски синдром и стартира да симпатизира на татко си. Наркотиците също оказват помощ в това отношение, до полови връзки се стига благодарение на опиатите. Изходът от заешката дупка идва, когато на сцената се появява човек, заслужен да размени татко ѝ. В денят на сватбата, Джон се появява, с цел да я анулира.
За следващ път двамата се дрогират и можем да се досетим какво следва. Кошмарът продължава досега, в който Макензи забременява и за жал не може да бъде сигурна дали детето е от нейния брачен партньор или от татко ѝ. Междувременно Джони има нова концепция – предлага на щерка си да избягат в друга страна, където няма да бъдат съдени за връзките, които имат. Всичко случило се ще отнеме още доста години за възобновяване. Така и не се стига до някакъв отговор, Филипс умира прекомерно рано, с цел да види в какво да бъде упрекнат, Макензи продължава да твърди, че е дала прошка всичко. Доведената ѝ сестра има вяра, че сходни връзки са били вероятни, до момента в който някогашните съпруги са надалеч от това изказване и считат, че наследничката употребява последната си карта за благосъстояние.
До през днешния ден Макензи Филипс продължава да работи в шоу бизнеса, само че също така се пробва да помогне и на хора пристрастени към опиатите. Дъщерята на Дени Дохорти признава, че е чувала от татко си, че знае една доста жестока загадка и е бил ужасяващ от своя сътрудник. На финалът можем единствено да подозираме какво в действителност се е случвало, само че можем да открием последователи и на двете страни.
