Според изчисленията на НАСА всеки квадратен метър от пустинята получава

Според изчисленията на НАСА всеки квадратен метър от пустинята получава сред 2000 и 3000 киловатчаса слънчева сила годишно...

Емил Василев 20:00 | 06.08.2024 0 Сподели

Най-четени

IT НовиниЕмил Василев - 17:10 | 03.08.2024

Гугъл Chrome стартира да предизвестява за идното деактивиране на адблокера uBlock Origin

АвтомобилиЕмил Василев - 18:18 | 05.08.2024

Краят на една ера: Audi се отхвърля от емблематичното си лого с четири пръстена

КосмосЕмил Василев - 7:48 | 06.08.2024

Космическият транспортен съд Cygnus претърпя нередовност по време на полета си до МКС и заседна в междинна орбита

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/

Тъй като светът се бори с неотложната потребност от преход към чиста сила, учени, политици и бизнесмени обмислят потреблението на големия безоблачен капацитет на пустинята Сахара за зареждане на Европа.
Макар че тази идея не е нова, тя още веднъж притегли вниманието, защото софтуерният прогрес и неотложната климатична рецесия от ден на ден се сближават.

Самият мащаб на слънчевия капацитет на Сахара е замайващ. По оценки на НАСА всеки квадратен метър от пустинята получава сред 2000 и 3000 киловатчаса слънчева сила годишно. В вероятност, слънчева плантация, покриваща единствено един квадратен километър би могла да генерира от 5 до 7 GWh сила на ден. Ако площта се усили до 1000 квадратни километра, производството може да доближи 5-7 TWh на ден – задоволително, с цел да задоволи съвсем 100% от енергийните потребности на Европа.

Въпреки това, както и при доста други грандиозни хрумвания, дяволът се крие в детайлите. Основното предизвикателство не е в улавянето на тази изобилна слънчева сила, а в превозването ѝ от отдалечената Сахара до гладните за сила европейски градове и промишлености.

Предизвикателството на преноса

Понастоящем единствено две междусистемни връзки свързват Северна Африка и Европа, като и двете се намират сред Мароко и Испания. Те са с общ потенциал от 1400 мегавата (MW). Третата връзка, която се възнамерява да бъде приключена преди 2030 година ще усили този потенциал до 2100 MW. Въпреки това ще са нужни още стотици такива междусистемни връзки, с цел да се реализира фантазията на Европа за слънчева сила от Сахара.

Тук не става дума елементарни кабели, а за извънредно комплицирани и скъпи инфраструктурни планове. По-дългите междусистемни връзки биха били още по-скъпи, като евентуално биха свързали Тунис със Сицилия, Алжир със Сардиния и Либия с Крит, преди да продължат към континентална Европа.

За да се улесни преносът на електрическа енергия през целия континент, ще са нужни и обилни усъвършенствания на вътрешните европейски междусистемни връзки. Въпреки тези спънки, евентуалните изгоди са причина за амбициозни проекти.

Най-значимият от тях беше Desertec – самодейност, ръководена от Германия, която предвиждаше инвестиция от половин трилион $ за основаване на голяма мрежа от слънчеви и вятърни електроцентрали в Северна Африка и Близкия изток, свързани с Европа посредством високоволтови преносни линии.

Планът Desertec заделя 55 милиарда $ за увеличение на опциите за транспорт в Средиземноморието, като се употребява изменчив ток с високо напрежение (HVAC) за по-къси дистанции и непрекъснат ток с високо напрежение (HVDC) за по-дълги дистанции. Критичното разстояние, при което HVDC става по-рентабилно от HVAC нормално е към 500-800 километра. Например 28-километровото разстояние сред Мароко и Испания не оправдава HVDC, само че по-голямото разстояние сред Тунис и Италия би го оправдало.

Развиващият се пейзаж на слънчевите технологии

Загубите при транспорт на HVDC са към 3 % на 1000 километра. Като се има поради, че дистанцията от Тунис до столицата на Германия е единствено 1800 километра, преносът на електрическа енергия на това разстояние с подобаващи вложения е изпълним. Първоначално Desertec се концентрира върху технологията за съсредоточена слънчева сила (CSP) за произвеждане на сила.

За разлика от по-познатите фотоволтаични (PV) панели, CSP употребява огледала за съсредоточаване на слънчевата светлина, като генерира топлота за задвижване на парни турбини. Този метод дава опция за предпазване на сила, което евентуално може да обезпечи по-постоянна мощ. Комплексът Noor в Мароко – най-голямата в света централа за CSP, показва капацитета на тази технология.

//СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Уникално: В Китай е основан първият в света хелиоконцентратор с две кули, и интелигентно огледално поле

Комплексът Noor в Мароко

Разположен в три секции – Noor I, II и III – комплексът съчетава разнообразни CSP технологии, с цел да генерира 510 MW сила. В Noor I и II се употребяват параболични корита със синтетично масло като топлоносител, като температурите доближават до 400 градуса по Целзий. Noor III употребява кулова система, която концентрира слънчевата светлина върху централна кула за непосредствено загряване на разтопена сол, което разрешава по-високи температури и по-ефективни парни турбини.

Етични проблеми

Визията на Desertec се сблъсква и с други провокации, с изключение на софтуерните съображения. Критиците акцентират проблематичното историческо ехтене на европейските страни, които извличат запаси от Африка най-вече в своя изгода. Опасенията са, че огромните задгранични вложения в северноафрикански слънчеви планове могат да изострят локалните проблеми като дефицит на вода и икономическо неравноправие.

Осъзнавайки тези опасности, страни като Германия пренасочиха вниманието си към локалното произвеждане на фотоволтаични модули, които през 2020 година съставляваха 10% от производството на електрическа енергия в страната.
Тази смяна също по този начин акцентира смисъла на отчитането на локалните изгоди при огромните енергийни планове.

За да може Северна Африка в действителност да се възползва от своя капацитет в региона на слънчевата сила, е нужен метод на локално равнище, а не подобен, който се управлява най-вече от външни ползи. С близостта си до Испания, релативно постоянното си държавно управление и богатите си слънчеви и вятърни запаси Мароко е в добра позиция да даде образец. Като се концентрира върху задоволяването на енергийните си потребности и изнася единствено непотребната сила, Мароко може да премине от чист вносител на сила към експортьор, което ще донесе обилни стопански изгоди.

С развиването на фантазията за слънчева сила от Сахара за Европа се появяват нови технологии и подходи. Интелигентните мрежи и усъвършенствани логаритми усъвършенстват ръководството и успеваемостта на преноса на електрическа енергия. Продължават вложенията в междусистемни връзки, като да вземем за пример третата връзка сред Мароко и Испания, финансирана взаимно от двете страни.

Потенциалът за трансгранична търговия с сила в Африка също притегля вниманието. Тъй като континентът развива своите възобновими запаси, може да станем очевидци на промяна на целия районен енергиен пейзаж.