12 универсални закона на Вселената (част II)
Според езотеричните вярвания съществуват 12 съществени, неотменими и мощно въздействащи върху живота ни Вселенски закона. Те са колкото взаимосвързани, толкоз и неповторими по своята същина. Познавайки 12-те съществени закона на Вселената, ние сме в положение неведнъж да подобрим живота, личността и духовното си битие, както и да се научим по-успешно да реализираме задачите си. Много религии, духовни водачи и разнообразни окултни школи са твърдо уверени в съществуването и непрекъснатото деяние и влияние на тези 12 универсални Вселенски канона. В ви запознахме с първите шест от тях.
Закон за Причината и Следствието
Този закон е може би най-явният от всички. Според него всяко деяние води до съответните последствия. Това елементарно можем да видим във физическия свят. Що се отнася до духовния обаче резултатите от време на време не идват незабавно. И въпреки всичко нищо не остава без последици. Независимо дали приказваме за положително или зло, за положително или отрицателно. Този закон ни учи да сме внимателни и мъдри при взимането на всяко решение за деяние, казана дума или мисъл, тъй като те рано или късно ще имат своето отражение в живота ни, както и в самата Вселена.
Закон за Компенсацията (Закон за Възнаграждението)Законът за Компенсацията е директно обвързван с изброените нагоре закони, и изключително със закона за Привличането и закона за Причината и Следствието. Основното мото в разбирането на закона за Компенсацията е:
„ Каквото посееш, това ще пожънеш! “
Отговорността за сътворяването на нашето бъдеще се корени в нещата, които вършим, споделяме, мислим и имаме вяра в сегашния миг. Но тук се има и още нещо значимо поради. Всяко положително, което вършим, изричаме или пожелаваме за себе си или за някого другиго, не остава невъзнаградено. Може „ премията “ да не се проектира незабавно, само че тя оставя отпечатък в ефира, във Вселената, и рано или късно се връща назад при нас под една или друга форма. В есето си „ Компенсация “ Ралф Уолдо Емерсън написа, че всеки човек ще бъде обезщетен по сходен метод за това, което той или тя е съдействал. Законът за Компенсацията ни твърди още, че всички наши старания рано или късно ще бъдат възнаградени.
Закон за ОтносителносттаТози закон лежи върху утвърждението, че единствено по себе си нищо не е нито положително, нито неприятно. Всяко нещо в същността си е неутрално. Добро или неприятно го прави нашата преценка, ценностната ни система, личните ни вярвания и склонността ни да съпоставяме нещата и да им придаваме избрана оценка. Законът за Относителността ни учи и че на всяко събитие в живота си бихме могли да погледнем от най-малко две, в случай че не и повече, гледни точки. Че сами избираме по какъв начин да приемем дадена обстановка или дума, казана от някого. Така да вземем за пример бихме могли да приемем нещо отрицателно като скъп урок, който Животът ни дава. Възможност да научим нещо ново или да се изкачим още малко по стълбичката към същинското Просветление.
Закон за ПолярносттаВселенският закон за Полярността гласи, че всяко нещо в Живота и във Вселената има своята съответна диаметралност. Всяко деяние има равно по мощ, само че друго по посока противопоставяне – както гласи и Третият закон на Нютон. Важно е да отбележим още, че съгласно правилата на закона за Полярността всяко нещо съдържа в себе си два противоположни полюса. Както в човек да вземем за пример се редуват положително и зло, обич и ненавист, наслада и горест, благополучие и злощастие, триумфи и провали и така нататък, по този начин и във Вселената по едно и също време се демонстрират детайли и положения като светлина и мрачевина, горе и долу, напред и обратно и други. Понятия, които не могат да съществуват едно без друго. Как бихме разбрали светлината, в случай че не знаем какво е мрак? Как бихме оценили положителното, в случай че не знаем какво е зло? Законът за Полярността доста се приближава до схващането за Дуалния свят и дуалността на всичко съществуващо вътре и отвън нас.
Закон за Вечното придвижване (Закон за Ритъма)Законът за Вечното придвижване се свързва с разбирането за цикличността на нещата. С повтарящи се модели и положения, както на външните условия, по този начин и на силата, която прелива в нас. Да вземем за образец промяната на годишните сезони. Те се сменят ритмично всяка година и ние сме директни очевидци на тази необратима смяна. Същото е и с силата, вътре и отвън нас. Понякога преливаме от сили, въодушевени и устремени сме, подготвени да покоряваме върхове. Друг път се усещаме изтощени, без сила и в по-минорно въодушевление. Подчинявайки се на закона за Ритъма, би трябвало да приемем тази цикличност на нещата и да се опитаме да се съобразяваме с нея. Когато нямаме муза – да не се насилваме да сътворяваме нови планове. Когато сме изморени, да се научим да си почиваме. Да сме съзнателни и в синхрон с всичко, което се случва вътре и към нас. Някои съпоставят правилата на този закон с придвижването на махалото, което се движи ритмично наляво и надясно с идентична мощ, само че в друга посока.
Закон за Мъжкото и Женското начало (Закон за Половете)Макар че се назовава постоянно закон за половете, в действителност законът за Мъжкото и Женското начало няма нищо общо с разбирането за нашите биологични и естествени дадености, които ни отличават като мъже или дами. В него се засяга концепцията за мъжката и женската божествена сила, заложени изначално у всеки от нас, както и във всичко съществуващо във Вселената. За да осъществим живота си с благополучие и успокоение, нашата работа е да балансираме мъжката и женската сила в себе си. Да се уверим, че няма недостиг или остатък на някоя от двете. Че са в естетика и нито една от двете сили не господства над другата. На Изток тези сили са по-познати като Ин (женското начало) и Ян (мъжкото начало). Понякога женските характерности се свързват с положителното, а мъжките с неприятното. Но това разделяне не е напълно тъкмо и удачно. Всъщност, когато развиваме божествената женска сила, ние възпитаваме себе си и ставаме: „ по-меки, по-нежни, по-мили, възпитаващи, състрадателни и обичащи “, споделя Дийпак Чопра. Развиват се още нашата вътрешен глас, креативност, съчувствие, схващане.
Когато дадем зелена светлина на мъжката божествена сила у нас пък развиваме качества като водачество, активност, логичност, авантюристичен дух, преданост, убеденост, фокус и успеваемост.Има специфични извършения и медитации за балансиране на двете изначални наши същности. Всичко е в салдото и в мярката на нещата.
Закон за Причината и Следствието
Този закон е може би най-явният от всички. Според него всяко деяние води до съответните последствия. Това елементарно можем да видим във физическия свят. Що се отнася до духовния обаче резултатите от време на време не идват незабавно. И въпреки всичко нищо не остава без последици. Независимо дали приказваме за положително или зло, за положително или отрицателно. Този закон ни учи да сме внимателни и мъдри при взимането на всяко решение за деяние, казана дума или мисъл, тъй като те рано или късно ще имат своето отражение в живота ни, както и в самата Вселена.
Закон за Компенсацията (Закон за Възнаграждението)Законът за Компенсацията е директно обвързван с изброените нагоре закони, и изключително със закона за Привличането и закона за Причината и Следствието. Основното мото в разбирането на закона за Компенсацията е:
„ Каквото посееш, това ще пожънеш! “
Отговорността за сътворяването на нашето бъдеще се корени в нещата, които вършим, споделяме, мислим и имаме вяра в сегашния миг. Но тук се има и още нещо значимо поради. Всяко положително, което вършим, изричаме или пожелаваме за себе си или за някого другиго, не остава невъзнаградено. Може „ премията “ да не се проектира незабавно, само че тя оставя отпечатък в ефира, във Вселената, и рано или късно се връща назад при нас под една или друга форма. В есето си „ Компенсация “ Ралф Уолдо Емерсън написа, че всеки човек ще бъде обезщетен по сходен метод за това, което той или тя е съдействал. Законът за Компенсацията ни твърди още, че всички наши старания рано или късно ще бъдат възнаградени.
Закон за ОтносителносттаТози закон лежи върху утвърждението, че единствено по себе си нищо не е нито положително, нито неприятно. Всяко нещо в същността си е неутрално. Добро или неприятно го прави нашата преценка, ценностната ни система, личните ни вярвания и склонността ни да съпоставяме нещата и да им придаваме избрана оценка. Законът за Относителността ни учи и че на всяко събитие в живота си бихме могли да погледнем от най-малко две, в случай че не и повече, гледни точки. Че сами избираме по какъв начин да приемем дадена обстановка или дума, казана от някого. Така да вземем за пример бихме могли да приемем нещо отрицателно като скъп урок, който Животът ни дава. Възможност да научим нещо ново или да се изкачим още малко по стълбичката към същинското Просветление.
Закон за ПолярносттаВселенският закон за Полярността гласи, че всяко нещо в Живота и във Вселената има своята съответна диаметралност. Всяко деяние има равно по мощ, само че друго по посока противопоставяне – както гласи и Третият закон на Нютон. Важно е да отбележим още, че съгласно правилата на закона за Полярността всяко нещо съдържа в себе си два противоположни полюса. Както в човек да вземем за пример се редуват положително и зло, обич и ненавист, наслада и горест, благополучие и злощастие, триумфи и провали и така нататък, по този начин и във Вселената по едно и също време се демонстрират детайли и положения като светлина и мрачевина, горе и долу, напред и обратно и други. Понятия, които не могат да съществуват едно без друго. Как бихме разбрали светлината, в случай че не знаем какво е мрак? Как бихме оценили положителното, в случай че не знаем какво е зло? Законът за Полярността доста се приближава до схващането за Дуалния свят и дуалността на всичко съществуващо вътре и отвън нас.
Закон за Вечното придвижване (Закон за Ритъма)Законът за Вечното придвижване се свързва с разбирането за цикличността на нещата. С повтарящи се модели и положения, както на външните условия, по този начин и на силата, която прелива в нас. Да вземем за образец промяната на годишните сезони. Те се сменят ритмично всяка година и ние сме директни очевидци на тази необратима смяна. Същото е и с силата, вътре и отвън нас. Понякога преливаме от сили, въодушевени и устремени сме, подготвени да покоряваме върхове. Друг път се усещаме изтощени, без сила и в по-минорно въодушевление. Подчинявайки се на закона за Ритъма, би трябвало да приемем тази цикличност на нещата и да се опитаме да се съобразяваме с нея. Когато нямаме муза – да не се насилваме да сътворяваме нови планове. Когато сме изморени, да се научим да си почиваме. Да сме съзнателни и в синхрон с всичко, което се случва вътре и към нас. Някои съпоставят правилата на този закон с придвижването на махалото, което се движи ритмично наляво и надясно с идентична мощ, само че в друга посока.
Закон за Мъжкото и Женското начало (Закон за Половете)Макар че се назовава постоянно закон за половете, в действителност законът за Мъжкото и Женското начало няма нищо общо с разбирането за нашите биологични и естествени дадености, които ни отличават като мъже или дами. В него се засяга концепцията за мъжката и женската божествена сила, заложени изначално у всеки от нас, както и във всичко съществуващо във Вселената. За да осъществим живота си с благополучие и успокоение, нашата работа е да балансираме мъжката и женската сила в себе си. Да се уверим, че няма недостиг или остатък на някоя от двете. Че са в естетика и нито една от двете сили не господства над другата. На Изток тези сили са по-познати като Ин (женското начало) и Ян (мъжкото начало). Понякога женските характерности се свързват с положителното, а мъжките с неприятното. Но това разделяне не е напълно тъкмо и удачно. Всъщност, когато развиваме божествената женска сила, ние възпитаваме себе си и ставаме: „ по-меки, по-нежни, по-мили, възпитаващи, състрадателни и обичащи “, споделя Дийпак Чопра. Развиват се още нашата вътрешен глас, креативност, съчувствие, схващане.
Когато дадем зелена светлина на мъжката божествена сила у нас пък развиваме качества като водачество, активност, логичност, авантюристичен дух, преданост, убеденост, фокус и успеваемост.Има специфични извършения и медитации за балансиране на двете изначални наши същности. Всичко е в салдото и в мярката на нещата.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ