Европа на партиите, а не на правилата, е вече факт
Според една от теориите за европейската интеграция разликата сред страна членка и националната страна се показва в това, че при членките има съпротива сред страната и обществото, създавана от наднационалната конструкция, която по този метод лимитира националната мощност. При суверенните страни задачата е да се реализира единение сред народа и нацията във фрагментирано и разграничено общество. Поне по този начин мисли Бикъртън. До напълно скоро той щеше да бъде прав. Европейски Съюз като наднационална конструкция, въпреки и с много междуправителствени детайли, успяваше да се нарежда като част от опозицията против националната страна. Играейки ролята на „ страж на договорите “, на съдия, парламентарен арбитър, самостоятелен съдник или каквото там рудиментарната ви демократична ценностна система измисли, това беше Европейска комисия. Вече не. Европейска комисия е част от ежедневната политика, от дребнавото политиканстване, от краткосрочното партийно сметкаджийство, което слага моментната самостоятелна изгода над дълготрайния общ интерес. Няма нищо по-вредно за един неопределен план, какъвто е Европейски Съюз от политизирането на надзорния орган.
Най-добра илюстрация на този деструктивен развой е решението за повдигане на мониторинга над България по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), с което Европейска комисия съобщи не просто българските жители, само че самия Европейски Съюз и неговия изначален план. Управлението на ветерана на европейската политика Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) ще остане в историята като одобряване на концепцията на „ Европа на партиите “.
Тази идея мъчно може да бъде сместена в моделите, които интеграционистките анализатори изследват в последните десетилетия, тъй като това в действителност е наднационализиране на партокрацията. Когато България и Румъния се присъединяваха, за основа служеха договорите им за участие, подписани на красива гала в дребния и извънредно европейски Люксембург, когато министър председател на Великото херцогство беше не какъв да е, а Жан-Клод Юнкер. Човек, изиграл значима роля както в личната си страна, по този начин и в европейската политика до самите й корени. В взаимозависимост от камбанарията, през която гледате, Юнкер може да остане в съзнанието ви като един от огромните проевропейци, човек, заслужаващ не по-малко внимание от Жак Делор или Жан Моне. Трябва да призная, че до неотдавна бях част от тази група заради цялостния му принос за единството на съюза. Наскоро обаче си припомних спомените на Моне и интеграционистките въжделения от интервала сред двете международни войни и направих съпоставяне с активността на Юнкер като ръководител на Европейска комисия. На дребнотемно равнище Юнкер съумява всякога да удари европейската струна, само че когато човек огледа към хоризонта, вижда единствено мъгла. Една прелестно артикулирана - на британски, френски и немски, - само че въпреки всичко същинска мъгла. Големият му грях е, че
направи от Европейска комисия доста по-политически орган, в сравнение с функционалностите й могат да понесат
В началото на мандата си като началник на Европейска комисия Юнкер даде обещание на премиера Бойко Борисов, че до края на мандата му сивиемът (съкращение от Cooperation and Verification Mechanism) ще падне. Признавам, че към оня миг реших, че това е следващият блъф на изкусния Юнкер - толкоз елегантен в европейската политика, че съумя да прокара единната валута, зациклила през 90-те години в тежки разногласия сред тогавашните страни членки. След решението на Европейска комисия от предходната седмица към този момент виждам с отчаяние, тъй като това е удар под кръста на самия Европейски Съюз като модел, като план, като стойност; тъй като легитимира неравенството - държавните управления на ЕНП са привилегировани пред всички останали. Механизмът падна за енепейското държавно управление на Бойко Борисов, само че остана за социалдемократичното държавно управление в Букурещ. Между другото, социалдемократите в Европа обърнаха тил на румънските социалдемократи, въпреки че не им доближи храброст да ги изгонят напълно поради измяната им към европейските полезности. ЕНП полуобърна тил на партията на Орбан, само че изцяло си затвори очите за безобразници като Бойко Борисов, като по този метод сътвори двойни стандарти за това кое е нарушаване на европейските полезности и кое не. Ако си дисциплиниран и не се зъбиш изключително доста, най-много на Юнкер, както направи Орбан, ще бъдеш награден. Ако си спомняте, точно обидите към Юнкер преляха чашата на ЕНП, не уронването на европейските полезности.
Обещанието на Юнкер тогава изглеждаше като добра политическа дъвка, предопределена за домашна приложимост в България. На процедура обаче послужи като мощен европейски щит за Бойко Борисов и като лакмус да продължава в същия дух. За да покаже, че стои зад думите му, комисията на Юнкер стартира постепенно, само че методично да реже крилата на МСП.
С всеки минал отчет езикът омекваше, а изключително в последните 1-2 години и условията бяха свити
до най-малко, с цел да се стигне до нелепото уведомяване, че България е изпълнила всички условия, без да има нито един почитан политик в пандиза за корупция, без да е основала самостоятелна правосъдна система, в която професионализмът и отчетността са водещи правила, без да е решила нито едно дело, обвързвано с проведената престъпност. В същото време потребността от още сфери за наблюдаване растеше. Обхватът трябваше да се разшири, тъй като нередностите в България излизаха от в началото начертаните рамки. Вече освен корупцията по високите етажи, границите и локалното ръководство бяха главен проблем, само че публичните поръчки, финансирането на частни медии, медийната обстановка въобще, потреблението на държавни институции за кавга с политически съперници и още, и още.
Ако Европейска комисия беше това, което е планувана да бъде като план - съдия и непоколебим пазител на европейския юридически ред, вместо да отслабва МСП, щеше да го ускорява. Щеше да усили наблюдението, да изостри посланията в отчетите, да направи резултатите от наблюдението по-чуваеми в цяла Европа, с цел да се ускори натискът от държавните управления на другите членки, от задграничните медии и неправителствения бранш. Това щеше да свърши чудесна работа, както се случи неведнъж в неенепейска Румъния, тъй като европейските жители са към този момент прекомерно чувствителни към увеличението на орбанизма в съюза им. Ако Европейска комисия беше запазила неутралността си, изисквана от устройствените контракти на Европейски Съюз, за нея нямаше да има значение чие е държавното управление в София, Букурещ или Будапеща.
За да заглуши и без друго не изключително мощното отвращение от решението на Европейска комисия, ловко беше пусната опорната точка, че в действителност МСП ще бъде сменен от новия механизъм за господство на закона. И мнозина клъвнаха, без да се запитат кой е новият? В момента в Европейски Съюз има единствено един „ механизъм “ за отбрана на върховенството на закона, който беше умислен още от комисията на Барозу като много мощен и ефикасен, само че страните членки го орязаха до степен, че го направиха неефикасен. Механизмът е задействан единствено един път - против неенепейска Полша - едвам се потвърди цялостната му отпадналост. Най-големият му минус е, че е съвсем невероятно да бъде задействан, изключително в партократичен съюз. За да бъде стартирана процедурата, е належащо водачите в Европейския съвет да гласоподават единомислещо, което в съюз с повече от един Орбан е задача невъзможна. Дори и да имаше по какъв начин тази спънка да бъде преодоляна, налагането на наказания е не по-малко мъчно в съюз с повече от един Орбан, тъй като изисква квалифицирано болшинство. Именно тези правни спънки са един от най-силните причини в отбрана на позицията на френския президент Еманюел Макрон срещу разширението на съюза. Миналото лято Европейска комисия предложи нов механизъм за отбрана на върховенството на закона, само че законодателната процедура е тежка, а и е повече от несъмнено, че няма да се откри нужното болшинство в съвета в поддръжка на предвижданите в него наказания.
Така че нов механизъм няма. С махането на МСП корумпираното ръководство, непотизмът, подвластната правосъдна система, проведената престъпност се легитимират и стават част от тъканта на Европейския съюз.
Всичко това в името на партията ЕНП
Последният фронт на защита остава съпротивата на няколко страни членки в съвета против приемането на корумпирани страни в еврозоната и Шенген, само че на кого в България му пука за еврозоната и Шенген? На българите им е задоволително, че могат да пътуват без визи, а по този начин или другояче скоро от Шенген нищо няма да остане заради миграционната политика на ЕНП. Останалите комплицирани европейски работи като единение, полезности, взаимност, права, господство на закона са си за тези, които имат вяра в тях.
Европа на партиите е извънредно нездравословна и рискова идея. Разрастването на партийния израстък, който се образува в сърцето на Европа, би трябвало да бъде спряно, преди да е покосило целия Европейски Съюз. Необходима е цялостна промяна на наднационалната партийна система, тъй че да може да се търси отговорност от европейските политически партии за решенията им. И това би трябвало да бъде главен приоритет. Европейска комисия би трябвало да бъде изчистена от политичност и да бъде върната в ролята на безпристрастен страж на договорите. Така ще се върне Европейски Съюз към изконните му полезности, тъй като в противоположен случай ни чака това, което въобще наложи основаването на съюза - спорове, несвобода, съмнение, стопански загуби, неравноправие.
Най-добра илюстрация на този деструктивен развой е решението за повдигане на мониторинга над България по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), с което Европейска комисия съобщи не просто българските жители, само че самия Европейски Съюз и неговия изначален план. Управлението на ветерана на европейската политика Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) ще остане в историята като одобряване на концепцията на „ Европа на партиите “.
Тази идея мъчно може да бъде сместена в моделите, които интеграционистките анализатори изследват в последните десетилетия, тъй като това в действителност е наднационализиране на партокрацията. Когато България и Румъния се присъединяваха, за основа служеха договорите им за участие, подписани на красива гала в дребния и извънредно европейски Люксембург, когато министър председател на Великото херцогство беше не какъв да е, а Жан-Клод Юнкер. Човек, изиграл значима роля както в личната си страна, по този начин и в европейската политика до самите й корени. В взаимозависимост от камбанарията, през която гледате, Юнкер може да остане в съзнанието ви като един от огромните проевропейци, човек, заслужаващ не по-малко внимание от Жак Делор или Жан Моне. Трябва да призная, че до неотдавна бях част от тази група заради цялостния му принос за единството на съюза. Наскоро обаче си припомних спомените на Моне и интеграционистките въжделения от интервала сред двете международни войни и направих съпоставяне с активността на Юнкер като ръководител на Европейска комисия. На дребнотемно равнище Юнкер съумява всякога да удари европейската струна, само че когато човек огледа към хоризонта, вижда единствено мъгла. Една прелестно артикулирана - на британски, френски и немски, - само че въпреки всичко същинска мъгла. Големият му грях е, че
направи от Европейска комисия доста по-политически орган, в сравнение с функционалностите й могат да понесат
В началото на мандата си като началник на Европейска комисия Юнкер даде обещание на премиера Бойко Борисов, че до края на мандата му сивиемът (съкращение от Cooperation and Verification Mechanism) ще падне. Признавам, че към оня миг реших, че това е следващият блъф на изкусния Юнкер - толкоз елегантен в европейската политика, че съумя да прокара единната валута, зациклила през 90-те години в тежки разногласия сред тогавашните страни членки. След решението на Европейска комисия от предходната седмица към този момент виждам с отчаяние, тъй като това е удар под кръста на самия Европейски Съюз като модел, като план, като стойност; тъй като легитимира неравенството - държавните управления на ЕНП са привилегировани пред всички останали. Механизмът падна за енепейското държавно управление на Бойко Борисов, само че остана за социалдемократичното държавно управление в Букурещ. Между другото, социалдемократите в Европа обърнаха тил на румънските социалдемократи, въпреки че не им доближи храброст да ги изгонят напълно поради измяната им към европейските полезности. ЕНП полуобърна тил на партията на Орбан, само че изцяло си затвори очите за безобразници като Бойко Борисов, като по този метод сътвори двойни стандарти за това кое е нарушаване на европейските полезности и кое не. Ако си дисциплиниран и не се зъбиш изключително доста, най-много на Юнкер, както направи Орбан, ще бъдеш награден. Ако си спомняте, точно обидите към Юнкер преляха чашата на ЕНП, не уронването на европейските полезности.
Обещанието на Юнкер тогава изглеждаше като добра политическа дъвка, предопределена за домашна приложимост в България. На процедура обаче послужи като мощен европейски щит за Бойко Борисов и като лакмус да продължава в същия дух. За да покаже, че стои зад думите му, комисията на Юнкер стартира постепенно, само че методично да реже крилата на МСП.
С всеки минал отчет езикът омекваше, а изключително в последните 1-2 години и условията бяха свити
до най-малко, с цел да се стигне до нелепото уведомяване, че България е изпълнила всички условия, без да има нито един почитан политик в пандиза за корупция, без да е основала самостоятелна правосъдна система, в която професионализмът и отчетността са водещи правила, без да е решила нито едно дело, обвързвано с проведената престъпност. В същото време потребността от още сфери за наблюдаване растеше. Обхватът трябваше да се разшири, тъй като нередностите в България излизаха от в началото начертаните рамки. Вече освен корупцията по високите етажи, границите и локалното ръководство бяха главен проблем, само че публичните поръчки, финансирането на частни медии, медийната обстановка въобще, потреблението на държавни институции за кавга с политически съперници и още, и още.
Ако Европейска комисия беше това, което е планувана да бъде като план - съдия и непоколебим пазител на европейския юридически ред, вместо да отслабва МСП, щеше да го ускорява. Щеше да усили наблюдението, да изостри посланията в отчетите, да направи резултатите от наблюдението по-чуваеми в цяла Европа, с цел да се ускори натискът от държавните управления на другите членки, от задграничните медии и неправителствения бранш. Това щеше да свърши чудесна работа, както се случи неведнъж в неенепейска Румъния, тъй като европейските жители са към този момент прекомерно чувствителни към увеличението на орбанизма в съюза им. Ако Европейска комисия беше запазила неутралността си, изисквана от устройствените контракти на Европейски Съюз, за нея нямаше да има значение чие е държавното управление в София, Букурещ или Будапеща.
За да заглуши и без друго не изключително мощното отвращение от решението на Европейска комисия, ловко беше пусната опорната точка, че в действителност МСП ще бъде сменен от новия механизъм за господство на закона. И мнозина клъвнаха, без да се запитат кой е новият? В момента в Европейски Съюз има единствено един „ механизъм “ за отбрана на върховенството на закона, който беше умислен още от комисията на Барозу като много мощен и ефикасен, само че страните членки го орязаха до степен, че го направиха неефикасен. Механизмът е задействан единствено един път - против неенепейска Полша - едвам се потвърди цялостната му отпадналост. Най-големият му минус е, че е съвсем невероятно да бъде задействан, изключително в партократичен съюз. За да бъде стартирана процедурата, е належащо водачите в Европейския съвет да гласоподават единомислещо, което в съюз с повече от един Орбан е задача невъзможна. Дори и да имаше по какъв начин тази спънка да бъде преодоляна, налагането на наказания е не по-малко мъчно в съюз с повече от един Орбан, тъй като изисква квалифицирано болшинство. Именно тези правни спънки са един от най-силните причини в отбрана на позицията на френския президент Еманюел Макрон срещу разширението на съюза. Миналото лято Европейска комисия предложи нов механизъм за отбрана на върховенството на закона, само че законодателната процедура е тежка, а и е повече от несъмнено, че няма да се откри нужното болшинство в съвета в поддръжка на предвижданите в него наказания.
Така че нов механизъм няма. С махането на МСП корумпираното ръководство, непотизмът, подвластната правосъдна система, проведената престъпност се легитимират и стават част от тъканта на Европейския съюз.
Всичко това в името на партията ЕНП
Последният фронт на защита остава съпротивата на няколко страни членки в съвета против приемането на корумпирани страни в еврозоната и Шенген, само че на кого в България му пука за еврозоната и Шенген? На българите им е задоволително, че могат да пътуват без визи, а по този начин или другояче скоро от Шенген нищо няма да остане заради миграционната политика на ЕНП. Останалите комплицирани европейски работи като единение, полезности, взаимност, права, господство на закона са си за тези, които имат вяра в тях.
Европа на партиите е извънредно нездравословна и рискова идея. Разрастването на партийния израстък, който се образува в сърцето на Европа, би трябвало да бъде спряно, преди да е покосило целия Европейски Съюз. Необходима е цялостна промяна на наднационалната партийна система, тъй че да може да се търси отговорност от европейските политически партии за решенията им. И това би трябвало да бъде главен приоритет. Европейска комисия би трябвало да бъде изчистена от политичност и да бъде върната в ролята на безпристрастен страж на договорите. Така ще се върне Европейски Съюз към изконните му полезности, тъй като в противоположен случай ни чака това, което въобще наложи основаването на съюза - спорове, несвобода, съмнение, стопански загуби, неравноправие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ