Русия се завръща на Балканите
Споменът за триумфалното посещаване на Владимир Путин в Белград през 2014 година като гостна военния церемониал не е избледнял
© Reuters Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Правителството спря договорката за бойните кораби и плана за ремонт на МиГ-29
Единственият претендент за корабите се е отказал поради занижена цена, а тъжба на украинска компания стопира към този момент поддръжката на изтребителите
20 дек 2017
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Великобалкания, или Доктрината " Борисов "
България ненадейно се заинтересува още веднъж от Западните Балкани преди председателството. Ако желае резултати обаче, този интерес би трябвало да е много по-дълготраен от шестте месеца отпред на Европейски Съюз
23 ное 2017
За българо-македонските връзки и силата на жителите
Споделяме нашия опит като образец за това, че разговорът, разбирателството и взаимното почитание са вероятни с малко благосклонност и чисто сърце
10 авг 2017
В името на името
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
15 юни 2017 Русия печели основно поради вътрешните проблеми на Балканите, не поради притегателната си мощ. " Сърбия не може да седи на два стола, изключително в случай че те са по този начин надалеч един от различен. " Думите на Хойт Брайън Йи, заместник-помощник държавен секретар в Държавния департамент на Съединени американски щати не престават да бунят духовете в Белград. Един след различен министрите в сякаш реформаторския кабинет на Ана Бърнабич се надпреварват да подлагат на критика в медиите неприемливия презокеански напън. Особено неодобрение разсъни изказването на американския посланик, че в случай че главната цел на Сърбия е да се причисли към Европейския съюз (ЕС), на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш и чиновниците в него не би трябвало да се дава дипломатически статут. Самата Русия, несъмнено, упорства за тъкмо противоположното, и то още от края на 2014 година
За незапознатите може да се стори необичайно по какъв начин дребна група съветски пожарникари се трансфораха в ябълка на раздора. На общия декор на все по-тясното съдействие сред Сърбия и Русия историята придобива различен отенък. Споменът за триумфалното посещаване на Владимир Путин в Белград през октомври 2014 година като посетител на военния церемониал по случай годишнината от освобождението на тогавашната югославска столица от нацистка Германия не е избледнял. Макар и Томислав Николич, запомнен с думите " след Сърбия обичам най-вече Русия ", да не е президент, връзките с Москва крепнат. Вече три години подред сръбската войска взе участие в учения дружно с елементи от Русия, Беларус и останалите членове на Организацията на Договора за групово съдействие (ОДКС), която е под съветско предводителство. Медиите в Белград, в голямата си част лоялни на президента Александър Вучич, славословят решението на Русия да подари шест изтребителя МиГ-29 на сръбските Военновъздушни сили, както и 30 танкове Т-72 и още толкоз бронетранспортьори. (Разбира се, " механически въпроси " като заплащането на близо 250 млн. $ за осъвременяване на МиГ-овете и подписания контракт за поддръжка със период 14 години остават някак встрани). За мнозина на Запад Хуманитарният център в Ниш е фасада, зад която се крие разследващ център, и то в директна непосредственост до границите на Косово, Македония и България.
Не единствено Сърбия, а и цяла някогашна Югославия е във фокуса на вниманието. Преди съвсем три години в ревю пред американския Сенат тогавашният държавен секретар Джон Кери съобщи: " Сърбия, Косово, Черна гора, Македония... всички те са на огневата линия дружно с Грузия, Молдова, Приднестровието. " По време на визитата си в Черна гора през август, броени седмици след приемането на някогашната югорепублика в НАТО, американският вицепрезидент Майк Пенс означи: " На Западните Балкани Русия работи за дестабилизацията на района, подкопава вашите демокрации и ви разделя един от различен и от Европа. " Висши европейски политици като Ангела Меркел и Върховния представител по външната политика Федерика Могерини също показват сходни страхове. Според тях Русия употребява необятен набор средства – от икономическите си връзки с района до въздействието си върху локални политически партии, водачи и публични групи - с цел да саботира напъните на Европейски Съюз и НАТО. В Подгорица продължава да тече правосъден развой против някогашни чиновници на силовите структури в Черна гора и прилежаща Сърбия, както и против опозиционни политици, упрекнати в подготовка на държавен прелом под управлението на Москва. Задочно подсъдими са и двама жители на Руската федерация, за които се счита, че са свързани с съветското военно разузнаване (ГРУ). Според прокуратурата плануваният пуч в нощта на парламентарните избори през октомври 2016 година е целял да предотврати присъединението на Черна гора към НАТО. Въпреки неяснотите, които витаят към проблема, самият факт, че директно след разкритията на черногорските управляващи в Белград на незабавно посещаване отиде топ силовик като Николай Патрушев, е сладкодумен. Бившият началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ), понастоящем завеждащ Съвета за сигурност на Руската федерация, се счита за главния човек на Кремъл, отговарящ за Балканския район.
Защо точно в този момент се разиграват сходни драми? Когато България, Румъния и Словения влязоха в НАТО през 2004 година, това не провокира драми в Русия. Същото важи за присъединението на Хърватия и Албания пет години по-късно. Но тогава на официално на власт в Кремъл беше Дмитрий Медведев, а звук в съветската външна политика задаваше " презареждането " на връзките със Съединени американски щати и стратегическото партньорство с Европейски Съюз. Всичко се промени при третия мандат на Путин и рецесията в Украйна. Анексирането на Крим и западните наказания тласнаха Русия, от една страна, и Съединени американски щати и Европейски Съюз, от друга, към борба. Западните Балкани, а и Югоизточна Европа по-общо, се трансформира в следващата сцена в този спор. За разлика от минали времена Москва се опълчва освен на експанзията на НАТО, а даже и на Европейски Съюз.
Колко значима е съветската опасност? Със сигурност не трябва да я подценяваме. С релативно лимитирани запаси Русия съумява да поддържа усещането, че е равносилен съперник на Запада. А също и да се вклинява в локалните спорове и да поддържа националисти, върли съперници на Съединени американски щати и Европейски Съюз, или пък водачи, склонни да разиграват съветската карта в връзките си със западните страни, съседите или пък вътрешнополитическите съперници. В Босна и Херцеговина Милорад Додик с години блъфира интернационалната общественост, че ще организира референдум за самостоятелност на Република Сръбска. Русия от своя страна му оказва дипломатическа поддръжка, както поддържаше до наскоро Никола Груевски в Македония или антинатовската съпротива в Черна гора.
Влиянието на Русия се усеща освен измежду политическите елити, само че и измежду обществата. Кремълската агитация се радва на необятна аудитория в някогашна Югославия, където спомените за намесата на НАТО в Босна и Косово са още живи, а също и в прилежащи страни като Гърция или България. Няма особена потребност да се влага в медийни планове, като да вземем за пример клон на интернационалния тв канал Russia Today (сега преименуван на RT) на сърбохърватски, каквито хрумвания се прокрадваха до неотдавна. Местните средства за всеобщо осведомление са постоянно подготвени да рециклират " опорните точки " на Кремъл – било то за войната в Украйна, за бежанската рецесия, за разпадащия се Европейски Съюз, за пагубната роля на Съединени американски щати в световната политика и за нечестивия съюз сред Америка и радикалния ислям. Русия оперира в удобна среда.
Въпреки всичко това не би трябвало да преувеличаваме действителното въздействие на Русия. За разлика от постсъветското пространство Москва не гледа на Югоизточна Европа като част от " близката чужбина ", която следва да бъде реинтегрирана в институции като ОДКС или Евразийския стопански съюз (ЕЕС). Русия участва в балканските стопански системи – да вземем за пример в енергийния бранш – само че нейната роля като търговски и капиталов сътрудник е минимална спрямо тази на Европейски Съюз. Мащабните инфраструктурни планове като газопровода " Южен поток " и наследникът му " Турски поток " или остават единствено на хартия или, когато се осъществят, не основават взрив на нови работни места и приток на вложения. Дори и прословутите връзки сред Сърбия и Русия не наподобяват чак толкоз другарски, имайки поради, че Белград развива от години тясно военно съдействие както с НАТО, по този начин и със Съединени американски щати. Само през 2016 година сръбските военни са провели 200 взаимни учения и други действия със западните си сътрудници, а с Русия – 17.
Емоционалната обвързаност към православния брат от север не значи, че сърби, черногорци, българи, гърци, македонци виждат своето бъдеще в Евразия. Напротив, социологически изследвания демонстрират, че на въпроса " къде бихте желали да пътувате/да учите/ да намерите работа ", изборът на болшинството пада най-вече върху Западна Европа. Дневният ред на обществата не се дефинира от геополитическите въпроси. Както знаем и от България, тематиката " за/против Русия " не печели или губи избори.
Русия печели основно поради вътрешните проблеми на Балканите, не поради притегателната си мощ. Слабостта на демократичните институции, властническите трендове, ниските нива на отчетност и дефицитът на правда, порочната медийна среда, " пленените страни " са хранителна почва за локалните политически и бизнес елити, които са подготвени да взаимодействат с Москва за да прокарват тесните си ползи. Но същите елити са отворени и към Запада и даже гравитират към Европейски Съюз, където се разпределят още по-значителни запаси. Седенето на два стола е умеене със солидни обичаи на Балканите.
Димитър Бечев е старши помощник в Atlantic Council и създател на книгата Rival Power: Russia in Southeast Europe (Yale University Press)
© Reuters Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Правителството спря договорката за бойните кораби и плана за ремонт на МиГ-29
Единственият претендент за корабите се е отказал поради занижена цена, а тъжба на украинска компания стопира към този момент поддръжката на изтребителите
20 дек 2017
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Великобалкания, или Доктрината " Борисов "
България ненадейно се заинтересува още веднъж от Западните Балкани преди председателството. Ако желае резултати обаче, този интерес би трябвало да е много по-дълготраен от шестте месеца отпред на Европейски Съюз
23 ное 2017
За българо-македонските връзки и силата на жителите
Споделяме нашия опит като образец за това, че разговорът, разбирателството и взаимното почитание са вероятни с малко благосклонност и чисто сърце
10 авг 2017
В името на името
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
15 юни 2017 Русия печели основно поради вътрешните проблеми на Балканите, не поради притегателната си мощ. " Сърбия не може да седи на два стола, изключително в случай че те са по този начин надалеч един от различен. " Думите на Хойт Брайън Йи, заместник-помощник държавен секретар в Държавния департамент на Съединени американски щати не престават да бунят духовете в Белград. Един след различен министрите в сякаш реформаторския кабинет на Ана Бърнабич се надпреварват да подлагат на критика в медиите неприемливия презокеански напън. Особено неодобрение разсъни изказването на американския посланик, че в случай че главната цел на Сърбия е да се причисли към Европейския съюз (ЕС), на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш и чиновниците в него не би трябвало да се дава дипломатически статут. Самата Русия, несъмнено, упорства за тъкмо противоположното, и то още от края на 2014 година
За незапознатите може да се стори необичайно по какъв начин дребна група съветски пожарникари се трансфораха в ябълка на раздора. На общия декор на все по-тясното съдействие сред Сърбия и Русия историята придобива различен отенък. Споменът за триумфалното посещаване на Владимир Путин в Белград през октомври 2014 година като посетител на военния церемониал по случай годишнината от освобождението на тогавашната югославска столица от нацистка Германия не е избледнял. Макар и Томислав Николич, запомнен с думите " след Сърбия обичам най-вече Русия ", да не е президент, връзките с Москва крепнат. Вече три години подред сръбската войска взе участие в учения дружно с елементи от Русия, Беларус и останалите членове на Организацията на Договора за групово съдействие (ОДКС), която е под съветско предводителство. Медиите в Белград, в голямата си част лоялни на президента Александър Вучич, славословят решението на Русия да подари шест изтребителя МиГ-29 на сръбските Военновъздушни сили, както и 30 танкове Т-72 и още толкоз бронетранспортьори. (Разбира се, " механически въпроси " като заплащането на близо 250 млн. $ за осъвременяване на МиГ-овете и подписания контракт за поддръжка със период 14 години остават някак встрани). За мнозина на Запад Хуманитарният център в Ниш е фасада, зад която се крие разследващ център, и то в директна непосредственост до границите на Косово, Македония и България.
Не единствено Сърбия, а и цяла някогашна Югославия е във фокуса на вниманието. Преди съвсем три години в ревю пред американския Сенат тогавашният държавен секретар Джон Кери съобщи: " Сърбия, Косово, Черна гора, Македония... всички те са на огневата линия дружно с Грузия, Молдова, Приднестровието. " По време на визитата си в Черна гора през август, броени седмици след приемането на някогашната югорепублика в НАТО, американският вицепрезидент Майк Пенс означи: " На Западните Балкани Русия работи за дестабилизацията на района, подкопава вашите демокрации и ви разделя един от различен и от Европа. " Висши европейски политици като Ангела Меркел и Върховния представител по външната политика Федерика Могерини също показват сходни страхове. Според тях Русия употребява необятен набор средства – от икономическите си връзки с района до въздействието си върху локални политически партии, водачи и публични групи - с цел да саботира напъните на Европейски Съюз и НАТО. В Подгорица продължава да тече правосъден развой против някогашни чиновници на силовите структури в Черна гора и прилежаща Сърбия, както и против опозиционни политици, упрекнати в подготовка на държавен прелом под управлението на Москва. Задочно подсъдими са и двама жители на Руската федерация, за които се счита, че са свързани с съветското военно разузнаване (ГРУ). Според прокуратурата плануваният пуч в нощта на парламентарните избори през октомври 2016 година е целял да предотврати присъединението на Черна гора към НАТО. Въпреки неяснотите, които витаят към проблема, самият факт, че директно след разкритията на черногорските управляващи в Белград на незабавно посещаване отиде топ силовик като Николай Патрушев, е сладкодумен. Бившият началник на Федералната работа за сигурност (ФСБ), понастоящем завеждащ Съвета за сигурност на Руската федерация, се счита за главния човек на Кремъл, отговарящ за Балканския район.
Защо точно в този момент се разиграват сходни драми? Когато България, Румъния и Словения влязоха в НАТО през 2004 година, това не провокира драми в Русия. Същото важи за присъединението на Хърватия и Албания пет години по-късно. Но тогава на официално на власт в Кремъл беше Дмитрий Медведев, а звук в съветската външна политика задаваше " презареждането " на връзките със Съединени американски щати и стратегическото партньорство с Европейски Съюз. Всичко се промени при третия мандат на Путин и рецесията в Украйна. Анексирането на Крим и западните наказания тласнаха Русия, от една страна, и Съединени американски щати и Европейски Съюз, от друга, към борба. Западните Балкани, а и Югоизточна Европа по-общо, се трансформира в следващата сцена в този спор. За разлика от минали времена Москва се опълчва освен на експанзията на НАТО, а даже и на Европейски Съюз.
Колко значима е съветската опасност? Със сигурност не трябва да я подценяваме. С релативно лимитирани запаси Русия съумява да поддържа усещането, че е равносилен съперник на Запада. А също и да се вклинява в локалните спорове и да поддържа националисти, върли съперници на Съединени американски щати и Европейски Съюз, или пък водачи, склонни да разиграват съветската карта в връзките си със западните страни, съседите или пък вътрешнополитическите съперници. В Босна и Херцеговина Милорад Додик с години блъфира интернационалната общественост, че ще организира референдум за самостоятелност на Република Сръбска. Русия от своя страна му оказва дипломатическа поддръжка, както поддържаше до наскоро Никола Груевски в Македония или антинатовската съпротива в Черна гора.
Влиянието на Русия се усеща освен измежду политическите елити, само че и измежду обществата. Кремълската агитация се радва на необятна аудитория в някогашна Югославия, където спомените за намесата на НАТО в Босна и Косово са още живи, а също и в прилежащи страни като Гърция или България. Няма особена потребност да се влага в медийни планове, като да вземем за пример клон на интернационалния тв канал Russia Today (сега преименуван на RT) на сърбохърватски, каквито хрумвания се прокрадваха до неотдавна. Местните средства за всеобщо осведомление са постоянно подготвени да рециклират " опорните точки " на Кремъл – било то за войната в Украйна, за бежанската рецесия, за разпадащия се Европейски Съюз, за пагубната роля на Съединени американски щати в световната политика и за нечестивия съюз сред Америка и радикалния ислям. Русия оперира в удобна среда.
Въпреки всичко това не би трябвало да преувеличаваме действителното въздействие на Русия. За разлика от постсъветското пространство Москва не гледа на Югоизточна Европа като част от " близката чужбина ", която следва да бъде реинтегрирана в институции като ОДКС или Евразийския стопански съюз (ЕЕС). Русия участва в балканските стопански системи – да вземем за пример в енергийния бранш – само че нейната роля като търговски и капиталов сътрудник е минимална спрямо тази на Европейски Съюз. Мащабните инфраструктурни планове като газопровода " Южен поток " и наследникът му " Турски поток " или остават единствено на хартия или, когато се осъществят, не основават взрив на нови работни места и приток на вложения. Дори и прословутите връзки сред Сърбия и Русия не наподобяват чак толкоз другарски, имайки поради, че Белград развива от години тясно военно съдействие както с НАТО, по този начин и със Съединени американски щати. Само през 2016 година сръбските военни са провели 200 взаимни учения и други действия със западните си сътрудници, а с Русия – 17.
Емоционалната обвързаност към православния брат от север не значи, че сърби, черногорци, българи, гърци, македонци виждат своето бъдеще в Евразия. Напротив, социологически изследвания демонстрират, че на въпроса " къде бихте желали да пътувате/да учите/ да намерите работа ", изборът на болшинството пада най-вече върху Западна Европа. Дневният ред на обществата не се дефинира от геополитическите въпроси. Както знаем и от България, тематиката " за/против Русия " не печели или губи избори.
Русия печели основно поради вътрешните проблеми на Балканите, не поради притегателната си мощ. Слабостта на демократичните институции, властническите трендове, ниските нива на отчетност и дефицитът на правда, порочната медийна среда, " пленените страни " са хранителна почва за локалните политически и бизнес елити, които са подготвени да взаимодействат с Москва за да прокарват тесните си ползи. Но същите елити са отворени и към Запада и даже гравитират към Европейски Съюз, където се разпределят още по-значителни запаси. Седенето на два стола е умеене със солидни обичаи на Балканите.
Димитър Бечев е старши помощник в Atlantic Council и създател на книгата Rival Power: Russia in Southeast Europe (Yale University Press)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ