Изкуствен интелект пресъздаде картина на Веласкес, изгоряла при пожар преди почти три века
Сподели
Изкуствен разсъдък пресъздаде картината “Изгонването на маврите ” (Expulsion of the Moriscos) на Диего Веласкес (1599-1660), унищожена при пожар преди съвсем триста години, заяви „ Паис “.
В навечерието на Коледа през 1734 година в тогавашния мадридски кралски замък Алкасар избухва пожар, който продължава четири дни и унищожава към 500 творби на изкуството.
Сред тях са произведения на фамозни художници като Рибера, Тициан, Ел Греко, Джордано, Рафаело, Рубенс, Тинторето, Веласкес. Картината „ Менините “ на Диего Веласкес е избавена, като е хвърлена през прозорец, а други огромни платна са изрязани от рамките и оцеляват.
„ Изгонването на маврите “ (1627 г.) обаче няма подобен шанс, напомня испанското издание.
Близо три века по-късно художникът Фернандо Санчес Кастийо употребява програмен продукт с изкуствен интелект, с цел да пресъздаде изгубената творба на Веласкес. Резултатът е четириминутен видеоклип, който стартира с нещо, което наподобява на мътно, овъглено платно, написа Българска телеграфна агенция.
Санчес Кастийо не стартира работата си напълно изначало – на технологията за изкуствен интелект би трябвало да се дават данни, отбелязва „ Паис “. Във видеото постепенно се появява ясно изображение на крал Фелипе Трети, който подрежда прогонването на маврите от Испания.
В интервала сред 1609 и 1614 година към 250 000 души са принудени да изоставен страната, напомня изданието. Санчес е на мнение, че Веласкес е първият, основал картина, която демонстрира „ двете лица на Испания и ислямофобията на това време “.
Изкуственият разсъдък се нуждае от данни, с цел да стартира работа. За благополучие малко преди унищожаването на творбата историк и художник на име Антонио Паломино (1655-1726) прави изложение на картината на Диего Веласкес.
„ Изобразен е крал Фелипе Трети, който държи жезъл и сочи към група опечалени мъже, дами и деца, водени от бойци. В далечината се виждат каруци и военноморски транспортен съд, а по-малки лодки чакат да транспортират всички хора. Испания е изобразена в римски жанр като величествена матрона с щит, която държи стрели в дясната си ръка и житни снопове в лявата. В краката ѝ е подложен надпис (на латински език) “.
Това е значимо за задачата на Санчес Кастийо, само че не е задоволително, отбелязва изданието.
През 1988 година испанският специалист в областта на изкуствата Уилям Б. Джордан открива черно-бяла илюстрация в азбучник на аукционната къща в Лондон. Картината е без заглавие, наречена е единствено „ Бюст на рицар с висока яка “ и се счита, че е дело на художник от кръга на фламандския художник Юстус Сустерманс.
На дребното платно, което е променено посредством залепване на друго парче към него, е изобразен крал Фелипе Трети. След реставрацията му eксперти удостоверяват, че това е предварителна схема на Веласкес за „ Изгонването на маврите “. Уилям Б. Джордан се снабдява с платното и го подарява на „ Прадо “ през 2016 година
Като входни данни за изкуствения разсъдък Санчес употребява и картини от състезанието, спонсориран от крал Фелипе Четвърти през 1627 година Той подрежда на Веласкес и на неговите съперници от кралския двор да основат по една огромна картина, изобразяваща прогонването на маврите.
Независима комисия прави оценка творбите. Всички участници показали чернови на скици, най-вероятно изпълнени с маслени бои. Веласкес спечелил и потвърдил, че умее да рисува освен глави, както твърдели неговите критици. След успеха си е назначен за формален велможа художник на крал Фелипе Четвърти, напомня „ Паис “.
Използвайки композиция от история и технология, Фернандо Санчес Кастийо и студентката Паула Гарсия по университета Комплутенсе работят повече от 100 часа за реконструкцията на картината на Веласкес „ Изгонването на маврите “. Те споделят, че 80 % от резултата се дължи на художествените произведения, а 20 % – на изкуствения разсъдък.
Министерството на културата на Испания вкара ограничавания за „ софтуерното изкуство “ и даде обещание да не признава и да не поръчва творби, генерирани от изкуствен интелект, напомня изданието.
Европейският панаир за изящни изкуства (TEFAF) – най-значимият в света конгрес за изкуство, антиквариат и дизайн, който се организира годишно в Маастрихт (Нидерландия) не разрешава излагането на творби с повече от 30% реституция. Тази политика изключва творби като „ Спасителят на света “ (Salvator Mundi) – картина, приписвана напълно или отчасти на Леонардо да Винчи. Тя е открита още веднъж и реставрирана през 2011-2012 година, след което е продадена за 450 млн. щатски $, напомня „ Паис “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изкуствен разсъдък пресъздаде картината “Изгонването на маврите ” (Expulsion of the Moriscos) на Диего Веласкес (1599-1660), унищожена при пожар преди съвсем триста години, заяви „ Паис “.
В навечерието на Коледа през 1734 година в тогавашния мадридски кралски замък Алкасар избухва пожар, който продължава четири дни и унищожава към 500 творби на изкуството.
Сред тях са произведения на фамозни художници като Рибера, Тициан, Ел Греко, Джордано, Рафаело, Рубенс, Тинторето, Веласкес. Картината „ Менините “ на Диего Веласкес е избавена, като е хвърлена през прозорец, а други огромни платна са изрязани от рамките и оцеляват.
„ Изгонването на маврите “ (1627 г.) обаче няма подобен шанс, напомня испанското издание.
Близо три века по-късно художникът Фернандо Санчес Кастийо употребява програмен продукт с изкуствен интелект, с цел да пресъздаде изгубената творба на Веласкес. Резултатът е четириминутен видеоклип, който стартира с нещо, което наподобява на мътно, овъглено платно, написа Българска телеграфна агенция.
Санчес Кастийо не стартира работата си напълно изначало – на технологията за изкуствен интелект би трябвало да се дават данни, отбелязва „ Паис “. Във видеото постепенно се появява ясно изображение на крал Фелипе Трети, който подрежда прогонването на маврите от Испания.
В интервала сред 1609 и 1614 година към 250 000 души са принудени да изоставен страната, напомня изданието. Санчес е на мнение, че Веласкес е първият, основал картина, която демонстрира „ двете лица на Испания и ислямофобията на това време “.
Изкуственият разсъдък се нуждае от данни, с цел да стартира работа. За благополучие малко преди унищожаването на творбата историк и художник на име Антонио Паломино (1655-1726) прави изложение на картината на Диего Веласкес.
„ Изобразен е крал Фелипе Трети, който държи жезъл и сочи към група опечалени мъже, дами и деца, водени от бойци. В далечината се виждат каруци и военноморски транспортен съд, а по-малки лодки чакат да транспортират всички хора. Испания е изобразена в римски жанр като величествена матрона с щит, която държи стрели в дясната си ръка и житни снопове в лявата. В краката ѝ е подложен надпис (на латински език) “.
Това е значимо за задачата на Санчес Кастийо, само че не е задоволително, отбелязва изданието.
През 1988 година испанският специалист в областта на изкуствата Уилям Б. Джордан открива черно-бяла илюстрация в азбучник на аукционната къща в Лондон. Картината е без заглавие, наречена е единствено „ Бюст на рицар с висока яка “ и се счита, че е дело на художник от кръга на фламандския художник Юстус Сустерманс.
На дребното платно, което е променено посредством залепване на друго парче към него, е изобразен крал Фелипе Трети. След реставрацията му eксперти удостоверяват, че това е предварителна схема на Веласкес за „ Изгонването на маврите “. Уилям Б. Джордан се снабдява с платното и го подарява на „ Прадо “ през 2016 година
Като входни данни за изкуствения разсъдък Санчес употребява и картини от състезанието, спонсориран от крал Фелипе Четвърти през 1627 година Той подрежда на Веласкес и на неговите съперници от кралския двор да основат по една огромна картина, изобразяваща прогонването на маврите.
Независима комисия прави оценка творбите. Всички участници показали чернови на скици, най-вероятно изпълнени с маслени бои. Веласкес спечелил и потвърдил, че умее да рисува освен глави, както твърдели неговите критици. След успеха си е назначен за формален велможа художник на крал Фелипе Четвърти, напомня „ Паис “.
Използвайки композиция от история и технология, Фернандо Санчес Кастийо и студентката Паула Гарсия по университета Комплутенсе работят повече от 100 часа за реконструкцията на картината на Веласкес „ Изгонването на маврите “. Те споделят, че 80 % от резултата се дължи на художествените произведения, а 20 % – на изкуствения разсъдък.
Министерството на културата на Испания вкара ограничавания за „ софтуерното изкуство “ и даде обещание да не признава и да не поръчва творби, генерирани от изкуствен интелект, напомня изданието.
Европейският панаир за изящни изкуства (TEFAF) – най-значимият в света конгрес за изкуство, антиквариат и дизайн, който се организира годишно в Маастрихт (Нидерландия) не разрешава излагането на творби с повече от 30% реституция. Тази политика изключва творби като „ Спасителят на света “ (Salvator Mundi) – картина, приписвана напълно или отчасти на Леонардо да Винчи. Тя е открита още веднъж и реставрирана през 2011-2012 година, след което е продадена за 450 млн. щатски $, напомня „ Паис “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ