Велики четвъртък е: Припомняме си за тайната вечеря и залавянето на Христос
Велики четвъртък от Страстната седмица е през днешния ден. В първите три дни от Страстната седмица вниманието беше ориентирано към някои притчи на Иисус Христос с значими поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и диалози с разнообразни хора, предава Българска телеграфна агенция.
А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите избавителни премеждия, гибелта и погребението Му. Днес почитаме събитията към последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и " загадка вечеря " поради откритото на нея свещенодействие Евхаристия). Той измил нозете на учениците, открил светата Евхаристия, направил значимата прощална сказка с апостолите и споделил първосвещеническата молитва, излязъл дружно с учениците в Гетсиманската градина, бил хванат и отведен под стража, с цел да бъде съден.
Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и сред нейните молебствия, и песнопения се прочитат 12 разнообразни по дължина фрагменти от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар наличието на фрагментите в някои от случаите да се припокрива поради идентичното изложение на събитията от другите евангелисти, всички те се изчитат поредно за по-пълна картина на избавителните събития.
Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.
По време на четенето и пеенето на тази църковна ария се изнася от олтара Разпятието и се слага в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на идващия ден - Велики петък.
Народната традиция: На този ден боядисваме яйца
Според националните традиции на Велики четвъртък се боядисат Великденските яйца, напомня БГНЕС. Първото яйце би трябвало да е в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители.
Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици.
А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите избавителни премеждия, гибелта и погребението Му. Днес почитаме събитията към последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и " загадка вечеря " поради откритото на нея свещенодействие Евхаристия). Той измил нозете на учениците, открил светата Евхаристия, направил значимата прощална сказка с апостолите и споделил първосвещеническата молитва, излязъл дружно с учениците в Гетсиманската градина, бил хванат и отведен под стража, с цел да бъде съден.
Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и сред нейните молебствия, и песнопения се прочитат 12 разнообразни по дължина фрагменти от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар наличието на фрагментите в някои от случаите да се припокрива поради идентичното изложение на събитията от другите евангелисти, всички те се изчитат поредно за по-пълна картина на избавителните събития.
Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.
По време на четенето и пеенето на тази църковна ария се изнася от олтара Разпятието и се слага в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на идващия ден - Велики петък.
Народната традиция: На този ден боядисваме яйца
Според националните традиции на Велики четвъртък се боядисат Великденските яйца, напомня БГНЕС. Първото яйце би трябвало да е в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители.
Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ