Актрисата Неда Спасова пред Lupa.bg: Защото обичам лошото време“ дава възможност на зрителя да разгърне въображението си
Неда Спасова е от хората, които избират слънчевото и хубаво време край морето или пък в планината. Един филм обаче предизвика надарената и чаровна млада актриса да огледа с други очи на неприятното време и да открие хубавите неща, които то може да ни донесе. Неда Спасова е в основната женска роля в новия български игрален филм " Защото обичам неприятното време " - режисьорски дебют в игралното кино на Яна Лекарска. Неда си партнира с Владимир Михайлов, като двамата се трансфораха в обичана екранна двойка на феновете още от взаимното си партньорство в известен сериал. В " Защото обичам неприятното време " вземат участие и други обичани от публиката артисти като Боряна Пунчева, Веселин Ранков и Иван Бърнев.
В особено изявление за Lupa.bg Неда Спасова показа, че този филм е едно от най-ценните й прекарвания в актьорски проект. " Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се тормозя, с лекост, с доста прелестно въодушевление. Все повече и повече си давам сметка, че в България мъчно се прави кино, изобщо мъчно се прави изкуство и в случай че не работиш със съидейници, с хора, на които имаш доверие, си изгубен. Нашата режисьорка Яна Лекарска реализира това като събра брилянтен екип. С сътрудниците артисти – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на положителното въодушевление ", откровена бе Неда Спасова пред Lupa.bg.
С нея разговаряхме за героинята й Ирина и за един от главните проблеми, които са заложени във кино лентата - човек постоянно ли прави това, което се чака от него и единствено от нашите решения ли зависи да бъдем щастливи. Неда Спасова описа и за насладата си и страстите от срещите с публиката, за тематиките, които самата нея я вълнуват като жена, човек и създател, за новата й театрална премиера " Скрити лимонки " и показа, че за нея най-важното в този живот е да даваш.
Вече 10 години усмихната и положителна Неда Спасова разпростира гения си в театъра и в киното. През 2014 година та приключва НАТФИЗ, компетентност Актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Маргарита Младенова. Играла е и играе на сцените на Народен спектакъл „ Иван Вазов ", Театрална работилница „ Сфумато ", Младежки спектакъл „ Николай Бинев ". От февруари 2018 година е част от трупата на Театър " София. " Неда е познато лице и от дребния и огромния екран. Тя взе участие с основни функции в сериалите „ Откраднат живот " и " Братя ", както и във филмите " Дамасцена ", „ Останалото е пепел ", „ Ботев ", „ Случаят Тесла ".
Снимки: Личен списък
- Неда, какви непредвидени неща ти се случиха около фотосите на кино лентата „ Защото обичам неприятното време “? Ти самата по какъв начин се отнасяш към мрачното и дъждовно време?
- Никак не обичам неприятното време – дъжд, вятър, сняг. Но за мен този филм е едно от най-ценните прекарвания в актьорски проект. Срещнах се с изключителни експерти, в тази ситуация дори не включвам актьорския състав, за него е ясно. Техническият екип – хората зад кадър бяха страхотни експерти. Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се тормозя, с лекост, с доста прелестно въодушевление.
Нашата режисьорка Яна Лекарска събра другарски екип. Все повече и повече си давам сметка, че в България мъчно се прави кино, изобщо мъчно се прави изкуство и в случай че не работиш със съидейници, с хора, на които имаш доверие, си изгубен. Яна реализира това като събра брилянтен екип. С сътрудниците артисти – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на положителното въодушевление.
Жалко, че снимахме единствено 18 дни. Бих се радвала да можехме да прекараме повече време дружно, тъй като в действителност ни беше доста прелестно, с доста хубави страсти си потеглих от този план. Сега и на огромен екран го посрещнах с хубави страсти.
Знам по какъв начин сме работили, знам какво сме дали, знам каква е била атмосферата на снимачната площадка – това е извънредно значимо за крайния резултат. Обикновено си проличава, когато атмосферата не е била добра, без значение какъв брой е талантлив сюжетът и какъв брой брилянтни са актьорите и режисьорът. Ако е имало неприятна атмосфера по време на фотосите, подсигурявам, че резултатът няма да е неповторим. Не знам дали нашият резултат е неповторим, считам, че е добър, считам, че сме си свършили работата и виждам, че част от това нещо се дължи на страхотния екип на кино лентата.
Неда Спасова и Владимир Михайлов по време на формалната премиера на " Защото обичам неприятното време " в София
- Филмът към този момент един месец е по кината. Седмици преди формалната премиера вие имахте и доста предпремиерни прожекции в разнообразни градове на страната и екипът направи доста срещи с публиката. Какво прочете в очите на феновете след прожекциите?
- Хората в по-малките градчета – давам за образец Враца и Добрич, тъй като това бяха дребните градове, в които ходихме, бяха доста щастливи, че сме там да ги уважим, че те са почели нашия филм, че сме там да се забележим с тях, да си поговорим, да се снимаме. Особено в Добрич, в никакъв случай не бях ходила там, безусловно отидохме за един час, даже не можах да прегледам града, само че една жена със сълзи на очите ни сподели: „ Благодарим ви, че дойдохте, тук никой не идва в този закътан град. “ Със сигурност Добрич не е закътан, само че е доста далечен, пътят до него е дълъг, няма задоволително културни мероприятия и за тях тази прожекция беше един огромен празник. Те също ни доставиха празник, тъй като ни гледаха с толкоз доста любов и почитание.
За прожекциите във Враца, аз съм оттова, бях обезпокоена, че залата няма да се изпълни. Слава Богу, имаше две цялостни прожекции една след друга. Видях доста познати, другари, хора, които не познавам и беше доста хубаво, тъй като усещаш поддръжката на твоите съграждани, които са пристигнали освен поради теб, само че и поради Владо и поради кино лентата.
Иначе във Варна, в Бургас, в Пловдив, където също бяхме, публиката е привикнала да има повече такива събития. Пловдив е “центърът на културата ”, там хората непрестанно вървят по такива събития. И в Бургас и Варна е по този начин. Разбира се публиката там също ни одобри доста топло. Във Варна беше 30 градуса в деня на прожекцията и популярност Богу, че хората пристигнаха на прожекцията ни. Благодарихме им, че макар хубавото време на открито те са влезнали в тъмната зала. (смее се)
Беше ужасно прекарване това турне! Много неща чухме за кино лентата, които ние не сме си мислили и които съзнателно не сме слагали във кино лентата. По подсъзнателен път хората вършиха разнообразни асоциации, които бяха неповторими. Аз не преставам да откривам някакви неща във кино лентата, тъй като в него няма елементи, които да лимитират въображението на фена, да поставят в рамка персонажите и това съгласно мен е най-ценното на този филм.
Моята героиня Ирина може да е счетоводител, може да е юрист, може да е лекар, може да е всичко. Зрителят има опцията и свободата да направи своя сюжет подобен, какъвто го вижда и усеща. Обръщам се към сътрудниците, които вършат филми, да вършат такива срещи с екипа, тъй като публиката има потребност да се среща с създателите, седящи зад съответен кино план.
Неда дружно с режисьорката на кино лентата Яна Лекарска
- Българските фенове несъмнено имат потребност от качествено българско кино и от подобен вид срещи с актьорите и екипа на кино лентата.
- Определено разбрах, че хората имаха потребност да ни видят, да ни кажат, нещо, даже да ни създадат някаква рецензия. Слава Богу рецензията, която получихме, беше градивна, не злонамерена. Филмът ни не е идеален. Имахме прожекция и среща с екипа в Дома на киното в София и едно момче сподели: „ Лакът ти за нокти след една година беше същият. “ (смее се) Стана ми благо. Да, лакът в действителност е същият, не сме снимали след една година и не сме се сетили, че може би този лак би трябвало да е друг. Имаме такива дребни грешчици, само че пък е прелестно, че хората са ги видели. Това значи, че детайлно са гледали кино лентата.
Моята героиня Ирина влиза нещастна в „ Защото обичам неприятното време “, само че излиза щастлива, споделя Неда Спасова
- Когато Яна Лекарска ти даде да прочетеш сюжета и те предложения за основната женска роля с какво те сграбчи историята и облика на твоята героиня Ирина?
- При най-първия прочит си споделих: „ Боже, основна героиня, която не е с тежко детство, не е изнасилвана, бита, не е подвластна, не дължи пари на страната и на мутрите. Обикновено в българските филми имаме някакъв доста безапелационен външен проблем за основните герои. А в тази ситуация имаме една безусловно естествена жена, с добър стандарт на живот, която не се чуди по какъв начин да свърже двата края. Ирина е жена като множеството от нас. Разбира се, тя има проблем, само че той е в нея, в нейните решения и в нейните избори. Той не е подбуден от външни условия, с които тя сама не може да се пребори.
Самата аз съм имала проблемите на Ирина – щастлива ли съм в това, което върша, харесва ли ми това, което върша, това ли е животът, който желая да пребивавам. Мисля, че доста от дамите, изключително на възраст 30+, се сблъскват с тези проблеми. Когато си по-млад всичко върви от единствено себе си, не му обръщаш внимание, само че в някакъв миг започваш да се замисляш за някакви неща, както и самата Ирина, по този начин и аз.
Предположих, че доста дами се срещат тъкмо с “правилата ” за зрялата жена - упованията към зрялата жена - по какъв начин да се държи, какво да прави, а дали е щастлива и дали това я прави щастлива - това е различен въпрос. Когато започнахме да работим детайлно по сюжета открих доста неща още по-симпатични, чисто психически, които сме се пробвали да подадем като чувство към фена - за нещастието на тази героиня, само че не безусловно.
Защото по някакъв метод Ирина влиза много нещастна във кино лентата, само че мисля, че излиза доста по-щастлива и това се отразява от феновете. Те не знаят за какво е щастлива, не знаят тъкмо какво е станало, тук им оставаме свободата те да си показват. Но моята героиня е много по-щастлива на финала. А финалът дава вяра и късмет, че можеш да промениш живота си стига да го искаш.
Героите на Владимир Михайлов и Неда Спасова - Борис и Ирина са другари от детството, които се срещат след 20 години в дребното крайморско градче, където са прекарвали летата си дружно. Искрата на другарството последователно минава в сантиментална тръпка
- Да открехнем на феновете, които към момента не са гледали „ Защото обичам неприятното време “, само че имат опция да го гледат в този момент по празниците в кината, а и по-късно, да не бързат да стават на финалните надписи, тъй като след тях има втори край.
- Да, тъкмо по този начин. Беше доста занимателно като вървим на прожекциите да се срещаме със феновете, казвахме на шефовете на кината: „ Да знаете, че има още един край, той е 20 секунди, след надписите, не светвайте лампите на надписите, с цел да не си тръгнат хората. “ Има фенове, които споделят: „ Аз нямах потребност от този край. “ Аз също съм от тези фенове.
Но има фенове, които споделят: „ Слава Богу, че го имаше този втори край. “ Защото той вдъхва по-категорична вяра, че животът е станал по-хубав и по-щастлив. На мен ми е задоволителен оня край с Иван Бърнев, който споделя това хубаво стихотворение на Александър Петров, пуска музиката и животът продължава с хубава музика. Но отново споделям - множеството фенове имаха потребност от втория край и той свърши своята работа.
- И аз съм от тези фенове – вторият край е доста добър, не стои захарасано, а напълно реалистично и се вписва в цялостната стилистика на кино лентата да вдъхне вяра и оптимизъм.
- Радвам се, че по този начин го усещаш.
- Неда, беше ли значимо за теб, че с Владимир Михайлов се познавате добре като сътрудници и сте имали партньорство в киното преди „ Защото обичам неприятното време “, тъй че в този момент да изградите връзките сред двама другари от детството, които се срещат след 20 години?
- Да. Когато се срещнах с Яна и тя ми даде сюжета и ми сподели, че е поканила Владо Михайлов за основната мъжка роля. Аз споделих: „ Супер “. Защото с него към този момент се познаваме, а във кино лентата става въпрос за хора, които се познават, въпреки и да не са се виждали от доста време. Чисто партньорски беше доста скъпо, тъй като с Владо към този момент сме работили дружно, посочили сме си магариите, знаем си актьорските привички и умения. Познаваме се доста добре и най-важното е, че се одобряваме такива каквито сме.
Беше доста скъпо, че с Владо се познаваме добре и сме работили дружно преди да снимаме " Защото обичам неприятното време ", в този момент донадградихме партньорството си в този филм, споделя Неда Спасова
Опитах се да си показва, в случай че аз трябваше да си партнирам с сътрудник, който не познавам, по този начин добре като Владо, или той да си партнира с колежка, която не познава по този начин добре, съгласно мен нещата нямаше да се получат по този начин хармонично.
В един подобен много съкровен и камерен филм в действителност беше значимо да не се притесняваш от колегата си. Нещо, което на мен от време на време ми се случва, когато работя с нови сътрудници, които не познавам. В случая с Владо това въобще не го е имало. Надявам се, че и той не се е смущавал от мен. Мисля, че донадградихме партньорството си в този филм към този момент, познавайки се и като хора, и като метод на работа, привички, обноски.
Яна сподели, че изборът на мен и на Владо не е поради плана, в който сме работили преди, а тъй като дружно ни е видяла като екранна двойка. А за този план беше скъпо и належащо да познаваш добре индивида, с който си партнираш, тъй като 80% от кино лентата сме единствено с Владо.
Неда дружно с Боряна Пунчева в кадър от кино лентата
- Филмът завоюва Наградата на публиката на София филм фест. Има и няколко номинации за премиите на Съюза на българските кино дейци „ Васил Гендов “, които ще бъдат раздадени в средата на май. Ти си номинирана за най-хубава основна женска роля, Владо Михайлов – за най-хубава мъжка, Яна Лекарска – за най-хубав режисьор, филмът има номинация и за дебют и за най-хубав игрален филм. Радваш ли се тази номинация?
- Радвам се извънредно доста. На мен това ми е първата номинация за кино и ми е първата номинация за основна роля. В театъра съм имала номинации за поддържаща роля и за дебютна роля, само че за пръв път имам номинация за основна роля. Не считам, че премиите са най-важното за триумфа на един план. Те са просто още едно ходило нагоре за самочувствието на създателите в този план. Наградата на публиката на София филм фест мисля, че ни беше най-важната премия, тъй като този филм е за феновете и за хората на първо място.
Докато Яна монтираше кино лентата си говорихме и тя показа, че нашият филм е с необикновен статут – нито е арт филм за фестивално кино с по-ограничена аудитория, нито е всеобщо кино – комедия или екшън. Самите ние не знаехме по какъв начин ще се одобри филмът – той е някъде по средата, има артистични моменти, има поетични моменти, само че в същото време е безусловно наличен за всеобщия фен без рекламация, без умозрителност. Затова споделям, че Наградата на публиката ни е най-важна, тъй като стигнахме до публиката. Този филм е на първо място за българската аудитория.
" Защото обичам неприятното време " завоюва Наградата на публиката на София филм фест
- И задграничната мисля, че няма проблем да го разбере.
- Интересно ми е по какъв начин ще реагира задграничният фен – дали ще разбере този ретро обичай, който участва във кино лентата – прахосмукачка „ Ракета “, бърдуче, чушкопек - сходни движимости, които са си доста наши, балкански. Музиката е напълно българска и звучат страхотни естрадни части, които са си също доста наши. Предполагам, че за задграничната аудитория би бил забавен този обичай, само че прочувствено бихме я докоснали с историята на кино лентата, която няма време и пространство. Тя някакси е общочовешка.
- „ Защото обичам неприятното време “ връща героите на кино лентата, а и феновете към детството. Ти по какъв метод посредством този филм се върна към детството си и какво най-ярко изплува като спомен в съзнанието ти от детските ти години?
- Детството ми беше доста прелестно. А към тийнейджърството никак не желая да се връщам. Имала съм моменти като моята героиня – предпочитание просто да избягам у дома. Моето у дома до студентските години беше Враца. Сега е София – тук е животът ми, работата ми, приятелите, сътрудниците. Не мястото, а хората вършат дома дом. Но до момента в който бях студентка имах такива моменти, в които желаех да избягам у дома във Враца, да съм си в моя дом, в моята стая, с моите движимости и с моите неща. Те са ми носили някакво утешение.
И по този метод и Ирина търси това утешение. Тя е имала прелестно детство с усмивки, с хубави вечери край огъня, където са се събирали двете фамилии, за които става въпрос във кино лентата. Тя по тази причина и бяга, тъй като това й носи разтуха, носи й загатна за предишното, което е било прелестно в нейните очи. В момента в живота си тя не намира това успокоение.
Имах такива бягания като моята героиня в предишното, виждам към този момент да пребивавам в сегашното, тук и в този момент, без значение какъв брой е мъчно от време на време, тъй като предишното може единствено леко да ме погали и успокои, само че няма да ми реши казуса. Това е нещо и което самата Ирина схваща във кино лентата. Тя бяга, с цел да потърси разтуха и утешение, само че в действителност решението го взима сама и сама си оправя живота, предишното и спомените от прелестното детство не й вземат решение проблемите.
Владо Михайлов и Неда Спасова дружно с режисьорката Яна Лекарска и продуцента Калин Калинов се срещнаха със фенове от разнообразни градове у нас
- От екипа споделихте много занимателни моменти зад кадър. Ти имаш ли собствен обичан занимателен миг от фотосите на кино лентата?
- Ние снимахме през май в село Горна Василица покрай Долна баня. Това е време, когато хората косят с косачки, плевят, режат клони. И нашият продуцент Калин Калинов обикаляше цялото село да моли хората да спрат за десетина минути, тъй като тези шумове доста се чуваха и пречеха на звука във кино лентата. По време на фотосите не съм се замисляла, само че в този момент си давам сметка, че Калин обикаляше селото и тичаше като вманиачен по дворовете да моли хората да спрат за малко.
Докато снимахме в магазинчето сцените с Елени – то си е същинско магазинче, в профил пък имаше курбан, колеха се агнета, вдигаше се шумотевица и там трябваше да помолим хората да спрат за малко. Беше доста смешно, защото кучето Дора на нашия звукар Весо беше от самото начало с нас на фотоси. Тя е ужасно куче, доста добродушно, не лаеше и се разхождаше свободно. И на няколко пъти влизаше в кадър. И дори единия път снимахме общ проект и ние с Владо си приказваме репликите и внезапно Дора минава.
Владо я поглежда и продължава да си е в роля, аз я виждам и аз си не преставам репликите, само че по лицето ми към този момент се появява нерешителност и спирам фрагмента и крещя: „ Кучето не ни тормози, по този начин ли? “ (смее се) Оказа се, че екипът на монитора е гледал единствено нас и изобщо не е видял сладката Дора, която си минава умерено като статист в фрагмента.
Филмът беше сниман през май и юни 2023 година край морето
- Паралелно с филмовата ти премиера ти имаше и театрална. В Театър „ София “, който в този момент гостува на разнообразни подиуми, участваш в най-новия театър „ Скрити лимонки. “ Твоята героиня в пиесата обича кактуси. Как се срещнахте с нея по пътя?
- Оказа се, че има дами в България, които са фанатици на тематика кактуси. Членувах в няколко групи за кактуси и кактусолюбители. Аз не съм фанатик, имам два кактуса у дома и както героинята ми споделя в пиесата „ Те нямат потребност от нищо. “ Отвреме в точния момент би трябвало да се сещаш да ги напръскаш с вода, това може да се случва и един път в месеца. Те са толкоз непретенциозни растения. Моите кактуси са на 10 години, нищо не им върша. Истината е, че не цъфтят, може би, с цел да цъфтят би трябвало да положа малко повече старания, само че е реалност, че са живи и нямат потребност от нищо.
Актрисата в спектакъла " Скрити лимонки " на режисьора Николай Поляков в Театър " София "
- Кактусът като знак на външен непукизъм и вътрешна деликатност – извън той има бодли и действително е предпазен от околния свят, само че в случай че махнеш бодлите му той става нежен и раним. Така е и с хората – слагаме някаква външна маска на непукизъм или пренебрежителност, а в действителност сме раними.
- Има и такава асоциация несъмнено. Моята героиня в спектакъла е зарязана от мъжа си поради друга жена, тя в един миг стартира да го упреква, да “проявява бодлите ” си – какъв беше казусът, аз не желаех нищо от теб и бях като кактусите - кротка, тиха, единствено понякога с потребност от малко водичка. И моята героиня стартира да се съпоставя с кактусите, които са безпределно непретенциозни растения и несъмнено най-лесните за развъждане. Но те въпреки всичко имат бодли и тази вътрешност, която не виждаме поради бодлите тя е привлекателната в кактуса.
Неда прави впечатляваща роля и в постановката " Невинно малко ликвидиране " в Театър " София " под режисурата на Надя Панчева
- Оригиналното заглавие на пиесата е „ Бомби “. У нас го поставихте като „ Скрити лимонки “. Какво би взривило Неда Спасова и какво би я изкарало отвън релси в живота?
- Общочовешките и обществени несправедливости - захвърлени животни, ударени деца, ограбени възрастни. Това са неща, които нарушават закона, не са морални, не са човешки. Такива неща в действителност ме изкарват отвън надзор. Понякога отвръщам доста остро, когато някой нарушава естествените права на друго живо създание – човек или животно.
Когато се демонстрира аморално отношение, нараняващо достолепието или физически нараняващо друго живо създание това ме изкарва отвън релси. Имала съм моменти, когато в такива обстановки съм била доста нападателна и не мога да управлявам държанието си чисто прочувствено. Опитвала съм се да оказа помощ, да реша казуса и да кажа на индивида, който е наранил различен човек, че не е прав. Не се възнамерявам какво ще си помислят другите за мен в този миг, тъй като виждам някаква неправда, каквато не дава отговор на общочовешките морални правила, освен на моите.
Неда на площад " Свети Петър " във Вечния град - Рим
- Прави усещане, че постоянно участваш в разнообразни благотворителни дела, споделяш дела за събиране на средства за заболели деца или възрастни, за бездомни животни. Явно това е и твоето схващане да окажеш помощ по някакъв метод на нуждаещите се.
- Това е най-малкото, което мога да направя – някой да ме помоли за негов родственик, другар или непосредствен да споделя по обществените мрежи. И изключително като имаш хора, които те следват, харесват, споделяш и с тях тази информация, с цел да може да си оказваме помощ. Светът по този начин е организиран – за жалост, с цел да се излекуваш от някакви тежки заболявания трябват стотици хиляди левове.
Следвам страници на приюти за бездомни животни, тъй като те също се нуждаят от помощ. Държавата няма никакво отношение към бездомните животни в България. Има общински приюти, само че те са с лимитирани благоприятни условия и потенциали. И оттук насетне има фондации и сдружения, които работят благотворително. И на тях също би трябвало някой да им помогне, с цел да се купи храна за животинките, да ги имунизират и така нататък
Опитвам се да оказа помощ, колкото мога. Нямам неповторими благоприятни условия, само че в случай че мога да споделя някаква информация за дарения постоянно ще го направя и в никакъв случай не съм отказала такава помощ.
Морето и хубавото време зареждат надарената и чаровна актриса
- Как ще прекараш великденските празници?
- Сигурно ще отида за малко до морето, да забележим дали времето ще е благосклонно или ще е неприятно. Надявам се най-малко да не вали, нищо че обичам неприятното време. (смее се).
- Какво би поискала на хората за празниците?
- Преди всичко да са живи и здрави. Да се пробват да намерят успокоение, баланс и естетика със себе си, с душата си и да дават. Дали ще им се върне – ще им се върне.
Както в оня прекрасен роман „ Серафим “ на Йовков, в който героят събира цялостен живот пари за ново палто, че неговото е раздърпано и окъсано. И най-после съседът му споделя, че му трябват пари за лекуване на жена му, която е болна и Серафим му ги дал.
Съседът му споделил, но по какъв начин ще ми ги даваш, ти нали си събираш за ново палто. И Серафим споделил: „ Хубаво си е то, мойто палто. Аз като го позакърпя отново, ще прекарам с него и таз зима. Пък в случай че ми е писано, с него може и пред бога. То там, на оня свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, така да се каже, скъпоценно... “ Така че дано хората да дават. Това ми е доста обичан роман и се пробвам да си го наложа като метод на живот.
В особено изявление за Lupa.bg Неда Спасова показа, че този филм е едно от най-ценните й прекарвания в актьорски проект. " Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се тормозя, с лекост, с доста прелестно въодушевление. Все повече и повече си давам сметка, че в България мъчно се прави кино, изобщо мъчно се прави изкуство и в случай че не работиш със съидейници, с хора, на които имаш доверие, си изгубен. Нашата режисьорка Яна Лекарска реализира това като събра брилянтен екип. С сътрудниците артисти – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на положителното въодушевление ", откровена бе Неда Спасова пред Lupa.bg.
С нея разговаряхме за героинята й Ирина и за един от главните проблеми, които са заложени във кино лентата - човек постоянно ли прави това, което се чака от него и единствено от нашите решения ли зависи да бъдем щастливи. Неда Спасова описа и за насладата си и страстите от срещите с публиката, за тематиките, които самата нея я вълнуват като жена, човек и създател, за новата й театрална премиера " Скрити лимонки " и показа, че за нея най-важното в този живот е да даваш.
Вече 10 години усмихната и положителна Неда Спасова разпростира гения си в театъра и в киното. През 2014 година та приключва НАТФИЗ, компетентност Актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. Маргарита Младенова. Играла е и играе на сцените на Народен спектакъл „ Иван Вазов ", Театрална работилница „ Сфумато ", Младежки спектакъл „ Николай Бинев ". От февруари 2018 година е част от трупата на Театър " София. " Неда е познато лице и от дребния и огромния екран. Тя взе участие с основни функции в сериалите „ Откраднат живот " и " Братя ", както и във филмите " Дамасцена ", „ Останалото е пепел ", „ Ботев ", „ Случаят Тесла ".
Снимки: Личен списък
- Неда, какви непредвидени неща ти се случиха около фотосите на кино лентата „ Защото обичам неприятното време “? Ти самата по какъв начин се отнасяш към мрачното и дъждовно време?
- Никак не обичам неприятното време – дъжд, вятър, сняг. Но за мен този филм е едно от най-ценните прекарвания в актьорски проект. Срещнах се с изключителни експерти, в тази ситуация дори не включвам актьорския състав, за него е ясно. Техническият екип – хората зад кадър бяха страхотни експерти. Много рядко ми се е случвало да работя в такава приятна атмосфера, без да се тормозя, с лекост, с доста прелестно въодушевление.
Нашата режисьорка Яна Лекарска събра другарски екип. Все повече и повече си давам сметка, че в България мъчно се прави кино, изобщо мъчно се прави изкуство и в случай че не работиш със съидейници, с хора, на които имаш доверие, си изгубен. Яна реализира това като събра брилянтен екип. С сътрудниците артисти – Владо, Елени, Боряна, Весо Ранков бяхме на вълната на положителното въодушевление.
Жалко, че снимахме единствено 18 дни. Бих се радвала да можехме да прекараме повече време дружно, тъй като в действителност ни беше доста прелестно, с доста хубави страсти си потеглих от този план. Сега и на огромен екран го посрещнах с хубави страсти.
Знам по какъв начин сме работили, знам какво сме дали, знам каква е била атмосферата на снимачната площадка – това е извънредно значимо за крайния резултат. Обикновено си проличава, когато атмосферата не е била добра, без значение какъв брой е талантлив сюжетът и какъв брой брилянтни са актьорите и режисьорът. Ако е имало неприятна атмосфера по време на фотосите, подсигурявам, че резултатът няма да е неповторим. Не знам дали нашият резултат е неповторим, считам, че е добър, считам, че сме си свършили работата и виждам, че част от това нещо се дължи на страхотния екип на кино лентата.
Неда Спасова и Владимир Михайлов по време на формалната премиера на " Защото обичам неприятното време " в София
- Филмът към този момент един месец е по кината. Седмици преди формалната премиера вие имахте и доста предпремиерни прожекции в разнообразни градове на страната и екипът направи доста срещи с публиката. Какво прочете в очите на феновете след прожекциите?
- Хората в по-малките градчета – давам за образец Враца и Добрич, тъй като това бяха дребните градове, в които ходихме, бяха доста щастливи, че сме там да ги уважим, че те са почели нашия филм, че сме там да се забележим с тях, да си поговорим, да се снимаме. Особено в Добрич, в никакъв случай не бях ходила там, безусловно отидохме за един час, даже не можах да прегледам града, само че една жена със сълзи на очите ни сподели: „ Благодарим ви, че дойдохте, тук никой не идва в този закътан град. “ Със сигурност Добрич не е закътан, само че е доста далечен, пътят до него е дълъг, няма задоволително културни мероприятия и за тях тази прожекция беше един огромен празник. Те също ни доставиха празник, тъй като ни гледаха с толкоз доста любов и почитание.
За прожекциите във Враца, аз съм оттова, бях обезпокоена, че залата няма да се изпълни. Слава Богу, имаше две цялостни прожекции една след друга. Видях доста познати, другари, хора, които не познавам и беше доста хубаво, тъй като усещаш поддръжката на твоите съграждани, които са пристигнали освен поради теб, само че и поради Владо и поради кино лентата.
Иначе във Варна, в Бургас, в Пловдив, където също бяхме, публиката е привикнала да има повече такива събития. Пловдив е “центърът на културата ”, там хората непрестанно вървят по такива събития. И в Бургас и Варна е по този начин. Разбира се публиката там също ни одобри доста топло. Във Варна беше 30 градуса в деня на прожекцията и популярност Богу, че хората пристигнаха на прожекцията ни. Благодарихме им, че макар хубавото време на открито те са влезнали в тъмната зала. (смее се)
Беше ужасно прекарване това турне! Много неща чухме за кино лентата, които ние не сме си мислили и които съзнателно не сме слагали във кино лентата. По подсъзнателен път хората вършиха разнообразни асоциации, които бяха неповторими. Аз не преставам да откривам някакви неща във кино лентата, тъй като в него няма елементи, които да лимитират въображението на фена, да поставят в рамка персонажите и това съгласно мен е най-ценното на този филм.
Моята героиня Ирина може да е счетоводител, може да е юрист, може да е лекар, може да е всичко. Зрителят има опцията и свободата да направи своя сюжет подобен, какъвто го вижда и усеща. Обръщам се към сътрудниците, които вършат филми, да вършат такива срещи с екипа, тъй като публиката има потребност да се среща с създателите, седящи зад съответен кино план.
Неда дружно с режисьорката на кино лентата Яна Лекарска
- Българските фенове несъмнено имат потребност от качествено българско кино и от подобен вид срещи с актьорите и екипа на кино лентата.
- Определено разбрах, че хората имаха потребност да ни видят, да ни кажат, нещо, даже да ни създадат някаква рецензия. Слава Богу рецензията, която получихме, беше градивна, не злонамерена. Филмът ни не е идеален. Имахме прожекция и среща с екипа в Дома на киното в София и едно момче сподели: „ Лакът ти за нокти след една година беше същият. “ (смее се) Стана ми благо. Да, лакът в действителност е същият, не сме снимали след една година и не сме се сетили, че може би този лак би трябвало да е друг. Имаме такива дребни грешчици, само че пък е прелестно, че хората са ги видели. Това значи, че детайлно са гледали кино лентата.
Моята героиня Ирина влиза нещастна в „ Защото обичам неприятното време “, само че излиза щастлива, споделя Неда Спасова
- Когато Яна Лекарска ти даде да прочетеш сюжета и те предложения за основната женска роля с какво те сграбчи историята и облика на твоята героиня Ирина?
- При най-първия прочит си споделих: „ Боже, основна героиня, която не е с тежко детство, не е изнасилвана, бита, не е подвластна, не дължи пари на страната и на мутрите. Обикновено в българските филми имаме някакъв доста безапелационен външен проблем за основните герои. А в тази ситуация имаме една безусловно естествена жена, с добър стандарт на живот, която не се чуди по какъв начин да свърже двата края. Ирина е жена като множеството от нас. Разбира се, тя има проблем, само че той е в нея, в нейните решения и в нейните избори. Той не е подбуден от външни условия, с които тя сама не може да се пребори.
Самата аз съм имала проблемите на Ирина – щастлива ли съм в това, което върша, харесва ли ми това, което върша, това ли е животът, който желая да пребивавам. Мисля, че доста от дамите, изключително на възраст 30+, се сблъскват с тези проблеми. Когато си по-млад всичко върви от единствено себе си, не му обръщаш внимание, само че в някакъв миг започваш да се замисляш за някакви неща, както и самата Ирина, по този начин и аз.
Предположих, че доста дами се срещат тъкмо с “правилата ” за зрялата жена - упованията към зрялата жена - по какъв начин да се държи, какво да прави, а дали е щастлива и дали това я прави щастлива - това е различен въпрос. Когато започнахме да работим детайлно по сюжета открих доста неща още по-симпатични, чисто психически, които сме се пробвали да подадем като чувство към фена - за нещастието на тази героиня, само че не безусловно.
Защото по някакъв метод Ирина влиза много нещастна във кино лентата, само че мисля, че излиза доста по-щастлива и това се отразява от феновете. Те не знаят за какво е щастлива, не знаят тъкмо какво е станало, тук им оставаме свободата те да си показват. Но моята героиня е много по-щастлива на финала. А финалът дава вяра и късмет, че можеш да промениш живота си стига да го искаш.
Героите на Владимир Михайлов и Неда Спасова - Борис и Ирина са другари от детството, които се срещат след 20 години в дребното крайморско градче, където са прекарвали летата си дружно. Искрата на другарството последователно минава в сантиментална тръпка
- Да открехнем на феновете, които към момента не са гледали „ Защото обичам неприятното време “, само че имат опция да го гледат в този момент по празниците в кината, а и по-късно, да не бързат да стават на финалните надписи, тъй като след тях има втори край.
- Да, тъкмо по този начин. Беше доста занимателно като вървим на прожекциите да се срещаме със феновете, казвахме на шефовете на кината: „ Да знаете, че има още един край, той е 20 секунди, след надписите, не светвайте лампите на надписите, с цел да не си тръгнат хората. “ Има фенове, които споделят: „ Аз нямах потребност от този край. “ Аз също съм от тези фенове.
Но има фенове, които споделят: „ Слава Богу, че го имаше този втори край. “ Защото той вдъхва по-категорична вяра, че животът е станал по-хубав и по-щастлив. На мен ми е задоволителен оня край с Иван Бърнев, който споделя това хубаво стихотворение на Александър Петров, пуска музиката и животът продължава с хубава музика. Но отново споделям - множеството фенове имаха потребност от втория край и той свърши своята работа.
- И аз съм от тези фенове – вторият край е доста добър, не стои захарасано, а напълно реалистично и се вписва в цялостната стилистика на кино лентата да вдъхне вяра и оптимизъм.
- Радвам се, че по този начин го усещаш.
- Неда, беше ли значимо за теб, че с Владимир Михайлов се познавате добре като сътрудници и сте имали партньорство в киното преди „ Защото обичам неприятното време “, тъй че в този момент да изградите връзките сред двама другари от детството, които се срещат след 20 години?
- Да. Когато се срещнах с Яна и тя ми даде сюжета и ми сподели, че е поканила Владо Михайлов за основната мъжка роля. Аз споделих: „ Супер “. Защото с него към този момент се познаваме, а във кино лентата става въпрос за хора, които се познават, въпреки и да не са се виждали от доста време. Чисто партньорски беше доста скъпо, тъй като с Владо към този момент сме работили дружно, посочили сме си магариите, знаем си актьорските привички и умения. Познаваме се доста добре и най-важното е, че се одобряваме такива каквито сме.
Беше доста скъпо, че с Владо се познаваме добре и сме работили дружно преди да снимаме " Защото обичам неприятното време ", в този момент донадградихме партньорството си в този филм, споделя Неда Спасова
Опитах се да си показва, в случай че аз трябваше да си партнирам с сътрудник, който не познавам, по този начин добре като Владо, или той да си партнира с колежка, която не познава по този начин добре, съгласно мен нещата нямаше да се получат по този начин хармонично.
В един подобен много съкровен и камерен филм в действителност беше значимо да не се притесняваш от колегата си. Нещо, което на мен от време на време ми се случва, когато работя с нови сътрудници, които не познавам. В случая с Владо това въобще не го е имало. Надявам се, че и той не се е смущавал от мен. Мисля, че донадградихме партньорството си в този филм към този момент, познавайки се и като хора, и като метод на работа, привички, обноски.
Яна сподели, че изборът на мен и на Владо не е поради плана, в който сме работили преди, а тъй като дружно ни е видяла като екранна двойка. А за този план беше скъпо и належащо да познаваш добре индивида, с който си партнираш, тъй като 80% от кино лентата сме единствено с Владо.
Неда дружно с Боряна Пунчева в кадър от кино лентата
- Филмът завоюва Наградата на публиката на София филм фест. Има и няколко номинации за премиите на Съюза на българските кино дейци „ Васил Гендов “, които ще бъдат раздадени в средата на май. Ти си номинирана за най-хубава основна женска роля, Владо Михайлов – за най-хубава мъжка, Яна Лекарска – за най-хубав режисьор, филмът има номинация и за дебют и за най-хубав игрален филм. Радваш ли се тази номинация?
- Радвам се извънредно доста. На мен това ми е първата номинация за кино и ми е първата номинация за основна роля. В театъра съм имала номинации за поддържаща роля и за дебютна роля, само че за пръв път имам номинация за основна роля. Не считам, че премиите са най-важното за триумфа на един план. Те са просто още едно ходило нагоре за самочувствието на създателите в този план. Наградата на публиката на София филм фест мисля, че ни беше най-важната премия, тъй като този филм е за феновете и за хората на първо място.
Докато Яна монтираше кино лентата си говорихме и тя показа, че нашият филм е с необикновен статут – нито е арт филм за фестивално кино с по-ограничена аудитория, нито е всеобщо кино – комедия или екшън. Самите ние не знаехме по какъв начин ще се одобри филмът – той е някъде по средата, има артистични моменти, има поетични моменти, само че в същото време е безусловно наличен за всеобщия фен без рекламация, без умозрителност. Затова споделям, че Наградата на публиката ни е най-важна, тъй като стигнахме до публиката. Този филм е на първо място за българската аудитория.
" Защото обичам неприятното време " завоюва Наградата на публиката на София филм фест
- И задграничната мисля, че няма проблем да го разбере.
- Интересно ми е по какъв начин ще реагира задграничният фен – дали ще разбере този ретро обичай, който участва във кино лентата – прахосмукачка „ Ракета “, бърдуче, чушкопек - сходни движимости, които са си доста наши, балкански. Музиката е напълно българска и звучат страхотни естрадни части, които са си също доста наши. Предполагам, че за задграничната аудитория би бил забавен този обичай, само че прочувствено бихме я докоснали с историята на кино лентата, която няма време и пространство. Тя някакси е общочовешка.
- „ Защото обичам неприятното време “ връща героите на кино лентата, а и феновете към детството. Ти по какъв метод посредством този филм се върна към детството си и какво най-ярко изплува като спомен в съзнанието ти от детските ти години?
- Детството ми беше доста прелестно. А към тийнейджърството никак не желая да се връщам. Имала съм моменти като моята героиня – предпочитание просто да избягам у дома. Моето у дома до студентските години беше Враца. Сега е София – тук е животът ми, работата ми, приятелите, сътрудниците. Не мястото, а хората вършат дома дом. Но до момента в който бях студентка имах такива моменти, в които желаех да избягам у дома във Враца, да съм си в моя дом, в моята стая, с моите движимости и с моите неща. Те са ми носили някакво утешение.
И по този метод и Ирина търси това утешение. Тя е имала прелестно детство с усмивки, с хубави вечери край огъня, където са се събирали двете фамилии, за които става въпрос във кино лентата. Тя по тази причина и бяга, тъй като това й носи разтуха, носи й загатна за предишното, което е било прелестно в нейните очи. В момента в живота си тя не намира това успокоение.
Имах такива бягания като моята героиня в предишното, виждам към този момент да пребивавам в сегашното, тук и в този момент, без значение какъв брой е мъчно от време на време, тъй като предишното може единствено леко да ме погали и успокои, само че няма да ми реши казуса. Това е нещо и което самата Ирина схваща във кино лентата. Тя бяга, с цел да потърси разтуха и утешение, само че в действителност решението го взима сама и сама си оправя живота, предишното и спомените от прелестното детство не й вземат решение проблемите.
Владо Михайлов и Неда Спасова дружно с режисьорката Яна Лекарска и продуцента Калин Калинов се срещнаха със фенове от разнообразни градове у нас
- От екипа споделихте много занимателни моменти зад кадър. Ти имаш ли собствен обичан занимателен миг от фотосите на кино лентата?
- Ние снимахме през май в село Горна Василица покрай Долна баня. Това е време, когато хората косят с косачки, плевят, режат клони. И нашият продуцент Калин Калинов обикаляше цялото село да моли хората да спрат за десетина минути, тъй като тези шумове доста се чуваха и пречеха на звука във кино лентата. По време на фотосите не съм се замисляла, само че в този момент си давам сметка, че Калин обикаляше селото и тичаше като вманиачен по дворовете да моли хората да спрат за малко.
Докато снимахме в магазинчето сцените с Елени – то си е същинско магазинче, в профил пък имаше курбан, колеха се агнета, вдигаше се шумотевица и там трябваше да помолим хората да спрат за малко. Беше доста смешно, защото кучето Дора на нашия звукар Весо беше от самото начало с нас на фотоси. Тя е ужасно куче, доста добродушно, не лаеше и се разхождаше свободно. И на няколко пъти влизаше в кадър. И дори единия път снимахме общ проект и ние с Владо си приказваме репликите и внезапно Дора минава.
Владо я поглежда и продължава да си е в роля, аз я виждам и аз си не преставам репликите, само че по лицето ми към този момент се появява нерешителност и спирам фрагмента и крещя: „ Кучето не ни тормози, по този начин ли? “ (смее се) Оказа се, че екипът на монитора е гледал единствено нас и изобщо не е видял сладката Дора, която си минава умерено като статист в фрагмента.
Филмът беше сниман през май и юни 2023 година край морето
- Паралелно с филмовата ти премиера ти имаше и театрална. В Театър „ София “, който в този момент гостува на разнообразни подиуми, участваш в най-новия театър „ Скрити лимонки. “ Твоята героиня в пиесата обича кактуси. Как се срещнахте с нея по пътя?
- Оказа се, че има дами в България, които са фанатици на тематика кактуси. Членувах в няколко групи за кактуси и кактусолюбители. Аз не съм фанатик, имам два кактуса у дома и както героинята ми споделя в пиесата „ Те нямат потребност от нищо. “ Отвреме в точния момент би трябвало да се сещаш да ги напръскаш с вода, това може да се случва и един път в месеца. Те са толкоз непретенциозни растения. Моите кактуси са на 10 години, нищо не им върша. Истината е, че не цъфтят, може би, с цел да цъфтят би трябвало да положа малко повече старания, само че е реалност, че са живи и нямат потребност от нищо.
Актрисата в спектакъла " Скрити лимонки " на режисьора Николай Поляков в Театър " София "
- Кактусът като знак на външен непукизъм и вътрешна деликатност – извън той има бодли и действително е предпазен от околния свят, само че в случай че махнеш бодлите му той става нежен и раним. Така е и с хората – слагаме някаква външна маска на непукизъм или пренебрежителност, а в действителност сме раними.
- Има и такава асоциация несъмнено. Моята героиня в спектакъла е зарязана от мъжа си поради друга жена, тя в един миг стартира да го упреква, да “проявява бодлите ” си – какъв беше казусът, аз не желаех нищо от теб и бях като кактусите - кротка, тиха, единствено понякога с потребност от малко водичка. И моята героиня стартира да се съпоставя с кактусите, които са безпределно непретенциозни растения и несъмнено най-лесните за развъждане. Но те въпреки всичко имат бодли и тази вътрешност, която не виждаме поради бодлите тя е привлекателната в кактуса.
Неда прави впечатляваща роля и в постановката " Невинно малко ликвидиране " в Театър " София " под режисурата на Надя Панчева
- Оригиналното заглавие на пиесата е „ Бомби “. У нас го поставихте като „ Скрити лимонки “. Какво би взривило Неда Спасова и какво би я изкарало отвън релси в живота?
- Общочовешките и обществени несправедливости - захвърлени животни, ударени деца, ограбени възрастни. Това са неща, които нарушават закона, не са морални, не са човешки. Такива неща в действителност ме изкарват отвън надзор. Понякога отвръщам доста остро, когато някой нарушава естествените права на друго живо създание – човек или животно.
Когато се демонстрира аморално отношение, нараняващо достолепието или физически нараняващо друго живо създание това ме изкарва отвън релси. Имала съм моменти, когато в такива обстановки съм била доста нападателна и не мога да управлявам държанието си чисто прочувствено. Опитвала съм се да оказа помощ, да реша казуса и да кажа на индивида, който е наранил различен човек, че не е прав. Не се възнамерявам какво ще си помислят другите за мен в този миг, тъй като виждам някаква неправда, каквато не дава отговор на общочовешките морални правила, освен на моите.
Неда на площад " Свети Петър " във Вечния град - Рим
- Прави усещане, че постоянно участваш в разнообразни благотворителни дела, споделяш дела за събиране на средства за заболели деца или възрастни, за бездомни животни. Явно това е и твоето схващане да окажеш помощ по някакъв метод на нуждаещите се.
- Това е най-малкото, което мога да направя – някой да ме помоли за негов родственик, другар или непосредствен да споделя по обществените мрежи. И изключително като имаш хора, които те следват, харесват, споделяш и с тях тази информация, с цел да може да си оказваме помощ. Светът по този начин е организиран – за жалост, с цел да се излекуваш от някакви тежки заболявания трябват стотици хиляди левове.
Следвам страници на приюти за бездомни животни, тъй като те също се нуждаят от помощ. Държавата няма никакво отношение към бездомните животни в България. Има общински приюти, само че те са с лимитирани благоприятни условия и потенциали. И оттук насетне има фондации и сдружения, които работят благотворително. И на тях също би трябвало някой да им помогне, с цел да се купи храна за животинките, да ги имунизират и така нататък
Опитвам се да оказа помощ, колкото мога. Нямам неповторими благоприятни условия, само че в случай че мога да споделя някаква информация за дарения постоянно ще го направя и в никакъв случай не съм отказала такава помощ.
Морето и хубавото време зареждат надарената и чаровна актриса
- Как ще прекараш великденските празници?
- Сигурно ще отида за малко до морето, да забележим дали времето ще е благосклонно или ще е неприятно. Надявам се най-малко да не вали, нищо че обичам неприятното време. (смее се).
- Какво би поискала на хората за празниците?
- Преди всичко да са живи и здрави. Да се пробват да намерят успокоение, баланс и естетика със себе си, с душата си и да дават. Дали ще им се върне – ще им се върне.
Както в оня прекрасен роман „ Серафим “ на Йовков, в който героят събира цялостен живот пари за ново палто, че неговото е раздърпано и окъсано. И най-после съседът му споделя, че му трябват пари за лекуване на жена му, която е болна и Серафим му ги дал.
Съседът му споделил, но по какъв начин ще ми ги даваш, ти нали си събираш за ново палто. И Серафим споделил: „ Хубаво си е то, мойто палто. Аз като го позакърпя отново, ще прекарам с него и таз зима. Пък в случай че ми е писано, с него може и пред бога. То там, на оня свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, така да се каже, скъпоценно... “ Така че дано хората да дават. Това ми е доста обичан роман и се пробвам да си го наложа като метод на живот.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ