Надежда Дичева: Всеки заслужава достойни старини!
НАДЕЖДА ДИЧЕВА е родена в Сливен, само че на 9 години се реалокира в София и стартира да учи типичен балет в Националното учебно заведение за танцово изкуство. Занимава се с педагогическа работа с деца, слага хореографии в театъра, танцови представления. Създателка е на плана " Аз съм тук ", който дава достъп до танцови уроци на хора над 60 години. " Тръгвала съм си от изкуството, занимавала съм се с други неща, изкуството постоянно се е прибирало в моя живот като опция да осмисля света към себе си, като метод да разясня неща, които ме вълнуват, да се бунтувам, когато има потребност от протест, да осветявам въпроси, които считам за значими. Аз съм един танцьор-хореограф-учител. Благодарение на работата си се срещнах с толкоз доста невероятни хора, които се занимават с изкуство ", споделя Надежда. Има наследник на 7 години и половина и щерка на 2 години, които са претърпели съвсем целия развой на плана " Аз съм тук ", двамата вземат участие в заниманията, разнасят плакати, флаери... Човекът, който прави фотосите и видеата от уроците, е сътрудникът на Надежда - Иван Боров, с който са създатели и на кино лентата, отдаден на плана. Иван е индивидът, който постоянно е до Надежда във всички действия и в никакъв случай не й е споделил: " Стига! " или " Не може! ". В сърцатия екип са още София Георгиева - учител по оздравително придвижване, Михаела Павлова и Дорина Стоянова - преподаватели по латино и бални танци, Десислава Крумова, Стефан Витанов и Владимир Ценов - преподаватели по български танци, Вася Попова - координатор.
- Надежда, на 7 юли във Видас арт сцена открихте второто лятно издание на плана " Аз съм тук ". Какви хора пристигнаха, имаше ли нови искащи или бяха най-вече участници от предишното издание, задоволени от това, което са претърпели дружно с вас?
- Всъщност началото беше огромна изненада за нас. Знаехме, че интерес има, защото самодейността към този момент се е случвала един път, само че във вторник пристигнаха повече от 110 души! Не чакахме, че ще има толкоз огромно наличие още от първия ден. Имаше хора, които познават плана отпреди, присъединили са се на някакъв стадий и са посещавали уроци през годината. Имаше и доста нови хора, което е значимо като противоположна връзка за нас. Защото оттатък рекламата, медиите, самите участници си предават едни на други като нещо надеждно това, което вършим, и канят свои познати да се включат.
Профилът на присъстващите е разнороден, най-възрастната дама беше 90-годишна. Миналата година най-възрастният участник беше на 92 години. Има хора с в действителност необятен набор на физическа кондиция, доста мощно преносими, а и хора с очевидно усложнение в придвижванията, с помощни средства, с бастунчета. Наистина цялостна палитра и това е доста впечатляващо - когато всеки по отношение на своето общо положение е разпознал самодейността и е намерил в нея нещо за себе си.
- Към кои занимания има най-силен интерес - най-вече за оздравителното придвижване или за танците?
- Най-голям е ползата към заниманията по оздравително придвижване. Ако хората имат предубеждения към придвижването посредством танц по някаква причина - намират своето място в оздравителното придвижване. Хубавото е, че като мине малко време, някои от тях остават и в танцовите класове. Това е и една от нашите цели: да покажем на хората, че от време на време по-големият проблем идва от техните персонални задръжки, а не от физиката им. И когато има стратегия, пригодена да работят умерено, навън, на въздух, осмеляват се да опитат и виждат, че не е толкоз надалеч от тях като интерес. Мнозина идват единствено за танцовите занимания. Но наблюденията ни от първия ден са, че множеството хора останаха за две или три от заниманията. Много са упорити, даже някои малко надценяват силите си, тъй като желаят незабавно да стартират пълноценно да вземат участие. Но при започване на всяко занятие ние им подсещаме, че би трябвало да дадат време на тялото си за едно по-активно натоварване, а не да се претоварят от първия път.
- Има ли мъже в тези групи?
- Има, само че доста по-малко са склонни да се включват. Ние беседваме с тях с какво биха се занимавали, по какъв начин протича всекидневието им, множеството са ориентирани към разходки и туризъм и по-трудно биват извоювани за нашите интензивности. /> - С какъв претекст най-често хората посещават срещите и заниманията при вас: с цел да поддържат добра физическа форма или по-скоро поради прочувствения миг, опцията за другарство, за научаване на нещо ново?
- Мисля, че и двете групи съществуват. За някои водещо е физическото, само че бързо схващат, че в действителност имат доста изгоди от присъединяване си в психическо и прочувствено отношение. Тъй като нашите занимания са нещо по-различно от една подготовка: има другарство, свързване посредством танц, музиката, младите преподаватели, които са доста положителни в това, което вършат. Смея да настоявам, че първото и водещото е придвижването, само че доста скоро по-късно общественият и психологическият съставен елемент настъпват съвсем равностойно. Специално в лятното издание, когато имаме опция да осъществяваме нашия " Културен паспорт ", може би някои идват поради тази " полза ", само че нямаме нищо срещу. Ако това е повода да се включат в едно свястно превозване на свободното време и да си ангажират вниманието, което сигурно ще им помогне и ще ги накара да се почувстват по-добре, дано картата да бъде мотивацията, която отваря безвъзмезден достъп до всички събития. Обаче предходната година доста малко бяха хората, които, взимайки картата, са разредили доста своите визити на нашите занимания. По-скоро картата в действителност се явява обществена иновация, тя става притегателна мощ, дава чувството за някакъв тип овластеност, пълноправие като всеки различен културен фен на събитие. Защото отстрани финансовия въпрос и отваря необятно порти на нашите хора към доста огромни културни събития. Това е задачата на " Културния паспорт " като добър образец за културна политика, която е добре да употребяват и други оператори на културни събития.
- Стават ли хората общественост, приобщават ли се, сприятеляват ли се, откакто известно време посещават вашите занимания?
- Да, мога да го настоявам сигурно, защото ние организираме уроци през цялата година от две години и половина, от 2024 година Виждам, че има хора, които са си станали близки и се събират и отвън залата. След като приключат уроците, отиват някъде дружно, т.е. техният взаимен живот продължава и по-късно, което значи, че по този метод ние сме си изпълнили задачата.
От самото начало събираме данни и усещания, упованията от хората, които участваха още от първите уроци, резултата, който те сами дефинират. В началото получихме финансиране от НФ " Култура ", само че с наближаването на края на плана видяхме по какъв начин хората го дефинират като нещо значимо за тях и започнаха да се питат какво ще вършат, откакто свърши. Осмелихме се, макар че нямахме финансиране, нито сътрудник, да го създадем още веднъж. Тогава се яви като наш сътрудник " Фест тийм ", който ни поддържа финансово два пъти - през 2024 и 2025 година (две поредни издания, общо 8 месеца). След това по стратегия " Социални нововъведения " на Столичната община реализирахме първото лятно издание през 2025 година От октомври 2025 година до май 2026 година не сме имали финансиране от на никое място, само че планът не е спирал да работи - хората плащаха допустимо най-минимална такса, с цел да се покриват разноските.
Това лятно издание се финансира от дарения и това, което не доближава, се поема още веднъж от " Фест тийм " - дълготрайно партньорство. Дарителството не е нужно постоянно да бъде в големи размери, задоволително е доста дребни дарения вкупом да разрешат да се случи нещо като това. Опитваме се да работим по разнообразни модели, аплайваме по стратегии, непрекъснато пишем планове (много по-малко се утвърждават от тези, които пишем). Но когато виждаме резултата от това, което вършим, цената му за хората, резултата, който е дълготраен на равнище другарство и социалност, излиза наяве, че изкуството може да бъде метод да свързва хората, да бъдат по-приети и да не би трябвало да влизат в ограничавания, рамки и калъпи.
- Бяхте декларирали като част от задачата на сдружението това събитие да се организира и в разнообразни градове.
- В идеалния случай и аз по този начин си представям - че когато хората виждат по какъв начин работи това и какъв брой е дейно, ще се заемат и други. Готови сме да им предадем нашия опит, да им покажем кое работи и кое не. С кино лентата, който направихме за плана, имахме турне в шест града. Хората, които пристигнаха на прожекциите, оставаха по-късно да беседват с нас, усеща се, че имат нужда от нещо сходно, че са изтощени от мимолетни начинания, които несъмнено са основани с положителни планове, само че обгръщат, да речем, една седмица или няколко урока. А всеки от нас знае какъв брой е хубаво в живота си да има опорни точки, да има конструкция, която основава нещо хубаво и градивно за теб самия. Да, нашата цел е първо да обхванем доста повече хора от София, по този начин и в страната, и по този метод стигаме естествено до въпроса: кой е виновен за това?
Една организация сама не може да направи толкоз огромно нещо. Този дребен модел, който успяхме да осъществяваме в София, ние като Неправителствени организации (тази дума, която фриволно се употребява от някои като за " врагове на народа " ) вършим това. Държавата в лицето на извоюваните от нас планове демонстрира, че може да се сътвори резистентен модел, който да бъде издирван от хората, да бъде препоръчван на други от тези, които са го употребили. Така че нашата цел е уроците да излязат от София и да обзет първо по-големи градове, след това и по-малки обитаеми места. /> - Има ли компании, организации, хора с благоприятни условия, които ви оказват помощ да вземем за пример с даването на условия за сбирките ви - пространства за заниманията и други сходни?
- Такъв сътрудник за нас през последната сложна година, в която нямахме финансиране отникъде, е Танцовото учебно заведение " Денс стейшън ", което има към този момент 10 години история в София. Те са наш хазаин от октомври 2024 година и сътрудник през цялата сложна последна година, в която нямаме в допълнение финансиране (октомври 2025 година - май 2026 г.)
" Фест тийм " - два пъти финансов сътрудник, ни включи в своята фирмена акция за обществена отговорност (CSR), с помощта на което техни клиенти могат да подаряват средства за това, което вършим.
" Видас арт сцена ", които ни дават пространство за лятното издание безплатно и обезпечават дружно с " Фест тийм " безплатния достъп до всички културни събития в програмата на " Видас арт сцена " ( " Културния паспорт " ).
Те са наши сътрудници от самото начало при преференциални условия и това дава въздух - когато знаеш, че едни сътрудници са компактно до теб и вършат всичко допустимо да продължиш работа. И ще кажа напълно отговорно, че въпреки всичко това не е верният метод на работа. Ние не можем непрекъснато да притискаме сътрудниците си заради наши условия. Когато работиш с едни хора, би трябвало да им се отплатиш за това, което те вършат за теб.
Да, има доста способи да окажеш помощ на самодейност като нашата, даже без да се ангажираш, даже единствено с даване на пространство, подпомагане с маркетинг, с разпространяване, със знанията си, в случай че работиш в тази област, с покриване на повече стратегии с благоприятни условия за финансиране. Финансовата поддръжка е най-лесна за опериране, най-бързо можеш да я насочиш там, където има потребност в този миг. Но има доста други способи да се оказва помощ на начинания като тази или на други, които някой възприема като потребни. /> - Вие сте екип от младежи - с какво ви притегли тази тематика и за какво се захванахте с плана? Интересно е, защото в днешно време в България възрастните хора са много неглижирани и от обществото, и от институциите.
- Аз бях първият човек, който стартира концепцията. Всъщност самата аз се занимавам с танц, откогато се помня, и за мен танцът е бил опорна точка в доста значими моменти, бил е предизвикателство, бил е зложелател... Но към този момент на възрастта, на която се намирам, споделих с сътрудници, с които съм работила в моята танцова процедура, тази концепция, метода за финансиране. Първият екип по този начин е събран, само че всички, към които съм се обърнала, са хора, които имат вяра в силата на изкуството да трансформира света към нас.
Колкото до тематиката за възрастните хора - от една страна, имам баба към този момент на 87 години, която доста обичам, и тя не употребява опцията да остарее пълноценно. Нейната напреднала възраст мина по метод, по който доста от нас си показват, че протичат годините на един възрастен човек: пред тв приемника, в магазина, на пазара, с все по-ограничени обществени контакти. Тя самата се затвори доста повече към външни хора, отключи деменция, която прогресира, и виждам от първа линия по какъв начин един човек не е имал благоприятни условия към себе си, които да припознае като адресирани към него, обаче и самият той не е бил деен. Не всички възрастни чакат да им се дават благоприятни условия, всеки е друг, някои не са били такива и на млади години, има хора обаче, които се трансформират и това е прелестно.
Красноречиви са думите на една дама, която преди две години и половина е почнала да идва при нас: " Само не знам за какво толкоз дълго чаках, с цел да направя това. "
Може би това е моят несъзнателен персонален претекст, наложи ми се да го определям, а в действителност в моята процедура като актьор от дълго време работя с такива тематики и тази беше една, която ме е занимавала. Представях си какъв е този човек, който върви по улицата, какъв е бил, какво е обичал, с какво се занимава в този момент, хората се трансформират, даже лицата им стават други...
И откакто аз самата желая по-добра напреднала възраст, даже егоистично, в случай че би трябвало да кажем, ние се борим да променим сегашното, по този начин и нашето лично бъдеще: да имаме по-добри благоприятни условия, да има по-добро отношение към нас, да бъдем забележими. Не мога да си показва, че един ден хората ще ме подминават и ще спрат да ме възприемат като самата мен, просто тъй като ме поставят в една група под общ знаменател.
Другият претекст е невероятната опция да коментираш света към себе си посредством средствата на изкуството. Ние не губим нищо, а е доста евентуално да подобрим живота на доста други хора.
- Ясно е, че давате доста на хората, които се включват в ръководените от вас занимания, само че на вас какво ви дава тази активност, с която несъмнено се занимавате отвън работните и персоналните си задължения в специалностите и в фамилиите си? Научвате ли някакви значими неща от контакта си с възрастните, които имат по-голям житейски опит и мъдрост?
- Научаваме. Провокираме се, тъй като работата с хора изисква голямо самообладание: те са като деца, бързо реагират, след това съжаляват, прочувствени са, от време на време отрицателно. Трябва да имаш самообладание да обясняваш, да не го приемаш персонално, да предоставиш допустимо повече информация на индивида против теб и опция да разбере какво го свързва с това, което правиш.
В последна сметка ние оказваме помощ на тези хора с това, което умеем.
Много са потребни диалозите ни, има невероятни хора, извънредно интелигентни, културни, има зевзеци - толкоз е прелестно да видиш един човек на 80 години, който се майтапи като юноша. Искрено наслаждение е, тъй като всяка от тези замени на реплики и време, прекарано дружно, единствено демонстрира, че човек не стопира да бъде себе си. Просто би трябвало да има повече благоприятни условия възрастните да бъдат показани като себе си. Сигурно не всички ще има какво да ни покажат, само че би трябвало да им се дадат благоприятни условия. /> - Миналата година имахте още един модул в лятното издание, ще го повторите ли и тази година?
- Да, имаме предпочитание. Тогава срещахме възрастните хора, които се включват в уроците, с младежи и деца, които идваха да танцуват с тях като ментори, и по-късно организираха диалози дружно. Освен споделения опит, който може един възрастен човек да даде, по този начин и силата на тези младежи, които влизат в директно взаимоотношение с тях в заниманията, даваха такова самочувствие и сила на възрастните. Представете си какъв брой е вдъхновяващо човек на 80 години да показа по какъв начин се е решил на тази възраст да стартира нещо за първи път, по какъв начин е чакал доста дълго, с цел да извърши една своя фантазия, и най-накрая го прави. И той им споделя: " Не чакайте, няма смисъл да чакате, когато желаете да постигнете нещо. "
Едно от най-впечатляващите за мен неща беше, когато разговаряхме с децата за триумфа: по какъв начин те го одобряват, по какъв начин се отнасят към триумфа на другите, тъй като те се състезават интензивно. Когато ги попитах радват ли се за триумфа на другите, естествено те споделят: " Да, несъмнено. " И аз споделям: " Не ви имам вяра, няма по какъв начин човек да не прояви малко злоба, да си показа, че той е на това място, когато си млад и не можеш постоянно да се оправиш с тези усеща. " А от другата страна една от възрастните ни участнички стана и сподели, безусловно богатство, с толкоз поверителен звук: " Всички завиждаме, въпросът е какво вършим с това, дали нашата злоба ще ни накара да пречим на другите да се оправят добре, или ще накара нас да станем по-добри в това, което вършим. "
И видях по какъв начин гърдите на децата се отпуснаха, те издишаха, тъй като някой огромен човек дефинира едно толкоз мъчно възприятие, което в себе си несъмнено определяш като неловко и погрешно. Тези диалози са скъпи. Щом този огромен човек ти признава това на тази възраст, ти си казваш: " Добре, моят път няма по какъв начин да бъде къс, уповавам се, имам да ходя и мога да стигна до хубаво място. "
Този образец ми е обичан, като че ли бях очевидец на голям скок в общуването, доста беше забавно: децата виждаха, че терзанията на възрастните въобще не са толкоз далечни от техните. Макар и пораснали хора, те също се вълнуват дали се оправят, какъв брой бързо учат, по какъв начин наподобяват в очите на близките, какво отношение получават от хората, с които взаимодействат. /> - С кино лентата, който сте показвали към този момент на доста места, както и новостите, които добавяте всякога към плана, очаквате ли страната, в лицето на някои институции, да прояви внимание към готовия модел, който представяте, с цел да заживеят другите генерации малко по-близки и заинтригувани едни от други? Може ли вашият опит да послужи като образец, зад който да застане по-солидна институция?
- Това изисква голяма смяна в настройките, да мислиш дълготрайно, да си даваш сметка, че в случай че сега не си възрастен и това не те визира директно, в действителност ти ще бъдеш възрастен. Живеем във време, в което съвсем на всички ни е обезпечено да остареем и това е прелестно, тъй като до наскоро не е било по този начин. И ние би трябвало да мислим и да носим отговорност за бъдещето. Обаче хората си споделят: " Имаме толкоз сегашни проблеми, какво ще се занимаваме с бъдещето. " Но в сегашното има хора, които живеят и по този начин, и не можем да кажем, че този метод на живот е най-благоприятен.
Могат да вземат нашия модел, даваме го, подаряваме го, всичко, което сме научили, ще дадем на който желае - било то страна, частен бранш, школа, всеки, който желае да има вяра в това, което вършим. Защото това са хора, които влизат като моделин в ръцете ти, с доверие, те са извънредно предани. И, да, считам, че страната може да търси диалог с нас, само че желая да подчертая, че това не е нещо, което да яхнеш политически, не служи на партия, не служи на мощните на деня, това е тип отговорност. Ние го вършим с наши сили, с наши принадлежности сме поели тази отговорност. Сами се нагърбихме с нея. Обаче няма по какъв начин единствено с нашите сили да стигнем до всички хора. Така че вие сте права - това не е модел, който се осъществя с мускулите на обособени хора, това е визия, към която всички би трябвало да се насочим и ние сме отворени за диалог с всички, които желаят, и всеки, който се намира на служба с някаква власт, с цел да организира този диалог.
Също по този начин желая да кажа, че това са нашите баби и дядовци, нашите родители и правейки нещо такова, вие си давате опция да преживеете повече качествено време с тях. Една от най-силните противоположни връзки от околните на тези, които вземат участие в уроците: виждат смяната в тях - те са по-здрави, по-емоционално ангажирани с всичко към себе си, по хубавия метод.
- Надежда, на 7 юли във Видас арт сцена открихте второто лятно издание на плана " Аз съм тук ". Какви хора пристигнаха, имаше ли нови искащи или бяха най-вече участници от предишното издание, задоволени от това, което са претърпели дружно с вас?
- Всъщност началото беше огромна изненада за нас. Знаехме, че интерес има, защото самодейността към този момент се е случвала един път, само че във вторник пристигнаха повече от 110 души! Не чакахме, че ще има толкоз огромно наличие още от първия ден. Имаше хора, които познават плана отпреди, присъединили са се на някакъв стадий и са посещавали уроци през годината. Имаше и доста нови хора, което е значимо като противоположна връзка за нас. Защото оттатък рекламата, медиите, самите участници си предават едни на други като нещо надеждно това, което вършим, и канят свои познати да се включат.
Профилът на присъстващите е разнороден, най-възрастната дама беше 90-годишна. Миналата година най-възрастният участник беше на 92 години. Има хора с в действителност необятен набор на физическа кондиция, доста мощно преносими, а и хора с очевидно усложнение в придвижванията, с помощни средства, с бастунчета. Наистина цялостна палитра и това е доста впечатляващо - когато всеки по отношение на своето общо положение е разпознал самодейността и е намерил в нея нещо за себе си.
- Към кои занимания има най-силен интерес - най-вече за оздравителното придвижване или за танците?
- Най-голям е ползата към заниманията по оздравително придвижване. Ако хората имат предубеждения към придвижването посредством танц по някаква причина - намират своето място в оздравителното придвижване. Хубавото е, че като мине малко време, някои от тях остават и в танцовите класове. Това е и една от нашите цели: да покажем на хората, че от време на време по-големият проблем идва от техните персонални задръжки, а не от физиката им. И когато има стратегия, пригодена да работят умерено, навън, на въздух, осмеляват се да опитат и виждат, че не е толкоз надалеч от тях като интерес. Мнозина идват единствено за танцовите занимания. Но наблюденията ни от първия ден са, че множеството хора останаха за две или три от заниманията. Много са упорити, даже някои малко надценяват силите си, тъй като желаят незабавно да стартират пълноценно да вземат участие. Но при започване на всяко занятие ние им подсещаме, че би трябвало да дадат време на тялото си за едно по-активно натоварване, а не да се претоварят от първия път.
- Има ли мъже в тези групи?
- Има, само че доста по-малко са склонни да се включват. Ние беседваме с тях с какво биха се занимавали, по какъв начин протича всекидневието им, множеството са ориентирани към разходки и туризъм и по-трудно биват извоювани за нашите интензивности. /> - С какъв претекст най-често хората посещават срещите и заниманията при вас: с цел да поддържат добра физическа форма или по-скоро поради прочувствения миг, опцията за другарство, за научаване на нещо ново?
- Мисля, че и двете групи съществуват. За някои водещо е физическото, само че бързо схващат, че в действителност имат доста изгоди от присъединяване си в психическо и прочувствено отношение. Тъй като нашите занимания са нещо по-различно от една подготовка: има другарство, свързване посредством танц, музиката, младите преподаватели, които са доста положителни в това, което вършат. Смея да настоявам, че първото и водещото е придвижването, само че доста скоро по-късно общественият и психологическият съставен елемент настъпват съвсем равностойно. Специално в лятното издание, когато имаме опция да осъществяваме нашия " Културен паспорт ", може би някои идват поради тази " полза ", само че нямаме нищо срещу. Ако това е повода да се включат в едно свястно превозване на свободното време и да си ангажират вниманието, което сигурно ще им помогне и ще ги накара да се почувстват по-добре, дано картата да бъде мотивацията, която отваря безвъзмезден достъп до всички събития. Обаче предходната година доста малко бяха хората, които, взимайки картата, са разредили доста своите визити на нашите занимания. По-скоро картата в действителност се явява обществена иновация, тя става притегателна мощ, дава чувството за някакъв тип овластеност, пълноправие като всеки различен културен фен на събитие. Защото отстрани финансовия въпрос и отваря необятно порти на нашите хора към доста огромни културни събития. Това е задачата на " Културния паспорт " като добър образец за културна политика, която е добре да употребяват и други оператори на културни събития.
- Стават ли хората общественост, приобщават ли се, сприятеляват ли се, откакто известно време посещават вашите занимания?
- Да, мога да го настоявам сигурно, защото ние организираме уроци през цялата година от две години и половина, от 2024 година Виждам, че има хора, които са си станали близки и се събират и отвън залата. След като приключат уроците, отиват някъде дружно, т.е. техният взаимен живот продължава и по-късно, което значи, че по този метод ние сме си изпълнили задачата.
От самото начало събираме данни и усещания, упованията от хората, които участваха още от първите уроци, резултата, който те сами дефинират. В началото получихме финансиране от НФ " Култура ", само че с наближаването на края на плана видяхме по какъв начин хората го дефинират като нещо значимо за тях и започнаха да се питат какво ще вършат, откакто свърши. Осмелихме се, макар че нямахме финансиране, нито сътрудник, да го създадем още веднъж. Тогава се яви като наш сътрудник " Фест тийм ", който ни поддържа финансово два пъти - през 2024 и 2025 година (две поредни издания, общо 8 месеца). След това по стратегия " Социални нововъведения " на Столичната община реализирахме първото лятно издание през 2025 година От октомври 2025 година до май 2026 година не сме имали финансиране от на никое място, само че планът не е спирал да работи - хората плащаха допустимо най-минимална такса, с цел да се покриват разноските.
Това лятно издание се финансира от дарения и това, което не доближава, се поема още веднъж от " Фест тийм " - дълготрайно партньорство. Дарителството не е нужно постоянно да бъде в големи размери, задоволително е доста дребни дарения вкупом да разрешат да се случи нещо като това. Опитваме се да работим по разнообразни модели, аплайваме по стратегии, непрекъснато пишем планове (много по-малко се утвърждават от тези, които пишем). Но когато виждаме резултата от това, което вършим, цената му за хората, резултата, който е дълготраен на равнище другарство и социалност, излиза наяве, че изкуството може да бъде метод да свързва хората, да бъдат по-приети и да не би трябвало да влизат в ограничавания, рамки и калъпи.
- Бяхте декларирали като част от задачата на сдружението това събитие да се организира и в разнообразни градове.
- В идеалния случай и аз по този начин си представям - че когато хората виждат по какъв начин работи това и какъв брой е дейно, ще се заемат и други. Готови сме да им предадем нашия опит, да им покажем кое работи и кое не. С кино лентата, който направихме за плана, имахме турне в шест града. Хората, които пристигнаха на прожекциите, оставаха по-късно да беседват с нас, усеща се, че имат нужда от нещо сходно, че са изтощени от мимолетни начинания, които несъмнено са основани с положителни планове, само че обгръщат, да речем, една седмица или няколко урока. А всеки от нас знае какъв брой е хубаво в живота си да има опорни точки, да има конструкция, която основава нещо хубаво и градивно за теб самия. Да, нашата цел е първо да обхванем доста повече хора от София, по този начин и в страната, и по този метод стигаме естествено до въпроса: кой е виновен за това?
Една организация сама не може да направи толкоз огромно нещо. Този дребен модел, който успяхме да осъществяваме в София, ние като Неправителствени организации (тази дума, която фриволно се употребява от някои като за " врагове на народа " ) вършим това. Държавата в лицето на извоюваните от нас планове демонстрира, че може да се сътвори резистентен модел, който да бъде издирван от хората, да бъде препоръчван на други от тези, които са го употребили. Така че нашата цел е уроците да излязат от София и да обзет първо по-големи градове, след това и по-малки обитаеми места. /> - Има ли компании, организации, хора с благоприятни условия, които ви оказват помощ да вземем за пример с даването на условия за сбирките ви - пространства за заниманията и други сходни?
- Такъв сътрудник за нас през последната сложна година, в която нямахме финансиране отникъде, е Танцовото учебно заведение " Денс стейшън ", което има към този момент 10 години история в София. Те са наш хазаин от октомври 2024 година и сътрудник през цялата сложна последна година, в която нямаме в допълнение финансиране (октомври 2025 година - май 2026 г.)
" Фест тийм " - два пъти финансов сътрудник, ни включи в своята фирмена акция за обществена отговорност (CSR), с помощта на което техни клиенти могат да подаряват средства за това, което вършим.
" Видас арт сцена ", които ни дават пространство за лятното издание безплатно и обезпечават дружно с " Фест тийм " безплатния достъп до всички културни събития в програмата на " Видас арт сцена " ( " Културния паспорт " ).
Те са наши сътрудници от самото начало при преференциални условия и това дава въздух - когато знаеш, че едни сътрудници са компактно до теб и вършат всичко допустимо да продължиш работа. И ще кажа напълно отговорно, че въпреки всичко това не е верният метод на работа. Ние не можем непрекъснато да притискаме сътрудниците си заради наши условия. Когато работиш с едни хора, би трябвало да им се отплатиш за това, което те вършат за теб.
Да, има доста способи да окажеш помощ на самодейност като нашата, даже без да се ангажираш, даже единствено с даване на пространство, подпомагане с маркетинг, с разпространяване, със знанията си, в случай че работиш в тази област, с покриване на повече стратегии с благоприятни условия за финансиране. Финансовата поддръжка е най-лесна за опериране, най-бързо можеш да я насочиш там, където има потребност в този миг. Но има доста други способи да се оказва помощ на начинания като тази или на други, които някой възприема като потребни. /> - Вие сте екип от младежи - с какво ви притегли тази тематика и за какво се захванахте с плана? Интересно е, защото в днешно време в България възрастните хора са много неглижирани и от обществото, и от институциите.
- Аз бях първият човек, който стартира концепцията. Всъщност самата аз се занимавам с танц, откогато се помня, и за мен танцът е бил опорна точка в доста значими моменти, бил е предизвикателство, бил е зложелател... Но към този момент на възрастта, на която се намирам, споделих с сътрудници, с които съм работила в моята танцова процедура, тази концепция, метода за финансиране. Първият екип по този начин е събран, само че всички, към които съм се обърнала, са хора, които имат вяра в силата на изкуството да трансформира света към нас.
Колкото до тематиката за възрастните хора - от една страна, имам баба към този момент на 87 години, която доста обичам, и тя не употребява опцията да остарее пълноценно. Нейната напреднала възраст мина по метод, по който доста от нас си показват, че протичат годините на един възрастен човек: пред тв приемника, в магазина, на пазара, с все по-ограничени обществени контакти. Тя самата се затвори доста повече към външни хора, отключи деменция, която прогресира, и виждам от първа линия по какъв начин един човек не е имал благоприятни условия към себе си, които да припознае като адресирани към него, обаче и самият той не е бил деен. Не всички възрастни чакат да им се дават благоприятни условия, всеки е друг, някои не са били такива и на млади години, има хора обаче, които се трансформират и това е прелестно.
Красноречиви са думите на една дама, която преди две години и половина е почнала да идва при нас: " Само не знам за какво толкоз дълго чаках, с цел да направя това. "
Може би това е моят несъзнателен персонален претекст, наложи ми се да го определям, а в действителност в моята процедура като актьор от дълго време работя с такива тематики и тази беше една, която ме е занимавала. Представях си какъв е този човек, който върви по улицата, какъв е бил, какво е обичал, с какво се занимава в този момент, хората се трансформират, даже лицата им стават други...
И откакто аз самата желая по-добра напреднала възраст, даже егоистично, в случай че би трябвало да кажем, ние се борим да променим сегашното, по този начин и нашето лично бъдеще: да имаме по-добри благоприятни условия, да има по-добро отношение към нас, да бъдем забележими. Не мога да си показва, че един ден хората ще ме подминават и ще спрат да ме възприемат като самата мен, просто тъй като ме поставят в една група под общ знаменател.
Другият претекст е невероятната опция да коментираш света към себе си посредством средствата на изкуството. Ние не губим нищо, а е доста евентуално да подобрим живота на доста други хора.
- Ясно е, че давате доста на хората, които се включват в ръководените от вас занимания, само че на вас какво ви дава тази активност, с която несъмнено се занимавате отвън работните и персоналните си задължения в специалностите и в фамилиите си? Научвате ли някакви значими неща от контакта си с възрастните, които имат по-голям житейски опит и мъдрост?
- Научаваме. Провокираме се, тъй като работата с хора изисква голямо самообладание: те са като деца, бързо реагират, след това съжаляват, прочувствени са, от време на време отрицателно. Трябва да имаш самообладание да обясняваш, да не го приемаш персонално, да предоставиш допустимо повече информация на индивида против теб и опция да разбере какво го свързва с това, което правиш.
В последна сметка ние оказваме помощ на тези хора с това, което умеем.
Много са потребни диалозите ни, има невероятни хора, извънредно интелигентни, културни, има зевзеци - толкоз е прелестно да видиш един човек на 80 години, който се майтапи като юноша. Искрено наслаждение е, тъй като всяка от тези замени на реплики и време, прекарано дружно, единствено демонстрира, че човек не стопира да бъде себе си. Просто би трябвало да има повече благоприятни условия възрастните да бъдат показани като себе си. Сигурно не всички ще има какво да ни покажат, само че би трябвало да им се дадат благоприятни условия. /> - Миналата година имахте още един модул в лятното издание, ще го повторите ли и тази година?
- Да, имаме предпочитание. Тогава срещахме възрастните хора, които се включват в уроците, с младежи и деца, които идваха да танцуват с тях като ментори, и по-късно организираха диалози дружно. Освен споделения опит, който може един възрастен човек да даде, по този начин и силата на тези младежи, които влизат в директно взаимоотношение с тях в заниманията, даваха такова самочувствие и сила на възрастните. Представете си какъв брой е вдъхновяващо човек на 80 години да показа по какъв начин се е решил на тази възраст да стартира нещо за първи път, по какъв начин е чакал доста дълго, с цел да извърши една своя фантазия, и най-накрая го прави. И той им споделя: " Не чакайте, няма смисъл да чакате, когато желаете да постигнете нещо. "
Едно от най-впечатляващите за мен неща беше, когато разговаряхме с децата за триумфа: по какъв начин те го одобряват, по какъв начин се отнасят към триумфа на другите, тъй като те се състезават интензивно. Когато ги попитах радват ли се за триумфа на другите, естествено те споделят: " Да, несъмнено. " И аз споделям: " Не ви имам вяра, няма по какъв начин човек да не прояви малко злоба, да си показа, че той е на това място, когато си млад и не можеш постоянно да се оправиш с тези усеща. " А от другата страна една от възрастните ни участнички стана и сподели, безусловно богатство, с толкоз поверителен звук: " Всички завиждаме, въпросът е какво вършим с това, дали нашата злоба ще ни накара да пречим на другите да се оправят добре, или ще накара нас да станем по-добри в това, което вършим. "
И видях по какъв начин гърдите на децата се отпуснаха, те издишаха, тъй като някой огромен човек дефинира едно толкоз мъчно възприятие, което в себе си несъмнено определяш като неловко и погрешно. Тези диалози са скъпи. Щом този огромен човек ти признава това на тази възраст, ти си казваш: " Добре, моят път няма по какъв начин да бъде къс, уповавам се, имам да ходя и мога да стигна до хубаво място. "
Този образец ми е обичан, като че ли бях очевидец на голям скок в общуването, доста беше забавно: децата виждаха, че терзанията на възрастните въобще не са толкоз далечни от техните. Макар и пораснали хора, те също се вълнуват дали се оправят, какъв брой бързо учат, по какъв начин наподобяват в очите на близките, какво отношение получават от хората, с които взаимодействат. /> - С кино лентата, който сте показвали към този момент на доста места, както и новостите, които добавяте всякога към плана, очаквате ли страната, в лицето на някои институции, да прояви внимание към готовия модел, който представяте, с цел да заживеят другите генерации малко по-близки и заинтригувани едни от други? Може ли вашият опит да послужи като образец, зад който да застане по-солидна институция?
- Това изисква голяма смяна в настройките, да мислиш дълготрайно, да си даваш сметка, че в случай че сега не си възрастен и това не те визира директно, в действителност ти ще бъдеш възрастен. Живеем във време, в което съвсем на всички ни е обезпечено да остареем и това е прелестно, тъй като до наскоро не е било по този начин. И ние би трябвало да мислим и да носим отговорност за бъдещето. Обаче хората си споделят: " Имаме толкоз сегашни проблеми, какво ще се занимаваме с бъдещето. " Но в сегашното има хора, които живеят и по този начин, и не можем да кажем, че този метод на живот е най-благоприятен.
Могат да вземат нашия модел, даваме го, подаряваме го, всичко, което сме научили, ще дадем на който желае - било то страна, частен бранш, школа, всеки, който желае да има вяра в това, което вършим. Защото това са хора, които влизат като моделин в ръцете ти, с доверие, те са извънредно предани. И, да, считам, че страната може да търси диалог с нас, само че желая да подчертая, че това не е нещо, което да яхнеш политически, не служи на партия, не служи на мощните на деня, това е тип отговорност. Ние го вършим с наши сили, с наши принадлежности сме поели тази отговорност. Сами се нагърбихме с нея. Обаче няма по какъв начин единствено с нашите сили да стигнем до всички хора. Така че вие сте права - това не е модел, който се осъществя с мускулите на обособени хора, това е визия, към която всички би трябвало да се насочим и ние сме отворени за диалог с всички, които желаят, и всеки, който се намира на служба с някаква власт, с цел да организира този диалог.
Също по този начин желая да кажа, че това са нашите баби и дядовци, нашите родители и правейки нещо такова, вие си давате опция да преживеете повече качествено време с тях. Една от най-силните противоположни връзки от околните на тези, които вземат участие в уроците: виждат смяната в тях - те са по-здрави, по-емоционално ангажирани с всичко към себе си, по хубавия метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ