В основата на икономическото развитие на България е интеграцията с европейската икономика
Сподели
Институт за пазарна стопанска система () разгласява специфичен отчет, който преглежда в дълбочина присъединяване на България в единния пазар на Европейски Съюз.
Докладът е направен във връзка 30 година от основаването на единния пазар на Европейски Съюз и 20 година от присъединението на главната група страни от Централна и Източна Европа. ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на България в границите на единния пазар и показва главните провокации пред конкурентоспособността и конвергенцията.
България и всички страни членки от Централна и Източна Европа имат мощен интерес от гладкото действие на единния пазар. Участието на страните от ЦИЕ в единния пазар през последните две десетилетия докара до по-дълбока интеграция в европейската стопанска система, сериозен растеж на търговията и по-висок дял на страните от ЦИЕ във вътрешнообщностната търговия, растеж на притока на непознати капитали към новите страни членки от огромните стопански системи в Европейски Съюз, нараснала подвижност на работната ръка и повече благоприятни условия за жителите от страните в ЦИЕ, и в последна сметка резистентен развой на догонване и конвергенция в главните стопански индикатори. Участието в единния пазар разреши на новите страни-членки да се възползват от конкурентните си преимущества.
Въпреки големия политически фокус върху фискалните прехвърляния в границите на Европейски Съюз и помощите към новите страни членки, можем да твърдим, че присъединяване в единния пазар и гарантирането на четирите свободи е фундаменталната основа за икономическия напредък и изпреварващото развиване на страните от ЦИЕ. Присъединяването към Европейски Съюз и присъединяване в единния пазар означаваше отпадане на голям брой спънки пред търговията, вложенията и подвижността за страните от ЦИЕ и на процедура уголемение на икономическата независимост и поддръжка за конкурентоспособността в новите страни членки все още на присъединение.
Участието на България в единния пазар в последните 17 години удостоверява тези наблюдения, като по-дълбоката интеграция с европейската стопанска система е в основата на икономическото развиване на страната. Въпреки прекосяването през най-малко три епизода на стопански спад в последните две десетилетия, България регистрира по-дълбока икономическа интеграция и стабилно догонване по съществени стопански индикатори:
България удвоява своята роля във вътрешната търговия на Европейски Съюз в интервала на своето присъединяване в единния пазар. Износът на артикули от България в границите на единния пазар на Европейски Съюз доближава 31 милиарда евро през 2022 година Делът на страната във вътрешната търговия на Европейски Съюз се усилва от 0,34% през 2006 година до 0,73% през 2022 г.;
Сраните от Европейски Съюз са в основата на притока на непознати капитали към България, в това число в годините след пандемията. Към 2022 година директните задгранични вложения в България от страните от Европейски Съюз възлизат на 40 милиарда лева, като това са близо 75% от всички непознати капитали в страната;
България доближава най-високата си точка в индикаторите за конвергенция. Фактическото самостоятелно ползване на човек от популацията в България, изразено в стандарти на покупателна дарба, се усилва от 35% от междинните равнища за Европейски Съюз преди присъединяване на страната в единния пазар до 69% през 2022 година
Отбелязването на 20 години от присъединяване на страните от ЦИЕ в единния пазар е мотив както за оценка на резултатите, по този начин и за взор напред. България и страните от ЦИЕ би трябвало да следват национални политики, които да им оказват помощ да бъдат сполучливи в границите на единния европейски пазар, само че и да предизвикат въвеждане и поддържане на общоевропейски политики, които поддържат действието на единния пазар и покачват конкурентоспособността на европейската стопанска система като цяло. В дълготраен проект развиването на единния пазар е от фундаментално значение за триумфа на страните от ЦИЕ.
Основните провокации в навечерието на третото десетилетие от участието на страните от ЦИЕ в Европейски Съюз са свързани с неспокойната геополитическа обстановка и огромната неопределеност по отношение на резултата от съветската експанзия в Украйна, политическата неустойчивост в някои страни от ЦИЕ, неналичието на задоволителен прогрес във връзка с върховенството на закона и корупцията, детайлите на завземане на страната и отстъплението от демокрацията в района. На фона на тези най-вече политически опасности, икономическите политики в обособените страни членки и на ниво Европейски Съюз са от основно значение за бъдещето на района. Страните от ЦИЕ би трябвало да се стремят да останат най-бързо разрастващата се част от Европа през идващото десетилетие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Институт за пазарна стопанска система () разгласява специфичен отчет, който преглежда в дълбочина присъединяване на България в единния пазар на Европейски Съюз.
Докладът е направен във връзка 30 година от основаването на единния пазар на Европейски Съюз и 20 година от присъединението на главната група страни от Централна и Източна Европа. ИПИ изследва степента на икономическа интеграция на България в границите на единния пазар и показва главните провокации пред конкурентоспособността и конвергенцията.
България и всички страни членки от Централна и Източна Европа имат мощен интерес от гладкото действие на единния пазар. Участието на страните от ЦИЕ в единния пазар през последните две десетилетия докара до по-дълбока интеграция в европейската стопанска система, сериозен растеж на търговията и по-висок дял на страните от ЦИЕ във вътрешнообщностната търговия, растеж на притока на непознати капитали към новите страни членки от огромните стопански системи в Европейски Съюз, нараснала подвижност на работната ръка и повече благоприятни условия за жителите от страните в ЦИЕ, и в последна сметка резистентен развой на догонване и конвергенция в главните стопански индикатори. Участието в единния пазар разреши на новите страни-членки да се възползват от конкурентните си преимущества.
Въпреки големия политически фокус върху фискалните прехвърляния в границите на Европейски Съюз и помощите към новите страни членки, можем да твърдим, че присъединяване в единния пазар и гарантирането на четирите свободи е фундаменталната основа за икономическия напредък и изпреварващото развиване на страните от ЦИЕ. Присъединяването към Европейски Съюз и присъединяване в единния пазар означаваше отпадане на голям брой спънки пред търговията, вложенията и подвижността за страните от ЦИЕ и на процедура уголемение на икономическата независимост и поддръжка за конкурентоспособността в новите страни членки все още на присъединение.
Участието на България в единния пазар в последните 17 години удостоверява тези наблюдения, като по-дълбоката интеграция с европейската стопанска система е в основата на икономическото развиване на страната. Въпреки прекосяването през най-малко три епизода на стопански спад в последните две десетилетия, България регистрира по-дълбока икономическа интеграция и стабилно догонване по съществени стопански индикатори:
България удвоява своята роля във вътрешната търговия на Европейски Съюз в интервала на своето присъединяване в единния пазар. Износът на артикули от България в границите на единния пазар на Европейски Съюз доближава 31 милиарда евро през 2022 година Делът на страната във вътрешната търговия на Европейски Съюз се усилва от 0,34% през 2006 година до 0,73% през 2022 г.;
Сраните от Европейски Съюз са в основата на притока на непознати капитали към България, в това число в годините след пандемията. Към 2022 година директните задгранични вложения в България от страните от Европейски Съюз възлизат на 40 милиарда лева, като това са близо 75% от всички непознати капитали в страната;
България доближава най-високата си точка в индикаторите за конвергенция. Фактическото самостоятелно ползване на човек от популацията в България, изразено в стандарти на покупателна дарба, се усилва от 35% от междинните равнища за Европейски Съюз преди присъединяване на страната в единния пазар до 69% през 2022 година
Отбелязването на 20 години от присъединяване на страните от ЦИЕ в единния пазар е мотив както за оценка на резултатите, по този начин и за взор напред. България и страните от ЦИЕ би трябвало да следват национални политики, които да им оказват помощ да бъдат сполучливи в границите на единния европейски пазар, само че и да предизвикат въвеждане и поддържане на общоевропейски политики, които поддържат действието на единния пазар и покачват конкурентоспособността на европейската стопанска система като цяло. В дълготраен проект развиването на единния пазар е от фундаментално значение за триумфа на страните от ЦИЕ.
Основните провокации в навечерието на третото десетилетие от участието на страните от ЦИЕ в Европейски Съюз са свързани с неспокойната геополитическа обстановка и огромната неопределеност по отношение на резултата от съветската експанзия в Украйна, политическата неустойчивост в някои страни от ЦИЕ, неналичието на задоволителен прогрес във връзка с върховенството на закона и корупцията, детайлите на завземане на страната и отстъплението от демокрацията в района. На фона на тези най-вече политически опасности, икономическите политики в обособените страни членки и на ниво Европейски Съюз са от основно значение за бъдещето на района. Страните от ЦИЕ би трябвало да се стремят да останат най-бързо разрастващата се част от Европа през идващото десетилетие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ