Как Португалия се раздели с колониите си в Африка и какво се промени 50 години по-късно?
Сподели
Португалия е първата, а и последната колониална мощ в Африка. „ Революцията на карамфилите “ от 1974 година е повратна точка в историята на Португалия и нейните някогашни колонии. Какво се промени 50 години по-късно?
Революцията стартира като боен прелом, отпред на който застават група млади офицери, обединени в лявото „ Движение на въоръжените сили “, получило мощна поддръжка от голямата част от популацията в Португалия.
„ Революцията на карамфилите “ от 25 април 1974 поставя край освен на съвсем 50-годишната тирания на Салазар и Каетану, само че и на португалските колониални войни и проправя пътя на някогашните колонии Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи към тяхната самостоятелност. През 2024 се навършиха 50 години от португалската „ Революция на карамфилите “.
Ангола: „ Революцията на карамфилите “ откри път към независимостта
Още до момента в който върви промяната на режима в Лисабон, в Ангола стартират директни договаряния сред португалското държавно управление и придвижванията за самостоятелност в Ангола: МПЛА (Народно придвижване за избавление на Ангола), УНИТА (Национален съюз за цялостно избавление на Ангола) и ФНЛА (Национален фронт за избавление на Ангола).
Преговорите приключват сполучливо и през януари 1975 година е подписано съглашение за самостоятелност. А самата самостоятелност на Ангола е провъзгласена няколко месеца по-късно – на 11 ноември 1975 година.
Мозамбик: бързо съглашение с Португалия
25 април е значима дата за Мозамбик, споделя журналистът Фернандо Лима. По думите му „ Революцията на карамфилите “ изиграва решаваща роля за постигането на съглашение за самостоятелност на страната. То е подписано в Лусака през септември 1974 година сред Португалия, от една страна, и Фронта за избавление на Мозамбик (ФРЕЛИМО), от друга.
Фернандо Кардосо, професор по интернационалните връзки и геополитика в Автономния университет на Лисабон е склонен, че „ Революцията на карамфилите “ е ускорила деколонизацията на Мозамбик, само че счита, че независимостта им рано или късно е щяла да се реализира и без нея. Той напомня, че през 1970-те години португалската колониална империя към този момент е била обсъждана в интернационален проект като „ огромен анахронизъм “.
По това време интернационалната общественост оказва голям дипломатически напън над Португалия, която е „ първата и последна колониална мощ в Африка “: Организацията на обединените народи (ООН) приема няколко резолюции, с които приканва Португалия да освободи колониите си, с цел да получат те самостоятелност.
Силен напън
Друг инструмент е засиленият напън и по военна линия против Португалия. В Ангола, да вземем за пример, освободителните придвижвания МПЛА, УНИТА и ФНЛА стартират да получават все по-големи оръжейни доставки и военно образование от Съветския съюз и страните от Източния блок, както и от Китай. Благодарение на тази помощ освободителните придвижвания усилват оптимално натиска против колониалната мощ – най-много в провинциалните региони на страната, напомня политологът Кардосо.
Не по-различно е ситуацията и с ФРЕЛИМО в Мозамбик. Не се знае обаче каква би била ориста на Сао Томе и Принсипи и Кабо Верде, в случай че в Португалия не беше избухнала „ Революцията на карамфилите “. „ И на двата архипелага не е имало въоръжени освободителни придвижвания, само че е имало мощни гласове, които са призовавали за цялостна автономност или даже цялостна самостоятелност на островите “, показва политологът.
Гвинея-Бисау: първа измежду петте колонии на Португалия
Процесът на самостоятелност е бил напреднал най-вече в Гвинея-Бисау. В тази западноафриканска страна придвижването за самостоятелност под управлението на Амилкар Кабрал съумява да разгласи едностранно самостоятелност от Португалия още на 25 септември 1973 година – седем месеца преди „ Революцията на карамфилите “ в Португалия.
Когато португалската тирания, а с това и колониалният режим, рухват, 34 страни членки на Организация на обединените нации към този момент са признали Гвинея-Бисау за самостоятелна страна. От военна позиция португалската войска от дълго време е била изгубила надзор над огромни елементи от страната.
Отношенията през днешния ден: „ Никога не са били по-добри “
През първите няколко години след оповестяването на независимостта връзките сред освободените страни и някогашната колониална мощ вървят мъчно. Идеологически те потеглят по разнообразни пътища на развиване: до момента в който Португалия се насочва към Европейския съюз, петте африкански страни потеглят по пътя на социализма и с помощ от държавите-сателити на Съветския съюз от Източния блок откриват марксистки еднопартийни системи.
До по-дълбок раздор сред Португалия и някогашните колонии обаче не се стига. „ Не след дълго ние, гвинейците, още веднъж се сближихме с Португалия. Винаги сме знаели, че нашата битка за избавление е ориентирана против португалската колониална система, а не против португалския народ “ споделя за Дъждовни води гвинейската адвокатка Кармелита Пирес. Към това се прибавят и фамилните и родови връзки.
„ Да не забравяме, че в продължение на епохи е съществувала тази обязаност сред португалците и жителите на Гвинея-Бисау, които са се женели между тях. Много гвинейци и през днешния ден носят португалски имена, което ни отличава значително от народите от други колониални системи “, показва тя.
Общност на португалскоезичните страни
Всички някогашни колонии одобряват португалския за собствен формален език, а за доста младежи, както и за представителите на бизнеса в тези страни, Португалия в действителност е най-важната им врата към Европа през днешния ден, споделя професорът по интернационално и конституционно право в Университета на Южна Африка Андре Томасхаузен.
През 1996 година е основана Общността на португалскоезичните страни (CPLP), включваща всичките девет страни в света, в които португалският е формален език. По този мотив юристът с немски корени Томасхаузен споделя: „ Тази Общност през днешния ден е по-важна и действа доста по-добре от франкофонската на французите. Очевидно португалската дипломация е свършила извънредно добра работа “, показва още професорът.
Има и разлики
Според Фернандо Кардосо Португалия е направила доста, с цел да преодолее отрицателните аспекти на колониалната си история и в същото време да подчертае позитивните аспекти на историческите връзки. Положителните аспекти се основават най-много на общия език.
Това не значи, че съответните държавни управления постоянно споделят едни и същи позиции. Един образец за разлики по интернационалните въпроси е позицията по отношение на войната на Русия против Украйна. „ Разделителните линии по въпроса за Украйна си личат ясно. За разлика от Португалия, някои от африканските страни се въздържаха при гласуването в Организация на обединените нации за осъждането на съветската нападателна война “, споделя Кардосо.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Португалия е първата, а и последната колониална мощ в Африка. „ Революцията на карамфилите “ от 1974 година е повратна точка в историята на Португалия и нейните някогашни колонии. Какво се промени 50 години по-късно?
Революцията стартира като боен прелом, отпред на който застават група млади офицери, обединени в лявото „ Движение на въоръжените сили “, получило мощна поддръжка от голямата част от популацията в Португалия.
„ Революцията на карамфилите “ от 25 април 1974 поставя край освен на съвсем 50-годишната тирания на Салазар и Каетану, само че и на португалските колониални войни и проправя пътя на някогашните колонии Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи към тяхната самостоятелност. През 2024 се навършиха 50 години от португалската „ Революция на карамфилите “.
Ангола: „ Революцията на карамфилите “ откри път към независимостта
Още до момента в който върви промяната на режима в Лисабон, в Ангола стартират директни договаряния сред португалското държавно управление и придвижванията за самостоятелност в Ангола: МПЛА (Народно придвижване за избавление на Ангола), УНИТА (Национален съюз за цялостно избавление на Ангола) и ФНЛА (Национален фронт за избавление на Ангола).
Преговорите приключват сполучливо и през януари 1975 година е подписано съглашение за самостоятелност. А самата самостоятелност на Ангола е провъзгласена няколко месеца по-късно – на 11 ноември 1975 година.
Мозамбик: бързо съглашение с Португалия
25 април е значима дата за Мозамбик, споделя журналистът Фернандо Лима. По думите му „ Революцията на карамфилите “ изиграва решаваща роля за постигането на съглашение за самостоятелност на страната. То е подписано в Лусака през септември 1974 година сред Португалия, от една страна, и Фронта за избавление на Мозамбик (ФРЕЛИМО), от друга.
Фернандо Кардосо, професор по интернационалните връзки и геополитика в Автономния университет на Лисабон е склонен, че „ Революцията на карамфилите “ е ускорила деколонизацията на Мозамбик, само че счита, че независимостта им рано или късно е щяла да се реализира и без нея. Той напомня, че през 1970-те години португалската колониална империя към този момент е била обсъждана в интернационален проект като „ огромен анахронизъм “.
По това време интернационалната общественост оказва голям дипломатически напън над Португалия, която е „ първата и последна колониална мощ в Африка “: Организацията на обединените народи (ООН) приема няколко резолюции, с които приканва Португалия да освободи колониите си, с цел да получат те самостоятелност.
Силен напън
Друг инструмент е засиленият напън и по военна линия против Португалия. В Ангола, да вземем за пример, освободителните придвижвания МПЛА, УНИТА и ФНЛА стартират да получават все по-големи оръжейни доставки и военно образование от Съветския съюз и страните от Източния блок, както и от Китай. Благодарение на тази помощ освободителните придвижвания усилват оптимално натиска против колониалната мощ – най-много в провинциалните региони на страната, напомня политологът Кардосо.
Не по-различно е ситуацията и с ФРЕЛИМО в Мозамбик. Не се знае обаче каква би била ориста на Сао Томе и Принсипи и Кабо Верде, в случай че в Португалия не беше избухнала „ Революцията на карамфилите “. „ И на двата архипелага не е имало въоръжени освободителни придвижвания, само че е имало мощни гласове, които са призовавали за цялостна автономност или даже цялостна самостоятелност на островите “, показва политологът.
Гвинея-Бисау: първа измежду петте колонии на Португалия
Процесът на самостоятелност е бил напреднал най-вече в Гвинея-Бисау. В тази западноафриканска страна придвижването за самостоятелност под управлението на Амилкар Кабрал съумява да разгласи едностранно самостоятелност от Португалия още на 25 септември 1973 година – седем месеца преди „ Революцията на карамфилите “ в Португалия.
Когато португалската тирания, а с това и колониалният режим, рухват, 34 страни членки на Организация на обединените нации към този момент са признали Гвинея-Бисау за самостоятелна страна. От военна позиция португалската войска от дълго време е била изгубила надзор над огромни елементи от страната.
Отношенията през днешния ден: „ Никога не са били по-добри “
През първите няколко години след оповестяването на независимостта връзките сред освободените страни и някогашната колониална мощ вървят мъчно. Идеологически те потеглят по разнообразни пътища на развиване: до момента в който Португалия се насочва към Европейския съюз, петте африкански страни потеглят по пътя на социализма и с помощ от държавите-сателити на Съветския съюз от Източния блок откриват марксистки еднопартийни системи.
До по-дълбок раздор сред Португалия и някогашните колонии обаче не се стига. „ Не след дълго ние, гвинейците, още веднъж се сближихме с Португалия. Винаги сме знаели, че нашата битка за избавление е ориентирана против португалската колониална система, а не против португалския народ “ споделя за Дъждовни води гвинейската адвокатка Кармелита Пирес. Към това се прибавят и фамилните и родови връзки.
„ Да не забравяме, че в продължение на епохи е съществувала тази обязаност сред португалците и жителите на Гвинея-Бисау, които са се женели между тях. Много гвинейци и през днешния ден носят португалски имена, което ни отличава значително от народите от други колониални системи “, показва тя.
Общност на португалскоезичните страни
Всички някогашни колонии одобряват португалския за собствен формален език, а за доста младежи, както и за представителите на бизнеса в тези страни, Португалия в действителност е най-важната им врата към Европа през днешния ден, споделя професорът по интернационално и конституционно право в Университета на Южна Африка Андре Томасхаузен.
През 1996 година е основана Общността на португалскоезичните страни (CPLP), включваща всичките девет страни в света, в които португалският е формален език. По този мотив юристът с немски корени Томасхаузен споделя: „ Тази Общност през днешния ден е по-важна и действа доста по-добре от франкофонската на французите. Очевидно португалската дипломация е свършила извънредно добра работа “, показва още професорът.
Има и разлики
Според Фернандо Кардосо Португалия е направила доста, с цел да преодолее отрицателните аспекти на колониалната си история и в същото време да подчертае позитивните аспекти на историческите връзки. Положителните аспекти се основават най-много на общия език.
Това не значи, че съответните държавни управления постоянно споделят едни и същи позиции. Един образец за разлики по интернационалните въпроси е позицията по отношение на войната на Русия против Украйна. „ Разделителните линии по въпроса за Украйна си личат ясно. За разлика от Португалия, някои от африканските страни се въздържаха при гласуването в Организация на обединените нации за осъждането на съветската нападателна война “, споделя Кардосо.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ