♥ Защо съжалението и съвместното страдание са отровен начин на помагане
Споделено от Памела Крибе, лекар по философия и самостоятелен нравствен съветник в Холандия, позната у нас с книгата си „ Ченълингите на Йешуа “.
Има още един подправен господ, който желая да загатна и който евентуално взема превъзходство във всекидневния ви живот. Това е съжалението към вашите другари, шерването на товара със своите най-скъпи същества, страдайки дружно с тях.
Сега вие можете да попитате: по какъв начин това би могло да бъде илюзия? Не се ли чака да се свързваме с другите, изключително с обичаните на сърцето ни и да им оказваме помощ, в случай че можем? Това, за което аз приказвам, е наклонността да се свързвате с хората край себе си толкоз надълбоко и да се потапяте до такава степен в тяхната болежка, проблеми и отрицателни страсти, че да изгубите контакта със своята същина и вътрешен мир. Този тип страдание и взаимно страдалчество не е ваш дълг, не е потребно за другите хора и не разкрива истината за вас самите.
Много от това, което наричате „ висша сензитивност “, е да сте толкоз отворени към силата на другите хора, че това да лишава вашата лична. Вашата емпатия (способността да чувствате настроенията и страстите на останалите) в този случай неефективно е уравновесена от прозрението, че отрицателните сили на другия човек принадлежат на него, а не на вас. Вие не осъзнавате задоволително ясно, че тази негативност играе доста значима роля в живота на другия човек и че вие можете да ги осветлите посредством своето съчувствие и схващане, само че това не служи на никого, в случай че вие страдате с него.
Разбира се, вие бихте желали да видите своите скъпи същества водещи благополучен и пълностоен живот (независимо дали това са брачен партньор, дете, родител или приятел). Може би вие бихте желали те да се усещат добре и техните проблеми да бъдат решени. Винаги помнете обаче, че проблемите, които те имат, са техни лични творения. Проблеми с взаимоотношенията, с парите, със здравето, психически разстройства… всички те са отражение на дълбоки душевни спорове. Някъде вътре в себе си хората биха желали да преживеят тези проблеми, с цел да могат да реализират изясненост по отношение на нещо.
На вас може да ви наподобява, че те са жертви, изключително в случай че се въртят в обаян кръг - още веднъж и още веднъж. Но неведнъж това значи, че те към момента желаят да преживеят някакви аспекти по-добре, и че към момента не са отворени за вашата помощ. Ако все пак се опитате да им помогнете, вие елементарно ще се превърнете в притискащи и контролиращи и ще изчерпате своя личен източник на мощ. След което ще се изтощите и ще се предадете (дори в личния си живот)...
Като давате прекалено много или неуместно, вие хабите сила и се оковавате с вериги към този, на който помагате. Тогава личното ви благоденствие става подвластно от различен човек. Вашите прочувствени сили се смесват и това е една от главните аргументи за загуба на мощ, жизнеспособност и осъзнатост. Малко неща могат толкоз елементарно да изчерпят нашата сила, колкото непрекъснатото възприятие за дълг, виновност и отговорност към някой различен.
Да помагаш на някого значи да влагаш силата си в решаването на казуса, а не в самия казуса. Колкото повече осъзнатост и самостоятелност излъчваш, толкоз повече въплъщаваш „ силата на решението “ и толкоз повече можеш да помагаш на някой различен, без да изтощаваш себе си. Ако страдаш дружно с него, ти единствено затвърждаваш казуса.
От: „ Живот от сърцето “ (с. 22-24), Памела Крибе, „ HEART CENTERED LIVING “ - Messages inspired by Christ consciousness
Източник:
Снимка:
