Специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ

Специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил в някои от най-големите български медии. Интересува се от история, геополитика и интернационалните връзки.
В актуалната интернационална политика без подозрение генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е един от най-големите комици. Защото по какъв начин другояче бихме си обяснили изказванието му, че НАТО е готово да отбрани и подсигурява сигурността на Естония, която пък през днешния ден била " по-силна от всеки път "? Това безусловно месеци, откакто Съединени американски щати и западните им съдружници се изтеглиха под паника и позорно от Афганистан, изоставяйки локалните си съдружници на произвола на ориста и милостта на талибаните.

Според Столтенберг в НАТО имало предписание " един за всички, всички за един ", което значело, че всички страни, които са се включили към военния блок, са предпазени с всички вероятни средства. Интересно е дали това предписание е важало за Гърция през 70-те, когато вследствие на концепциите за " еносия " (обединение с Кипър), турската войска нахлува в Кипър и заплашва самата Гърция. Това златно предписание комай не важеше, даже когато Англия води Фолклендската война с Аржентина, или пък когато Франция водеше Алжирската война?

На изказванието, че Франция да вземем за пример, не е нападната по това време, заради което няма потребност от интервенция на НАТО, мога единствено да отговоря, че единственият път, когато член 5 е активизиран, беше след терористичния атентат от 11.09.2001 година. Друг е въпросът по какъв метод Афганистан е нападал Съединени американски щати, само че това е обособена тематика. Така или другояче, афганистанските талибани са нападнали Съединени американски щати толкоз, колкото и алжирските борци за самостоятелност са нападнали Франция през 50-те. Няма кардинална разлика сред двете, в случай че гледаме от чисто официална позиция.

В западните медии постоянно се приказва и за " огромното предпочитание " на източноевропейските страни да бъдат " защитавани " от НАТО. В този лист постоянно попада и България, в която никой в никакъв случай не е питал българския народ от кого желае да бъде защитаван (имайки поради, че най-голямата опасност за сигурността на България идва от страна-членка на НАТО), само че все пак в пресата решително се твърди, че България се нуждае от защита против Русия.

Връщайки се на въпроса на въпроса за балтийските страни и последните изказвания на Йенс Столтенберг, би трябвало да си дадем си напомним още веднъж по какъв начин се изтеглиха американските окупационни сили от Афганистан, изоставяйки десетки хиляди локални съдружници, информатори и колаборационисти. Това ни дава цялостна визия какво би било и е действителното отношение на Запада към " съдружниците " в лицето на Прибалтика, България, Румъния, Украйна и други сходни. Единствената задача на тези страни е да служат като бази и да поддържат напрежението и хаоса по западните и югозападните граници на Русия.

В момента, в който обстановката стане рискова и напрегната за Съединени американски щати и западните страни, Прибалтика и освен, ще бъдат изоставени. Поглед към историята и ще си напомним за гаранциите, които западните демокрации в лицето на Англия и Франция дадоха на страни като Полша. Окрилена от англосаксонските и френски гаранции, Полша даде комфортен предлог на хитлеристите да я атакуван, вследствие на което беше прегазена. И до момента в който Вермахтът газеше Полша, давайки началото на една жестока и геноцидна окупация, западните демокрации държаха армиите си спокойно и добродушно на Западния фронт, без да атакуват Германия.

Нерадостна беше ориста и на южновиетнамския режим през 70-те години, който беше предан на Съединените щати и проливаше кръвта на сънародниците си, само че в последна сметка американците се изтеглиха от покрива на посолството в Сайгон, изоставяйки локалните колаборационисти и " съдружници " на виетнамското национално-освободително придвижване.

Всичко това следва остарялата англосаксонска тактичност за водене на войни посредством непознати страни и на цената на непозната кръв. Тази тактика се заражда най-късно в далечния 18-ти век, когато изпървом Англия взе участие във Войната за испанското завещание, осланяйки се на първо място на австрийци, холандци и други континентални сили против французите. После в Седемгодишната война англичаните " водят " война в континентална Европа на първо място посредством дребна Прусия, която комфортно пускат да се бори с французи, австрийци и руснаци. Традицията е продължена и през Наполеоновите войни, Първата и Втората международна.

Връщайки се към съвремието, през 2015 година Пю Рисърч организира огромно допитване в страни от НАТО, а точно Канада, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Англия и Съединени американски щати. Оказва се, че 49 % от жителите на тези страни смятат, че тяхната страна не би трябвало да пази съдружник, в случай че се случи член пети от контракта на НАТО да бъде активизиран (т.е. в случай че страна-членка бъде нападната).

Не е загадка, че френският президент Еманюел Макрон, в духа на традицията на френския суверенизъм, положена от Шарл дьо Гол, е изключително песимистичен към Северноатлантическия алианс. През 2019 в публикация за the Economist Макрон намерено се запита какво би означавало активизирането на член пети от контракта на НАТО в днешно време.

Известни са и думите на френския президент, че НАТО е в " мозъчна гибел ". Дори това да не отразява тъкмо истината, факт е, че не всички западни страни имат желание или предпочитание да проливат кръв и да харчат десетки милиарди за " отбраната " на източноевропейските страни.

Единствените спечелили от подобен спор биха били във Вашингтон и вероятно Лондон, които ще са най-вероятните подстрекатели, тъй като това ще бъде в благозвучие с вековната им тактика за изтощение на съперника (Русия) с кръвта на по-малки нации и страни.

Покрай събитията в и към Украйна, както и несполучливите договаряния сред Съединени американски щати, НАТО и Русия, които бяха инициирани вследствие на настояването на Москва за гаранции за сигурност, които биха подпечатали мира в Европа, няма по какъв начин да не си зададем още веднъж въпроса, каква отбрана ще и би оказало НАТО на Източна Европа? И още по-важното, би трябвало ли България да " пази " да вземем за пример, русофобския режим в Естония, влизайки във война с близка (както географски, по този начин и духовно) Русия? Война, която може да приключи единствено по два метода - или с цялостен погром на източноевропейските американски спътници, или с термоядрена ескалация сред Съединени американски щати и Русия, която би унищожила по-голямата част от континента.

Вече имаше прекалено много индикации от страна на новия ни министър председател и част от подкрепящите го партии, че България освен ще продължава да е " предан " член на НАТО, само че и ще бъде превърната в един от главните плацдарми за провокации против Русия. Страната ни рискува да се трансформира в пушечно месо и да повторим националните произшествия от предишния век. Ето за какво е неотложно българското общество да покаже безапелационното си противоречие със сервилната политика на елитите ни!