Специалисти коментират, че сходни несъответствия има и в конкурса за

Специалисти разясняват, че сходни несъответствия има и в състезанието за назначение на съдии в наказателните колегии на Апелативните съдилища

Интересни мнения на магистрати по отношение на това по какъв начин се пораства в йерархията на съдиите разгласява онлайн издание по постъпили сигнали. Как се вършат състезания, по какъв начин се подбират членовете на конкурсните комисии, кой на кого си върви на посетители – измежду тези членове… Изобщо по какъв начин гилдията се пази. Пази, само че от какво и как… Когато човек, който няма нужната хабилитация, а е определен за член на комисия, която ще дефинира развиването и по какъв начин ще пораства в йерархията даден магистрат… Какво да си помислим, по какъв начин да го приемем, обикновено ли е. Като цяло правосъдната власт е доста забавна и то по доста аргументи. Но и в нея, както във всяка съсловна организация, има „ леки “ пропуски. А, редно ли е?

Процедурата за избор на съдии в Търговската гилдия на апелативните съдилища
Наличието на безусловно и значително процесуално нарушаване при установяване за член на конкурсната комисия на доцент доктор Венцислав Петров, който няма научна компетентност по комерсиално право, са открили съдии, участници в процедурата за избор на съдии в Търговската гилдия на апелативните съдилища. И до какво води това?

Така просто се поддържа тезата, че е налице противозаконен състав на конкурсната комисия, тъй като взелият присъединяване доцент доктор Венцислав Петров няма научна компетентност по комерсиално право и хабилитация по тази научна дисциплинираност. Съгласно общодостъпната обществена информация същият е експерт само по фамилно и наследствено право и може да прави оценка само претенденти за повишение по гражданско право.

Има и друго. Доц. доктор Венцислав Петров в никакъв случай не е преподавал по комерсиално право и не е писал изявления по комерсиално право. Ако погледнем член 189, алинея 5 Закон за съдебната власт, там е планувано императивно условие в конкурсната комисия да бъде избран един хабилитиран академик по правни науки по съответната материя с академична служба доцент или професор.
Доц. доктор Венцислав Петров е хабилитиран академик по правни науки с академична служба доцент, само че не по съответната материя – комерсиално право, а по гражданско право.

По същата логичност за какво членовете – съдии от конкурсната комисия, не са от Гражданската гилдия и а Върховен касационен съд, а са от Търговската гилдия?

В тази връзки участници в конкурсната процедура за назначение на съдии в Търговската гилдия на Апелативните съдилища са поискали от Висшия правосъден съвет да бъдат обществено оповестени на надлежно съвещание на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, респективно да им бъде обезпечен достъп на съображение член 34 Административнопроцесуален кодекс до стимулираните мнения на конкурсната комисия по класирането, оповестено на 03.04.2024 година, касаещо оповестения през 2022 година конкурс за повишение в комерсиалните отделения на апелативните съдилища.

И всичко това е, тъй като измежду некласираните претенденти, а измежду класираните такива не по първо предпочитание, участващи в двата състезанието, са подбудени подозрения за метода, по които са оценени от конкурсната комисия. Самата Съдийска гилдия на Висшия правосъден съвет, предвид на правилата на член 12 и член 13 Административнопроцесуален кодекс, дължи пояснение за законосъобразното протичане на състезанието, тъй като има очевидно нарушаване. Респективно е редно детайлно да разиска стимулираните си мнения, като преди този момент ги оповести обществено. По този метод ще бъдат опровергани подозренията, които са подбудени за явна необективност на класирането на претендентите.
Това е значимо да се направи, тъй като по този начин ще бъде дадена опция за осведомен избор на неуспелите претенденти да апелират назначенията на класираните претенденти. Такова обществено обявяване Семеен кодекс на Висш съдебен съвет дължи и с оглед съществуващата от години мистичност за съответните критерии за оценяване на претендентите и отрицателни отзиви към обективността на оценяването от конкурсната комисия.

В този смисъл е извънредно време Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да влезе в ролята си, открита от Закон за съдебната власт, на контролиращ орган на назначената от него като спомагателен орган конкурсна комисия за оценка на претендентите. За законосъобразното и обективно осъществяване на състезанията следва да следи точно Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, като упражнява контролните си пълномощия за надлежното осъществяване на отговорностите на съответната конкурсна комисия.

Какво демонстрира досегашната процедура
Досегашната процедура на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет е показателна за изцяло официална инспекция на активността на конкурсните комисии и за оправдания в жанр – „ … по този начин е решила комисията и нищо не зависи от нас “.

В член 192, алинея 1 Закон за съдебната власт обаче са открити императивно справедливи критерии, които конкурсната комисия е длъжна да съобрази при оценяването. Именно съобразяването на тези критерии следва да бъде тествано от Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и неслучайно законът изисква конкурсната комисия да показа стимулирано мнение – член 192, алинея 3 Закон за съдебната власт. Съдиите, участници в състезанието, молят Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет при постановяване на решенията си по чл.193 ал.4, вероятно по ал.5 от Закон за съдебната власт, да слагат въпроси към конкурсната комисия, по отношение на спазването на първата, втората и третата група критерии за оценяване по чл.192 ал.1 от Закон за съдебната власт.

Съдиите, участници в състезанието, молят да бъдат изслушани членовете на конкурсната комисия по отношение на съответни условия, които слагат под значително подозрение нейната обективност и безпристрастност при оценката на претендентите.

С тези претенции съдиите целят да се обезпечи провеждането на законосъобразна процедура по назначение на класираните претенденти. Просто би било редно Съдийската Колегия на Висш Съдебен съвет да упражни действително, а не официално, контролните си пълномощия. До сегашния миг, за жалост, се следи бягство от отговорност, бранене в загадка на критериите за оценяване и приложимост на комфортната фраза – „ … ние не може да се месим на конкурсната комисия “.

Проверката интервенция ли е?

Защото тъкмо инспекцията, която следва да бъде осъществена, ще покаже дали поставените оценки са на база заложените в член 192, алинея 1 от Закон за съдебната власт критерии. Също по този начин съдиите упорстват на съображение член 34, алинея 3 Административнопроцесуален кодекс да им бъде обезпечена опцията да изразят мнение по предоставените стимулирани мнения на конкурсната комисия, както и по предявените претенции, като се дефинира за това съответния период.
Специалисти разясняват, че сходни несъответствия има и в състезанието за назначение на съдии в наказателните колегии на Апелативните съдилища.

Инфо: narod.bg