Спасяването на 48 000 български евреи е частта на българския

Спасяването на 48 000 български евреи е частта на българския народ в общата европейска цивилизация и това би трябвало да се помни.

Това съобщи президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) на кръгла маса, отдадена на спасяването на еврейската общественост по време на Втората международна война, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Спасяването на българските евреи единствено по себе си е необикновен факт, само че историята за спасяването им също е невероятна. "Страхът от смазващата военна машина на Хитлер се е загнездил надълбоко в българското схващане тогава. Малко преди този момент Югославия е прегазена единствено за няколко дни. Идеята, че България може да се възправи против Хитлер се коства неуместна на огромната част от българското население", сподели Петър Стоянов. "Те считат една политика, която да бъде на границата на неутралитета, която хем да разреши да си върнем земите, обитаеми с българи, хем да не ни опозори до край. Тази политика е била и персоналната политика на Цар Борис III. Законът за отбрана на нацията е подписан през януари 1941 година от Цар Борис III, а септември Богдан Филов, като министър-председател, подписва Тристранния пакт и България става член на Хитлеристка коалиция", разяснява президентът Стоянов. Той уточни, че хората, които по-късно избавят евреите са част и от този развой, процесът на разработване на Закона за отбрана на нацията, на подписването и приемането му от Народно събрание, както и одобряването от Народно събрание на подписването на Тристранния пакт.

"Това прави историята за спасяването на българските евреи неповторима. Тя не е история единствено бяла, тя е черно-бяла история, което я прави доста по-истинска, в сравнение с блудкавите захаросани истории, които във тип на митогеми ни бяха поднасяни по време на комунистическия режим", уверен е Петър Стоянов.

Въпросът, по думите му, с беломорските и македонските евреи и до ден сегашен ще остане една рана в българската история. "Съгласен съм с крайния извод, че българският народ няма никакви учредения да се срами за това, което се е случило. Българският народ би трябвало да съжалява и с дълбока тъга да регистрира този факт", счита Стоянов.

Той запита какво може да желаеме от българските държавни управления по това време, когато в центъра на просветена Европа евреи биват изпращани в концлагери, където измират. Това се случва освен в Германия, а и във Франция и Полша. Възможностите на положителното по това време са били извънредно лимитирани, акцентира Стоянов.

"Героизмът на Димитър Пешев и Петър Михалев, владиците от Светия Синод и всички останали, можеше да бъде вероятен единствено в страна, чието население, е изконно толерантно и хуманно. Това е един от най-големите капитали на дребна нация като българската", сподели президентът.

"Във времето, когато България кандидатства за участие в Европейски Съюз една от тезите, които поддържах е, че имаме величава просвета, която не е известна на Запада, само че сме избавили 48 000 човешки живота във време, в което народи, наричащи себе си велики, не дръзнаха да го създадат. Това е частта на моя народ в общата европейска цивилизация и това би трябвало да се помни", заключи Петър Стоянов. /БГНЕС