Малките ядрени реактори са ключът към бъдещите космически полети
Space X на Илън Мъск може да господства публичното внимание през 2020 година, само че безчет компании по света също работят върху галактически полет или съставни елементи подсигуряващи галактическия полет. Един от най-новите ходове е от групите на частната промишленост, които се стремят да основат галактически транспортен съд задвижван с атомна сила, който да е на челно място в проектите за постигане на Марс някой ден.
Идеята звучи просто и би била ефикасна: дребен нуклеарен реактор, който е изцяло безвредно капсулиран. Ниско обогатен уран и неутрони, които предизвикват верижна реакция, произвеждаща водородното гориво задвижващо галактическия транспортен съд.
Така се основава двигателна сила. По някакъв метод това е един тип ориентирана реакция на нуклеарно оръжие с конфигуриран ограничител.
Привържениците на технологията настояват, че горивото, което ще употребяват, е по-малко летливо и самата реакция е по-малко рискова, в сравнение с може да допуска връзката с оръжията на база разделяне.
По време на златната епоха на нуклеарната фантазия – времето, когато хората виждаха нуклеарната сила като коренно решение на доста проблеми – учените и дизайнерите измислиха нуклеарни версии на съвсем всеки тип потребителска стока. Производителите на коли демонстрираха концептуални транспортни средства, задвижвани от нуклеарни реактори. Дори откакто Съединени американски щати хвърлят двете нуклеарни бомби върху Япония, хората имаха вяра, че потребителската нуклеарна сила може да бъде изцяло безвредна и революционна.
Един забавен академик и „ аномалист “ на име Уилям Корлис работи за потреблението на нуклеарната сила в космоса още през 60-те години на предишния век.
„ Някой ден ракета ще изведе пилотиран галактически транспортен съд от своята орбита към Земята и ще го изпрати в елиптична трансферна орбита, предопределена да пресече планетата Марс 7 месеца по-късно “, написа Корлис за Комисията за атомна сила – през 1966 година
Корлис написа това още преди хора да са кацнали на Луната, само че описанието му за плюсовете и минусите на нуклеарния галактически полет са правилни и през днешния ден. Днес, след десетилетия, белязани от периодически сривове в доверието към атомната сила, обществеността е много внимателна.
Миналата година Мъск допусна, че нуклеарното задвижване може да редуцира плануваните пътувания на SpaceX Starship до Марс. Седеммесечната оценка за дълготрайност на пътуването до Марс на Корлис е равна на това, което през днешния ден специалистите считат, че ще е продължителността на неядрено пътешестване до Червената планета.
През януари т.г. специалисти приказваха за нуклеарния галактически полет по време на конференцията за търговски галактически транспорти във Вашингтон, D.C. Разработването и построяването на галактически кораби на НАСА постоянно върви ръка за ръка с контрагенти и галактически специалисти като Lockheed и Rockwell. Тези специалисти допускат в продължение на десетилетия, че нуклеарната сила, употребена от някои спътници и наземни транспортни средства, може да се употребява и за галактически полети. По този метод безвредно може да се понижи риска за астронавтите по време на пътуването до Марс, изключително когато продължителното излагане на галактическа радиация съставлява голяма заплаха.
Когато става въпрос за нуклеарен полет най-често се схваща задвижването, откакто галактическият транспортен съд към този момент е в полет, а не за изстрелване на ракетата. Мъск акцентира това, когато разисква възможното потребление на нуклеарната сила за SpaceX, а и другите производители вършат същото разграничаване. Представителите на промишлеността в януарския панел акцентират, че американското държавно управление е спестовно на прогнози във връзка с опциите за нуклеарно задвижване и по-скоро е заето да прави проекти да се върне на Луната. Това доста по-кратко пътешестване не изисква безусловно нуклеарна сила.
Въпреки това, става все по-ясно, че ще е мъчно да се изпратят хора на други планети без нуклеарно задвижване на галактическия транспортен съд. Това е технология, която доста би скъсила времето за пътешестване.
Всъщност Корлис предсказва това още през 1966 година:
„ Ключът към изследваното от Слънчевата система с пилотирани галактически кораби е сполучливото потребление на силата, заключена в ядрото на урана “.
