Проф. Румяна Коларова пред ПИК: Радев се опитва да доминира и да ограничи действията на правителството! Една от възможните стратегии на кабинета „Петков“ е „грабиш и бягаш“, въпросът е кога ще се оттегли с плячката
Социологът проф. Румяна Коларова, консултант на президента Росен Плевнелиев, проговори пред ПИК за Google досиетата с „ нарушители “ на Кирил Петков и Лена Бориславова, за войната против основния прокурор Иван Гешев и до каква степен е спектакъл за действително преодоляване на властта напрежението по оста Румен Радев и Министерския съвет. Коларова проучва още допустимо ли е достоверните проблеми на хората да смъкват тази клика през митинг на улицата болести цените на храните, тока и инфлацията, както и дали ще съумеят Харвардите да се измъкнат в точния момент с плячката си.
- Проф. Коларова, що за способ, процедура ли е, има ли го в други страни – министър-председателят и шефката на кабинета му да сезират основния прокурор за „ закононарушения “, за които са прочели в Google, не е ли това продължение на фарса от комисията ЛИБЕ в Брюксел?
свързани новини178024на 08.02.2022
- Това не би могло да се прави оценка по този начин изрично. Ясно е, че министър-председателят се злепостави, като обществено разгласи, че данните, с които разполага за корупция, са единствено от Google.
- Защо го прави, какъв е ползата му да се злепоставя самичък, не го ли схваща?
- Има две разумни пояснения. Първото е, че до него изобщо не доближава информация – нито от ДАНС, нито от другите служби, които са свързани с този вид предварителна защита и този вид следствия. Другият вид е, че той сега изчаква и не желае да даде на прокуратурата информация, която, да кажем, министър Надежда Йорданова е подготвила за обвиняването си по отношение на основния прокурор. И в двата случая, това, което прави усещане, е, че министър-председателят жертва както престижа си, по този начин и обществената си поддръжка. Дали това той го прави умишлено, или е заставен, изолиран от този вид информация и по тази причина дава сходни данни, това към този момент е въпрос на разбор. Тепърва ще забележим. То ще си проличи незабавно, сега, в който Надежда Йорданова внесе във Висш съдебен съвет своите причини.
- Това държание, което повече би подхождало на предизборна акция, знак ли е за нещо такова, което следва предвид на опълчването, което беше експлицирано в общественото пространство, сред Румен Радев и Кирил Петков?
- Големият въпрос е за взаимоотношението сред президента и кабинета. Показателно е до каква степен кабинетът има надзор и дейно управническо деяние в няколко от ресорите, където бяха непокътнати президентските хора. Тук са Министерството на вътрешните работи, Министерството на защитата и всички останали служби. Изрично би трябвало да подчертаем, че президентът назначи в службите единствено свои хора. И огромният въпрос е дали в службите кабинетът ще постъпи по същия метод, както постъпва в КЕВР, както постъпва в икономическите ресори – да назначава свои хора. Това ще бъде показателно за връзките сред президента и министър-председателя. Третата сфера в действителност е външната политика, където президентът също назначи собствен човек и се пробва тотално да господства, да предопределя ходовете, като лимитира премиера. Предстои съвет по националната сигурност, където на държавното управление още веднъж ще му бъде надянат някакъв тип ярем. Вместо народен консенсус ще има президентска доминация. До предходната година Радев изобщо не свикваше съвета за национална сигурност, тъй като не го беше грижа, тъй като безусловно беше срещу какъвто и да е консенсус сред опозицията и ръководещите. Сега случва два следващи консултативни съвета, само че задачата му не е да създаде консенсус, тъй като консенсус авансово съществува, неслучайно доста от политиците акцентират, че от подобен съвещателен съвет няма потребност. А задачата му е в действителност да ограничи дейностите на държавното управление. За това, когато става дума за връзките сред президента и премиера, от основно значение са тези два въпроса – персоналните назначения и достъпът до информация и маньоврите на Радев да лимитира свободата на деяние и да господства, той да приказва от името на държавното управление.
- Тогава спектакъл ли беше размаханият пръст на Румен Радев след визитата на Кирил Петков в районен съд Македония и отстраняването шефа на „ Булгаргаз “ Николай Павлов, а по-късно смекчаването на тази позиция и апелът всички партии в четворната коалиция да застанат зад премиера? И това ли е част от институционалната война против основния прокурор Иван Гешев и ръководителя на КПКОНПИ Сотир Цацаров?
- Не бива всички да ги слагате в един кюп. Във всяка сфера си има проблем. Президентът си има своите цели, само че за мен е ясно, че Радев се пробва да господства и да се наложи като пети съдружен сътрудник. Не му се отдава да е безспорна доминанта, тъй като всяка една партия си има своите ресори и ще работи в ресорите, които са и дадени, разпределени по съдружно съглашение. Радев се пробва да овладее и обърне разделянето на управляващите в своя изгода, което е невиждано. Налага президентската институция като втора изпълнителна власт.
- В изискванията на невиждана енергийна рецесия има ли война против кабинета през „ Булгаргаз “, както твърди министър Александър Николов, боричкат ли се „ две хасковски банди “? Не стартира ли тази сюжетна линия, когато Кирил Петков изчегърта Николай Павлов?
- Тепърва ще забележим какви са основанията за отстраняването на Николай Павлов и какви ще бъдат дейностите на новоназначеното управление на това държавно дружество. Ясно е, че енергетиката е един от най-апетитните ресори. Ключови компании осъществиха свръхпечалби. И в случай че сме очевидци на едно преразпределение, това значи, че ще се възпроизведе остарелият модел.
- Тук не става ли още веднъж дума за това, за което говорите, за опита на президента да е петото, ръководещо колело, тъй като Николай Павлов беше енергиен министър в първия длъжностен кабинет на Румен Радев и в този момент той го губи?
- Безспорно зад президентството стоят мрежи от корпоративни ползи, които овладяха основни браншове по време на служебните кабинети. Има браншове, в които е доста ясно по какъв начин стават тези неща. В момента президентът няма по какъв начин да не отстъпи, тъй като зад четирите партии, които са с болшинство в Народното събрание, има хора, които са от тези корпоративни мрежи. Друг е въпросът, че от време на време става въпрос за еднакъв индивид. И дали този индивид ще избра президента или съответната партия, с цел да си подсигурява интереса. И доста повече ползи има не в газа, а в бранша за произвеждане и пласмент на електрическа енергия. Има лобита и на фотоволтаици, и на тецовете. Фигурите са добре известни. И въпросът е дали фактически ще бъдат лимитирани техните свръхпечалби и до каква степен тези играчи ще предпочетат партиите или президента.
- Дали за необятната публика тази тънка игра в елементи не е облак, който да прикрие проблемите с цените на храните, на тока, инфлацията?
- За мен бюджетът ще бъде доста показателен. Той има два съставния елемент. Първият, за който вие говорите, е преразпределението, посредством което да се компенсират вредите, които нанесе скокът в цените на енергоносителите и последствията от високата инфлация. По-важният съгласно мен въпрос, който ще реши бъдещето и на държавното управление, президентът няма директно да бъде обвързван с последствията, е капиталовият съставен елемент. Самият Асен Василев непрестанно подчертава върху този капиталов детайл. Тук знак ще е опцията на това държавно управление да прави финансови вложения в обществени планове, да притегля непознати вложения. И двата знака са доста ясни. Ако има стопански растеж, ще порастват и заплатите, ще има индексация и на пенсиите. При добър стопански растеж инфлацията не е проблем. Проблем е, че при служебните кабинети имаше един управнически вакуум. Има браншове, които са в свободно рухване. Включително секторът на обществените вложения. Той беше тотално блокиран. Да не приказваме за здравния бранш, където се случи безспорна злополука. Министър Стойчо Кацаров беше цялостно неразбирателство.
Всички си мислят, че главен проблем за държавното управление в този момент е, че то няма опит, което е реалност. Но главните проблеми са наследството от служебните кабинети на Радев, за което той си изми ръцете и не носи отговорност. И в действителност сега държавното управление би трябвало доста бързо да компенсира отрицателните резултати от 7-месечното предишно ръководство. Тези ръководства трябваше единствено да подсигуряват изчегъртване на ГЕРБ и избирателен триумф. През това време обаче всички браншове имаха потребност от стратегически решения, от обществени средства, само че всичко беше блокирано.
- Да мислим ли обаче тогава за това държавно управление като за достоверно, или то е артикул на външни ползи?
- Това са неща, които занапред могат да се разясняват. Аз не съм последовател на никакви тайни теории. На мнение съм, че това държавно управление е артикул на партиите, които го съставляват. С други думи – в бранша, който се управлява от Българска социалистическа партия, там има явен управнически опит и практики. И мисля, че няма да забележим нищо ново. Ще забележим просто още веднъж Българска социалистическа партия на власт. Когато става дума за „ Демократична България “, излиза наяве, че ДСБ се отдръпна и те няма да участват толкоз доста в изпълнителната власт, колкото в Народното събрание. И ще забележим какво ще създадат. Защото виждате какво става в Народното събрание – тази конституционна комисия, която към този момент има провал. Докато при другите две партии не можем да чакаме нещо ново и повече. Ясно е, че Има Такъв Народ и „ Продължаваме промяната “ са популистки еднодневки. Те са партии, които са зародили вследствие на една печеливша обстановка и няма да имат доста дълъг живот. Те съществуват на правилото „ грабиш и бягаш “. Самата капиталова тактика на Кирил Петков дотолкоз, доколкото аз съм чела в изявленията още отпреди десетина години, е, самият той го споделя, е, че в основата на триумфа му е способността да реши по кое време да се отдръпна. Не единствено сполучливо да влага в подобаващия миг, само че и доста сполучливо да се отдръпна. Т.е. това са играчи с доста къс времеви небосвод.
- Мислите ли, че в случай че тяхната тактика е да грабят и бягат, гневът на улицата, който ги качи на фундамент, няма да ги срине оттова в напълно скоро време?
- Това е единствено една от вероятните им тактики. Тепърва ще забележим каква действително е тактиката им. Честно казано, не чакам толкоз бърза готовност за антиправителствен митинг. Имат задоволително управнически запаси, с цел да не се стигне до такава злополука. Ако има срив в доверието и поради Google държанието, Кирил Петков по-скоро ще стабилизира парламентарното болшинство. Това болшинство е знак за стабилността на кабинета. Ако митингите са вид „ Възраждане “, която е дребна радикална партия, не виждам вероятност пред митингите.
- Проф. Коларова, що за способ, процедура ли е, има ли го в други страни – министър-председателят и шефката на кабинета му да сезират основния прокурор за „ закононарушения “, за които са прочели в Google, не е ли това продължение на фарса от комисията ЛИБЕ в Брюксел?
свързани новини178024на 08.02.2022
- Това не би могло да се прави оценка по този начин изрично. Ясно е, че министър-председателят се злепостави, като обществено разгласи, че данните, с които разполага за корупция, са единствено от Google.
- Защо го прави, какъв е ползата му да се злепоставя самичък, не го ли схваща?
- Има две разумни пояснения. Първото е, че до него изобщо не доближава информация – нито от ДАНС, нито от другите служби, които са свързани с този вид предварителна защита и този вид следствия. Другият вид е, че той сега изчаква и не желае да даде на прокуратурата информация, която, да кажем, министър Надежда Йорданова е подготвила за обвиняването си по отношение на основния прокурор. И в двата случая, това, което прави усещане, е, че министър-председателят жертва както престижа си, по този начин и обществената си поддръжка. Дали това той го прави умишлено, или е заставен, изолиран от този вид информация и по тази причина дава сходни данни, това към този момент е въпрос на разбор. Тепърва ще забележим. То ще си проличи незабавно, сега, в който Надежда Йорданова внесе във Висш съдебен съвет своите причини.
- Това държание, което повече би подхождало на предизборна акция, знак ли е за нещо такова, което следва предвид на опълчването, което беше експлицирано в общественото пространство, сред Румен Радев и Кирил Петков?
- Големият въпрос е за взаимоотношението сред президента и кабинета. Показателно е до каква степен кабинетът има надзор и дейно управническо деяние в няколко от ресорите, където бяха непокътнати президентските хора. Тук са Министерството на вътрешните работи, Министерството на защитата и всички останали служби. Изрично би трябвало да подчертаем, че президентът назначи в службите единствено свои хора. И огромният въпрос е дали в службите кабинетът ще постъпи по същия метод, както постъпва в КЕВР, както постъпва в икономическите ресори – да назначава свои хора. Това ще бъде показателно за връзките сред президента и министър-председателя. Третата сфера в действителност е външната политика, където президентът също назначи собствен човек и се пробва тотално да господства, да предопределя ходовете, като лимитира премиера. Предстои съвет по националната сигурност, където на държавното управление още веднъж ще му бъде надянат някакъв тип ярем. Вместо народен консенсус ще има президентска доминация. До предходната година Радев изобщо не свикваше съвета за национална сигурност, тъй като не го беше грижа, тъй като безусловно беше срещу какъвто и да е консенсус сред опозицията и ръководещите. Сега случва два следващи консултативни съвета, само че задачата му не е да създаде консенсус, тъй като консенсус авансово съществува, неслучайно доста от политиците акцентират, че от подобен съвещателен съвет няма потребност. А задачата му е в действителност да ограничи дейностите на държавното управление. За това, когато става дума за връзките сред президента и премиера, от основно значение са тези два въпроса – персоналните назначения и достъпът до информация и маньоврите на Радев да лимитира свободата на деяние и да господства, той да приказва от името на държавното управление.
- Тогава спектакъл ли беше размаханият пръст на Румен Радев след визитата на Кирил Петков в районен съд Македония и отстраняването шефа на „ Булгаргаз “ Николай Павлов, а по-късно смекчаването на тази позиция и апелът всички партии в четворната коалиция да застанат зад премиера? И това ли е част от институционалната война против основния прокурор Иван Гешев и ръководителя на КПКОНПИ Сотир Цацаров?
- Не бива всички да ги слагате в един кюп. Във всяка сфера си има проблем. Президентът си има своите цели, само че за мен е ясно, че Радев се пробва да господства и да се наложи като пети съдружен сътрудник. Не му се отдава да е безспорна доминанта, тъй като всяка една партия си има своите ресори и ще работи в ресорите, които са и дадени, разпределени по съдружно съглашение. Радев се пробва да овладее и обърне разделянето на управляващите в своя изгода, което е невиждано. Налага президентската институция като втора изпълнителна власт.
- В изискванията на невиждана енергийна рецесия има ли война против кабинета през „ Булгаргаз “, както твърди министър Александър Николов, боричкат ли се „ две хасковски банди “? Не стартира ли тази сюжетна линия, когато Кирил Петков изчегърта Николай Павлов?
- Тепърва ще забележим какви са основанията за отстраняването на Николай Павлов и какви ще бъдат дейностите на новоназначеното управление на това държавно дружество. Ясно е, че енергетиката е един от най-апетитните ресори. Ключови компании осъществиха свръхпечалби. И в случай че сме очевидци на едно преразпределение, това значи, че ще се възпроизведе остарелият модел.
- Тук не става ли още веднъж дума за това, за което говорите, за опита на президента да е петото, ръководещо колело, тъй като Николай Павлов беше енергиен министър в първия длъжностен кабинет на Румен Радев и в този момент той го губи?
- Безспорно зад президентството стоят мрежи от корпоративни ползи, които овладяха основни браншове по време на служебните кабинети. Има браншове, в които е доста ясно по какъв начин стават тези неща. В момента президентът няма по какъв начин да не отстъпи, тъй като зад четирите партии, които са с болшинство в Народното събрание, има хора, които са от тези корпоративни мрежи. Друг е въпросът, че от време на време става въпрос за еднакъв индивид. И дали този индивид ще избра президента или съответната партия, с цел да си подсигурява интереса. И доста повече ползи има не в газа, а в бранша за произвеждане и пласмент на електрическа енергия. Има лобита и на фотоволтаици, и на тецовете. Фигурите са добре известни. И въпросът е дали фактически ще бъдат лимитирани техните свръхпечалби и до каква степен тези играчи ще предпочетат партиите или президента.
- Дали за необятната публика тази тънка игра в елементи не е облак, който да прикрие проблемите с цените на храните, на тока, инфлацията?
- За мен бюджетът ще бъде доста показателен. Той има два съставния елемент. Първият, за който вие говорите, е преразпределението, посредством което да се компенсират вредите, които нанесе скокът в цените на енергоносителите и последствията от високата инфлация. По-важният съгласно мен въпрос, който ще реши бъдещето и на държавното управление, президентът няма директно да бъде обвързван с последствията, е капиталовият съставен елемент. Самият Асен Василев непрестанно подчертава върху този капиталов детайл. Тук знак ще е опцията на това държавно управление да прави финансови вложения в обществени планове, да притегля непознати вложения. И двата знака са доста ясни. Ако има стопански растеж, ще порастват и заплатите, ще има индексация и на пенсиите. При добър стопански растеж инфлацията не е проблем. Проблем е, че при служебните кабинети имаше един управнически вакуум. Има браншове, които са в свободно рухване. Включително секторът на обществените вложения. Той беше тотално блокиран. Да не приказваме за здравния бранш, където се случи безспорна злополука. Министър Стойчо Кацаров беше цялостно неразбирателство.
Всички си мислят, че главен проблем за държавното управление в този момент е, че то няма опит, което е реалност. Но главните проблеми са наследството от служебните кабинети на Радев, за което той си изми ръцете и не носи отговорност. И в действителност сега държавното управление би трябвало доста бързо да компенсира отрицателните резултати от 7-месечното предишно ръководство. Тези ръководства трябваше единствено да подсигуряват изчегъртване на ГЕРБ и избирателен триумф. През това време обаче всички браншове имаха потребност от стратегически решения, от обществени средства, само че всичко беше блокирано.
- Да мислим ли обаче тогава за това държавно управление като за достоверно, или то е артикул на външни ползи?
- Това са неща, които занапред могат да се разясняват. Аз не съм последовател на никакви тайни теории. На мнение съм, че това държавно управление е артикул на партиите, които го съставляват. С други думи – в бранша, който се управлява от Българска социалистическа партия, там има явен управнически опит и практики. И мисля, че няма да забележим нищо ново. Ще забележим просто още веднъж Българска социалистическа партия на власт. Когато става дума за „ Демократична България “, излиза наяве, че ДСБ се отдръпна и те няма да участват толкоз доста в изпълнителната власт, колкото в Народното събрание. И ще забележим какво ще създадат. Защото виждате какво става в Народното събрание – тази конституционна комисия, която към този момент има провал. Докато при другите две партии не можем да чакаме нещо ново и повече. Ясно е, че Има Такъв Народ и „ Продължаваме промяната “ са популистки еднодневки. Те са партии, които са зародили вследствие на една печеливша обстановка и няма да имат доста дълъг живот. Те съществуват на правилото „ грабиш и бягаш “. Самата капиталова тактика на Кирил Петков дотолкоз, доколкото аз съм чела в изявленията още отпреди десетина години, е, самият той го споделя, е, че в основата на триумфа му е способността да реши по кое време да се отдръпна. Не единствено сполучливо да влага в подобаващия миг, само че и доста сполучливо да се отдръпна. Т.е. това са играчи с доста къс времеви небосвод.
- Мислите ли, че в случай че тяхната тактика е да грабят и бягат, гневът на улицата, който ги качи на фундамент, няма да ги срине оттова в напълно скоро време?
- Това е единствено една от вероятните им тактики. Тепърва ще забележим каква действително е тактиката им. Честно казано, не чакам толкоз бърза готовност за антиправителствен митинг. Имат задоволително управнически запаси, с цел да не се стигне до такава злополука. Ако има срив в доверието и поради Google държанието, Кирил Петков по-скоро ще стабилизира парламентарното болшинство. Това болшинство е знак за стабилността на кабинета. Ако митингите са вид „ Възраждане “, която е дребна радикална партия, не виждам вероятност пред митингите.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ