Социалните програми в България не са посрещнали адекватно кризата, породена

Социалните стратегии в България не са посрещнали съответно рецесията, подбудена от коронавирусната пандемия, разясниха икономисти от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) при представянето на за успеваемостта на обществената политика. " Ние усещаме, че има рецесия. Усещаме, че има хора, които внезапно или непредвидимо са останали без приход, само че в това време те нямат достъп до обществените стратегии. Не се усилват разноските, не се усилват получателите “, разяснява основният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов. Според него по тази причина се е наложило занапред да се измислят нови стратегии и схеми, които не са били въображаеми авансово и обществената система не е имала подготвеност да посрещне тези потребности. По думите на Богданов очевидно критериите за подкрепяне са такива, че в настъпилата Covid-криза " никой не става доста по-нуждаещ се ".

Богданов разяснява, че Covid-кризата е доста " сериозен стрес тест за обществената система " и, с дребни изключения, съществуващите стратегии не са изключително съответни.

Той даде за образец компенсацията за развъждането на дете сред 1 и 2 години. В това обезщетение се регистрира понижение на получателите през последната година. Според него в условия на икономическа рецесия би трябвало повече майки да не се връщат на работа през първата година от майчинството си и да имат потребност от тази поддръжка. Но се вижда тъкмо противоположното. " Човек би предположил, че в рецесия по-малко ще има търсене на пазара на труда, тъй като са по-неблагоприятни изискванията. Това значи, че тези майки ще стоят по-дълго у дома без работа и ще употребяват това обезщетение. Но още веднъж нямаме такава реакция, което значи, че или пазарът на труда не се е отказал от тези евентуални служащи или чиновници, или сумата от 380 лева не е задоволително привлекателна ", разяснява той.

Като позитивен образец Богданов уточни разноските на Националния застрахователен институт, където са се нараснали тези за безработица с 50 на 100. Това значи, че там системата работи, по този начин както се допуска - има повече безработни, които се записват - има повече разноски за обезщетение.

В същото време стратегиите за обществено подкрепяне, които би трябвало да са ориентирани точно към поддръжка на семействата при загуба на приход и изпадане в по-тежко обществено състояние, не регистрират огромно отклоняване от средносрочните трендове, следени и преди рецесията, регистрира анализът на ИПИ. В тази обстановка личи неналичието на съответен механизъм за обезпечаване на финансова помощ на семейства с ниски приходи, като явно в настоящия си тип месечните помощи на база обезпечен най-малък приход не могат да изпълнят тази функционалност.