Истинският християнин се отличава от обикновените хора, както дивата гъска от питомните гъски ~ Сьорен КИРКЕГОР
Soren Aabye Kierkegaard (1813 ~ 1855)
Всеки, който има най-малко малко знание за живота в света на птиците, е наясно, че сред дивата гъска и питомните гъски, колкото и да са разнообразни, царува един тип схващане. Когато из въздуха има полет на диви гъски, питомните гъски на земята незабавно го виждат, те схващат неговото значение; по тази причина те също подскачат, пляскат с криле, надават вик и политат едва-едва в комплициран некрасив хаос – и това е всичко.
Имало едно време една дива гъска. Наесен, когато пристигнало време дивите гъски да отлетят, тя забелязала питомни гъски. Изпитала известно увлечение към тях, съжалила, че би трябвало да ги изостави, надявала се да ги завоюва за своя живот, тъй че да решат да я последват, щом ятото отлети.
За задачата тя останала при тях, пробвала се да ги съблазни да се повдигнат малко по-високо и по този начин да полетят по-високо, с цел да последват ятото, избавени от този беден отегчителен живот, вместо да се клатят по земята като скромни питомни гъски.
В началото на питомните гъски им се коствало, че тя е доста занимателна, те приели с удоволствие дивата гъска. Но скоро им омръзнала и те изрекли груби думи, сложили я на мястото, както прилича за една фантастична глупачка, лишена от опит и мъдрост. И, ах, дивата гъска привикнала прекалено много с питомните гъски, те последователно придобили власт над нея, тъй че думите им почнали да значат нещо за нея – и краят на песента бил, че дивата гъска се трансформирала в питомна гъска.
Човек може в избран смисъл да си каже: това, което желала дивата гъска, може и да било хубаво, само че въпреки всичко било недоразумение; тъй като – то е закон – една питомна гъска в никакъв случай не ще стане дива гъска, по-скоро е допустимо дивата гъска да стане питомна.
И даже стореното от нея да е било по някакъв метод похвално, тя би трябвало безусловно да внимава за едно: да се погрижи за себе си; когато забележи, че питомните гъски получават някаква власт над нея – да отлети, да отлети с ятото. [...]
С християнството е същото. Без подозрение, същинският християнин се отличава от обикновените хора, както дивата гъска от питомните гъски. Но християнството учи таман какъв може да стане човек в живота. Тук е налице, затова, вярата, че една питомна гъска може да стане дива. Затова остани при тях, при тези питомни гъски, остани при тях, с цел да ги спечелиш за преобразяването им – само че поради Бога на небето внимавай в едно: щом забележиш, че питомните гъски получават власт над теб, тогава полети високо нагоре и далеко с ятото, с цел да не стане по този начин, че да свършиш като питомна гъска, щастлива в жалкото си битие.
* Философска алегория, включена в дневника на Киркегор
От: сп. „ Християнство и просвета ”, бр. 63, 2011 г. Превод от немски: Валентина Кънева
Изображение: Grafik efter tegning udfоrt pа grundlag af N.C. Kierkegaards tegning fra ca. 1840, J. Borchert, N.C. Kierkegaard (1806-1882), tegner, litograf, The Royal Library, Denmark - Wikimedia Commons
