Законът за гражданската конфискация стигна до Съда на ЕС
Софийският градски съд (СГС) сезира Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург по въпроса дали българското законодателство за гражданската конфискация дава отговор на европейските правни стандарти, заяви " Капитал ".
Софийски градски съд е отправил преди седмица преюдициално питане по делото, заведено от някогашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) против банкера в заточение и главен обвинен за източването на КТБ Цветан Василев.
Както е известно, органът, който неотдавна бе преформатиран в Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ), заведе иск против Василев и още 27 юридически лица за над 2 милиарда лева
По мотив претенциите на страната по проблема градският съд е дефинирал общо 6 съответни въпроса до европейските си сътрудници, спирайки делото до приемане на отговори по тях. В тях Софийски градски съд прави параленост сред европейското законодателство и настоящия български закон, който позволява процедурата по конфискация да се развие и завърши даже без влезнала в действие присъда по наказателно дело.
Ето и въпросите до Съда на Европейски Съюз, представени от " Капитал ":
1. Дали европейското законодателство, което споделя, че страните би трябвало да вкарат " минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед възможна следваща конфискация ", би трябвало да се пояснява като даващо право на страните членки да одобряват правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
2. Дали е в благозвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е задоволително само образуването на наказателно произвеждане против едно лице, с цел да се инициира и организира процедура по гражданска конфискация против него?
3. Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се пояснява разширително?
4. Следва ли правото на Европейски Съюз да се пояснява в смисъл, че единствено въз основа на противоречие сред цената на имуществото и получените законни приходи на лицето може да се отнеме имуществено право като добито директно или индиректно от закононарушение, без да е налице влезнала в действие присъда, установяваща, че лицето е направило закононарушението?
5. Следва ли правото на съюза да се пояснява като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като спомагателна или различна мярка на директната конфискация или като спомагателна мярка на разширена конфискация?
6.Следва ли правото на Европейски Съюз да се схваща като гарантиращо и използване на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
Досегашната правосъдна процедура при сезиране на Съда на Европейски Съюз по даден проблем е да бъдат спирани и всички останали висящи каузи, свързани по някакъв метод с съответното преюдициално питане. Това значи, че би трябвало да бъдат спрени всички правосъдни производства, водени по искове на някогашната КОНПИ и актуалната КПКОНПИ за лишаване на имущество.
Софийски градски съд е отправил преди седмица преюдициално питане по делото, заведено от някогашната Комисия за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) против банкера в заточение и главен обвинен за източването на КТБ Цветан Василев.
Както е известно, органът, който неотдавна бе преформатиран в Комисия за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ), заведе иск против Василев и още 27 юридически лица за над 2 милиарда лева
По мотив претенциите на страната по проблема градският съд е дефинирал общо 6 съответни въпроса до европейските си сътрудници, спирайки делото до приемане на отговори по тях. В тях Софийски градски съд прави параленост сред европейското законодателство и настоящия български закон, който позволява процедурата по конфискация да се развие и завърши даже без влезнала в действие присъда по наказателно дело.
Ето и въпросите до Съда на Европейски Съюз, представени от " Капитал ":
1. Дали европейското законодателство, което споделя, че страните би трябвало да вкарат " минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед възможна следваща конфискация ", би трябвало да се пояснява като даващо право на страните членки да одобряват правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
2. Дали е в благозвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е задоволително само образуването на наказателно произвеждане против едно лице, с цел да се инициира и организира процедура по гражданска конфискация против него?
3. Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се пояснява разширително?
4. Следва ли правото на Европейски Съюз да се пояснява в смисъл, че единствено въз основа на противоречие сред цената на имуществото и получените законни приходи на лицето може да се отнеме имуществено право като добито директно или индиректно от закононарушение, без да е налице влезнала в действие присъда, установяваща, че лицето е направило закононарушението?
5. Следва ли правото на съюза да се пояснява като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като спомагателна или различна мярка на директната конфискация или като спомагателна мярка на разширена конфискация?
6.Следва ли правото на Европейски Съюз да се схваща като гарантиращо и използване на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
Досегашната правосъдна процедура при сезиране на Съда на Европейски Съюз по даден проблем е да бъдат спирани и всички останали висящи каузи, свързани по някакъв метод с съответното преюдициално питане. Това значи, че би трябвало да бъдат спрени всички правосъдни производства, водени по искове на някогашната КОНПИ и актуалната КПКОНПИ за лишаване на имущество.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ