СГС отхвърли исковете за обезщетения на Борисов и Нинова
Софийски градски съд отхвърли исковете за компенсации, заведени от Бойко Борисов и Корнелия Нинова, оповестиха от пресцентъра на Софийски градски съд.
С решение от 5 ноември 2018 година арбитър Невена Чеуз, ръководител на І-19 състав Гражданско поделение, одобри за неоснователни исковите молби, в които се твърди, че са претърпели неимуществени вреди от изказвания, направени от двамата. Решението предстои на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен период от известието до страните, че е направено.
Цялото решение може да прочетете тук:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в общественото съвещание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, прегледа докладваното от арбитър Чеуз гр. д. № 3 696 по разказа за 2017 година и с цел да се произнесе, взе поради следното:
Предявен е иск с правно съображение чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за сумата от 26 000 лева, свързан с признат за взаимно разглеждане срещуположен иск с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за сумата от 30 100 лева
В исковата молба на Б.М.Б. е посочено, че от 01.09.2001 година, като Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, е положил оптимални старания за битка с престъпността като изключителните му професионални старания повдигнали престижа на българската полиция и били известни в чужбина. През 2005 година се кандидатирал за кмет на гр. София и след продобиване на изборите положил клетва като подобен на 10.11.2005 година Бил потребен на града с оглед осъществените от него инфраструктурни планове. През 2006 година било учредено съдружие ГЕРБ, на което станал неофициален водач, а на 10.01.2010 година бил определен за ръководител на партия ГЕРБ. Впоследствие бил избиран двукратно за М.-П.на Р Б. като политическото и професионалното му верую било да служи почтено, отговорно и професионално на българските жители.
Твърди се в исковата молба, че на 23.03.2017 година в утринния блок на „ Н.Т.” в предаването „ Здравей, Б.” К.П.Н., в нападателен и безпардонен жанр, изказала съществени позорящи го изказвания, които надълбоко засегнали достойнството и достолепието му. Твърди се, че в диалога си с водещите, извършен два дни преди Парламентарните избори на 26.03.2017 година, популяризирала погрешното изказване, че бил апаш. Разпространено било изказванието, че същата извикала на сцената, на извършена предизборна среща в гр. Хасково, Е. Й. и Н. споделила, че Й. е лицето на смелостта и демокрацията, която се осмелила да каже на Б.Б. „ **”, за което Б. санкционирал Й.. В исковата молба се твърди, че въпреки изказването „ **” да били казани от друго лице, точно ответницата ги популяризирала и се съгласила с тези изказвания. Заявено в исковата молба е че това „ безочливо и позорящо твърдение” било изключително рисково, тъй като ответницата желаела да го показа като нарушител единствено два дни преди осъществяване на Парламентарните избори, а настрана от това и в същото предаване траяла да го опозорява като коментирала видеозапис с негово изявление като за коментар употребила „ метафората „ **”, което било клеветническо изказване, отнасящо се до ищеца. Ищецът твърди, че употребяваното „ съпоставяне „ **” изрично го опозорявало и унижавало достолепието му, а правилото, че обиждайки екс-М.-П.се наскърбява една нация, един народ и една страна не се изповядвал от К.Н., ръководител на Българска социалистическа партия.
В исковата молба е посочено, че погрешните изказвания, изречени от Н. го засегнали надълбоко, провокирали нравствени премеждия, тъй като уязвили достойнството и достолепието му в изключителна степен, както и престижа, граден дълги години пред българската общност и европейските му сътрудници. Твърди се в исковата молба, че ответницата протегнала ръка на най-съкровените му усеща на българин и християнин, засегнала престижа на българската страна и представлявало натоварен опит да се унищожи репутацията му на някогашен министър ръководител, на български жител и партиен водач. Тези ужасяващи обиди станали притежание на доста жители, а ищецът се почувствал извънредно обиден и омерзен от държанието на политическия си конкурент, с който постоянно водел почтена и правилна политическа борба.
При тези в действителност изказвания е аргументиран юридически интерес от предявяване на желае и е сезирал съда с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изречените от нея „ унизителни позорящи твърдения”, както следва „ Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е лидер. Извиках Е. на сцената и споделих – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „ **! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в Министерство на вътрешните работи, с цел да стане член на Българска комунистическа партия. Аз не съм била член на Българска комунистическа партия. Тези, които са били тогава там, упрекват тези, които не сме били”. Претендира се законна рента върху компенсацията и сторените по делото разходи.
Ответницата К.П.Н., постоянно известена, подава писмен отговор в периода по член 131 от Граждански процесуален кодекс, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на претенцията.
В рамките на актуалното произвеждане е признат за взаимно разглеждане деклариран срещуположен иск от К.П.Н. против Б.М.Б. с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за възнаграждение на сумата от 30 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 09.03.2017 година, по време на присъединяване в телевизионно предаване „ Тази сутрин”, излъчено в ефира на „ БТВ”, по въпроси на публицисти във връзка предизборната акция за извършените на 26.03.2017 година избори Б.Б. декларирал, че „ по това време госпожа Н. е безжалостен деятел на СДС”, което изказване не отговаряло на истината и било надълбоко опозоряващо, поради качеството й на началник на политическа партия, която провеждала идеологически противоположна политика на посочената от ответника политическа групировка. Твърди се, че това надълбоко я дискредитирало като политически водач и отблъснало доста нейни симпатизанти, разколебало доверието в нея като партиен началник и подронил престижа й в обществото, причинявайки й съществени морални премеждия.
Твърди се, че на 24.03.2017 година по време на присъединяване в телевизионно предаване „ Здравей, Б.”, излъчено в ефира на „ Н.Т.”, на въпрос на публицисти по какъв начин би я определил, Б.Б. декларирал, че вижда в лицето на ищцата „ предстоящ диктатор”. В исковата молба са изложени изказвания, че това изказване било обидно и целяло да я злепостави пред гласоподавателите, внушавайки им, че ищцата съставлява политическа опасност, а самото изказване внушавало прилика с политически нарушител.
Наведени в исковата молба са и изказвания, че на 21.01.2017 година в гр. А., Б.Б. споделил във връзка изказване на ищцата от предходния ден като я визирал с израза „ ****”. Ищцата е декларирала в исковата си молба, че смята израза за надълбоко унизителен още повече, че от този миг и други политически фигури от партията на Б.Б. почнали да повтарят тази засегнатост по неин адрес, което тежко уязвило достолепието й на персона, както и политическия й образ. Тези три изказвания й предизвикали морални вреди, сложили на тестване престижа й на партиен началник и надхвърлили допустимия лимит на приемливост в тона на обществената дискусия сред политически съперници.
При тези в действителност изказвания е стимулиран юридически интерес от исковете и желае от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 100 лева – обезщетение за породени неимуществени вреди за изявлението, че е „ безжалостен деятел на СДС”, сумата от 2 500 лева – обезщетение за породени неимуществени вреди от изявлението, че е „ предстоящ диктатор” и сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изявлението, че е „ ****”. Претендира се законна рента и сторените по делото разходи.
Ответникът Б.М.Б., постоянно известен, оспорва декларираните искове в писмен отговор, подаден в периода по член 131 от Граждански процесуален кодекс, в който са наведени подробни възражения по отношение на неговата основателност.
Първоначалният иск се поддържа в намерено правосъдно съвещание от адв. М., адв. Т. и адв. П., които поддържат и възраженията против декларирания срещуположен иск. Представени са и писмени бележки, подадени след приключване на предоставения от съда период.
Насрещните искове се поддържат в намерено правосъдно съвещание от адв. Ч., адв. А.и адв. Д., които поддържат декларираните възражения против декларирания първичен иск. Депозирани са и писмени бележки.
Съдът, откакто разиска доводите на страните и реши събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, както и на съображение член 235, ал.2 и ал.3 от Граждански процесуален кодекс, одобри за открито следното от фактическа страна:
По делото е изслушана съдебна техническа експертиза, направена от вещото лице инж. Н.Н.Х. като в заключението си вещото лице е обективирало в текстови формат наличието на процесните в производството телевизионни излъчвания.
Събрани са и гласни доказателства, посредством разпит на очевидците Д.Д.З., Н.Б.Н., Б.Д.Б.и А.М.Р., в правосъдно съвещание от 21.05.2018 година и на свидетелката И.В.В., в правосъдно съвещание от 08.10.2018 година
При тези ангажирани от страните доказателства актуалният правосъден състав прави следните правни заключения:
По първичния иск:
За да бъде почетен предявеният иск по член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и присъдено търсеното обезщетение, би трябвало да се открият всички детайли от фактическия състав на деликтната отговорност, а точно: деяние; противоправност; настъпили нездравословни последствия за ищеца и причинна връзка сред действието и настъпилите вреди. Следва да се има поради, че деликтната отговорност допуска персонални дейности, осъществени от посоченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, посочени от ищеца за обезвреда.
В тежест на ответника е да обори законоустановената хипотеза за виновността, визирана в нормата на член 45 ал.2 от Закон за задълженията и договорите.
При по този начин обрисуваните и подлежащи на доказване обстоятелства, ищецът твърди, че в изявлението, обещано от ответницата в телевизионно предаване, излъчено в ефира на „ Н.Т.” са изнесени позорящи изказвания, довели до накърняване на персоналните му чест и достолепие, престиж и професионализма му.
При извършено насрещно доказване ответницата е противопоставила несъгласие, че не е налице правопораждащ в действителност състав като са декларирани изказвания, че в процесното предаване не се съдържат съответни обстоятелства, а изказванията й съставляват оценъчни съждения.
Не е образуван спор сред страните, че действителното наличие на изказванията, процесни по делото, е обективираното в текстови формат в заключението на вещото лице по съдебна техническа експертиза.
Не е част от противоречивия предмет на разногласието и събитието, че и двете страни по него са обществено-разпознаваеми персони като Председатели на парламентарно показани политически партии.
Не е противоречиво по делото и събитието, че изказванията, предмет на първичния иск са сторени в избирателен интервал от време /23.03.2017 г./, директно преди планувани Парламентарни избори / 26.03.2017 г./
За да се обоснове противоправно държание на даден юридически индивид следва да е налице разгласяването на неистинен съответни условия, касаещи различен юридически индивид, които да са неприемливи от позиция на общоприетите морални правила и същите да провокират еднопосочна отрицателна оценка на обществото.
В сегашния проблем изказванията, обективирани в процесното по делото телевизионно предаване, съгласно декларирания предмет на желае, касаят изнесените изказвания „ Извиках Е. на сцената и споделих – Ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”” респ. изразът „ **!”.
Изразът „ **”, част от първото, процесно по делото, изказване е изречено от трето за разногласието лице, а не е лично на ответницата. Това събитие категорично се признава и от ищеца в исковата молба. При повсеместен разбор на процесното изказване и предвид на употребяваната от ответницата словесна настройка, актуалният правосъден състав намира, че същото по естеството си съставлява мнение, по отношение на държанието на трето за сегашния спор лице. Следва да се има поради, че правото на свободно изложение и разпространение на мнение е конституционно закрепено по арг. на член 39 ал.1 от Конституцията на Република България. Това право е основополагащо в актуалното общество и е закрепено, както в чл.10 ал.1 от Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и в член 19 т.2 от Международния пакт за цивилен и политически права. Константна е практиката на Европейски съд по правата на човека, че тази независимост на изложение важи освен за „ информация” или „ идеи”, които се одобряват благосклонно или се смятат за безобидни и неутрални, само че също и такива, които наскърбяват, шокират или смущават /например решение от 07.12.1976 година по делото Хендисайд против Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 година по делото Вон Хановер против Германия и т.н./. Аналогично позволение е обещано и в решение 7/04.06.1996 година на българския Конституционен съд, който споделя рамките, обрисувани от Европейски съд по правата на човека. В практиката си Върховен касационен съд /решение 12/ 06.02.2013 година, по гр.д. 449/2012 година на Трето Гражданско отделение на Върховен касационен съд /приема, че неистинността на обстоятелствата т.е. несъществуването им в обективната реалност има правно значение за разногласието, единствено когато те са обективно позорни. На инспекция за правота подлежат фактическите изказвания и те могат да ангажират отговорността на ответника единствено в случай че са погрешни и позорят получатела. Оценката /мнението не подлежат на инспекция за честност, поради на събитието, че същите не са съответни обстоятелства от обективната реалност и биха заели отговорността на лицето, което ги е изразило единствено в случай че са обидни. Европейски съд по правата на човека също прави разграничаване сред фактическо изказване и оценъчно умозаключение като оценката не предстои на доказване /решение от 08.07.1986 година по делото Лингенс против Австрия/.
Процесното изказване, по съображенията, изложени нагоре съставлява мнение/оценка за държанието на юридически индивид, вън от страните по разногласието, а не визира правната сфера на ищеца. Дали изразът „ **” е обективно срамен е без правно значение за сегашния спор, доколкото създател на изказването е трето за разногласието лице, а не посочения от ищеца ответник. Деликтната отговорност, обрисувана в нормата на член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите е за персонални отговорни дейности, а не за непознати такива. Задължение на съда, при преценка на процесните изказвания, е да вземе поради цялостния подтекст на изявлението /решение 86/29.01.2010 година по дело 92/2009 година на Трето Гражданско отделение на ВКС/. При осъществяване на това свое обвързване, актуалният правосъден състав намира, че липсва обективирано в изявлението единодушие на ответницата с оценъчното умозаключение на третото за разногласието лице във връзка с ищеца. Такова единодушие от текста на изявлението не може да се извлече и посредством индиции или по тълкувателен път, заради което изказванието, декларирано в исковата молба, че ответницата се била съгласила, че ищецът е апаш не намира поддръжка в ангажираните от страните по делото доказателства.
Второто процесно изказване „ **!” по естеството си съставлява национална сентенция. Българският разяснителен речник дефинира поговорката като национално умотворение, което има темперамент на стегнат резистентен израз с преносно значение и с което се изрича мъдрост, добита от житейския опит. Поради което, актуалният правосъден състав не може да показа изказванието, декларирано в исковата молба, че съставлява „ клеветническо твърдение” и „ съпоставяне, сочещо на престъпление”. Изразът, както беше посочено, има преносно значение и не може нито да се пояснява безусловно и с оглед самостойното значение на всяка обособена дума, включена в него, а още по-малко да се схване като израз, сочещ на закононарушение доколкото сходно изказване е в очевидно несъгласие с естеството на националното умотворение като мъдрост, добита от житейския опит. Дори при съвкупна преценка на самия израз в подтекста на цялостното изказване, процесно по делото, съгласно сегашния правосъден състав води до извод, че изявлението в неговата целокупност съставлява мнение/оценка. Настоящият правосъден състав намира за безпредметно да преповтаря изложените нагоре в решението съображения за правото на свободно изложение на мнение. Законът не слага условия за метода, по който това следва да бъде сторено – словесно, вербално или по различен метод и това следва, както от наредбата на член 39 ал.1 от Конституцията – „ документално, устно, посредством тон, изображение или по различен начин” по този начин и от разрешенията на Конституционен съд, сторено, както с цитираното нагоре решение 7/1996 година, по този начин и с инцидентното пояснение на наредбата, обещано с решение 15/28.09.1993 година по к.д. 17/93 година Самото право на свободно изложение на мнение въпреки да е неотменимо по арг. на член 57 ал.1 от Конституцията на Република България не е безкрайно и абсолютно. Упражняването на същото не може да накърнява права и законни ползи на други по арг. на алинея 2 от същата наредба. Ограниченията на правото са посочени и в член 39 ал.2 от Конституцията - да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго и за приканване към насилствена смяна на конституционно открития ред, към осъществяване на закононарушения, към разпалване на омраза и към принуждение над личността. Процесният израз, представляващ национално умотворение, не попада в приложното поле на тези разпореждания.
Поради неналичието на открит детайл на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ темперамент на правопораждащ факт, а точно „ противоправно деяние” актуалният правосъден състав намира за безпредметно да разисква останалите.
Предвид което декларираният първичен иск като безпочвен следва да бъде отритнат.
По насрещния иск:
Заявеният срещуположен иск е еднакъв като правно съображение със декларирания първичен подобен, заради което актуалният правосъден състав намира за излишно да преповтаря правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на определяне респ. идентични са и събитията, по които страните не са формирали спор.
Съобразно контури предмет на разногласието, първото изказване, за което ищцата претендира обезвреда за породени неимуществени вреди е това, че същата била „ безжалостен деятел на СДС”. Характер на ноторно известни условия имат обстоятелствата, че Съюз на демократичните сили е политическа групировка, записана съответно по ЗПП и като такава е взела участие и взе участие в политическия живот на страната. С оглед обстоятелството на надлежна регистрация на групировката същата не преследва задачите и не попада в възбраните, визирани в нормата на член 11 ал.4 от Конституцията на Република България, нито може да бъде оприличена на съдружие от типа, посочен в нормата на член 44 алинея 2 от Конституцията на Република България. Правото на присъединяване в политическа партия, като тип съдружие, е конституционно закрепено в нормата на член 44 ал.1 от Конституцията на Република България, заради което симпатизирането, поддържането, членуването или дейното присъединяване в съответно записана политическа партия не може да се схване като позорно, нелегално, публично неловко или морално недопустимо държание респ. да удовлетвори условията на член 147 ал.1 и ал.2 от Наказателен кодекс, уреждащи фактическите сформира на клеветата или условията на „ вредоносно действие “, по смисъла на член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, с оглед декларираното в исковата молба. Няма данни по делото, а не са и навеждани в действителност изказвания, че към времевия откъслек /”от 1992 година нататък”/, визиран в процесното изявление, ищцата е упражнявала активност или е заемала някоя от длъжностите, посочени в нормата на член 14 алинея 1 от ЗПП /отм. през 2001 г./ или в член 9 ал.1 от настоящия ЗПП /наборни и кадрови военнослужещи във Въоръжените сили на Република България, държавни чиновници – офицери, сержанти и цивилен лица от Министерство на вътрешните работи, следователи, прокурори, съдии и други/, на които е неразрешено членуването в политически партии, с цел да се схване това държание като недопустимо и публично укоримо.
Изразът „ безжалостен деятел на СДС”, преценен в цялостния подтекст на изявлението /”Аз, Тодор Живков съм се срещнал с него, когато е паднал от власт. Когато всичките избягаха от него. Когато беше рисково да стоиш до него. Тогава наеха моята компания. Деветдесет и втора – 93 година там някъде. По това време госпожа Н. е безжалостен деятел на Съюз на демократичните сили. И всички комунисти избягаха в Съюз на демократичните сили. Това е истината.” – абзац трети, изпод - нагоре на стр. 5 в заключението на СТЕ/ не може да обоснове извод у сегашния правосъден състав, че създателят на изявлението е обективирал извод, навел изказване или е изказал подозрение, че политическата принадлежност на ищцата /действителна или предполагаема/ е причина да взе участие в управителния орган на комерсиално сдружение, както се твърди в подадените писмени бележки на ищцата. Такива изказвания в изявлението липсват и не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, посредством догатки или индиции.
В резюме на горните съображения, неистинността на приписваните условия /доколкото по делото липсват данни ищцата фактически да е била член на СДС/ имат правно значение в случай че са обективно позорни и щом изнесеното събитие обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал обиден. Чувствата са неговото субективно прекарване, отражение на персоналния му светоглед и ценностна система и съществуват напълно в неговото схващане, само че в тази ситуация по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани/решение 12/06.02.2013 година по гр.д. 449/2012 година на Трето Гражданско отделение на ВКС/.
Вторият процесен израз касае фразата „ предстоящ диктатор”. Това изказване е в отговор на отправено питане от тв водещ ответникът да опише своите политически съперници, а цялостното изказване включва „ Харесва фантастиката, свръхамбициозна, предстоящ диктатор” /стр. 28 в делото/. Изразът, преценен в цялостния подтекст на изявлението стимулира извод у сегашния правосъден състав, че се касае за изложение на отношение към ищцата. Както беше посочено към този момент, правото на свободно изложение е конституционно регламентирано и това право обгръща както неутралните и безобидни оценки, по този начин и тези които шокират и смущават. Същото е възможно във връзка с всяка обществена персона, чиято активност създателят на мнението смята за публично неприемлива като то е от естество да аргументи щета, само че не е противоправно действие, в случай че не е ориентирано самоцелно към уязвяване на достолепието на получатела на мнението/ решение 204/12.06.2015 година по дело 7046/2014 година на Върховен касационен съд, Четвърто ГО/. Аналогична е и константната процедура на Европейски съд по правата на човека /вкл. цитираното към този момент решение по делото Лингенс против Австрия/, според която обществените фигури – политици, държавни чиновници се употребяват с по-ниска степен на отбрана против рецензия. Не на последно място следва да се държи сметка, че същото изказване е декларирано от политик против различен политик, по време на предизборна акция т.е. в миг, когато е налице конфликт на политически хрумвания респ. опълчване на разнообразни визии за развиване на страната и обществото, заради което не може да се одобри, съгласно сегашния правосъден състав, че се касае за самоцелно изявление, ориентирано към уязвяване на персоналното достолепие на получатела /настоящ ищец/. Аргумент в тази тенденция е и самото етимологично значение на употребяваната дума „ диктатор”, считано от Древен Рим /”извънредна длъжност”/ до съвремието /”автократична форма на управление”/ т.е. налице е оценка във връзка с политическата активност на ищцата, а не съставлява обидно изказване, ориентирано към унизяване на персоналното й достолепие и интегритет. Не на последно място, сходно е и схващането, застъпено в решение от 28.07.2009 година по делото Ласло Кароко против Унгария на Европейски съд по правата на човека, постановено по еднакъв проблем /за изказване на политик против различен политик в границите на предизборна кампания/.
Третото вредоносно изказване касае изразът „ ****”, изречено, според фактическите изказвания в исковата молба на 21.01.2017 година в гр. А.. Съдържанието на цялостното изявление на ответника е обективирано в текстови формат / стр. 22-23 в заключението на вещото лице/ от позволената съдебна техническа експертиза и това наличие не е оспорено от страните. Това изцяло изявление засяга създаване на пречиствателна станция в гр. А., саниране на блокове в града, при спазване условията на природозащитниците да „ не се закачат прилепите”, цената на километър автомагистрала в Б., Румъния, Полша, Чехия, растежът в туризма и така нататък Частта от изказването, в което е обективиран процесния израз касае: „...давам една задача до на следващия ден на нашите медии, които доста обичат да цитират какво се случва в Румъния, тъй като през вчерашния ден една ****, още веднъж лъже като сподели, че ще строи, само че няма да краде. Партия, в която самата й Изпълнителна комисия, Бюро или Политбюро ли, не го знам по какъв начин се споделя в този момент има няколко строителни компании”. При повсеместен прочит на изявлението на никое място в него не е посочена ищцата по делото. За да е налице засегнатост, законът слага условие за реализиране на лична индивидуализация на получатела. Предмет на похищението на обидата постоянно са достойнството и достолепието на съответната персона, заради което безлична, нереална или безадресна засегнатост не може да бъде осъществена. Възможно е в съответно визираната обидна имитация да не е назван съответен получател, само че с оглед упоменатото към този момент обвързване на съда да изследва изказването в неговия подтекст е допустимо то да е посочено в предишно или последващо изречение от цялостното изказване респ. насочеността на репликите към ищеца ясно и еднопосочно да се открива от цялостния му смисъл /решение 439/20.01.2016 година по гр.д. 2773/2015 година на Четвърто Гражданско отделение на ВКС/. В рамките на актуалното произвеждане обаче липсват ангажирани доказателства за обективирано изявление на ищцата от предходния ден /20.01.2017 г./, ориентирано към „ сподели, че ще строи, само че няма да краде “, с цел да бъде допустимо да се обективира извод в тенденция, че процесното изказване на ответника недвусмислено касае правната сфера на ищцата като очевидно ориентирано към нея. Без доказателства в този смисъл и при съвкупна преценка на цялостното изказване единственото, което се открива е, че същото касае жена-политик и е изречено като имитация във връзка нейно изказване от предходния ден.
Поради неналичието на открит детайл на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ темперамент на правопораждащ факт, а точно „ противоправно деяние” актуалният правосъден състав намира за безпредметно да разисква останалите.
Предвид тези съображения и декларирания срещуположен иск като безпочвен следва да бъде отритнат.
По разноските:
С оглед крайния излаз на разногласието разходи на страните, сторени за държавна такса, депозит за експертиза респ. за очевидец при приканване не следва да бъдат присъждани. На ответницата по първичния иск следва да бъдат присъдени разходи за адвокатско заплащане на съображение член 78 ал.3 от Граждански процесуален кодекс в размер на сумата от 1 680 лева с включен Данък добавена стойност, съгласно приложените по делото доказателства за неговото действително възнаграждение /фактура 5345/23.05.2017 година и приходен касов ордер към нея с № 729/. По отношение на размера на възнаграждението е декларирано навреме несъгласие по смисъла на член 78 алинея 5 от Граждански процесуален кодекс за неговата прекаленост. Съобразно цената на декларирания иск минималното адвокатско заплащане с оглед наредбите на член 7 ал.2 от Наредба 1/2004 година за минималните адвокатски хонорари възлиза на 1 310 лева В актуалното произвеждане са извършени три правосъдни съвещания, заради което и с оглед член 7 ал.8 от цитираната Наредба се следва сума от по 100 лева за всяко съвещание, последващо второто такова т.е. минималното адвокатско заплащане възлиза на 1 410 лева Върху тази сума следва да се начисли и дължимия Данък добавена стойност, предвид на обстоятелството, че юристът е лице, записано по ЗДДС т.е. минималното заплащане възлиза на 1692 лева /1 410 + 20%/. Заплатеното адвокатско заплащане е даже под минималния размер, очакван в Наредба 1/2004 година, заради което възражението за неговата прекаленост е безпричинно.
С оглед изхода на разногласието, ответникът по насрещния иск има право на разходи за адвокатско заплащане на съображение член 78 алинея 3 от Граждански процесуален кодекс. В пълномощното по делото, легитимиращо адв. М. /стр.7/ респ. последващите такива липсват доказателства за контрактувано и заплатено адвокатско заплащане. Предвид неналичието на данни по делото да са сторени разходи от ответника по насрещния иск за процесуално посланичество такива не следва да бъдат присъждани.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ декларирания от Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П., иск с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите против К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. за възнаграждение на сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изказвания от 23.03.2017 година в предаването „ Здравей, Б. “, излъчено по „ Н.Т. “ и състоящи се в: „ Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е лидер. Извиках Е. на сцената и споделих – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „ **! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в Министерство на вътрешните работи, с цел да стане член на Българска комунистическа партия. Аз не съм била член на Българска комунистическа партия. Тези, които са били тогава там, упрекват тези, които не сме били” като безпочвен.
ОТХВЪРЛЯ декларирания от К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. иск с правно съображение член 211 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. с член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите иск против Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. за възнаграждение на сума в общ размер от 30 100 лева, разпределени, както следва: сумата от 25 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изказване от 09.03.2017 година в предаването „ Тази заран “, излъчено по „ БТВ “, че е „ безжалостен деятел на Съюз на демократичните сили “, сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от изказване от 24.03.2017 година в предаването „ Здравей, Б. “, излъчено по „ Н.Т. “, че е „ предстоящ деспот “ и сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изказване от 21.01.2017 година в гр. А., че е „ **** “ като безпочвен.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. да заплати на съображение член 78 ал.3 от Граждански процесуален кодекс на К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. сумата от 1 680 лева с включен Данък добавена стойност – разходи за адвокатско заплащане по първичния иск.
РЕШЕНИЕТО предстои на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен период от известието до страните, че е направено.
С решение от 5 ноември 2018 година арбитър Невена Чеуз, ръководител на І-19 състав Гражданско поделение, одобри за неоснователни исковите молби, в които се твърди, че са претърпели неимуществени вреди от изказвания, направени от двамата. Решението предстои на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен период от известието до страните, че е направено.
Цялото решение може да прочетете тук:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в общественото съвещание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, прегледа докладваното от арбитър Чеуз гр. д. № 3 696 по разказа за 2017 година и с цел да се произнесе, взе поради следното:
Предявен е иск с правно съображение чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за сумата от 26 000 лева, свързан с признат за взаимно разглеждане срещуположен иск с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за сумата от 30 100 лева
В исковата молба на Б.М.Б. е посочено, че от 01.09.2001 година, като Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, е положил оптимални старания за битка с престъпността като изключителните му професионални старания повдигнали престижа на българската полиция и били известни в чужбина. През 2005 година се кандидатирал за кмет на гр. София и след продобиване на изборите положил клетва като подобен на 10.11.2005 година Бил потребен на града с оглед осъществените от него инфраструктурни планове. През 2006 година било учредено съдружие ГЕРБ, на което станал неофициален водач, а на 10.01.2010 година бил определен за ръководител на партия ГЕРБ. Впоследствие бил избиран двукратно за М.-П.на Р Б. като политическото и професионалното му верую било да служи почтено, отговорно и професионално на българските жители.
Твърди се в исковата молба, че на 23.03.2017 година в утринния блок на „ Н.Т.” в предаването „ Здравей, Б.” К.П.Н., в нападателен и безпардонен жанр, изказала съществени позорящи го изказвания, които надълбоко засегнали достойнството и достолепието му. Твърди се, че в диалога си с водещите, извършен два дни преди Парламентарните избори на 26.03.2017 година, популяризирала погрешното изказване, че бил апаш. Разпространено било изказванието, че същата извикала на сцената, на извършена предизборна среща в гр. Хасково, Е. Й. и Н. споделила, че Й. е лицето на смелостта и демокрацията, която се осмелила да каже на Б.Б. „ **”, за което Б. санкционирал Й.. В исковата молба се твърди, че въпреки изказването „ **” да били казани от друго лице, точно ответницата ги популяризирала и се съгласила с тези изказвания. Заявено в исковата молба е че това „ безочливо и позорящо твърдение” било изключително рисково, тъй като ответницата желаела да го показа като нарушител единствено два дни преди осъществяване на Парламентарните избори, а настрана от това и в същото предаване траяла да го опозорява като коментирала видеозапис с негово изявление като за коментар употребила „ метафората „ **”, което било клеветническо изказване, отнасящо се до ищеца. Ищецът твърди, че употребяваното „ съпоставяне „ **” изрично го опозорявало и унижавало достолепието му, а правилото, че обиждайки екс-М.-П.се наскърбява една нация, един народ и една страна не се изповядвал от К.Н., ръководител на Българска социалистическа партия.
В исковата молба е посочено, че погрешните изказвания, изречени от Н. го засегнали надълбоко, провокирали нравствени премеждия, тъй като уязвили достойнството и достолепието му в изключителна степен, както и престижа, граден дълги години пред българската общност и европейските му сътрудници. Твърди се в исковата молба, че ответницата протегнала ръка на най-съкровените му усеща на българин и християнин, засегнала престижа на българската страна и представлявало натоварен опит да се унищожи репутацията му на някогашен министър ръководител, на български жител и партиен водач. Тези ужасяващи обиди станали притежание на доста жители, а ищецът се почувствал извънредно обиден и омерзен от държанието на политическия си конкурент, с който постоянно водел почтена и правилна политическа борба.
При тези в действителност изказвания е аргументиран юридически интерес от предявяване на желае и е сезирал съда с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изречените от нея „ унизителни позорящи твърдения”, както следва „ Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е лидер. Извиках Е. на сцената и споделих – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „ **! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в Министерство на вътрешните работи, с цел да стане член на Българска комунистическа партия. Аз не съм била член на Българска комунистическа партия. Тези, които са били тогава там, упрекват тези, които не сме били”. Претендира се законна рента върху компенсацията и сторените по делото разходи.
Ответницата К.П.Н., постоянно известена, подава писмен отговор в периода по член 131 от Граждански процесуален кодекс, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на претенцията.
В рамките на актуалното произвеждане е признат за взаимно разглеждане деклариран срещуположен иск от К.П.Н. против Б.М.Б. с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите за възнаграждение на сумата от 30 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 09.03.2017 година, по време на присъединяване в телевизионно предаване „ Тази сутрин”, излъчено в ефира на „ БТВ”, по въпроси на публицисти във връзка предизборната акция за извършените на 26.03.2017 година избори Б.Б. декларирал, че „ по това време госпожа Н. е безжалостен деятел на СДС”, което изказване не отговаряло на истината и било надълбоко опозоряващо, поради качеството й на началник на политическа партия, която провеждала идеологически противоположна политика на посочената от ответника политическа групировка. Твърди се, че това надълбоко я дискредитирало като политически водач и отблъснало доста нейни симпатизанти, разколебало доверието в нея като партиен началник и подронил престижа й в обществото, причинявайки й съществени морални премеждия.
Твърди се, че на 24.03.2017 година по време на присъединяване в телевизионно предаване „ Здравей, Б.”, излъчено в ефира на „ Н.Т.”, на въпрос на публицисти по какъв начин би я определил, Б.Б. декларирал, че вижда в лицето на ищцата „ предстоящ диктатор”. В исковата молба са изложени изказвания, че това изказване било обидно и целяло да я злепостави пред гласоподавателите, внушавайки им, че ищцата съставлява политическа опасност, а самото изказване внушавало прилика с политически нарушител.
Наведени в исковата молба са и изказвания, че на 21.01.2017 година в гр. А., Б.Б. споделил във връзка изказване на ищцата от предходния ден като я визирал с израза „ ****”. Ищцата е декларирала в исковата си молба, че смята израза за надълбоко унизителен още повече, че от този миг и други политически фигури от партията на Б.Б. почнали да повтарят тази засегнатост по неин адрес, което тежко уязвило достолепието й на персона, както и политическия й образ. Тези три изказвания й предизвикали морални вреди, сложили на тестване престижа й на партиен началник и надхвърлили допустимия лимит на приемливост в тона на обществената дискусия сред политически съперници.
При тези в действителност изказвания е стимулиран юридически интерес от исковете и желае от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 100 лева – обезщетение за породени неимуществени вреди за изявлението, че е „ безжалостен деятел на СДС”, сумата от 2 500 лева – обезщетение за породени неимуществени вреди от изявлението, че е „ предстоящ диктатор” и сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изявлението, че е „ ****”. Претендира се законна рента и сторените по делото разходи.
Ответникът Б.М.Б., постоянно известен, оспорва декларираните искове в писмен отговор, подаден в периода по член 131 от Граждански процесуален кодекс, в който са наведени подробни възражения по отношение на неговата основателност.
Първоначалният иск се поддържа в намерено правосъдно съвещание от адв. М., адв. Т. и адв. П., които поддържат и възраженията против декларирания срещуположен иск. Представени са и писмени бележки, подадени след приключване на предоставения от съда период.
Насрещните искове се поддържат в намерено правосъдно съвещание от адв. Ч., адв. А.и адв. Д., които поддържат декларираните възражения против декларирания първичен иск. Депозирани са и писмени бележки.
Съдът, откакто разиска доводите на страните и реши събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, както и на съображение член 235, ал.2 и ал.3 от Граждански процесуален кодекс, одобри за открито следното от фактическа страна:
По делото е изслушана съдебна техническа експертиза, направена от вещото лице инж. Н.Н.Х. като в заключението си вещото лице е обективирало в текстови формат наличието на процесните в производството телевизионни излъчвания.
Събрани са и гласни доказателства, посредством разпит на очевидците Д.Д.З., Н.Б.Н., Б.Д.Б.и А.М.Р., в правосъдно съвещание от 21.05.2018 година и на свидетелката И.В.В., в правосъдно съвещание от 08.10.2018 година
При тези ангажирани от страните доказателства актуалният правосъден състав прави следните правни заключения:
По първичния иск:
За да бъде почетен предявеният иск по член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и присъдено търсеното обезщетение, би трябвало да се открият всички детайли от фактическия състав на деликтната отговорност, а точно: деяние; противоправност; настъпили нездравословни последствия за ищеца и причинна връзка сред действието и настъпилите вреди. Следва да се има поради, че деликтната отговорност допуска персонални дейности, осъществени от посоченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, посочени от ищеца за обезвреда.
В тежест на ответника е да обори законоустановената хипотеза за виновността, визирана в нормата на член 45 ал.2 от Закон за задълженията и договорите.
При по този начин обрисуваните и подлежащи на доказване обстоятелства, ищецът твърди, че в изявлението, обещано от ответницата в телевизионно предаване, излъчено в ефира на „ Н.Т.” са изнесени позорящи изказвания, довели до накърняване на персоналните му чест и достолепие, престиж и професионализма му.
При извършено насрещно доказване ответницата е противопоставила несъгласие, че не е налице правопораждащ в действителност състав като са декларирани изказвания, че в процесното предаване не се съдържат съответни обстоятелства, а изказванията й съставляват оценъчни съждения.
Не е образуван спор сред страните, че действителното наличие на изказванията, процесни по делото, е обективираното в текстови формат в заключението на вещото лице по съдебна техническа експертиза.
Не е част от противоречивия предмет на разногласието и събитието, че и двете страни по него са обществено-разпознаваеми персони като Председатели на парламентарно показани политически партии.
Не е противоречиво по делото и събитието, че изказванията, предмет на първичния иск са сторени в избирателен интервал от време /23.03.2017 г./, директно преди планувани Парламентарни избори / 26.03.2017 г./
За да се обоснове противоправно държание на даден юридически индивид следва да е налице разгласяването на неистинен съответни условия, касаещи различен юридически индивид, които да са неприемливи от позиция на общоприетите морални правила и същите да провокират еднопосочна отрицателна оценка на обществото.
В сегашния проблем изказванията, обективирани в процесното по делото телевизионно предаване, съгласно декларирания предмет на желае, касаят изнесените изказвания „ Извиках Е. на сцената и споделих – Ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”” респ. изразът „ **!”.
Изразът „ **”, част от първото, процесно по делото, изказване е изречено от трето за разногласието лице, а не е лично на ответницата. Това събитие категорично се признава и от ищеца в исковата молба. При повсеместен разбор на процесното изказване и предвид на употребяваната от ответницата словесна настройка, актуалният правосъден състав намира, че същото по естеството си съставлява мнение, по отношение на държанието на трето за сегашния спор лице. Следва да се има поради, че правото на свободно изложение и разпространение на мнение е конституционно закрепено по арг. на член 39 ал.1 от Конституцията на Република България. Това право е основополагащо в актуалното общество и е закрепено, както в чл.10 ал.1 от Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и в член 19 т.2 от Международния пакт за цивилен и политически права. Константна е практиката на Европейски съд по правата на човека, че тази независимост на изложение важи освен за „ информация” или „ идеи”, които се одобряват благосклонно или се смятат за безобидни и неутрални, само че също и такива, които наскърбяват, шокират или смущават /например решение от 07.12.1976 година по делото Хендисайд против Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 година по делото Вон Хановер против Германия и т.н./. Аналогично позволение е обещано и в решение 7/04.06.1996 година на българския Конституционен съд, който споделя рамките, обрисувани от Европейски съд по правата на човека. В практиката си Върховен касационен съд /решение 12/ 06.02.2013 година, по гр.д. 449/2012 година на Трето Гражданско отделение на Върховен касационен съд /приема, че неистинността на обстоятелствата т.е. несъществуването им в обективната реалност има правно значение за разногласието, единствено когато те са обективно позорни. На инспекция за правота подлежат фактическите изказвания и те могат да ангажират отговорността на ответника единствено в случай че са погрешни и позорят получатела. Оценката /мнението не подлежат на инспекция за честност, поради на събитието, че същите не са съответни обстоятелства от обективната реалност и биха заели отговорността на лицето, което ги е изразило единствено в случай че са обидни. Европейски съд по правата на човека също прави разграничаване сред фактическо изказване и оценъчно умозаключение като оценката не предстои на доказване /решение от 08.07.1986 година по делото Лингенс против Австрия/.
Процесното изказване, по съображенията, изложени нагоре съставлява мнение/оценка за държанието на юридически индивид, вън от страните по разногласието, а не визира правната сфера на ищеца. Дали изразът „ **” е обективно срамен е без правно значение за сегашния спор, доколкото създател на изказването е трето за разногласието лице, а не посочения от ищеца ответник. Деликтната отговорност, обрисувана в нормата на член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите е за персонални отговорни дейности, а не за непознати такива. Задължение на съда, при преценка на процесните изказвания, е да вземе поради цялостния подтекст на изявлението /решение 86/29.01.2010 година по дело 92/2009 година на Трето Гражданско отделение на ВКС/. При осъществяване на това свое обвързване, актуалният правосъден състав намира, че липсва обективирано в изявлението единодушие на ответницата с оценъчното умозаключение на третото за разногласието лице във връзка с ищеца. Такова единодушие от текста на изявлението не може да се извлече и посредством индиции или по тълкувателен път, заради което изказванието, декларирано в исковата молба, че ответницата се била съгласила, че ищецът е апаш не намира поддръжка в ангажираните от страните по делото доказателства.
Второто процесно изказване „ **!” по естеството си съставлява национална сентенция. Българският разяснителен речник дефинира поговорката като национално умотворение, което има темперамент на стегнат резистентен израз с преносно значение и с което се изрича мъдрост, добита от житейския опит. Поради което, актуалният правосъден състав не може да показа изказванието, декларирано в исковата молба, че съставлява „ клеветническо твърдение” и „ съпоставяне, сочещо на престъпление”. Изразът, както беше посочено, има преносно значение и не може нито да се пояснява безусловно и с оглед самостойното значение на всяка обособена дума, включена в него, а още по-малко да се схване като израз, сочещ на закононарушение доколкото сходно изказване е в очевидно несъгласие с естеството на националното умотворение като мъдрост, добита от житейския опит. Дори при съвкупна преценка на самия израз в подтекста на цялостното изказване, процесно по делото, съгласно сегашния правосъден състав води до извод, че изявлението в неговата целокупност съставлява мнение/оценка. Настоящият правосъден състав намира за безпредметно да преповтаря изложените нагоре в решението съображения за правото на свободно изложение на мнение. Законът не слага условия за метода, по който това следва да бъде сторено – словесно, вербално или по различен метод и това следва, както от наредбата на член 39 ал.1 от Конституцията – „ документално, устно, посредством тон, изображение или по различен начин” по този начин и от разрешенията на Конституционен съд, сторено, както с цитираното нагоре решение 7/1996 година, по този начин и с инцидентното пояснение на наредбата, обещано с решение 15/28.09.1993 година по к.д. 17/93 година Самото право на свободно изложение на мнение въпреки да е неотменимо по арг. на член 57 ал.1 от Конституцията на Република България не е безкрайно и абсолютно. Упражняването на същото не може да накърнява права и законни ползи на други по арг. на алинея 2 от същата наредба. Ограниченията на правото са посочени и в член 39 ал.2 от Конституцията - да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго и за приканване към насилствена смяна на конституционно открития ред, към осъществяване на закононарушения, към разпалване на омраза и към принуждение над личността. Процесният израз, представляващ национално умотворение, не попада в приложното поле на тези разпореждания.
Поради неналичието на открит детайл на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ темперамент на правопораждащ факт, а точно „ противоправно деяние” актуалният правосъден състав намира за безпредметно да разисква останалите.
Предвид което декларираният първичен иск като безпочвен следва да бъде отритнат.
По насрещния иск:
Заявеният срещуположен иск е еднакъв като правно съображение със декларирания първичен подобен, заради което актуалният правосъден състав намира за излишно да преповтаря правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на определяне респ. идентични са и събитията, по които страните не са формирали спор.
Съобразно контури предмет на разногласието, първото изказване, за което ищцата претендира обезвреда за породени неимуществени вреди е това, че същата била „ безжалостен деятел на СДС”. Характер на ноторно известни условия имат обстоятелствата, че Съюз на демократичните сили е политическа групировка, записана съответно по ЗПП и като такава е взела участие и взе участие в политическия живот на страната. С оглед обстоятелството на надлежна регистрация на групировката същата не преследва задачите и не попада в възбраните, визирани в нормата на член 11 ал.4 от Конституцията на Република България, нито може да бъде оприличена на съдружие от типа, посочен в нормата на член 44 алинея 2 от Конституцията на Република България. Правото на присъединяване в политическа партия, като тип съдружие, е конституционно закрепено в нормата на член 44 ал.1 от Конституцията на Република България, заради което симпатизирането, поддържането, членуването или дейното присъединяване в съответно записана политическа партия не може да се схване като позорно, нелегално, публично неловко или морално недопустимо държание респ. да удовлетвори условията на член 147 ал.1 и ал.2 от Наказателен кодекс, уреждащи фактическите сформира на клеветата или условията на „ вредоносно действие “, по смисъла на член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, с оглед декларираното в исковата молба. Няма данни по делото, а не са и навеждани в действителност изказвания, че към времевия откъслек /”от 1992 година нататък”/, визиран в процесното изявление, ищцата е упражнявала активност или е заемала някоя от длъжностите, посочени в нормата на член 14 алинея 1 от ЗПП /отм. през 2001 г./ или в член 9 ал.1 от настоящия ЗПП /наборни и кадрови военнослужещи във Въоръжените сили на Република България, държавни чиновници – офицери, сержанти и цивилен лица от Министерство на вътрешните работи, следователи, прокурори, съдии и други/, на които е неразрешено членуването в политически партии, с цел да се схване това държание като недопустимо и публично укоримо.
Изразът „ безжалостен деятел на СДС”, преценен в цялостния подтекст на изявлението /”Аз, Тодор Живков съм се срещнал с него, когато е паднал от власт. Когато всичките избягаха от него. Когато беше рисково да стоиш до него. Тогава наеха моята компания. Деветдесет и втора – 93 година там някъде. По това време госпожа Н. е безжалостен деятел на Съюз на демократичните сили. И всички комунисти избягаха в Съюз на демократичните сили. Това е истината.” – абзац трети, изпод - нагоре на стр. 5 в заключението на СТЕ/ не може да обоснове извод у сегашния правосъден състав, че създателят на изявлението е обективирал извод, навел изказване или е изказал подозрение, че политическата принадлежност на ищцата /действителна или предполагаема/ е причина да взе участие в управителния орган на комерсиално сдружение, както се твърди в подадените писмени бележки на ищцата. Такива изказвания в изявлението липсват и не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, посредством догатки или индиции.
В резюме на горните съображения, неистинността на приписваните условия /доколкото по делото липсват данни ищцата фактически да е била член на СДС/ имат правно значение в случай че са обективно позорни и щом изнесеното събитие обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал обиден. Чувствата са неговото субективно прекарване, отражение на персоналния му светоглед и ценностна система и съществуват напълно в неговото схващане, само че в тази ситуация по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани/решение 12/06.02.2013 година по гр.д. 449/2012 година на Трето Гражданско отделение на ВКС/.
Вторият процесен израз касае фразата „ предстоящ диктатор”. Това изказване е в отговор на отправено питане от тв водещ ответникът да опише своите политически съперници, а цялостното изказване включва „ Харесва фантастиката, свръхамбициозна, предстоящ диктатор” /стр. 28 в делото/. Изразът, преценен в цялостния подтекст на изявлението стимулира извод у сегашния правосъден състав, че се касае за изложение на отношение към ищцата. Както беше посочено към този момент, правото на свободно изложение е конституционно регламентирано и това право обгръща както неутралните и безобидни оценки, по този начин и тези които шокират и смущават. Същото е възможно във връзка с всяка обществена персона, чиято активност създателят на мнението смята за публично неприемлива като то е от естество да аргументи щета, само че не е противоправно действие, в случай че не е ориентирано самоцелно към уязвяване на достолепието на получатела на мнението/ решение 204/12.06.2015 година по дело 7046/2014 година на Върховен касационен съд, Четвърто ГО/. Аналогична е и константната процедура на Европейски съд по правата на човека /вкл. цитираното към този момент решение по делото Лингенс против Австрия/, според която обществените фигури – политици, държавни чиновници се употребяват с по-ниска степен на отбрана против рецензия. Не на последно място следва да се държи сметка, че същото изказване е декларирано от политик против различен политик, по време на предизборна акция т.е. в миг, когато е налице конфликт на политически хрумвания респ. опълчване на разнообразни визии за развиване на страната и обществото, заради което не може да се одобри, съгласно сегашния правосъден състав, че се касае за самоцелно изявление, ориентирано към уязвяване на персоналното достолепие на получатела /настоящ ищец/. Аргумент в тази тенденция е и самото етимологично значение на употребяваната дума „ диктатор”, считано от Древен Рим /”извънредна длъжност”/ до съвремието /”автократична форма на управление”/ т.е. налице е оценка във връзка с политическата активност на ищцата, а не съставлява обидно изказване, ориентирано към унизяване на персоналното й достолепие и интегритет. Не на последно място, сходно е и схващането, застъпено в решение от 28.07.2009 година по делото Ласло Кароко против Унгария на Европейски съд по правата на човека, постановено по еднакъв проблем /за изказване на политик против различен политик в границите на предизборна кампания/.
Третото вредоносно изказване касае изразът „ ****”, изречено, според фактическите изказвания в исковата молба на 21.01.2017 година в гр. А.. Съдържанието на цялостното изявление на ответника е обективирано в текстови формат / стр. 22-23 в заключението на вещото лице/ от позволената съдебна техническа експертиза и това наличие не е оспорено от страните. Това изцяло изявление засяга създаване на пречиствателна станция в гр. А., саниране на блокове в града, при спазване условията на природозащитниците да „ не се закачат прилепите”, цената на километър автомагистрала в Б., Румъния, Полша, Чехия, растежът в туризма и така нататък Частта от изказването, в което е обективиран процесния израз касае: „...давам една задача до на следващия ден на нашите медии, които доста обичат да цитират какво се случва в Румъния, тъй като през вчерашния ден една ****, още веднъж лъже като сподели, че ще строи, само че няма да краде. Партия, в която самата й Изпълнителна комисия, Бюро или Политбюро ли, не го знам по какъв начин се споделя в този момент има няколко строителни компании”. При повсеместен прочит на изявлението на никое място в него не е посочена ищцата по делото. За да е налице засегнатост, законът слага условие за реализиране на лична индивидуализация на получатела. Предмет на похищението на обидата постоянно са достойнството и достолепието на съответната персона, заради което безлична, нереална или безадресна засегнатост не може да бъде осъществена. Възможно е в съответно визираната обидна имитация да не е назван съответен получател, само че с оглед упоменатото към този момент обвързване на съда да изследва изказването в неговия подтекст е допустимо то да е посочено в предишно или последващо изречение от цялостното изказване респ. насочеността на репликите към ищеца ясно и еднопосочно да се открива от цялостния му смисъл /решение 439/20.01.2016 година по гр.д. 2773/2015 година на Четвърто Гражданско отделение на ВКС/. В рамките на актуалното произвеждане обаче липсват ангажирани доказателства за обективирано изявление на ищцата от предходния ден /20.01.2017 г./, ориентирано към „ сподели, че ще строи, само че няма да краде “, с цел да бъде допустимо да се обективира извод в тенденция, че процесното изказване на ответника недвусмислено касае правната сфера на ищцата като очевидно ориентирано към нея. Без доказателства в този смисъл и при съвкупна преценка на цялостното изказване единственото, което се открива е, че същото касае жена-политик и е изречено като имитация във връзка нейно изказване от предходния ден.
Поради неналичието на открит детайл на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ темперамент на правопораждащ факт, а точно „ противоправно деяние” актуалният правосъден състав намира за безпредметно да разисква останалите.
Предвид тези съображения и декларирания срещуположен иск като безпочвен следва да бъде отритнат.
По разноските:
С оглед крайния излаз на разногласието разходи на страните, сторени за държавна такса, депозит за експертиза респ. за очевидец при приканване не следва да бъдат присъждани. На ответницата по първичния иск следва да бъдат присъдени разходи за адвокатско заплащане на съображение член 78 ал.3 от Граждански процесуален кодекс в размер на сумата от 1 680 лева с включен Данък добавена стойност, съгласно приложените по делото доказателства за неговото действително възнаграждение /фактура 5345/23.05.2017 година и приходен касов ордер към нея с № 729/. По отношение на размера на възнаграждението е декларирано навреме несъгласие по смисъла на член 78 алинея 5 от Граждански процесуален кодекс за неговата прекаленост. Съобразно цената на декларирания иск минималното адвокатско заплащане с оглед наредбите на член 7 ал.2 от Наредба 1/2004 година за минималните адвокатски хонорари възлиза на 1 310 лева В актуалното произвеждане са извършени три правосъдни съвещания, заради което и с оглед член 7 ал.8 от цитираната Наредба се следва сума от по 100 лева за всяко съвещание, последващо второто такова т.е. минималното адвокатско заплащане възлиза на 1 410 лева Върху тази сума следва да се начисли и дължимия Данък добавена стойност, предвид на обстоятелството, че юристът е лице, записано по ЗДДС т.е. минималното заплащане възлиза на 1692 лева /1 410 + 20%/. Заплатеното адвокатско заплащане е даже под минималния размер, очакван в Наредба 1/2004 година, заради което възражението за неговата прекаленост е безпричинно.
С оглед изхода на разногласието, ответникът по насрещния иск има право на разходи за адвокатско заплащане на съображение член 78 алинея 3 от Граждански процесуален кодекс. В пълномощното по делото, легитимиращо адв. М. /стр.7/ респ. последващите такива липсват доказателства за контрактувано и заплатено адвокатско заплащане. Предвид неналичието на данни по делото да са сторени разходи от ответника по насрещния иск за процесуално посланичество такива не следва да бъдат присъждани.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ декларирания от Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П., иск с правно съображение член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите против К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. за възнаграждение на сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изказвания от 23.03.2017 година в предаването „ Здравей, Б. “, излъчено по „ Н.Т. “ и състоящи се в: „ Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е лидер. Извиках Е. на сцената и споделих – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „ **”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „ **! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в Министерство на вътрешните работи, с цел да стане член на Българска комунистическа партия. Аз не съм била член на Българска комунистическа партия. Тези, които са били тогава там, упрекват тези, които не сме били” като безпочвен.
ОТХВЪРЛЯ декларирания от К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. иск с правно съображение член 211 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. с член 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите иск против Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. за възнаграждение на сума в общ размер от 30 100 лева, разпределени, както следва: сумата от 25 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изказване от 09.03.2017 година в предаването „ Тази заран “, излъчено по „ БТВ “, че е „ безжалостен деятел на Съюз на демократичните сили “, сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от изказване от 24.03.2017 година в предаването „ Здравей, Б. “, излъчено по „ Н.Т. “, че е „ предстоящ деспот “ и сумата от 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди за изказване от 21.01.2017 година в гр. А., че е „ **** “ като безпочвен.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ****,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. да заплати на съображение член 78 ал.3 от Граждански процесуален кодекс на К.П.Н., ЕГН ****, със правосъден адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. сумата от 1 680 лева с включен Данък добавена стойност – разходи за адвокатско заплащане по първичния иск.
РЕШЕНИЕТО предстои на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен период от известието до страните, че е направено.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ