Пламен Карталов възражда опера на площада
Софийската опера възражда едно от най-значимите културни събития - опера на площада, която бе инициирана още през 90-те години от акад. Пламен Карталов и бе изпълнявана на емблематични места в София. В края на юли пред катедралния храм „ Св. Александър Невски “ ще бъде показана музикалната поема „ Рилският пустинник “ по текст на Тихомир Павлов и музика от отец Кирил Попов. Зрителите ще може да гледат грандиозния театър под режисурата на Пламен Карталов на 26, 27 и 28 юли.
Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. Спектакълът, чиято премиера бе през май 2023 година, бе подложен с благословията на патриарх Неофит и на Светия Синод на Българската православна черква. Отзвукът от постановката е впечатляващ.
Уникалната музикална поема е отдадена на Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесния покровител на българския народ. Очаква се на постановката да участват митрополити от БПЦ, а евентуално и новият Български патриарх, който би трябвало да бъде определен на 30 юни.
За възхвала и респект на името и делото на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец операта „ Рилският пустинник “ ще оживи предкатедралния площад като вик към всички нас да почувстваме съкровена непосредственост с духовната и пречистваща обич на Свети Йоан Рилски, споделят от Софийска опера.
В ролята на остарелия Йоан Рилски е Ириней Константинов, а на младия - Атанас Младенов. В останалите функции феновете ще видят Ангел Христов, Иван Радев, Николай Петров, Веселин Михайлов и други Оркестърът и хорът на Софийската опера ще бъдат дирижирани от Старозагорския митрополит Киприан на 26 юли, а Жорж Димитров ще държи палката на 27 и 28 юли. Диригент на хора е Виолета Димитрова.
Две грандиозни оперни продукции пред храма " Свети Александър Невски " към този момент са в историята на културния живот на столицата: през 2014 година „ Борис Годунов “ от Модест Мусоргски и през 2016 година „ Набуко “ от Джузепе Верди. Режисьор и на двете постановки е акад. Пламен Карталов.
През 1937 година българският държавник, публицист, стихотворец и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) основава и издава последната си поетична творба „ Рилският пустинник “, съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Нека почтено да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той постоянно бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога, се споделя в музикалната поема.
Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е Златният век на България, при ръководството на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска религия процъфтява. Това е ера и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи.
Всичко това е в цялостен контрастност с безапелационния отвод на младия и дивен Йоан от всичко земно. След гибелта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуща „ лъжовний мир “, в който към този момент са тръгнали първите разделения и боричкания за превъзходство. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.
на операта " Рилският пустинник ".
Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. Спектакълът, чиято премиера бе през май 2023 година, бе подложен с благословията на патриарх Неофит и на Светия Синод на Българската православна черква. Отзвукът от постановката е впечатляващ.
Уникалната музикална поема е отдадена на Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесния покровител на българския народ. Очаква се на постановката да участват митрополити от БПЦ, а евентуално и новият Български патриарх, който би трябвало да бъде определен на 30 юни.
За възхвала и респект на името и делото на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец операта „ Рилският пустинник “ ще оживи предкатедралния площад като вик към всички нас да почувстваме съкровена непосредственост с духовната и пречистваща обич на Свети Йоан Рилски, споделят от Софийска опера.
В ролята на остарелия Йоан Рилски е Ириней Константинов, а на младия - Атанас Младенов. В останалите функции феновете ще видят Ангел Христов, Иван Радев, Николай Петров, Веселин Михайлов и други Оркестърът и хорът на Софийската опера ще бъдат дирижирани от Старозагорския митрополит Киприан на 26 юли, а Жорж Димитров ще държи палката на 27 и 28 юли. Диригент на хора е Виолета Димитрова.
Две грандиозни оперни продукции пред храма " Свети Александър Невски " към този момент са в историята на културния живот на столицата: през 2014 година „ Борис Годунов “ от Модест Мусоргски и през 2016 година „ Набуко “ от Джузепе Верди. Режисьор и на двете постановки е акад. Пламен Карталов.
През 1937 година българският държавник, публицист, стихотворец и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) основава и издава последната си поетична творба „ Рилският пустинник “, съгласно житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За страдание, тази неповторима поема остава в забвение, до момента в който през 2022 година нашият актуален духовник, композитор, диригент и възпитател отец Кирил Попов я намира в своя персонален списък и получава музикално ентусиазъм.
Нека почтено да възпеем великия Рилски пустиножител и да знаем, че той постоянно бди над нас и е наш молитвен ходатай пред Бога, се споделя в музикалната поема.
Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е Златният век на България, при ръководството на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска религия процъфтява. Това е ера и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи.
Всичко това е в цялостен контрастност с безапелационния отвод на младия и дивен Йоан от всичко земно. След гибелта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуща „ лъжовний мир “, в който към този момент са тръгнали първите разделения и боричкания за превъзходство. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня.
на операта " Рилският пустинник ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ