Проф. Николай Овчаров: Знаех, че гласовете на моите „доброжелатели“ ще се появят след открития край Варна герб с три легнали лъва
София. Знаех, че гласовете на моите „ доброжелатели “ ще се появят след открития край Варна герб с три легнали лъва. Това се показва в послание на проф. Николай Овчаров , изпратено до Агенция „ Фокус “ .
„ Фокус “ разгласява текста без редакторска интервенция:
На 21.09.2021 година във Варна разгласих една неповторима находка, хвърляща значима светлина върху така и така много неразбираемата българска история от трагичния 14 век. Става дума за открит на 30 км южно от града бронзов медальон с изображение на три хералдични лъва. Както чаках, дружно с многочислените позитивни мнения, незабавно се появиха и гласовете на моите „ доброжелатели “. Та нали си знаем – в България всички схващат от футбол, дами и история.
Аз чаках тази офанзива. Още на представянето в Регионалния исторически музей във Варна споделих, че една от огромните компликации е да бъде обяснено, за какво въпросният герб е български, а не британски. Всяко дете, което гледа футбол знае, че трите лъва са знак даже на британския народен тим. А за „ разбирачите “ ще поясня, че те се появяват за пръв път върху щита на крал Ричард I Планадженет, именуван още Лъвското сърце, в края на 12 век.
Същите „ разбирачи “ обаче би трябвало най-малко да са виждали българските гербове, отразяващи същия сюжет. За страдание всички те са оставени от непознати източници и до този миг липсваше роден исторически извор. Но дано стартира поред.
Че лъвът е български герб през 13-14 век е вън от подозрение. Той открива върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Тези данни се удостоверяват от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 година Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и много примитивно, изображението сигурно демонстрира хералдичната фигура, наречена „ lion rampant “ или „ изправен лъв “. Това е един от постоянно употребяваните облици в зараждащата се западноевропейска хералдика.
Преди повече от 40 години българската общност е разтърсена от едно изобретение. В Кралската библиотека в мароканската столица Рабат е открит ръкопис, повтарящ оригинал от 14 век. В него незнаен по име арабски странник разказва визитата си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прелестните български църкви, той споделя за щитовете на бойците от царската стража, на които са изобразени три лъва в придвижване надясно. Арабинът съпровожда описа и с значима рисунка. Впрочем през днешния ден тази рисунка е първообраз за герба на Велико Търново.
Много е забавно, че същите лъвове се появяват като знаци на към този момент покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с към този момент типичен феодални гербове. Най-ранен от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих декор Рихентал. Тя е изпълнена към 1418-1420, т. е. единствено две десетилетия след мъченическата крах на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 година Впрочем на българите е приписан и втори герб – този път „ lion rampant “, който е безусловно еднакъв с този на монетите на цар Иван Шишман.
Българският царски герб с три лъва е показан още в Милтенбергския гербовник, ок. 1486-1500 година, Общ гербовник на Конрад декор Грюненберг от 1483 година, Сборник гербовници, кодекс 391 на Баварската държавна библиотека, ок. 1530 година, и още десетки други авторитетни източници от 15-17 век.
Няма да навеждам повече образци. Древната история е хипотетична просвета и рядко доближаваме до безспорната истина. Нека обаче „ разбирачите “ се замислят – какво е по-вероятно. Дали медальонът е принадлежал на някой пристигнал от другия завършек на Европа човек, или на воините на цар Иван Шишман, които при похода на великия везир Али паша през 1388 година маневрират и одобряват боевете тъкмо в региона сред Варна, Шумен, Провадия и северното черноморско крайбрежие.
„ Фокус “ разгласява текста без редакторска интервенция:
На 21.09.2021 година във Варна разгласих една неповторима находка, хвърляща значима светлина върху така и така много неразбираемата българска история от трагичния 14 век. Става дума за открит на 30 км южно от града бронзов медальон с изображение на три хералдични лъва. Както чаках, дружно с многочислените позитивни мнения, незабавно се появиха и гласовете на моите „ доброжелатели “. Та нали си знаем – в България всички схващат от футбол, дами и история.
Аз чаках тази офанзива. Още на представянето в Регионалния исторически музей във Варна споделих, че една от огромните компликации е да бъде обяснено, за какво въпросният герб е български, а не британски. Всяко дете, което гледа футбол знае, че трите лъва са знак даже на британския народен тим. А за „ разбирачите “ ще поясня, че те се появяват за пръв път върху щита на крал Ричард I Планадженет, именуван още Лъвското сърце, в края на 12 век.
Същите „ разбирачи “ обаче би трябвало най-малко да са виждали българските гербове, отразяващи същия сюжет. За страдание всички те са оставени от непознати източници и до този миг липсваше роден исторически извор. Но дано стартира поред.
Че лъвът е български герб през 13-14 век е вън от подозрение. Той открива върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Тези данни се удостоверяват от една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), която е издадена след 1385 година Там е изобразен изправен нападащ лъв с извадени нокти. Макар и много примитивно, изображението сигурно демонстрира хералдичната фигура, наречена „ lion rampant “ или „ изправен лъв “. Това е един от постоянно употребяваните облици в зараждащата се западноевропейска хералдика.
Преди повече от 40 години българската общност е разтърсена от едно изобретение. В Кралската библиотека в мароканската столица Рабат е открит ръкопис, повтарящ оригинал от 14 век. В него незнаен по име арабски странник разказва визитата си в средновековната българска столица Търновград по времето на цар Иван Шишман. Заедно със златните кубета на прелестните български църкви, той споделя за щитовете на бойците от царската стража, на които са изобразени три лъва в придвижване надясно. Арабинът съпровожда описа и с значима рисунка. Впрочем през днешния ден тази рисунка е първообраз за герба на Велико Търново.
Много е забавно, че същите лъвове се появяват като знаци на към този момент покореното от османците Българско царство в цяла серия западни сборници с към този момент типичен феодални гербове. Най-ранен от тях е от Хрониката на Констанцкия събор от Улрих декор Рихентал. Тя е изпълнена към 1418-1420, т. е. единствено две десетилетия след мъченическата крах на цар Иван Шишман пред стените на Никопол в 1395 година Впрочем на българите е приписан и втори герб – този път „ lion rampant “, който е безусловно еднакъв с този на монетите на цар Иван Шишман.
Българският царски герб с три лъва е показан още в Милтенбергския гербовник, ок. 1486-1500 година, Общ гербовник на Конрад декор Грюненберг от 1483 година, Сборник гербовници, кодекс 391 на Баварската държавна библиотека, ок. 1530 година, и още десетки други авторитетни източници от 15-17 век.
Няма да навеждам повече образци. Древната история е хипотетична просвета и рядко доближаваме до безспорната истина. Нека обаче „ разбирачите “ се замислят – какво е по-вероятно. Дали медальонът е принадлежал на някой пристигнал от другия завършек на Европа човек, или на воините на цар Иван Шишман, които при похода на великия везир Али паша през 1388 година маневрират и одобряват боевете тъкмо в региона сред Варна, Шумен, Провадия и северното черноморско крайбрежие.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ