Наблюдаващите прокурори по делото „Хемус“ ще призоват на разпит министър Бойко Рашков
София. Във връзка с изказвания на министър Бойко Рашков в предаването по БНР „ Преди всички “ от 23 декември 2021 година, че „ За мен не е загадка къде са отишли тези пари. “, наблюдаващите прокурори ще го призоват за разпит предвид на това, че същият все още се явява единствен и най-съществен очевидец по делото „ Хемус “. Това оповестиха от пресцентъра на Софийска градска прокуратура .
Във връзка с многочислени медийни запитвания по отношение на досъдебното произвеждане, водено против обвинения Б. К. за изпиране на над 53 млн. лева, предопределени за ЛОТ-5 от Автомагистрала „ Хемус “, известно измежду обществеността като делото „ Хемус “, Софийска градска прокуратура осведоми следното:
Предметът на следствието по актуалното досъдебно произвеждане е в доста по-голям размер и не включва само активността на обвинения Б. К. Разследва се още активността на голям брой юридически и физически лица, за които има данни за съпричастност при прехвърлянето на паричните средства – от първичното комерсиално сдружение, адресат на средствата, през медиаторите от така наречен „ фирми-бушони “ и до вероятните крайни получатели.
Отделно от това в СГП се следи и друго досъдебно произвеждане за закононарушение по член 255 от Наказателен кодекс, което би било предикатно на изпирането на пари по член 253 от Наказателен кодекс.
До момента в хода на следствието по делото по член 253 от Наказателен кодекс са осъществени голям брой дейности по събиране и инспекция на доказателства. Като това е осъществявано персонално от наблюдаващите прокурори, вследствие на което са открити значими условия, свързани с придвижването на паричните средства. Следва да се означи, че тези условия не бяха открити от органите на Министерство на вътрешните работи при тяхната работа, макар че на същите от месеци е предоставено следствието. Нещо повече - в границите на следствието обвиненият Б. К. три пъти е отказал да даде пояснения пред органите на Министерство на вътрешните работи и в частност пред органите на Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “ (ГДБОП), а в границите на разпит пред наблюдаващите прокурори, Б.К. е изказал подозрения по отношение на работата на чиновници от ГДБОП.
Едва на 21.12.2021 година при разпит, извършен от наблюдаващите прокурори в постройката на СГП и в наличието на бранител, обвиненият даде обстойни пояснения, като уточни данни за съответни физически лица, търговски сдружения и места, които имат отношение към вероятно осъщественото закононарушение. В рамките на разпита, Б. К. изиска преустановяване на досъдебното произвеждане против него, като категорично съобщи, че не се признава за отговорен. Действията на наблюдаващите прокурори по персонално следствие на случая са съгласно пълномощията им по член 46, алинея 2, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс.
На 22.12.2021 година наблюдаващите прокурори разпитаха обвинения Б. К. в наличието на неговия бранител и пред арбитър от Софийски градски съд (СГС) с оглед закрепване на обясненията му. При разпита пред арбитър обвиненият удостовери обясненията, които даде предния ден пред наблюдаващите прокурори.
СГП е длъжна да обясни, че и до този миг органите на Министерство на вътрешните работи не са дали никаква информация пред наблюдаващите прокурори по отношение на придвижването и местонахождението на паричните средства, включително и за това къде биха могли да са трансферирани сумите след прекосяването им през така наречен „ фирми-бушони “. От органите на Министерство на вътрешните работи не са предоставяни данни и по отношение на вероятното лице или лица, както и юридически такива, които може да се преглеждат като възможен краен адресат на инкриминираните парични средства.
Лично от наблюдаващите прокурори са осъществени и не престават да се правят и други дейности за събиране и инспекция на доказателства, в това число за определяне на декларираните от обвинения условия, който дава частични пояснения по отношение на място, на което е оставил инкриминираните финансови средства. В тази връзка прокурори от СГП са направили следствен опит с присъединяване на обвинения и в наличието на неговия бранител, с оглед уточняване и инспекция на обясненията му и в частност придвижването на паричните средства.
Макар в прокуратурата от органите на Министерство на вътрешните работи да не е предоставяна каквато и да е информация за прехвърлянето на паричните средства, на 23.12.2021 година в предаването „ Преди всички “ на стратегия „ Хоризонт “ на Българско национално радио, доцент Бойко Рашков, министър на вътрешните работи, направи следните изказвания: „ За мен не е загадка къде са отишли тези пари. Внимателно и с интерес следя реакциите на някои хора, които живо се интересуват, надали не чакат по ефира да кажа до каква степен сме стигнали, да подхващат едни дейности, евентуално едни куфари и да заминат – я за Дубай, или някъде другаде “. От казаното следва, че вътрешният министър разполага с съответна информация за методите за трансфериране на финансовите средства, както и за местонахождението им, а по този начин също и за крайните им получатели, въпреки същата най-малко досега да не е била докладвана от ГДБОП-МВР на СГП. Тези условия имат освен публично значение, само че и са значими за следствието. Ето за какво, доцент Бойко Рашков в тази обстановка се явява главен очевидец, който би могъл да спомогне за обективната истина по делото, което е в полза на българските жители. С оглед на това, господин Рашков ще бъде свикан по открития в закона ред, с цел да даде в качеството си на очевидец пред наблюдаващите прокурори показания по отношение на това каква информация му е известна за местоположението на паричните средства, по кое време и по какъв метод същата му е станала известна с оглед нейната инспекция, както и по отношение на всички други условия, които вероятно са му известни и които могат да имат значение по делото. Това е единственият метод, съгласно българските закони, известните на господин Рашков обстоятелства да бъдат закрепени като доказателства в наказателния развой, с цел да се реализира неоправдателна присъда за вероятно осъществените закононарушения от съответните лица.
В тази връзка и поради горецитираното изявление на доцент Бойко Рашков, в сходство с правната уредба, наблюдаващите прокурори са счели за належащо същият да бъде свикан и да се яви пред тях, с цел да извърши задължението си по закон, като съобщи в качеството си на очевидец всичко, което му е известно по случая.
В случай че доцент Бойко Рашков уточни в своите показания съответни физически лица и/или търговски сдружения, от страна на СГП ще се извършат всички вероятни, според Наказателно-процесуален кодекс, дейности по следствието, в т. ч. разпити, претърсвания и изземвания на визираните от вътрешния министър парични средства, за които има данни, че са добити по незаконен метод. При събиране на задоволително доказателства за виновността и на други лица, те ще бъдат привлечени в качеството на обвинени и ще им бъдат избрани от наблюдаващите прокурори съответни ограничения за неотклонение, отговарящи на публичната заплаха на осъщественото от тях.
СГП разяснява, че явяването на господин Рашков пред наблюдаващите прокурори и даването на показания е негово законово обвързване, каквото има и всеки различен български жител, според Конституцията и законите на страната. В тази връзка СГП припомня, че всеки български жител е задължен да спомага на органите на досъдебното произвеждане и че всеки е задължен да се яви пред органите на досъдебното произвеждане и да изложи всичко, което му е известно, според следните разпореждания:
Съгласно член 58, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки български жител е задължен да съблюдава и извършва Конституцията и законите.
Чл. 205, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс: „ Когато узнаят за осъществено закононарушение от общ темперамент, жителите са публично задължени да уведомят неотложно орган на досъдебното произвеждане или различен държавен орган. “;
Чл. 120, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс: „ Свидетелят е задължен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да дава отговор на поставените му въпроси, както и да остане разполагаем на органа, който го е призовал, до момента в който това е належащо. “
Призоваването и явяването на доцент Бойко Рашков пред наблюдаващите прокурори се постанова и предвид на това, че изявления в общественото пространство, пък били те и от лице, заемащо поста вътрешен министър, не могат по закон да бъдат употребени като доказателства в процеса, защото обективната истина в наказателното произвеждане според член 13, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс се разкрива само и единствено по реда и със средствата, планувани в Наказателно-процесуален кодекс, а измежду тях обществени изявления не са планувани.
Тъй като Прокуратура на Република България работи единствено и само в сходство с Конституцията и законите на страната, още веднъж намираме за належащо да бъде припомнена наредбата на член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора “; на член 46, алинея 2, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ прокурорът управлява следствието и реализира непрекъснат контрол за законосъобразното му и навреме осъществяване като наблюдаващ прокурор “; както и на член 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която горестоящите ръководители на проверяващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „ нямат право да дават инструкции за осъществяването на дейности по следствието и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е различен метод да се намесват в следствието. “, че при реализиране на своите пълномощия проверяващите органи „ вземат решения по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, като се управляват от закона “. „ Писмените инструкции на прокурора по следствието са наложителни за проверяващите органи “, както по силата на член 15, алинея 4 ЗМВР, по този начин и по силата на член 197 от Наказателно-процесуален кодекс и „ не подлежат на несъгласие “ (чл. 197 НПК).
Разследването по делото продължава, като се правят дейни дейности персонално от наблюдаващите прокурори в сходство с пълномощията им по член 46, алинея 2, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс, без значение че делото към момента се намира в Софийски апелативен съд (САС) след изговаряне на въззивната инстанция по мярката за неотклонение на обвинения.
Активните процесуални дейности на СГП са ориентирани към откриване на обективната истина посредством провеждането на обективно, всестранно и цялостно следствие в сходство с условията на закона.
За резултатите обществеността ще бъде навреме осведомена.
Във връзка със случая подсещаме, че върху наблюдаващите прокурори по делото „ Хемус “ бе оказан по невиждан метод непозволен напън от страна на шефа на ГДБОП, за което на 23.12.2021 година Софийска районна прокуратура (СРП) осведоми, че е повдигнала обвиняване на К.С. за опит за склоняване на прокурор да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването. В тази връзка СГП прецизира, че желаното от страна на чиновници на Министерство на вътрешните работи реализиране на съглашение с обвиненото лице на този стадий от следствието не е правно регламентирано. Според българското законодателство съглашението в наказателния развой има силата на присъда и то следва да бъде утвърдено от съд. Нещо повече, по неприемлив за правовия ред метод от наблюдаващите прокурори бе желано да променят обвиняването против единствения за момента притеглен като обвинен по досъдебното произвеждане по метод, който би изключил търсенето на наказателна отговорност от същия, наложената му от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „ домакински арест “ да не бъде протестирана, както и да му се анулира възбраната да напуща страната. След като прокурорите от СГП отхвърлиха да изпълнят ултимативните претенции на върховен полицейски чиновник, все още обвинямият Б.К. е с наложена от Апелативен съд – София непрекъсната мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Във връзка с многочислени медийни запитвания по отношение на досъдебното произвеждане, водено против обвинения Б. К. за изпиране на над 53 млн. лева, предопределени за ЛОТ-5 от Автомагистрала „ Хемус “, известно измежду обществеността като делото „ Хемус “, Софийска градска прокуратура осведоми следното:
Предметът на следствието по актуалното досъдебно произвеждане е в доста по-голям размер и не включва само активността на обвинения Б. К. Разследва се още активността на голям брой юридически и физически лица, за които има данни за съпричастност при прехвърлянето на паричните средства – от първичното комерсиално сдружение, адресат на средствата, през медиаторите от така наречен „ фирми-бушони “ и до вероятните крайни получатели.
Отделно от това в СГП се следи и друго досъдебно произвеждане за закононарушение по член 255 от Наказателен кодекс, което би било предикатно на изпирането на пари по член 253 от Наказателен кодекс.
До момента в хода на следствието по делото по член 253 от Наказателен кодекс са осъществени голям брой дейности по събиране и инспекция на доказателства. Като това е осъществявано персонално от наблюдаващите прокурори, вследствие на което са открити значими условия, свързани с придвижването на паричните средства. Следва да се означи, че тези условия не бяха открити от органите на Министерство на вътрешните работи при тяхната работа, макар че на същите от месеци е предоставено следствието. Нещо повече - в границите на следствието обвиненият Б. К. три пъти е отказал да даде пояснения пред органите на Министерство на вътрешните работи и в частност пред органите на Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “ (ГДБОП), а в границите на разпит пред наблюдаващите прокурори, Б.К. е изказал подозрения по отношение на работата на чиновници от ГДБОП.
Едва на 21.12.2021 година при разпит, извършен от наблюдаващите прокурори в постройката на СГП и в наличието на бранител, обвиненият даде обстойни пояснения, като уточни данни за съответни физически лица, търговски сдружения и места, които имат отношение към вероятно осъщественото закононарушение. В рамките на разпита, Б. К. изиска преустановяване на досъдебното произвеждане против него, като категорично съобщи, че не се признава за отговорен. Действията на наблюдаващите прокурори по персонално следствие на случая са съгласно пълномощията им по член 46, алинея 2, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс.
На 22.12.2021 година наблюдаващите прокурори разпитаха обвинения Б. К. в наличието на неговия бранител и пред арбитър от Софийски градски съд (СГС) с оглед закрепване на обясненията му. При разпита пред арбитър обвиненият удостовери обясненията, които даде предния ден пред наблюдаващите прокурори.
СГП е длъжна да обясни, че и до този миг органите на Министерство на вътрешните работи не са дали никаква информация пред наблюдаващите прокурори по отношение на придвижването и местонахождението на паричните средства, включително и за това къде биха могли да са трансферирани сумите след прекосяването им през така наречен „ фирми-бушони “. От органите на Министерство на вътрешните работи не са предоставяни данни и по отношение на вероятното лице или лица, както и юридически такива, които може да се преглеждат като възможен краен адресат на инкриминираните парични средства.
Лично от наблюдаващите прокурори са осъществени и не престават да се правят и други дейности за събиране и инспекция на доказателства, в това число за определяне на декларираните от обвинения условия, който дава частични пояснения по отношение на място, на което е оставил инкриминираните финансови средства. В тази връзка прокурори от СГП са направили следствен опит с присъединяване на обвинения и в наличието на неговия бранител, с оглед уточняване и инспекция на обясненията му и в частност придвижването на паричните средства.
Макар в прокуратурата от органите на Министерство на вътрешните работи да не е предоставяна каквато и да е информация за прехвърлянето на паричните средства, на 23.12.2021 година в предаването „ Преди всички “ на стратегия „ Хоризонт “ на Българско национално радио, доцент Бойко Рашков, министър на вътрешните работи, направи следните изказвания: „ За мен не е загадка къде са отишли тези пари. Внимателно и с интерес следя реакциите на някои хора, които живо се интересуват, надали не чакат по ефира да кажа до каква степен сме стигнали, да подхващат едни дейности, евентуално едни куфари и да заминат – я за Дубай, или някъде другаде “. От казаното следва, че вътрешният министър разполага с съответна информация за методите за трансфериране на финансовите средства, както и за местонахождението им, а по този начин също и за крайните им получатели, въпреки същата най-малко досега да не е била докладвана от ГДБОП-МВР на СГП. Тези условия имат освен публично значение, само че и са значими за следствието. Ето за какво, доцент Бойко Рашков в тази обстановка се явява главен очевидец, който би могъл да спомогне за обективната истина по делото, което е в полза на българските жители. С оглед на това, господин Рашков ще бъде свикан по открития в закона ред, с цел да даде в качеството си на очевидец пред наблюдаващите прокурори показания по отношение на това каква информация му е известна за местоположението на паричните средства, по кое време и по какъв метод същата му е станала известна с оглед нейната инспекция, както и по отношение на всички други условия, които вероятно са му известни и които могат да имат значение по делото. Това е единственият метод, съгласно българските закони, известните на господин Рашков обстоятелства да бъдат закрепени като доказателства в наказателния развой, с цел да се реализира неоправдателна присъда за вероятно осъществените закононарушения от съответните лица.
В тази връзка и поради горецитираното изявление на доцент Бойко Рашков, в сходство с правната уредба, наблюдаващите прокурори са счели за належащо същият да бъде свикан и да се яви пред тях, с цел да извърши задължението си по закон, като съобщи в качеството си на очевидец всичко, което му е известно по случая.
В случай че доцент Бойко Рашков уточни в своите показания съответни физически лица и/или търговски сдружения, от страна на СГП ще се извършат всички вероятни, според Наказателно-процесуален кодекс, дейности по следствието, в т. ч. разпити, претърсвания и изземвания на визираните от вътрешния министър парични средства, за които има данни, че са добити по незаконен метод. При събиране на задоволително доказателства за виновността и на други лица, те ще бъдат привлечени в качеството на обвинени и ще им бъдат избрани от наблюдаващите прокурори съответни ограничения за неотклонение, отговарящи на публичната заплаха на осъщественото от тях.
СГП разяснява, че явяването на господин Рашков пред наблюдаващите прокурори и даването на показания е негово законово обвързване, каквото има и всеки различен български жител, според Конституцията и законите на страната. В тази връзка СГП припомня, че всеки български жител е задължен да спомага на органите на досъдебното произвеждане и че всеки е задължен да се яви пред органите на досъдебното произвеждане и да изложи всичко, което му е известно, според следните разпореждания:
Съгласно член 58, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки български жител е задължен да съблюдава и извършва Конституцията и законите.
Чл. 205, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс: „ Когато узнаят за осъществено закононарушение от общ темперамент, жителите са публично задължени да уведомят неотложно орган на досъдебното произвеждане или различен държавен орган. “;
Чл. 120, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс: „ Свидетелят е задължен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да дава отговор на поставените му въпроси, както и да остане разполагаем на органа, който го е призовал, до момента в който това е належащо. “
Призоваването и явяването на доцент Бойко Рашков пред наблюдаващите прокурори се постанова и предвид на това, че изявления в общественото пространство, пък били те и от лице, заемащо поста вътрешен министър, не могат по закон да бъдат употребени като доказателства в процеса, защото обективната истина в наказателното произвеждане според член 13, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс се разкрива само и единствено по реда и със средствата, планувани в Наказателно-процесуален кодекс, а измежду тях обществени изявления не са планувани.
Тъй като Прокуратура на Република България работи единствено и само в сходство с Конституцията и законите на страната, още веднъж намираме за належащо да бъде припомнена наредбата на член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение на прокурора “; на член 46, алинея 2, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, че „ прокурорът управлява следствието и реализира непрекъснат контрол за законосъобразното му и навреме осъществяване като наблюдаващ прокурор “; както и на член 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която горестоящите ръководители на проверяващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „ нямат право да дават инструкции за осъществяването на дейности по следствието и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е различен метод да се намесват в следствието. “, че при реализиране на своите пълномощия проверяващите органи „ вземат решения по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото, като се управляват от закона “. „ Писмените инструкции на прокурора по следствието са наложителни за проверяващите органи “, както по силата на член 15, алинея 4 ЗМВР, по този начин и по силата на член 197 от Наказателно-процесуален кодекс и „ не подлежат на несъгласие “ (чл. 197 НПК).
Разследването по делото продължава, като се правят дейни дейности персонално от наблюдаващите прокурори в сходство с пълномощията им по член 46, алинея 2, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс, без значение че делото към момента се намира в Софийски апелативен съд (САС) след изговаряне на въззивната инстанция по мярката за неотклонение на обвинения.
Активните процесуални дейности на СГП са ориентирани към откриване на обективната истина посредством провеждането на обективно, всестранно и цялостно следствие в сходство с условията на закона.
За резултатите обществеността ще бъде навреме осведомена.
Във връзка със случая подсещаме, че върху наблюдаващите прокурори по делото „ Хемус “ бе оказан по невиждан метод непозволен напън от страна на шефа на ГДБОП, за което на 23.12.2021 година Софийска районна прокуратура (СРП) осведоми, че е повдигнала обвиняване на К.С. за опит за склоняване на прокурор да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването. В тази връзка СГП прецизира, че желаното от страна на чиновници на Министерство на вътрешните работи реализиране на съглашение с обвиненото лице на този стадий от следствието не е правно регламентирано. Според българското законодателство съглашението в наказателния развой има силата на присъда и то следва да бъде утвърдено от съд. Нещо повече, по неприемлив за правовия ред метод от наблюдаващите прокурори бе желано да променят обвиняването против единствения за момента притеглен като обвинен по досъдебното произвеждане по метод, който би изключил търсенето на наказателна отговорност от същия, наложената му от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „ домакински арест “ да не бъде протестирана, както и да му се анулира възбраната да напуща страната. След като прокурорите от СГП отхвърлиха да изпълнят ултимативните претенции на върховен полицейски чиновник, все още обвинямият Б.К. е с наложена от Апелативен съд – София непрекъсната мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ