Министър Даниела Везиева: През настоящата година ИКТ секторът ще се нареди сред най-силните три в България
София. В България ИКТ секторът е един от най-бързо разрастващите се, в последните години и демонстрира все по-голям растеж. През актуалната година е доста евентуално да се подреди измежду най-силните три бранша в България. Това съобщи министърът на стопанската система Даниела Везиева при откриването на интернационална онлайн конференция на тематика „ Изкуственият разсъдък и киберсигурността: Изобилие от капацитет ", проведена от Българския дипломатически институт и Дигитална национална коалиция, оповестиха от пресцентъра на Министерството .
По думите й осведомителните технологии съставляват значима част от българската стопанска система, като секторът дава работа на близо 72 хиляди души и повишаване на годишна база на заетите с 9 %.
Везиева уточни, че растежът на ИКТ бранша ни дава късмет да развиваме една напълно друга промишленост и високите технологии да навлязат във всички останали индустриални браншове.
Служебният министър на стопанската система акцентира, че в новия програмен интервал до 2030 година по Програма конкурентоспособност и нововъведения в предприятията /ПКИП/ е ориентиран огромен финансов запас по тематична ос " Индустрия 4.0 ", която съставлява ИКТ от разнообразни браншове и то на база районно развиване и районни политики. „ За тази секторна политика по ПКИП сме планували бюджет от над 390 млн. лв., в това число и вложения за приложение на изкуствения разсъдък и киберсигурността в предприятията. Планираме обособена ваучерна скица за ИКТ решения и киберсигурност за МСП с общ бюджет 30 600 000 лв., ориентирана към всички дребни и междинни предприятия “, разгласи тя.
Везиева посочи, че благодарение на всички участници в тази промишленост, на ИКТ бранша, на хората, които се занимават от години с киберсигурност и имат насъбрана процедура се създават критерии, които ще ни дадат опцията да създадем резистентен бизнес. „ За нас е значимо в дребните и междинни предприятия, да навлизат нововъведения и високи технологии “, уточни министърът на стопанската система. По думите й министерствата на стопанската система и на образованието работят по тази тематика, по така наречен клъстерни нововъведения за развиване на хъбове, на районни центрове по нововъведения.
„ Изключително е значимо да слезем на равнище районни политики, бизнесът се развива по места и с цел да можем да го подпомогнем в цифровата промяна ще би трябвало да разчитаме на центровете, които разработихме “, заключи тя.
По думите й осведомителните технологии съставляват значима част от българската стопанска система, като секторът дава работа на близо 72 хиляди души и повишаване на годишна база на заетите с 9 %.
Везиева уточни, че растежът на ИКТ бранша ни дава късмет да развиваме една напълно друга промишленост и високите технологии да навлязат във всички останали индустриални браншове.
Служебният министър на стопанската система акцентира, че в новия програмен интервал до 2030 година по Програма конкурентоспособност и нововъведения в предприятията /ПКИП/ е ориентиран огромен финансов запас по тематична ос " Индустрия 4.0 ", която съставлява ИКТ от разнообразни браншове и то на база районно развиване и районни политики. „ За тази секторна политика по ПКИП сме планували бюджет от над 390 млн. лв., в това число и вложения за приложение на изкуствения разсъдък и киберсигурността в предприятията. Планираме обособена ваучерна скица за ИКТ решения и киберсигурност за МСП с общ бюджет 30 600 000 лв., ориентирана към всички дребни и междинни предприятия “, разгласи тя.
Везиева посочи, че благодарение на всички участници в тази промишленост, на ИКТ бранша, на хората, които се занимават от години с киберсигурност и имат насъбрана процедура се създават критерии, които ще ни дадат опцията да създадем резистентен бизнес. „ За нас е значимо в дребните и междинни предприятия, да навлизат нововъведения и високи технологии “, уточни министърът на стопанската система. По думите й министерствата на стопанската система и на образованието работят по тази тематика, по така наречен клъстерни нововъведения за развиване на хъбове, на районни центрове по нововъведения.
„ Изключително е значимо да слезем на равнище районни политики, бизнесът се развива по места и с цел да можем да го подпомогнем в цифровата промяна ще би трябвало да разчитаме на центровете, които разработихме “, заключи тя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ