Санкциите срещу патриарх Кирил не са срещу православието, а срещу политическата употреба на вярата
" Не би трябвало да се прави подстрекателство, че Европа нападна православието. Разбира се, че глобите са против една съответна персона. Всякакви опити да се инструментализират вярата, религията, в действителност би трябвало да бъдат доста деликатно отблъсквани. "
Така разяснява въпроса за включването на съветския патриарх Кирил в 21-вия санкционен пакет на Европейски Съюз против Русия философът и публицист Тони Николов пред bTV в понеделник заран. Позицията на нашата страна, оповестена от премиера Румен Радев, е, че България е срещу, тъй като, надали не, се посягало на православието.
„ Това е една война, в която се убиват хора. Аз се запитвам по какъв начин един свещеник от подобен сан може да съвмести това с православната литургия, в която се молим за мира от небето и за мира на земята.
(...) Самият съветски патриарх разгласи, че тази война е свещена. И подписа едно решение на съветски народен събор. Когато приказваме за свещена война, това доста наподобява на кръстоносен поход “, сподели Николов.
През март 2024 г. конгрес към Световен съветски национален събор (СРНС) под председателството на съветския патриарх прие , която разгласи Украйна за част от съветската цивилизационна сфера, а войната против нея - за “свещена ”. В нея се споделя, че задачата на Русия е да пази света от натиска на глобализма и „ Запада, който е изпаднал в сатанизъм “, а руските бойци са бранителите на „ единното духовно пространство на Светата Рус “.
Журналистът напомни, че след началото на войната през 2022 година доста християнски общности са очаквали точно патриарх Кирил да употребява въздействието си за поощряване на разговор и помирение:
„ Очакваха, че той просто с думите си може да направи нещо и някакво помирение може да настъпи на третия, шестия, деветия месец. Това не се случи. “
Богословът доцент Костадин Нушев също беше безапелационен, че служението на Църквата би трябвало да бъде ориентирано към попречване на военните спорове.
„ Това, че той като нравствен лидер употребява словото, своята пастирска позиция за оправдаване на войната, това в действителност е този инструмент, това оръжие, което е мотивът той да бъде обсъждан като почитан чиновник, който със своето служение поддържа и спомага за разпалването на войната вместо да бъде миротворец “, сподели доцент Нушев.
Богословът даде за образец реакцията на митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна черква, която до началото на войната е била под юрисдикцията на Московската патриаршия:
„ След началото на войната той разгласи, че това е братоубийство и братоубийственият грях на Каин и прикани патриарх Кирил да се погрижи за своето паство в Украйна “, напомни доцентът.
След началото на войната Украинската православна черква разгласи, че прекъсва връзките си с Московската патриаршия. На църковен събор в Киев тя промени устава си и прогласи „ цялостна автономия и самостоятелност “, която и до през днешния ден остава непризната от Москва. В идващите месеци хиляди енории започнаха да напущат църковната ѝ юрисдикция.
„ Когато стана ясно, че патриарх Кирил поддържа военната експанзия, Украинската православна черква приключи възпоменаването му в богослуженията и разгласи автономия. Той не се демонстрира като нравствен овчар, неутрален и като миротворец “, сподели още Нушев.
Според него европейските институции преглеждат патриарх Кирил освен като набожен лидер, само че и като социална фигура, която посредством своите обществени изказвания поддържа и оправдава войната.
„ В Евангелието е казано, че християните би трябвало да бъдат миротворци и че не може да се слугува на двама господари. Не може да бъдеш по едно и също време чиновник на светския режим и да искаш да се ползваш с духовния престиж на почитан клирик или овчар. (...) Не може по едно и също време да си агитатор на войната, идеолог на войната и да искаш да се ползваш като частно лице от всички свободи и права на Европейския съюз, а в същото време да водиш агитация против Европа и Запада “, съобщи богословът.
Доц. Нушев и Тони Николов бяха единни в позицията, че възможните наказания против патриарх Кирил не съставляват офанзива против православната религия, а реакция против употребата на набожен престиж за оправдаване и легитимиране на войната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Така разяснява въпроса за включването на съветския патриарх Кирил в 21-вия санкционен пакет на Европейски Съюз против Русия философът и публицист Тони Николов пред bTV в понеделник заран. Позицията на нашата страна, оповестена от премиера Румен Радев, е, че България е срещу, тъй като, надали не, се посягало на православието.
„ Това е една война, в която се убиват хора. Аз се запитвам по какъв начин един свещеник от подобен сан може да съвмести това с православната литургия, в която се молим за мира от небето и за мира на земята.
(...) Самият съветски патриарх разгласи, че тази война е свещена. И подписа едно решение на съветски народен събор. Когато приказваме за свещена война, това доста наподобява на кръстоносен поход “, сподели Николов.
През март 2024 г. конгрес към Световен съветски национален събор (СРНС) под председателството на съветския патриарх прие , която разгласи Украйна за част от съветската цивилизационна сфера, а войната против нея - за “свещена ”. В нея се споделя, че задачата на Русия е да пази света от натиска на глобализма и „ Запада, който е изпаднал в сатанизъм “, а руските бойци са бранителите на „ единното духовно пространство на Светата Рус “.
Журналистът напомни, че след началото на войната през 2022 година доста християнски общности са очаквали точно патриарх Кирил да употребява въздействието си за поощряване на разговор и помирение:
„ Очакваха, че той просто с думите си може да направи нещо и някакво помирение може да настъпи на третия, шестия, деветия месец. Това не се случи. “
Богословът доцент Костадин Нушев също беше безапелационен, че служението на Църквата би трябвало да бъде ориентирано към попречване на военните спорове.
„ Това, че той като нравствен лидер употребява словото, своята пастирска позиция за оправдаване на войната, това в действителност е този инструмент, това оръжие, което е мотивът той да бъде обсъждан като почитан чиновник, който със своето служение поддържа и спомага за разпалването на войната вместо да бъде миротворец “, сподели доцент Нушев.
Богословът даде за образец реакцията на митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна черква, която до началото на войната е била под юрисдикцията на Московската патриаршия:
„ След началото на войната той разгласи, че това е братоубийство и братоубийственият грях на Каин и прикани патриарх Кирил да се погрижи за своето паство в Украйна “, напомни доцентът.
След началото на войната Украинската православна черква разгласи, че прекъсва връзките си с Московската патриаршия. На църковен събор в Киев тя промени устава си и прогласи „ цялостна автономия и самостоятелност “, която и до през днешния ден остава непризната от Москва. В идващите месеци хиляди енории започнаха да напущат църковната ѝ юрисдикция.
„ Когато стана ясно, че патриарх Кирил поддържа военната експанзия, Украинската православна черква приключи възпоменаването му в богослуженията и разгласи автономия. Той не се демонстрира като нравствен овчар, неутрален и като миротворец “, сподели още Нушев.
Според него европейските институции преглеждат патриарх Кирил освен като набожен лидер, само че и като социална фигура, която посредством своите обществени изказвания поддържа и оправдава войната.
„ В Евангелието е казано, че християните би трябвало да бъдат миротворци и че не може да се слугува на двама господари. Не може да бъдеш по едно и също време чиновник на светския режим и да искаш да се ползваш с духовния престиж на почитан клирик или овчар. (...) Не може по едно и също време да си агитатор на войната, идеолог на войната и да искаш да се ползваш като частно лице от всички свободи и права на Европейския съюз, а в същото време да водиш агитация против Европа и Запада “, съобщи богословът.
Доц. Нушев и Тони Николов бяха единни в позицията, че възможните наказания против патриарх Кирил не съставляват офанзива против православната религия, а реакция против употребата на набожен престиж за оправдаване и легитимиране на войната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ