Мирослав Боршош: Разказваме на столичани любопитни моменти от 60-годишната история на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ в изложба на открито
София. „ Тази година честваме 60-годишнината на една от емблемите на столичната и националната просвета – Камерен отбор „ Софийски солисти “. В изложбата описваме забавни моменти от биографията на ансамбъла, триумфите му по сцените в целия свят. Столичани ще се срещнат и с лицата на днешните солисти. “ – показа документалната галерия в градина „ Кристал “ заместник-кметът на София Мирослав Боршош. Това оповестиха от пресцентъра на Столична община.
Експозицията съдържа архивни фотоси – от основаването на оркестъра до през днешния ден, преминавайки през управлението на диригентите Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Представени са и ярки мемоари от многочислените им концерти, национални и задгранични турнета. Интересен документ, който попада в изложбата, е първият " Правилник за вътрешния ред “ на оркестъра, подписан от диригента Васил Казанджиев. Блестящи експерти и ярки характерности – всеки солист от актуалния състав на ансамбъла е част от изложбата, която може да бъде прегледана до 5 септември в Галерия навън на Столична община, ситуирана в градина „ Кристал “.
Всички, които желаят да се срещнат със солистите, са поканени на 2 септември (петък) в 18.00 ч. в градина „ Кристал “.
Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/600155864842009
Респектиращо дългата история на " Софийски солисти " стартира през ноември 1961 година – 13 млади музиканти от оркестъра на Софийската опера, водени от любовта си към камерната музика, вземат решение да създадат дребен струнен състав, с който да концертират. И след пет месеца подготовки – първоначално сами, а по-късно с младият диригент Михаил Ангелов – на 19 март 1962 година пред многочислена аудитория в зала " България " вършат първия си концерт.
Първоначално ансамбълът се назовава " Софийски камерен оркестър ". В театралните му изяви се включват и други диригенти: 28-годишният Васил Казанджиев, по-опитните Константин Илиев и Добрин Петков. По пример на някои международни камерни оркестри музикантите оформят и своя модел: съставът е единствено от мъже, поради по-добрата театрална интензивност свирят прави (с изключение на ниския щрайх). Това е време, в което в Европа има малко сходни струнни ансамбли, а в България това е първият.
За непрекъснат диригент на " Софийски камерен оркестър " е назначен Васил Казанджиев, който управлява състава от 1964 година до 1978 година Следват първите огромни триумфи и самопризнания на влиятелни интернационалните подиуми и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни компании. Оркестърът към този момент е с името " Софийски солисти ".
След Казанджиев няколко концерта дирижира Марин Големинов. В интервала 1979 – 1988 година диригент на камерния отбор е Емил Табаков, от 1988 година – Пламен Джуров.
За своя задача " Софийски солисти " одобряват осъществяването и популяризирането на актуалната българска музика. Вдъхновители са за основаването на десетки стойностни творби от Любомир Пипков, Марин Големинов, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков… На оркестъра посвещават произведения и неговите трима диригенти и надарени композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Майсторският жанр на музициране и богатите изразни благоприятни условия на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на 20 век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова вариация в българската симфонична музика – камерния симфонизъм.
За 60 години членове на ансамбъла са били единствено 56 български инструменталисти. Славният летопис на състава наброява над 3000 концерта в България и по целия свят.
Експозицията съдържа архивни фотоси – от основаването на оркестъра до през днешния ден, преминавайки през управлението на диригентите Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Представени са и ярки мемоари от многочислените им концерти, национални и задгранични турнета. Интересен документ, който попада в изложбата, е първият " Правилник за вътрешния ред “ на оркестъра, подписан от диригента Васил Казанджиев. Блестящи експерти и ярки характерности – всеки солист от актуалния състав на ансамбъла е част от изложбата, която може да бъде прегледана до 5 септември в Галерия навън на Столична община, ситуирана в градина „ Кристал “.
Всички, които желаят да се срещнат със солистите, са поканени на 2 септември (петък) в 18.00 ч. в градина „ Кристал “.
Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/600155864842009
Респектиращо дългата история на " Софийски солисти " стартира през ноември 1961 година – 13 млади музиканти от оркестъра на Софийската опера, водени от любовта си към камерната музика, вземат решение да създадат дребен струнен състав, с който да концертират. И след пет месеца подготовки – първоначално сами, а по-късно с младият диригент Михаил Ангелов – на 19 март 1962 година пред многочислена аудитория в зала " България " вършат първия си концерт.
Първоначално ансамбълът се назовава " Софийски камерен оркестър ". В театралните му изяви се включват и други диригенти: 28-годишният Васил Казанджиев, по-опитните Константин Илиев и Добрин Петков. По пример на някои международни камерни оркестри музикантите оформят и своя модел: съставът е единствено от мъже, поради по-добрата театрална интензивност свирят прави (с изключение на ниския щрайх). Това е време, в което в Европа има малко сходни струнни ансамбли, а в България това е първият.
За непрекъснат диригент на " Софийски камерен оркестър " е назначен Васил Казанджиев, който управлява състава от 1964 година до 1978 година Следват първите огромни триумфи и самопризнания на влиятелни интернационалните подиуми и фестивали, първите задгранични турнета и записи за известни грамофонни компании. Оркестърът към този момент е с името " Софийски солисти ".
След Казанджиев няколко концерта дирижира Марин Големинов. В интервала 1979 – 1988 година диригент на камерния отбор е Емил Табаков, от 1988 година – Пламен Джуров.
За своя задача " Софийски солисти " одобряват осъществяването и популяризирането на актуалната българска музика. Вдъхновители са за основаването на десетки стойностни творби от Любомир Пипков, Марин Големинов, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков… На оркестъра посвещават произведения и неговите трима диригенти и надарени композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров. Майсторският жанр на музициране и богатите изразни благоприятни условия на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на 20 век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова вариация в българската симфонична музика – камерния симфонизъм.
За 60 години членове на ансамбъла са били единствено 56 български инструменталисти. Славният летопис на състава наброява над 3000 концерта в България и по целия свят.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ