Синдикат„Образование“ към КТ „Подкрепа“ адмирира постигнатото от българските учители в трудните пандемични години
София. Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ от своето основаване е труженик за по-добро българско обучение. В навечерието на 24 май синдикатът адмирира постигнатото от българските учители в сложните пандемични години и години на непрестанно търсене на път за промени, съпроводени от неналичието на народен консенсус за визията на българското обучение. Това оповестиха от синдиката .
Безспорно най-важният приоритет на едно обучение би трябвало да бъде правенето на учениците осъществени, сполучливи и положителни хора, индивиди, които живеят без да се ненавиждат и в житейска естетика.
А целите на българското обучение, като че ли трасирани от години, към момента стартират изначало и изначало, след всяка промяна на ръководещите, а образованието трябваше да бъде надпартийно…
Намаляването на академизма и размера на изучаваното по математика, биология, физика и други, преориентирането към мислене и основаване на училищен артикули, планове и резултати от мисленето е развой, почнал и незавършен от десетки години, развой, който всяко ново ръководство стартира като нов.
Учителите го споделят най-простичко и ясно – с цел да се промени методът на преподаване, би трябвало да се промени размера на наличието, тъй като в случай че за всеки час има нов материал за преподаване, то смяната е обречена. Необходима е не смяна, а понижаване на образователния материал.
Българският преподавател има потребност от независимост и автономност, нещо, което като че ли остава единствено заявено от просветителната национална институция, тъй като точно свободата ще донесе нововъведението и самостоятелния метод, не непрекъснатия контрол, атестациите и непрестанните инспекции по тъжби на родители.
Синдикат „ Образование “ напомня един от най-важните цели в българската просветителна система, образование и гражданско обучение – съставен елемент дефиниран в ЗПУО, само че пропуснат от десетилетия. Липсата на умения в учениците за съблюдаване на правила, за ценене и шерване на полезностите на другия, за приемливост и великодушие, трансформират някои български възпитаници в субекти с брутални човешки и цивилен дефицити. И несъмнено неприятната дисциплинираност в клас кореспондира със слаби резултати на изпити и матури, освен на носителите на неспазването на разпоредбите, само че и на всички останали възпитаници.
Стратегията за възпитанието в просветителните институции е в стендбай, не по виновност на синдикатите…
Национален, само че по-скоро публичен, а не експертен спор като че ли е почнал за смяна или не на началото на образователната година, за удължение или не на образователното време /Синдикатът напомня, че образователната година приключва на 14 септември/, за размера на ваканциите и тяхното значение за възпитателния развой, за това, че българските възпитаници не учат по-малко от техните връстници по света, включвайки целодневната организация и извънкласните действия. В проучването на хипотезата за следващо удължение на образователното време, дано не забравяме за прекосяването в едносменен режим и намаляването броя на децата и учениците в група и клас. Последното обезпечено ще увеличи качеството на образованието. Но основният въпрос е, дали търсим бърз високомерен резултат или качествена смяна?
Синдикат „ Образование “ трасира и други значими цели: Преминаването на „ Бърза скорост “ през целия начален стадий абсолютно поражда дефицити в значително възпитаници и не е причина за качествено надграждане през прогимназия и гимназия.
Субектът „ Обществен съвет “ е генератор на най-фиктивната просветителна политика в историята на българското обучение. Придадената стойност от неговото появяване е неосезаема, а изхабеният запас на шефове и учители за узаконяване на неговата активност е откраднато време от това за деца и възпитаници. Синдикатът предлага просветителната политика „ Обществен съвет “ да отпадне.
Учителски профсъюз „ Подкрепа “ е водач в построяването на национална политика за резилиънс на българските учители. Тази политика би трябвало да покачва устойчивостта към стрес и бърнаут синдром на педагозите и да основава обезщетителни механизми за понижаване на натоварването на учителите. Профсъюзът напомня, че в модерните просветителни системи грижата за учителя е народен приоритет.
Синдикат „ Образование “ приветства думите на Министър Денков, който споделя, че положителното обучение е това, което ни учи да мислим, като прибавяме и това, че учителят би трябвало да възпита вярното гражданско и духовно съзряване на учениците, с цел да могат да мислят като положителни хора.
В навечерието на 24 май – най-светлият образован апотеоз на българщината, българските учители, които не работят минимум в Европа, чакат средства от актуализацията на държавния бюджет за нарастване на прехрана и работни заплати, чакат позитивното партньорство от родители и институции и вярата във визията и задачата на учителя, религия която е била знак и пиедестал на държавността в новата ни история!
Безспорно най-важният приоритет на едно обучение би трябвало да бъде правенето на учениците осъществени, сполучливи и положителни хора, индивиди, които живеят без да се ненавиждат и в житейска естетика.
А целите на българското обучение, като че ли трасирани от години, към момента стартират изначало и изначало, след всяка промяна на ръководещите, а образованието трябваше да бъде надпартийно…
Намаляването на академизма и размера на изучаваното по математика, биология, физика и други, преориентирането към мислене и основаване на училищен артикули, планове и резултати от мисленето е развой, почнал и незавършен от десетки години, развой, който всяко ново ръководство стартира като нов.
Учителите го споделят най-простичко и ясно – с цел да се промени методът на преподаване, би трябвало да се промени размера на наличието, тъй като в случай че за всеки час има нов материал за преподаване, то смяната е обречена. Необходима е не смяна, а понижаване на образователния материал.
Българският преподавател има потребност от независимост и автономност, нещо, което като че ли остава единствено заявено от просветителната национална институция, тъй като точно свободата ще донесе нововъведението и самостоятелния метод, не непрекъснатия контрол, атестациите и непрестанните инспекции по тъжби на родители.
Синдикат „ Образование “ напомня един от най-важните цели в българската просветителна система, образование и гражданско обучение – съставен елемент дефиниран в ЗПУО, само че пропуснат от десетилетия. Липсата на умения в учениците за съблюдаване на правила, за ценене и шерване на полезностите на другия, за приемливост и великодушие, трансформират някои български възпитаници в субекти с брутални човешки и цивилен дефицити. И несъмнено неприятната дисциплинираност в клас кореспондира със слаби резултати на изпити и матури, освен на носителите на неспазването на разпоредбите, само че и на всички останали възпитаници.
Стратегията за възпитанието в просветителните институции е в стендбай, не по виновност на синдикатите…
Национален, само че по-скоро публичен, а не експертен спор като че ли е почнал за смяна или не на началото на образователната година, за удължение или не на образователното време /Синдикатът напомня, че образователната година приключва на 14 септември/, за размера на ваканциите и тяхното значение за възпитателния развой, за това, че българските възпитаници не учат по-малко от техните връстници по света, включвайки целодневната организация и извънкласните действия. В проучването на хипотезата за следващо удължение на образователното време, дано не забравяме за прекосяването в едносменен режим и намаляването броя на децата и учениците в група и клас. Последното обезпечено ще увеличи качеството на образованието. Но основният въпрос е, дали търсим бърз високомерен резултат или качествена смяна?
Синдикат „ Образование “ трасира и други значими цели: Преминаването на „ Бърза скорост “ през целия начален стадий абсолютно поражда дефицити в значително възпитаници и не е причина за качествено надграждане през прогимназия и гимназия.
Субектът „ Обществен съвет “ е генератор на най-фиктивната просветителна политика в историята на българското обучение. Придадената стойност от неговото появяване е неосезаема, а изхабеният запас на шефове и учители за узаконяване на неговата активност е откраднато време от това за деца и възпитаници. Синдикатът предлага просветителната политика „ Обществен съвет “ да отпадне.
Учителски профсъюз „ Подкрепа “ е водач в построяването на национална политика за резилиънс на българските учители. Тази политика би трябвало да покачва устойчивостта към стрес и бърнаут синдром на педагозите и да основава обезщетителни механизми за понижаване на натоварването на учителите. Профсъюзът напомня, че в модерните просветителни системи грижата за учителя е народен приоритет.
Синдикат „ Образование “ приветства думите на Министър Денков, който споделя, че положителното обучение е това, което ни учи да мислим, като прибавяме и това, че учителят би трябвало да възпита вярното гражданско и духовно съзряване на учениците, с цел да могат да мислят като положителни хора.
В навечерието на 24 май – най-светлият образован апотеоз на българщината, българските учители, които не работят минимум в Европа, чакат средства от актуализацията на държавния бюджет за нарастване на прехрана и работни заплати, чакат позитивното партньорство от родители и институции и вярата във визията и задачата на учителя, религия която е била знак и пиедестал на държавността в новата ни история!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




