София. Правителството изпусна шанса да бъде активна страна във вземането

София. Правителството изпусна шанса да бъде дейна страна във вземането на решение за новото име на Р Македония. Можехме да бъдем диалогични, да бъдем на масата за договарянията, да водим процеса. Тази позиция отбрани в предаването „ Лице в лице “ водачът на АБВ-Младежи за София Пламена Заячка, оповестиха от пресцентъра на АБВ . Тя бе безапелационна, че изборът на новото наименование на западната ни съседка „ Република Северна Македония “ е недопустимо, защото основава предпоставки за териториални искания към страната ни. „ Както и предходната поръчка за име „ Илинденска Македония “ беше посягане към нашата история, по този начин и настоящето предложение дава поръчки за териториални искания. Част от югозападна България и по-точно Област Благоевград на процедура влиза в по този начин нареченото географско разбиране „ Пиринска Македония “, а Северна Македония включва от една страна Вардарска, а от друга и Пиринска Македония “.
„ Принципна позиция на АБВ е, че държавното управление ни не може и не трябва да не взе участие в дебатите по този проблем. Не можем като страна да се дистанцираме от подобен въпрос, който визира директно ползите на България. Например през 2012 година министър председателят Бойко Борисов споделя, че името „ Северна Македония “ е недопустимо, тъй като дава учредения да вземем за пример да ни изискат Благоевград. Външно министерство е на същата позиция с аргумента, че част от югозападна България попада в това разбиране. Затова и от АБВ не разбираме за какво в този момент няма никаква позиция от страна на управлението на страната ни. Нито по едното предложение за преименуването, нито по другото “, съобщи тя.
Заячка разяснява и настояването на Министерство на външните работи и президентската ни институция за гаранции по отношение на България от Гърция и Македония, че подписаният сред тях контракт няма да съставлява опасност към страната ни. „ Тук запитвам, от юридическа и международноправна позиция, кой може да ни подсигурява, че при контракт сред две страни ще бъдат предпазени ползите на трета? Кой ни дава тези гаранции? Настояваме те да ни се дадат, само че какъв е механизмът по който това може да се случи? “, попита тя и уточни, че договорът сред България и Македония за добросъседство е едно изрично съображение западната ни съседка най-малкото да потърси и вземе поради нашата позиция при воденето на договарянията си за преименуване с Гърция.