Осемнадесетият фестивал на изкуствата „Борис Христов“ ще бъде открит 18 май – денят на рождението на великия оперен артист, педагог и дарител
София. От 18 май до 11 юли софийският дом на Борис Христов показва истински планове в региона на музиката, пластичните изкуства, литературата, новите технологии и дизайна. Целта е другите изяви на творчеството да си взаимодействат и да се реализира връзка сред поколенията, която дава вероятност за бъдещето. Това оповестиха от музея .
За всички събития в деня на откриването на фестивала вход с живо цвете за Градината на Музея „ Борис Христов “
Програмата на фестивала слага акценти върху пристрастията на Борис Христов в изкуството, върху моделите на партньорство сред артистите на сцената, върху грижата за младите гении.
Откриването на 18 май е с документалната галерия „ Мимолетност и безкрайност “. Чрез нея се показват художествени фотографии с изображения на Борис Христов в разнообразни функции. Поредицата от черно-бели фотоси е съчетана с факсимилета на афиши от участията на оперния артист в концерти и спектакли на именити фестивали в Италия. Тези афиши имат забавна история: в миналото те са били изпращани от Борис Христов до неговата майка. На гърба им ясно проличава получатела. През 90-те години този скъп пакет – удостоверение за популярност и театрален напредък е бил избавен от попадането му на сметището. А спасителят близо 30 години го е съхранявал, до момента в който преди няколко месеца го подари на Музей „ Борис Христов “. Отпечатани върху тънка хартия и към този момент прекомерно чувствителни при допиране, оригиналите са цифровизирани и се съхраняват при оптимални условия. А факсимилетата в този момент са уместно експонирани, те ще бъдат образната среда на всички събития в Концертната зала до 14 юни. Сред тези събития са: обичайният маратон на младите гении от Нов български университет, програмата „ Картини от една галерия “ на пианиста Теодор Пазов, концертите с бароков репертоар на ансамбъла „ Музика антико “ и „ Барок и още нещо “, а също и клавирният концерт на Натали Сноррасон.
Тази година една от основните влакна на фестивала е клавирната музика. След известно неявяване от концертния подиум, в амплоато си на пианист се показва Георгиос Филадевфевс с програмата си „ Шеги и пристрастености върху клавишите “.
Мирослав Георгиев – музикант с необятни ползи върху разнообразни стилове и с разнородни изяви като солист, като акомпанятор и като диригент в този момент слага на фокус полифонията в необятните граници сред Й. С. Бах и Шостакович. Сред изпълняваните произведения е и Прелюд, Хорал и Фуга на Цезар Франк – музика, която рядко звучи в България.
Пианистът и композитор Марио Йоцов гради своята изява в партньорство с китариста Васил Игнатов и артистите Ася Георгиева – сопран и Божидар Пенев – баритон. Те дружно са събрали пъстра стратегия от музика на Моцарт, Шопен, Вила Лобос, Валтер Афанасиев.
Назарено Феруджо – пианист – посетител от Италия, притежател на интернационалните награди също ще господства като солист в стратегия с произведения на Шопен и Скарлати. Но ще показа и изкуството на съпровода в партньорство със сопраните Сребрина Минева и Гергана Христова.
Тази промяна на функциите я има и в изявата на посетител изпълнителката от Хърватска Рената Карша. Тя в една вечер се изявява като акомпанятор на хърватския баритон Берислав Джеркович, а на идната вечер дружно с Иван Карша заемат своята централна роля в клавирната стратегия на четири ръце, наречена „ Славянство “.
Гостуването на хърватските музиканти е мотив и да обърнем взор към не доста познатата у нас музика на Йосип Хатце, Антун Соркочевич и Ивана Ланг.
Тази година се навършват 110 години от рождението на Парашкев Хаджиев. В концерта „ Светове “ се показват негови камерни произведения за флейта, пиано и цигулка, а на втората вечер от това честване, сопраното Таня Лазарова и пианистът Светослав Лазаров ще създадат самобитна възстановка на грамофонната плоча от 1979 година с песни на Парашкев Хаджиев по стихове на остарели източни поети, на Сабина Пянкова, Иля Брен, Кинка Константинова и Стефан Орлов.
Посвещение е и концертът на сопраното Таня Угринова и китариста Йордан Рибаров, които връщат загатна за Ирина Щиглич – една енциклопедична и свята персона в музикалното изкуство.
Разбира се вокалната музика заема своето уместно място в този фестивал с стратегия в разнообразни конфигурации и на територията на разнообразни жанрове. В програмата „ Мъжът е жена основан, а дамата пък – за мъж... “ Гергина Гергинова, Пламена Гиргинова и Владимир Попов дружно с Йосиф Герджиков споделят своето знание за Монтеверди, Пърсел, Глук и Моцарт.
Марияна Цветкова и Владимир Маринов отдават респект към Франк Синатра, Джером Керн, Стивън Сондхайм, Йоаким Родриго и Пол Анка.
Ива Бизева-Зашева - сопран и тенорът Димир Зашев споделят своята интерпретация на творби от Моцарт, Верди и Доницети.
Диляна Георгиева - сопран дружно с пианистката Галина Апостолова и Константин Кучев търсят синтеза на словото и музиката, на традицията и опита с непознатото.
Кои ще бъдат артистите, които ще пеят на концерта „ Към звездите “ – това зависи от избора на Крум Гълъбов. Той като изследовател на млади гении, който обгрижва тяхното развиване на националната сцена ще направи своята специфична селекция за този концерт.
За пръв път във фесивала „ Борис Христов “ ще вземе присъединяване трио „ Хеликс “ в състав: Дмитрий Горновски – виолончело, Хейли Бълок – цигулка и Димитър Маринкев – флейта. „ Хеликс “ ще показват част от своя аудиоалбум, който в действителност е мотив за основаването на триото от българин, руснак и австралийка. Те вършат своите концертни серии най-вече в Германия. Подбраните в програмата произведения включват изпадналите в забвение дивертименти (1784 г.) на Хайдн от една страна и контрастните по темперамент, по композиционна техника и по орис Лондонски триа, писани 10 години по-късно. Другата част от албума е с композици на Бела Барток, предопределени да бъдат изпълнявани от възпитаници. Тринадесетте дуета за флейта и цигулка носят хубостта на хармоничната и ритмичната независимост, съчетана с фолклора на разнообразни страни от източна европа. След този концерт флейтистът Димитър Маринкев продължава своя български тур със сопраното Гиргина Гиргинова и клавесиниста Аапо Хакинен.
Фестивалът „ Борис Христов “ е забавен и с това, че наблюдава израстването на изпълнителите и дава мотив за съпоставения през годините с помощта на регулярните записи, които се вършат тук. Сион Найман да вземем за пример, който е извървял част от първите си стъпки тук, в този момент идва от Берлин, към този момент като студент в университета по изкуствата, с цел да изнесе своя рецитал с музиката на Бах, Чайковски, Георги Лигети и Цезар Франк.
След виновното си присъединяване на международното ревю в Дубай Александър Вичев ще направи своя концерт „ Лице в лице “ в компанията на ученици по ударни принадлежности от Националното учебно заведение по музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “ – Пловдив. Заедно с Аглея Канева, Ира Илиева и пианистката Албена Казанджиева те инерпретират музиката на Еманюел Сежурне, Небойша Живкович и Джин Кошински.
Сред изявите, които събират лирика, актьорско майсторство и изкуството на илюстрацията е премиерата на поетичната книга на Керанка Далакманска „ Ще те събудя в седем сутринта... “. В представянето на книгата взимат присъединяване актрисата Пламена Гетова и пианистката Огняна Соколова. Рисунките са на Андрей Градечлиев.
Изложбите са равносилен сътрудник на музикалните изяви на този фестивал, те показват „ Космическите пеизажи “ на Художника от Репулика Северна Македония Деян Иванов – Маргуш; изкуството на уеб-дизайна и модата на младите художници от Нов български университет, а изложбата „ Дом “, която се разполага в най-малките пространства на Музея, наречени „ Трите стаи “, описват за разрушената естетика, за копнежа по изгубения уют и фантазията за завръщането под родното небе. Тези три стаи привлякоха вниманието на украинската кураторка Ксения Талалай и тя подреди изложбата от приложения и дребна пластика на Тамара Турлюн. А самата Тамара, посредством видеовръзка, ще контактува с посетителите. Изложбата е благотворителна в поддръжка на фонда „ Върни се жив “.
За всички събития в деня на откриването на фестивала вход с живо цвете за Градината на Музея „ Борис Христов “
Програмата на фестивала слага акценти върху пристрастията на Борис Христов в изкуството, върху моделите на партньорство сред артистите на сцената, върху грижата за младите гении.
Откриването на 18 май е с документалната галерия „ Мимолетност и безкрайност “. Чрез нея се показват художествени фотографии с изображения на Борис Христов в разнообразни функции. Поредицата от черно-бели фотоси е съчетана с факсимилета на афиши от участията на оперния артист в концерти и спектакли на именити фестивали в Италия. Тези афиши имат забавна история: в миналото те са били изпращани от Борис Христов до неговата майка. На гърба им ясно проличава получатела. През 90-те години този скъп пакет – удостоверение за популярност и театрален напредък е бил избавен от попадането му на сметището. А спасителят близо 30 години го е съхранявал, до момента в който преди няколко месеца го подари на Музей „ Борис Христов “. Отпечатани върху тънка хартия и към този момент прекомерно чувствителни при допиране, оригиналите са цифровизирани и се съхраняват при оптимални условия. А факсимилетата в този момент са уместно експонирани, те ще бъдат образната среда на всички събития в Концертната зала до 14 юни. Сред тези събития са: обичайният маратон на младите гении от Нов български университет, програмата „ Картини от една галерия “ на пианиста Теодор Пазов, концертите с бароков репертоар на ансамбъла „ Музика антико “ и „ Барок и още нещо “, а също и клавирният концерт на Натали Сноррасон.
Тази година една от основните влакна на фестивала е клавирната музика. След известно неявяване от концертния подиум, в амплоато си на пианист се показва Георгиос Филадевфевс с програмата си „ Шеги и пристрастености върху клавишите “.
Мирослав Георгиев – музикант с необятни ползи върху разнообразни стилове и с разнородни изяви като солист, като акомпанятор и като диригент в този момент слага на фокус полифонията в необятните граници сред Й. С. Бах и Шостакович. Сред изпълняваните произведения е и Прелюд, Хорал и Фуга на Цезар Франк – музика, която рядко звучи в България.
Пианистът и композитор Марио Йоцов гради своята изява в партньорство с китариста Васил Игнатов и артистите Ася Георгиева – сопран и Божидар Пенев – баритон. Те дружно са събрали пъстра стратегия от музика на Моцарт, Шопен, Вила Лобос, Валтер Афанасиев.
Назарено Феруджо – пианист – посетител от Италия, притежател на интернационалните награди също ще господства като солист в стратегия с произведения на Шопен и Скарлати. Но ще показа и изкуството на съпровода в партньорство със сопраните Сребрина Минева и Гергана Христова.
Тази промяна на функциите я има и в изявата на посетител изпълнителката от Хърватска Рената Карша. Тя в една вечер се изявява като акомпанятор на хърватския баритон Берислав Джеркович, а на идната вечер дружно с Иван Карша заемат своята централна роля в клавирната стратегия на четири ръце, наречена „ Славянство “.
Гостуването на хърватските музиканти е мотив и да обърнем взор към не доста познатата у нас музика на Йосип Хатце, Антун Соркочевич и Ивана Ланг.
Тази година се навършват 110 години от рождението на Парашкев Хаджиев. В концерта „ Светове “ се показват негови камерни произведения за флейта, пиано и цигулка, а на втората вечер от това честване, сопраното Таня Лазарова и пианистът Светослав Лазаров ще създадат самобитна възстановка на грамофонната плоча от 1979 година с песни на Парашкев Хаджиев по стихове на остарели източни поети, на Сабина Пянкова, Иля Брен, Кинка Константинова и Стефан Орлов.
Посвещение е и концертът на сопраното Таня Угринова и китариста Йордан Рибаров, които връщат загатна за Ирина Щиглич – една енциклопедична и свята персона в музикалното изкуство.
Разбира се вокалната музика заема своето уместно място в този фестивал с стратегия в разнообразни конфигурации и на територията на разнообразни жанрове. В програмата „ Мъжът е жена основан, а дамата пък – за мъж... “ Гергина Гергинова, Пламена Гиргинова и Владимир Попов дружно с Йосиф Герджиков споделят своето знание за Монтеверди, Пърсел, Глук и Моцарт.
Марияна Цветкова и Владимир Маринов отдават респект към Франк Синатра, Джером Керн, Стивън Сондхайм, Йоаким Родриго и Пол Анка.
Ива Бизева-Зашева - сопран и тенорът Димир Зашев споделят своята интерпретация на творби от Моцарт, Верди и Доницети.
Диляна Георгиева - сопран дружно с пианистката Галина Апостолова и Константин Кучев търсят синтеза на словото и музиката, на традицията и опита с непознатото.
Кои ще бъдат артистите, които ще пеят на концерта „ Към звездите “ – това зависи от избора на Крум Гълъбов. Той като изследовател на млади гении, който обгрижва тяхното развиване на националната сцена ще направи своята специфична селекция за този концерт.
За пръв път във фесивала „ Борис Христов “ ще вземе присъединяване трио „ Хеликс “ в състав: Дмитрий Горновски – виолончело, Хейли Бълок – цигулка и Димитър Маринкев – флейта. „ Хеликс “ ще показват част от своя аудиоалбум, който в действителност е мотив за основаването на триото от българин, руснак и австралийка. Те вършат своите концертни серии най-вече в Германия. Подбраните в програмата произведения включват изпадналите в забвение дивертименти (1784 г.) на Хайдн от една страна и контрастните по темперамент, по композиционна техника и по орис Лондонски триа, писани 10 години по-късно. Другата част от албума е с композици на Бела Барток, предопределени да бъдат изпълнявани от възпитаници. Тринадесетте дуета за флейта и цигулка носят хубостта на хармоничната и ритмичната независимост, съчетана с фолклора на разнообразни страни от източна европа. След този концерт флейтистът Димитър Маринкев продължава своя български тур със сопраното Гиргина Гиргинова и клавесиниста Аапо Хакинен.
Фестивалът „ Борис Христов “ е забавен и с това, че наблюдава израстването на изпълнителите и дава мотив за съпоставения през годините с помощта на регулярните записи, които се вършат тук. Сион Найман да вземем за пример, който е извървял част от първите си стъпки тук, в този момент идва от Берлин, към този момент като студент в университета по изкуствата, с цел да изнесе своя рецитал с музиката на Бах, Чайковски, Георги Лигети и Цезар Франк.
След виновното си присъединяване на международното ревю в Дубай Александър Вичев ще направи своя концерт „ Лице в лице “ в компанията на ученици по ударни принадлежности от Националното учебно заведение по музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “ – Пловдив. Заедно с Аглея Канева, Ира Илиева и пианистката Албена Казанджиева те инерпретират музиката на Еманюел Сежурне, Небойша Живкович и Джин Кошински.
Сред изявите, които събират лирика, актьорско майсторство и изкуството на илюстрацията е премиерата на поетичната книга на Керанка Далакманска „ Ще те събудя в седем сутринта... “. В представянето на книгата взимат присъединяване актрисата Пламена Гетова и пианистката Огняна Соколова. Рисунките са на Андрей Градечлиев.
Изложбите са равносилен сътрудник на музикалните изяви на този фестивал, те показват „ Космическите пеизажи “ на Художника от Репулика Северна Македония Деян Иванов – Маргуш; изкуството на уеб-дизайна и модата на младите художници от Нов български университет, а изложбата „ Дом “, която се разполага в най-малките пространства на Музея, наречени „ Трите стаи “, описват за разрушената естетика, за копнежа по изгубения уют и фантазията за завръщането под родното небе. Тези три стаи привлякоха вниманието на украинската кураторка Ксения Талалай и тя подреди изложбата от приложения и дребна пластика на Тамара Турлюн. А самата Тамара, посредством видеовръзка, ще контактува с посетителите. Изложбата е благотворителна в поддръжка на фонда „ Върни се жив “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ