София. Носителят на Купа Странджа за 2018 година Петър Белберов

София. Носителят на Купа „ Странджа ” за 2018 година Петър Белберов приказва пред БФ Бокс за идната европейска олимпийска подготовка в Париж. Турнирът във френската столица би трябвало да се организира от 4 до 8 юни, като се явява единствен късмет за продобиване на квота за боксьора ни в тежка категория, над 91 кг. 31-годишният софиянец получи тежка травма на „ Странджа ” през февруари, като скъса сухожилие и мускул на бицепса на лявата си ръка. Само три месеца по-късно обаче, той е подготвен да се върне на кръга и да направи офанзива на квотата за Игрите в Токио. Белберов се нуждае от две победи в Париж. В първия си мач той би трябвало да срещне ирландеца Дийн Гардинър, само че има огромна възможност противникът му да не взе участие и да не бъде сменен от различен боксьор. Ако това се случи, то българинът отива непосредствено на 1/4-финал и от квотата ще го разделят Иван Верясов (Русия) или Гюрген Хованисян (Армения).

Петър, по какъв начин се чувстваш след травмата, която получи на „ Странджа ”?
- Като цяло добре. Не съм на 100 % за толкоз къс интервал от време, само че съм подготвен да играя на квалификацията. Все отново прекосих през тежка интервенция. Става въпрос за разкъсване на мускул и на сухожилие. Но значимото е, че се усещам добре.

Психиката ли ще бъде решаваща в този случай?
- Това е доста значимо, от време на време даже е главно. Знаеш, че когато човек има пречки пред себе си, постоянно реализира най-силните си резултати. Дай Боже да си взема това, което желая.

Колко значими са оставащите три седмици до квалификацията?
- Много. Вече стартирам да организирам по-сериозни спаринги, с цел да усетя и по какъв начин ще издържи ръката ми в бойна конюнктура. Предвид че упражнявам съвсем пълноценно, за тези три седмици има огромна възможност да съм подготвен. Обнадежден съм, тъй като и ръката я усещам добре.

Успя ли да гледаш някой и различен мач на противниците си в Париж?
- Аз ги знам всички, освен ирландеца, само че като цяло всеки един. Играл съм с всеки от тях, познавам ги чудесно. Побеждавал съм ирландеца, руснака и арменеца, тъй че не се тормозя от това естество. Не съм неотдавна в бокса и с по-голяма част от тези имена съм играл. Разбира се, стига да няма някаква смяна, само че доколкото знам това е мъчно да се направи.

Внася ли ти в допълнение убеденост това, че си ги побеждавал?
- Това е нож с две остриета. Не е добре да си прекомерно убеден. Най-важното е да съм съсредоточен и да имам вяра, че мога да се оправя, тъй като към този момент съм го правил.

Треньорът Жоел Арате сподели, че всеки от вас, който се качи на кръга в Париж, има сили за квоти, а оттова и за орден в Токио. Как те карат да се чувстваш неговите думи?
- Вървя малко по малко. Не желая да виждам толкоз напред. Концентрирам се върху мача с ирландеца, а по-късно ще забележим. Нагласям си играта към него. Въпросът е да съм себе си на кръга, когато пристигна моментът.

Има ли нещо, което да те тормози?
- Не. Нямам време да се тормозя. Минах през тежка травма, тежка интервенция, само че не усещам съмнения. Влизаш в кошарата и пердах, както се споделя. Мотивацията и мобилизацията са пределни.