Книгата на проф. Николай Овчаров „Цар Иван Александър Асен – миротворецът” ще бъде представена в Националната галерия на 10 ноември
София. Най-новата книга на проф. Николай Овчаров „ Цар Иван Александър Асен – миротворецът ” ще бъде показана в Балната зала на някогашния царски замък (Националната галерия) на 10 ноември. През първите две десетилетия от ръководството си цар Иван Александър Асен (1331-1371) е извънредно балансиран и спокоен човек. С умели ходове той съумява да в профил вътрешните съперници и да се укрепи на престола. При военните си победи не бърза безогледно да развива триумфа, а постоянно се стреми към договаряния. Така е и след разгрома на ромеите при Русокастро (1332 г.), а също и по време на Гражданската война във Византия през 40-те години на ХІV в. Спокойно през този интервал Иван Александър може да се назова миротворец.
Всичко се трансформира след брака с новопокръстената еврейка, хубавицата Теодора ІІ, който е подписан в края на 40-те години на столетието. Нещо се случва със постоянния Иван Александър. Той лишава от трона престолонаследника Иван Срацимир и афишира за подобен невръстния Иван Шишман. Обладан от крайните религиозни хрумвания на исихазма, стартира да преследва разнообразни обявявани за еретици хора, които са осъждани на гибел, инквизирани и дамгосвани. Това става под мощното въздействие на Теодосий Търновски, който в последна сметка изоставя царя и бяга в Константинопол.
Няма разумно пояснение и за затварянето на пътя на византийския император Йоан V Палеолог през България в 1366 година, когато той се връща от визитата си при унгарския крал. Този акт не способства нищо потребно за България, а провокира мощният савойски граф и родственик на императора Амедей VІ да провежда военна експедиция и да нападне българското черноморското крайбрежие. Това и унгарската експанзия водят до верижна реакция, довела до отдалечаването на васалните територии от Търновград и до фактическото им отделяне като независими страни.
Никой и в никакъв случай не ще може да каже какво е станало с цар Иван Александър. Нима в действителност еврейката го е омагьосала, както внушават националните песни? Или в края на отредените му седем десетилетия живот е изгубил действителна визия за света? Може би всичко това се смесва в едно наред с ужаса на страшното османско настъпление?
Сигурни са някои обстоятелства. През по-голямата част от живота си цар Иван Александър Асен ловко съчетава военните победи с дипломацията. В средата на ХІV в. той доближава до съществено уголемение на страната, правейки я значим фактор на Стария континент. Турското настъпление трансформира всичко освен в България, само че и за целия Балкански полуостров. Вече никой не може самичък да взема решение ориста си.
Така в дългия си живот цар Иван Александър вижда няколко разнообразни Българии. След разгрома на цар Михаил ІІІ Шишман от сърбите при Велбъжд през 1330 година сякаш всичко за страната е изгубено. Само две години по-късно царят стабилизира страната и стартира уголемение, което доближава до кулминационната точка в средата на столетието. Но тъкмо тогава идват турците, цялата фантазия рухва, а царството се разпада.
Вероятно владетелят е бил изцяло грохнал душевен. Може би през последните три години от живота си той дори не е бил в положение да извършва обязаностите си и по тази причина името му изчезва от изворите. Но неговият наследник Иван Шишман резервира загатна за него, за облика му като обединител и миротворец. А фантазията за „ златния век ” на цар Иван Александър Асен се трансформира в знамето на последната трагична битка с османския зложелател.
Проф. Пламен Павлов разяснява книгата по този начин: " Цар Иван Александър е показан по автентичен и безапелационен метод. В своя стегнат и синтезиран роман създателят не е пропуснал нито едно значимо политическо събитие и културно събитие от онази наситена с драматизъм ера. Напротив, Николай Овчаров е съумял да оцени по новому някои от най-важните военни и дипломатически акции на българския цар, да показа свои истински хрумвания, свързани с вътрешната и външната политика, духовната сфера и т. н. При това се единствено да „ освежи ” картината с наблюденията си като археолог и проучвател на градове и замъци, само че, малко или доста, да почисти „ оптиката ” на историческия взор към значими публични и геополитически процеси в български, балкански и европейски мащаб. "
Всичко се трансформира след брака с новопокръстената еврейка, хубавицата Теодора ІІ, който е подписан в края на 40-те години на столетието. Нещо се случва със постоянния Иван Александър. Той лишава от трона престолонаследника Иван Срацимир и афишира за подобен невръстния Иван Шишман. Обладан от крайните религиозни хрумвания на исихазма, стартира да преследва разнообразни обявявани за еретици хора, които са осъждани на гибел, инквизирани и дамгосвани. Това става под мощното въздействие на Теодосий Търновски, който в последна сметка изоставя царя и бяга в Константинопол.
Няма разумно пояснение и за затварянето на пътя на византийския император Йоан V Палеолог през България в 1366 година, когато той се връща от визитата си при унгарския крал. Този акт не способства нищо потребно за България, а провокира мощният савойски граф и родственик на императора Амедей VІ да провежда военна експедиция и да нападне българското черноморското крайбрежие. Това и унгарската експанзия водят до верижна реакция, довела до отдалечаването на васалните територии от Търновград и до фактическото им отделяне като независими страни.
Никой и в никакъв случай не ще може да каже какво е станало с цар Иван Александър. Нима в действителност еврейката го е омагьосала, както внушават националните песни? Или в края на отредените му седем десетилетия живот е изгубил действителна визия за света? Може би всичко това се смесва в едно наред с ужаса на страшното османско настъпление?
Сигурни са някои обстоятелства. През по-голямата част от живота си цар Иван Александър Асен ловко съчетава военните победи с дипломацията. В средата на ХІV в. той доближава до съществено уголемение на страната, правейки я значим фактор на Стария континент. Турското настъпление трансформира всичко освен в България, само че и за целия Балкански полуостров. Вече никой не може самичък да взема решение ориста си.
Така в дългия си живот цар Иван Александър вижда няколко разнообразни Българии. След разгрома на цар Михаил ІІІ Шишман от сърбите при Велбъжд през 1330 година сякаш всичко за страната е изгубено. Само две години по-късно царят стабилизира страната и стартира уголемение, което доближава до кулминационната точка в средата на столетието. Но тъкмо тогава идват турците, цялата фантазия рухва, а царството се разпада.
Вероятно владетелят е бил изцяло грохнал душевен. Може би през последните три години от живота си той дори не е бил в положение да извършва обязаностите си и по тази причина името му изчезва от изворите. Но неговият наследник Иван Шишман резервира загатна за него, за облика му като обединител и миротворец. А фантазията за „ златния век ” на цар Иван Александър Асен се трансформира в знамето на последната трагична битка с османския зложелател.
Проф. Пламен Павлов разяснява книгата по този начин: " Цар Иван Александър е показан по автентичен и безапелационен метод. В своя стегнат и синтезиран роман създателят не е пропуснал нито едно значимо политическо събитие и културно събитие от онази наситена с драматизъм ера. Напротив, Николай Овчаров е съумял да оцени по новому някои от най-важните военни и дипломатически акции на българския цар, да показа свои истински хрумвания, свързани с вътрешната и външната политика, духовната сфера и т. н. При това се единствено да „ освежи ” картината с наблюденията си като археолог и проучвател на градове и замъци, само че, малко или доста, да почисти „ оптиката ” на историческия взор към значими публични и геополитически процеси в български, балкански и европейски мащаб. "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ