Антоновден е
София. На 17 януари църквата уважава паметта на преподобний Антоний Велики първият утвърден учредител на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва, написа женското списание Hera.bg . В 20 годишното му уединение в пустинята при него идвали страдащи и заболели хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.
В националния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника " Южници-верижници ", " Петрово въже " или " Петрови вериги ". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно стопляне и за това се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Св. Антон е показан като по-малък брат близнак на св.Атанас. Има поверие, че всички заболявания се събират на Антонов ден, а на Атанасов потеглят по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се показват като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и настойници на ковачите и железарите.
Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден - празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много " лелята " - чумата. Често назовават светците " татковци на чумата ", защото се счита, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за дамите: не се допира вълна - тъй като се счита, че във вълната спи чумата; не се вари фасул, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден дамите изпичат содени питки, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и съседи за здраве и една оставят на тавана за " лелята ".
На места Антоновден се счита за неприятен празник, тъй като на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
В други региони в този ден се отбелязва първото пролетно стопляне и за това се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо с цел да не се разлютяват заболяванията.
Имен ден честват: Антон, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони и производни на латинското " Антониус " което значи „ скъп ".
Содена питка за Антоновден
500 гр кисело мляко, 2 с.л. олио, 1 к.л. сода, 1 к.л. сол, 1 к.л захар, брашно
Содата загасяме в киселото мляко. Добавяме солта, захарта и олиото и омесваме с брашно колкото поеме до меко тесто. Оформяме на питка и печем на 180 градуса. Готовата питка увиваме в забрадка.
В националния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника " Южници-верижници ", " Петрово въже " или " Петрови вериги ". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно стопляне и за това се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Св. Антон е показан като по-малък брат близнак на св.Атанас. Има поверие, че всички заболявания се събират на Антонов ден, а на Атанасов потеглят по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се показват като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и настойници на ковачите и железарите.
Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден - празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много " лелята " - чумата. Често назовават светците " татковци на чумата ", защото се счита, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за дамите: не се допира вълна - тъй като се счита, че във вълната спи чумата; не се вари фасул, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден дамите изпичат содени питки, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и съседи за здраве и една оставят на тавана за " лелята ".
На места Антоновден се счита за неприятен празник, тъй като на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
В други региони в този ден се отбелязва първото пролетно стопляне и за това се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо с цел да не се разлютяват заболяванията.
Имен ден честват: Антон, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони и производни на латинското " Антониус " което значи „ скъп ".
Содена питка за Антоновден
500 гр кисело мляко, 2 с.л. олио, 1 к.л. сода, 1 к.л. сол, 1 к.л захар, брашно
Содата загасяме в киселото мляко. Добавяме солта, захарта и олиото и омесваме с брашно колкото поеме до меко тесто. Оформяме на питка и печем на 180 градуса. Готовата питка увиваме в забрадка.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ