София. На 13 август 1911 г. с първия български самолет

...
София. На 13 август 1911 г. с първия български самолет
Коментари Харесай

Денят 13 август в българската история

София.

На 13 август 1911 година с първия български аероплан „ Блерио ” летецът Симеон Петров прави показателен полет над София и е образувано аеропланно поделение в армията с единствен аероплан.
1987 година - арестувани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), обвинени в осъществяване на серия бомбени атентати в интервала 1984 - 1985 година През 1985 година тримата взривяват трен и лишават живота на седем души. Осъдени са на гибел посредством разстрел и са екзекутирани през 1988 година През септември 1998 година по заповед на окръжния прокурор на Бургас Емил Христов паметните им плочи в с.Трънак, Русенска община са демонтирани.

1992 година

Между България и Хърватия са открити дипломатически връзки. Хърватия е страна в Югоизточна Европа. Страната е ситуирана в северозападната част на Балканския полуостров. Страната е ситуирана в северозападната част на Балканския полуостров. Населението й е 4 430 хиляди поданици. Столицата на страната е град Загреб. В края на ХVIII в. става част от империята на Хабсбургите (след 1867 година - Австро-Унгария). През 1918 година, след разпадането на Австро-Унгария, става част от Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1929 година се преименува на Кралство Югославия. В интервала 1941-1945 година е формирана Независима страна Хърватско. От 1945 година до 1991 година е в състава на Югославия, като съюзна република. На 25 юни 1991 година, една година след първите демократични избори, е призната декларация за цялостна самостоятелност на страната. През същата година стартира война с военните елементи на остатъчна Югославия, която приключва през 1995 година През 1992 година Хърватия е призната за пълновръстен член на Организацията на обединените народи.

На посещаване в София е македонският президент Киро Глигоров. Той е роден е на 3 май 1917 година в Щип. Завършва гимназия в Скопие. Дипломира се в Юридическия факултет в Белград през 1939 година Заема разнообразни високи длъжности в изпълнителната власт, на първо място в региона на стопанската система и финансите. Той е една от водещите фигури, които се застъпват за въвеждането на пазарна стопанска система в Югославия. В края на 80-те години напуща Белград и се връща в политическия живот на Македония. На първите многопартийни избори (27 януари 1991 г.) е определен за президент на страната. На изборите през октомври 1994 година получава втори 5-годишен мандат за президент. На 3 октомври 1995 година е осъществен атентат против първия македонски президент Киро Глигоров. Кола-бомба избухва наоколо до кортежа му пред хотел “Бристол ” в Скопие. Глигоров е тежко ранен, само че оцелява след интервенция осъществена в Париж. При детонацията умират водачът на служебния му автомобил и инцидентен минувач.
Непосредствено след атентата се стартират версии за интервенция на югославските секрети служби и даже се появява “българска диря ”. Тези догатки, обаче, остават непотвърдени.

1987 година

Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), обвинени в осъществяване на серия бомбени атентати в интервала 1984-1985 година През 1985 година тримата взривяват трен и лишават живота на седем души. Осъдени са на гибел посредством разстрел и са екзекутирани през 1988 година През септември 1998 година по заповед на окръжния прокурор на Бургас Емил Христов паметните им плочи в с.Трънак, Русенска община са демонтирани.

1983 година

Провеждат се юбилейни тържества в Странджанския край, отдадени на Илинденско-Преображенското въстание.

1957 година

В интервала 13 – 17 август в България гостува президентът на Демократична република Виетнам Хо Ши Мин. В взаимна декларация се декларира, че България поддържа " законния блян на виетнамския народ за спокойно обединяване на неговата татковина посредством осъществяване на общи избори, както плануват Женевските съглашения от 1954 година "

1945 година

На България е връчена нота от държавното управление на Съединени американски щати, в която се декларира, че изискванията в страната не разрешават провеждането на демократични избори. В нея не се упорства за отсрочване датата на провеждането им.

1911 година

С първия български аероплан " Блерио " летецът Симеон Петров прави показателен полет над София и е образувано аеропланно поделение в армията с единствен аероплан. Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 година в Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за образование на водачи. Симеон Петров е първият летец в международната история, който приземява аероплан със спрял мотор. По мотив на това мъжество френските пощи издават картичка с лика му. Участва в Балканската война, като на 7 ноември 1912 година става първия водач, направил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 година пръв в света лети над противникова столица —Цариград. Така слага началото на стратегическите дейности на авиацията.Симеон Петров конструира авиационните бомби вид „ Чаталджа ”, извънредно сполучлива структура. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и по този начин бомбата е употребена от Централните сили до края на Първата международна война. През войната Симеон Петров е шеф на II-ро аеропланно поделение.

На тази дата са родени:

1969 година

Роден е Емил Кременлиев - български футболист, бранител. Започва професионалната си кариера в “Славия ” и се утвърждава като титуляр. Преминава в “Левски ”, с който е първенец през 1993-1994 година и 1994-1995 година През 1995 година е притежател и на Купата на България. Играе в “Олимпиакос ” - Пирея, след което се връща в “Левски ”. Изиграл е над 150 мача в АРФГ. Участва в националния тим, спечелил четвърто място на Световното състезание в Съединени американски щати през 199 година, взе участие и на Европейското състезание в Англия (1996 г.). В момента е играещ президент на тима на Казичене.

1960 година

Роден е Андрей Слабаков - български режисьор. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ (1984 г.). Работи в СИФ “Бояна ”. През първата половина на 90-те години на ХХ в. живее и работи в Италия. Филмография: “Под игото ” (актьор, 1990 г.), “Влак за морето ” (1990 г.), “Евреите в България ” (1995 г.), “Вагнер ” (1998 г.), “Перловец - реката на живота ” ( 2001 г.), “Вълци ” ( 2001 г.).

1953 година

Родена е Кристалина Георгиева – български икономист, политик и европейски комисар.
Вицепрезидент е на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010), членува в съвета на настоятелите и е доцент в катедра „ Икономикс “ на Университета за национално и международно стопанство в София.
Встъпва в служба като европейски комисар на 9 февруари 2010 година, когато комисията Барозо II е утвърдена от Европейския парламент.
Обявена е на 30 ноември 2010 година за „ комисар на годината “ и за „ европеец на годината “ в годишните награди на електронното издание „ Юръпиън войс “ (European Voice). Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално ръководството на филантропичните произшествия в Хаити и Пакистан.

1946 година

Роден е Михаил Белчев - български режисьор, стихотворец. Завършва IV курс на ВМГИ - София; телевизионна постановка в Драматическия факултет на Театрална академия " Черкасов ", Ленинград. Първият му триумф е през 1968 година на Световния фестивал на младежта и студентите в София. През 1982 г получава медал " Кирил и Методий ". Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за изцяло творчество през 1996 година Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, създател на музика за театрални постановки и филми. С песента " Докога " в осъществяване на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора премия на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Автор е на творбите: " По първи петли " (1987 г.); " Човек за прегръщане " (1994 г.), " Не всичко е пари, приятелю… " (1997 г.), " Поезия " (2000 година, 2001 г.) и " Поезия/Poesie " (2001 година, билингва на италиански). Сред неговите албуми са: " Къде сте другари " (1972 г.), " Двойник " (1977 г.), " Преквалификация " (1988 г.), " Човек за прегръщане " (1994 година, песни по стихове на Белчев), " Късна обич " (1996 година, и CD), " Мила моя " (2000 година, и CD).

1944 година

Роден е Димитър Бочев - актуален български публицист. Изключван е два пъти от Софийския университет, където следва философия. От 1972 година е политически бежанец в Германия (ФРГ), където работи като публицист в радио " Дойче веле " и програмен шеф в българската секция на " Свободна Европа ". Автор е на книгите " Междинно рухване ", " Хомо емигрентище ", " Генезис II " и други

1938 година

Роден е Драгомир Георгиев Шопов - български стихотворец. Завършва българска лингвистика в Софийския университет (1965 г.). Работи като редактор (1967-1972 г.) и е виновен редактор (1972 г.) в Радио София, заместник-главен редактор е на вестник “Земеделско знаме ” (от 1974 г.). Член е на Български земеделски народен съюз. Печата за пръв път през 1959 година във вестник “Нродна войска ”. Автор е на съчиненията: “В една капка дъждовна ” (1970 г.), “Ветровете нямат възраст ” (1974 г.), “Какво запомних от деня ” (1979 г.), “Трева и сняг ” (1979 г.), “Летопис за началото. Поема ” (1982), “Преди да се завърна ” (1984), “Непослушен трен ” (1986 г.), “Въздух за ария ” (1987 г.), “Да не лъжем живота ” (1987 г.), “За дълго тук ” (1988 г.), “Малкият художник ” (1989 г) и други

1923 година

Родена е Леа Иванова - българска известна изпълнителка на шлагери, легенда в българската занимателна музика. Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. Учи в Дупница, а при започване на 40-те години се реалокира в София. Пее като солистка в джаз " Славянска сказка ", в " Джаз Овчаров " и оркестър " Оптимистите ", с който работи до 1956 година Изпълненията £ са в жанр " суинг ". От 1956 година е в оркестрите на Хр. Вучков, Д. Ганев, Големия оркестър към Концертна дирекция. Сътрудничеството £ с Е. Казасян стартира от 1957 година и продължава съвсем 30 години. В началото на 60-те години прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Берлин. От 1963 година до 1983 година работи във вариетета от висока класа в чужбина, не престават концертите £ в съвсем цяла Западна Европа, Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Има издадени албуми от компаниите " Qaliton " (Унгария), " Electrecord " (Румъния), " Deutsche Vogue " (Германия), " Балкантон ". Умира на 28 май 1986 година в София. Книга за живота £ излиза през 1988 г.- " Би трябвало да имам два живота " от Г. Георгиев и Е. Казасян.

1870 година

Роден е Цоньо Калчев - български публицист. Учи в педагогическото учебно заведение в Казанлък и в Търново. Завършва педагогичен курсове в София. Над 30 години работи като преподавател и читалищен уредник. Автор е на учебници и образователни пособия. Преразказва детски приказки. Цоньо Калчев е създател на съчиненията “Детски другар ” (1898 г.), “Лятна разходка ” (1902 г.), “Песни и картинки ” (1902 г.), “Зимни вечери ” (1903 г.), “Честити дни ” (сборник с разкази и приказки, 1907 г.), “Софроний, свещеник Врачански ” (1930 г.) и др.Умира на 18 февруари 1942 година в София.

1847 година

Роден е Георги Странски (1 август остарял стил) в Калофер. През 1864 година отпътува за Букурещ, където приключва първо здравно учебно заведение, а през 1874 - медицина в Букурещкия университет. През идващите години работи като доктор в Бузъу и Букурещ и издава книгата „ Медицински беседи “ (1876). Той е непосредствен със своя съгражданин Христо Ботев, на който става кум.
До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща популярното си писмо от борда на " Радецки ", в което изповядва:
" Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че " Моята молитва " се сбъдва. "
В Румъния Георги Странски е измежду създателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден претекст БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) взе участие в румънска санитарна задача в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878) е боен доктор в румънската войска.
По време на Временното съветско ръководство Георги Странски е областен доктор на Плевен. След това е депутат в Учредителното заседание (1879) и I Обикновено Народно заседание (1879). През 1879 се открива в Пловдив, където работи като доктор и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е шеф на финансите (1880-1881), член на Постоянния комитет (1879-1880, 1882-1883) и негов ръководител (1883-1884), ръководител на Областното заседание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския скришен централен революционен комитет и след преврата става ръководител на формираното краткотрайно държавно управление и комисар в Южна България.
След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически сътрудник на България в Белград (1886-1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в държавното управление на Стефан Стамболов (1887-1890). Той е и депутат в V Обикновено Народно заседание (1887-1890) и VI Обикновено Народно заседание (1890-1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски възобновява лекарската си процедура. През 1897-1899 е шеф на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е областен доктор в Русе. От 1900 до 1904 е ръководител на Върховната счете палата.
Георги Странски умира на 17 януари (4 януари остарял стил) 1904 година в София.
На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване в Плевен.

1826 година

Родена е Неделя Петкова. Моминското име е Неделя Делюва Гульова. Получава обикновена просветеност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. По рекомендация на Найден Геров става преподавател в новооткритото девическо учебно заведение в София (1858-1861), където работи със Сава Филаретов. По-късно е учителка в Самоков (1862-1864), Кюстендил (1864-1865), Прилеп (1865-1866), Охрид (1868-1869), Велес (1870-1871).
В Прилеп провежда за първи път честване на празника на Светите братя Кирил и Методий, а във Велес се включва в локалния революционен комитет. След откриване на присъединяване ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с поддръжката на Зографския манастир основава смесено българско учебно заведение във Вардарския квартал на Солун. Участва в битката на локалното население против гъркоманите, основава женски и благотворителни сдружения, спомага за изпращането на български девойки на обучение в Русия.
След Освобождението живее в Кюстендил (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 година се открива в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи. Умира в София на 1 януари 1894 година
Неделя Петкова е майка на Станислава Караиванова-Балканова. Двете ушиват знаме, което е използувано за оповестяване на Разловското въстание. Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) - Петко Караиванов.

На тази дата умират:

2006 година

Умира българският играч по битка калсически жанр Георги Райков.
Роден е на 18 октомври 1953 година в град София. Състезава се в битка типичен жанр при треньор е Христо Мирянов. Утвърждава се като добър герой още от младеж. Младежки международен (1973) и европейски първенец (1974). През 1975 година на европейското състезание в Людвигсхафен, дебютира чудесно при мъжете и завоюва европейска купа в категория до 90 кг. Преминава в горната категория до 100 кг.
Спечелва златен орден от летните олимпийски игри в Москва през 1980 година Двукратен европейски първенец (1975, 1980) и сребърен медалист (1977,1978). Двукратен международен вицешампион (1978, 1979) и бронзов медалист през 1977 година Прекратява спортната си кариера на 27 годишна възраст.
Завършва висше обучение във ВИФ.
Умира ненадейно от инфаркт по време на тържествата в Копривщица по случай 35-та годишнина от извоюваната първа международна отборна купа по класическа битка в София (1971). В град Копривщица всяка година се провежда Турнир по класическа битка за кадети „ Георги Райков “.

1936 година

Умира Иван Андреев Георгов - български мъдрец, член на БКД от 1902 година, професор, лекар, член-кореспондент на задгранични институти. Той е роден на 19 януари 1862 година във Велес. Завършва педагогическо учебно заведение във Виена, философия в Йена и Женева, поставя докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Автор е на творбите: " Принос към граматическия процес на детския диалект " (1906 г.), " Словният парцел на детския диалект ", ч. I и II (1910-1911 г.), " История на философията " т. I (1926 г.) и други

1934 година

Умира Георги Минчов Вазов - български офицер, генерал-лейтенант. Роден е на 5 януари 1860 година в Сопот. Брат е на Иван Вазов. Завършва Одеското пехотно учебно заведение (1880 г.) и Руската военно-инженерна академия. Един от уредниците на преврата на 9 август 1886 година Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област към 10 години. След завръщането си в България е контрольор на инженерните войски (1904-1908 г.). Уволнен е от армията през 1909 година По време на Балканската война (1912-1913 г.) в Одринската интервенция командва източния бранш. Министър на войната е от 27 юни до 28 август 1913 година Издава няколко труда за войните през 1885 г.и 1912-1913 година

1895 година

В София умира Трайко Трайко Китанчев (1858 - 1895) - публицист, деятел на македонското революционно придвижване. Пръв ръководител на Македонския комитет (по-късно Върховен Македоно-Одрински комитет). Роден е в село Подмочани, Ресенско, на 1 септември 1858 година Учител е в Българската мъжка гимназия в Солун, в Пловдив, учебен контрольор в Търновско. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Китанчев е главен основател за сливане на македонските сдружения в България и е първият ръководител на Македонския комитет. Автор е на публикации и други материали за националната концепция. Прави първия превод на български език на " Дон Кихот " на Сервантес.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;

Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР