„Галъп интернешънъл“: 56% от столичани искат София да има нов кмет, а 29% да остане същият
София. Лошата инфраструктура, презастрояването и мръсният въздух са измежду главните проблеми, посочени от жителите на София. Столицата продължава обаче да дава повече благоприятни условия за персонална реализация. Софиянци се радват на метрото, на съществуването на огромни зелени площи и на икономическото развиване на града. В същото време, общата сдържаност към политиците не подминава и столичния град. Това води и до немалки стремежи за политическа смяна – които проличават и в предполагаем конфликт Фандъкова-Манолова.
Това демонстрират данните на „ Галъп интернешънъл “ от сондаж измежду пълнолетното население на Столичната община по настоящи общество-политически тематики. Сондажът е извършен измежду 802 души по телефона сред 5 и 9 август. Той е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 10 хиляди души.
Сондажът е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията и обезпечава оптималната представителност на данните. Този сондаж е стадий от поредност самостоятелни изследвания в главните градове на страната в подтекста на идните локални избори. Разбира се, подобен вид телефонни сондажи на този стадий служат най-много за образуване на хипотези.
46% от интервюираните считат, че София се развива по-скоро неприятно или доста неприятно в последните години, 18% са на мнение, че София се развива по-скоро добре или доста добре. Малко над една трета считат, че Столицата се движи със междинни темпове на развиване.
Като най-големи прерогативи на София, респондентите в най-сериозен % намират огромните зелени площи (22%), превоза (15%), опциите за реализация (13%) и благоустрояването като цяло (10%). Сред останалите отговори, респондентите са показали достъпа до културни събития, инфраструктура и така нататък
Като най-големи проблеми в София, столичани виждат нерешените въпроси в инфраструктурата на града (13%), презастрояването (12%) и замърсяването на въздуха (10%). Останалите процентни дялове се разпределят измежду отговори като проблеми с превоз, липса на паркинги, непорочност и така нататък Оказва се, че множеството проблеми в града са в области, свързани с непосредствената среда на живот – не толкоз в икономическите вероятности, колкото в качеството на въздух, улици, зелени площи и така нататък По това София се разграничава от останалите градове, които „ Галъп интернешънъл “ постоянно ревизира. Навсякъде другаде в страната се акцентират нормално стопански и обществени проблеми, до момента в който в София, поради по-доброто икономическо развиване, хората очевидно стартират да търсят и по-добра среда за живот.
Половината от интервюираните настояват, че са задоволени от работата на Йорданка Фандъкова като кмет на столицата, 37% не са, 13% не могат да преценяват. В същото време от работата на властта в общинския съвет са задоволени единствено 21%, а 60% не са задоволени. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните демонстрират, че Йорданка Фандъкова към момента сякаш не се свързва до дъно с управническия модел на ГЕРБ, т.е. продължава да намира и извънпартийна поддръжка.
Вероятно тъкмо поради управническия модел обаче, общото предпочитание за смяна в София е високо. Затова и 56% споделят „ София да има нов кмет “, а 29% – да остане същият кмет. Останалите се двоумят. Данните свидетелстват ясно, че на кардинално равнище общият за публичното мнение в страната критицизъм към властта е задоволително забележим и в София.
Привържениците на ГЕРБ са съвсем напълно задоволени от Йорданка Фандъкова. Половината от последователите на партиите от пространството на „ Обединени патриоти “ също са задоволени. Сред последователите на Българска социалистическа партия неудовлетворените са две трети, само че има и прочут дял задоволени. Най-голямо неодобрение от Фандъкова сякаш проличава измежду последователите на „ Демократична България “.
Когато става дума за смяна на кмета, последователите на ГЕРБ като цяло не желаят такава, само че общо една трета са тези от тях, които споделят „ да има нов кмет “ или се двоумят, т.е. една трета от последователите на ГЕРБ не могат изрично да предлагат Фандъкова за следващ мандат. Привържениците на Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ пък имат най-голямо предпочитание за смяна на кмета. Това предпочитание надвива даже измежду последователите на партиите от „ Обединените патриоти “. Желанието за нов кмет надвива изрично и измежду симпатизантите на други партии, както и измежду дистанцираните от политическия развой.
Резултатите ясно свидетелстват, че има насъбрано напрежение против познатия в София политически жанр. Както нормално, като отдушник на такова напрежение всеобщото схващане търси претендент, който в по-голяма степен да наподобява надпартиен, непартиен, или даже антипартиен.
Тази догадка може да се открои и в отговорите на въпрос за това кое е по-важно за един претендент за кмет в София – партията или личността. Както може да се чака, болшинство от 86% считат, че по-голям е самият претендент. Обратното, партията, която издига претендента е по-важна за 11%. 3% не могат да преценяват.
Вероятно и поради това при възможен балотаж, деклариращите поддръжка за Манолова, измежду тези, които настояват, че сигурно ще гласоподават, са повече от деклариращите поддръжка за Фандъкова – 48% за Манолова против 40% за Фандъкова. Останалите не могат да преценяват. Разбира се, данните са етапни и няма по какъв начин да бъдат прогноза за избирателен резултат, а и сходна разлика в действителност са единствено десетки хиляди гласове – това значи, че на този стадий е мъчно да се предвижда кой би победил при възможен балогаж и вероятно явяване на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на него. Разбира се, евентуално ще работят и доста фактори, които социологическите способи няма по какъв начин да отчетат.
Демографските индикатори сочат, че на възможен втори тур, болшинството от симпатизантите на ГЕРБ биха подкрепили Йорданка Фандъкова, а болшинството от последователите на Българска социалистическа партия биха подкрепили Мая Манолова. Привържениците на „ Демократична България “ на този стадий са на процедура разграничени в две половини, а последователите на партиите от „ Обединените патриоти “ – също, с лек превес за Манолова. На страната на Манолова са и дистанцираните от политическия развой. Наред с държанието на последователите на десните и на патриотите, точно държанието на всекидневно дистанцираните от политиката, а и на младежите (които също нормално странят от политическия процес) може да реши възможен балотаж.
Важно е също какво ще се случи на първия тур – където нормално по-важна роля играе партийната поддръжка. На този стадий, без ясни претенденти, е мъчно да се обобщят настройките за първия тур от кметските избори. По-надеждно, въпреки и отново хипотетично, могат да се тестват настройките за избора за общински съвет. Към месец август, измежду изразилите желание твърдо да гласоподават, 24 на 100 от евентуалните гласове за общински съвет са за ГЕРБ, а 18% са за Българска социалистическа партия. 10% за Демократична България, 6% за Вътрешна македонска революционна организация (с съдружни сътрудници като НФСБ, например). Марките на обединения, които и предишния път вкараха общински съветници, явно работят и ДБГ има 3%, Съюз на демократичните сили има 2%, „ Движение 21 “ – също 2%, „ Глас национален “ и „ Атака “ дават резултат от 1%. Същата е величината и при „ Воля “, АБВ и „ Възраждане “. Под 1% е декларативната поддръжка за Движение за права и свободи и други 3% споделят, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого “. Една пета от тези, които настояват, че ще гласоподават сигурно, още не са решили за кого. Данните, несъмнено няма по какъв начин да са прогноза за избирателен резултат. Макар да не е ясно дали и по какъв начин ще могат да вземат участие и в конкуренция за общински съвет, личат също имената на претендента за кмет Борис Бонев, на Десислава Иванчева – хората ги загатват. Личат и отговори от вида „ самостоятелен претендент “ и т.н.
Това демонстрират данните на „ Галъп интернешънъл “ от сондаж измежду пълнолетното население на Столичната община по настоящи общество-политически тематики. Сондажът е извършен измежду 802 души по телефона сред 5 и 9 август. Той е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията. Абсолютното оптимално отклоняване е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 10 хиляди души.
Сондажът е част от самостоятелната изследователска стратегия на организацията и обезпечава оптималната представителност на данните. Този сондаж е стадий от поредност самостоятелни изследвания в главните градове на страната в подтекста на идните локални избори. Разбира се, подобен вид телефонни сондажи на този стадий служат най-много за образуване на хипотези.
46% от интервюираните считат, че София се развива по-скоро неприятно или доста неприятно в последните години, 18% са на мнение, че София се развива по-скоро добре или доста добре. Малко над една трета считат, че Столицата се движи със междинни темпове на развиване.
Като най-големи прерогативи на София, респондентите в най-сериозен % намират огромните зелени площи (22%), превоза (15%), опциите за реализация (13%) и благоустрояването като цяло (10%). Сред останалите отговори, респондентите са показали достъпа до културни събития, инфраструктура и така нататък
Като най-големи проблеми в София, столичани виждат нерешените въпроси в инфраструктурата на града (13%), презастрояването (12%) и замърсяването на въздуха (10%). Останалите процентни дялове се разпределят измежду отговори като проблеми с превоз, липса на паркинги, непорочност и така нататък Оказва се, че множеството проблеми в града са в области, свързани с непосредствената среда на живот – не толкоз в икономическите вероятности, колкото в качеството на въздух, улици, зелени площи и така нататък По това София се разграничава от останалите градове, които „ Галъп интернешънъл “ постоянно ревизира. Навсякъде другаде в страната се акцентират нормално стопански и обществени проблеми, до момента в който в София, поради по-доброто икономическо развиване, хората очевидно стартират да търсят и по-добра среда за живот.
Половината от интервюираните настояват, че са задоволени от работата на Йорданка Фандъкова като кмет на столицата, 37% не са, 13% не могат да преценяват. В същото време от работата на властта в общинския съвет са задоволени единствено 21%, а 60% не са задоволени. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните демонстрират, че Йорданка Фандъкова към момента сякаш не се свързва до дъно с управническия модел на ГЕРБ, т.е. продължава да намира и извънпартийна поддръжка.
Вероятно тъкмо поради управническия модел обаче, общото предпочитание за смяна в София е високо. Затова и 56% споделят „ София да има нов кмет “, а 29% – да остане същият кмет. Останалите се двоумят. Данните свидетелстват ясно, че на кардинално равнище общият за публичното мнение в страната критицизъм към властта е задоволително забележим и в София.
Привържениците на ГЕРБ са съвсем напълно задоволени от Йорданка Фандъкова. Половината от последователите на партиите от пространството на „ Обединени патриоти “ също са задоволени. Сред последователите на Българска социалистическа партия неудовлетворените са две трети, само че има и прочут дял задоволени. Най-голямо неодобрение от Фандъкова сякаш проличава измежду последователите на „ Демократична България “.
Когато става дума за смяна на кмета, последователите на ГЕРБ като цяло не желаят такава, само че общо една трета са тези от тях, които споделят „ да има нов кмет “ или се двоумят, т.е. една трета от последователите на ГЕРБ не могат изрично да предлагат Фандъкова за следващ мандат. Привържениците на Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ пък имат най-голямо предпочитание за смяна на кмета. Това предпочитание надвива даже измежду последователите на партиите от „ Обединените патриоти “. Желанието за нов кмет надвива изрично и измежду симпатизантите на други партии, както и измежду дистанцираните от политическия развой.
Резултатите ясно свидетелстват, че има насъбрано напрежение против познатия в София политически жанр. Както нормално, като отдушник на такова напрежение всеобщото схващане търси претендент, който в по-голяма степен да наподобява надпартиен, непартиен, или даже антипартиен.
Тази догадка може да се открои и в отговорите на въпрос за това кое е по-важно за един претендент за кмет в София – партията или личността. Както може да се чака, болшинство от 86% считат, че по-голям е самият претендент. Обратното, партията, която издига претендента е по-важна за 11%. 3% не могат да преценяват.
Вероятно и поради това при възможен балотаж, деклариращите поддръжка за Манолова, измежду тези, които настояват, че сигурно ще гласоподават, са повече от деклариращите поддръжка за Фандъкова – 48% за Манолова против 40% за Фандъкова. Останалите не могат да преценяват. Разбира се, данните са етапни и няма по какъв начин да бъдат прогноза за избирателен резултат, а и сходна разлика в действителност са единствено десетки хиляди гласове – това значи, че на този стадий е мъчно да се предвижда кой би победил при възможен балогаж и вероятно явяване на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на него. Разбира се, евентуално ще работят и доста фактори, които социологическите способи няма по какъв начин да отчетат.
Демографските индикатори сочат, че на възможен втори тур, болшинството от симпатизантите на ГЕРБ биха подкрепили Йорданка Фандъкова, а болшинството от последователите на Българска социалистическа партия биха подкрепили Мая Манолова. Привържениците на „ Демократична България “ на този стадий са на процедура разграничени в две половини, а последователите на партиите от „ Обединените патриоти “ – също, с лек превес за Манолова. На страната на Манолова са и дистанцираните от политическия развой. Наред с държанието на последователите на десните и на патриотите, точно държанието на всекидневно дистанцираните от политиката, а и на младежите (които също нормално странят от политическия процес) може да реши възможен балотаж.
Важно е също какво ще се случи на първия тур – където нормално по-важна роля играе партийната поддръжка. На този стадий, без ясни претенденти, е мъчно да се обобщят настройките за първия тур от кметските избори. По-надеждно, въпреки и отново хипотетично, могат да се тестват настройките за избора за общински съвет. Към месец август, измежду изразилите желание твърдо да гласоподават, 24 на 100 от евентуалните гласове за общински съвет са за ГЕРБ, а 18% са за Българска социалистическа партия. 10% за Демократична България, 6% за Вътрешна македонска революционна организация (с съдружни сътрудници като НФСБ, например). Марките на обединения, които и предишния път вкараха общински съветници, явно работят и ДБГ има 3%, Съюз на демократичните сили има 2%, „ Движение 21 “ – също 2%, „ Глас национален “ и „ Атака “ дават резултат от 1%. Същата е величината и при „ Воля “, АБВ и „ Възраждане “. Под 1% е декларативната поддръжка за Движение за права и свободи и други 3% споделят, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого “. Една пета от тези, които настояват, че ще гласоподават сигурно, още не са решили за кого. Данните, несъмнено няма по какъв начин да са прогноза за избирателен резултат. Макар да не е ясно дали и по какъв начин ще могат да вземат участие и в конкуренция за общински съвет, личат също имената на претендента за кмет Борис Бонев, на Десислава Иванчева – хората ги загатват. Личат и отговори от вида „ самостоятелен претендент “ и т.н.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ