Проф. Николай Овчаров: Използвайки престъпленията на комунистите, Махиел Кийл атакува цялата българска историческа наука и десетилетния труд на стотици учени
София. Използвайки закононарушенията на комунистите, Махиел Кийл нападна цялата българска историческа просвета и десетилетния труд на стотици учени. Това се показва в коментар на археолога проф. Николай Овчаров. „ Напоследък мятам светлина върху някои уродливи моменти от нашето недалечно минало, свързани с проведения през 80-те години на предишния век от Българска комунистическа партия „ Възродителен ” развой. А там неизбежно излизат на бял свят антибългарските концепции на нидерландеца Махиел Кил. Този разбор е доста нужен освен за нашата историография, само че и за цялостното образуване на публичното мислене на днешните българи. През тези месеци по въпроса за Северна Македония се видя какъв брой са значими историческите тематики в съвремието. Същото се отнася за трагичния интервал на „ тъмните епохи “ – XV-XVII в., когато изобщо се взема решение въпроса за оцеляването на българската нация.
Използвайки закононарушенията на комунистите, Махиел Кийл нападна цялата българска историческа просвета и десетилетния труд на стотици учени в проучването освен на османския интервал, само че и на Второто българско царство (XII-XIV в.) В писанията на нидерландеца са отречени достиженията на нашата средновековна просвета, като тя е избрана като нискокачествена и най-слабо развита спрямо близките нации “, уточни професорът.
„ Не бих се занимавал с писанията на Махиел Кийл, в случай че в интервала след 1989 година в България не се нароиха много негови почитатели, които през днешния ден непрестанно преиздават съчиненията му. Основната му книга за българската просвета и изкуство по време на Второто българско царство е издадена на български език през 2002 година, а през 2005 и 2017 година отново на български са оповестени обемисти сборници със публикациите на Кийл. Условно назовавам тези учени, публицисти и общественици „ демократична “ вълна. Отличителната им линия е изявеният нихилизъм, омаловажаването и отричането на българските приноси в международната просвета. Забележителен е фактът, че на времето мнозина от тези историци бяха дейни поддръжници на „ Възродителния “ развой, а през днешния ден надлежно станаха професори в влиятелни турски университети.
Типичен образец за актуалната проекция на тези трендове бе предаването на починалия Георги Коритаров „ Свободна зона “. През цялата 2020 и началото на 2021 година тематиката за Северна Македония бе съществена, като понякога бе измествана само от тази за българската „ виновност “ за депортирането на евреите от македонските области по време на Втората международна война. Напоследък обаче от ден на ден излъчвания бяха отдадени на „ Възродителния “ развой – страница, която се смята за затворена в нашата история. За да бъдат „ преосмислени “ станалите събития бяха канени учени като Стефан Дечев, отличаващ се с опитите за „ промяна “ на българската история “, съобщи Овчаров.
„ На първо място е належащо да бъде осветена биографията на Кийл, най-малко, доколкото е отразена в Интернет. Прави усещане, че публикацията за него в българския вид на „ Уикипедия “ e най-голяма, в англоезичния са му отделени едвам три реда, а в родната си нидерландска версия Кийл изобщо отсъства. А след оскъдните сведения англоезичният вид препраща към турския указател „ Who’s Who in Turkish Culture and Art ”.
Споменавам за това, тъй като отношението и зависимостта от турската страна към Махиел Кийл са основополагащи в целия му житейски път. Чрез системата Гугъл Scholar e изчислено, че за 34 години след публикуването на основната му монография му за българската просвета и общество през османския интервал, тя към 11.02.2019 година е „ натрупала “ едвам 74 цитата без публикациите на кирилица. Това демонстрира, че на Запад книгата не е придобила никаква гласност нито по тематиката на българската история, нито по-общо за ориста на Балканския полуостров под османската власт!
За сметка на това нидерландецът е възхваляван в разнообразни турски, основно научно-популярни, издания. Такъв е казусът с Cornucopia Magazine от 2012 година, което се дефинира като „ списание за феновете на Турция…на всичко турско: история, просвета, изкуство, храна, пътувания. “ Там Холта Вриони разгласява публикация със заглавие „ Храбрецът-учен Махиел Кийл “. С едри линии авторката рисува облика на „ холандския архитектурен историк Махиел Киел, който рискува живота и здравето си в своята задача да разкрива унищожаването на османските монументи на Балканите. “ Една част от публикацията се отнася основно за България и по тази причина ще я изтъквам буквално:
„ Често чуваме за публицисти, които рискуват и даже губят живота си, промъквайки се в рискови зони, с цел да оповестят на света за закононарушения против разнообразни страни и нации. Но надали очаквате да научите за академик, който поема такива опасности в своите проучвания. Скок от прозореца на хотел с цел да избегне вниманието на копоите на режима при визитата на избрана страна; отклонение на прикрепените сътрудници на „ Червената милиция “ с примамката на красиви дами, до момента в който той скрито се промъква; забаламосване на „ екскурзоводите “ на режима с уиски, което приключва в ареста… Такива истории са изненадващи за един историк на изкуството, който просто се пробва да учи османската архитектура… “
Тук би трябвало да се означи, че поради писанията на Кийл, контраразузнаването на балканските страни (включително на „ капиталистическа “ Гърция) е имало премного учредения да попречва неговите пътувания. Въпреки това единствено през 1969 година, по личното му удостоверение, той изминава 15 300 км с дребен екип и високопроходим „ Ленд Роувър “, посещавайки неразрешени тогава даже за българите гранични зони. Същото се повтаря и през 70-80-те години на предишния век. “, добави професор Овчаров.
„ Най-новото величаене в турските медии е от 2019 година Този път цел на „ спасителя “ Кийл са османските монументи на гръцка територия. В публикацията „ Dutch historian who saved Ottoman monuments in Greece “ Фатих Хафъз Мехмет разказва неговите „ херкулесови старания, с цел да избави някои монументи от османската ера в Гърция от тяхното заличаване. “ Цитиран е самият Кийл, който жигосва гърците като варвари, които унищожават прелестните творби на османската архитектура. Впрочем сходни обвинявания нидерландецът хвърля и против България, въпреки за съхраняването на непокътнатите старинни джамии у нас да се поставят неимоверни старания. Питам се какво би споделил през 2020 година Кийл, когато на две от емблематичните византийски църкви в Константинопол/Истанбул („ Св. София “ и „ Карие “) бе лишен музейния статут, даден от ататюркска Турция, и бяха превърнати още веднъж в джамии.
И по този начин, Махиел Кийл е роден в Нидерландия през 1938 година, а след завършването на главно обучение в родното си село Вормервеер до 1976 година е зидар по архитектурно-реставрационни действия. Някъде там добива висше обучение, само че от данните в Интернет, както и от предговорите към издаваните в България негови книги от почитателите му, не излиза наяве какво тъкмо е то. Интересите му към изкуството на балканските страни датират от самия завършек на 60-те години на ХХ в. Кулминацията на първия стадий от креативната активност на Кийл е през 1983 година, когато пази докторска степен с дисертация „ Църковна архитектура и стенна живопис на България в османския интервал “ в Амстердамския университет “, сподели още той.
Махиел Кийл стартира постоянна научно-преподавателска активност в своята страна в университета в Утрехт едвам през 1993 година на 55-годишна възраст. Любопитно е, че макар да няма научни звания, още през 1992 година той е определен за „ почетен лекар “ на не изключително известния университет в Еге, област Измир. По-късно Кийл добива същата купа и от други турски университети.
Така или другояче през последните три десетилетия на ХХ в. нидерландецът обикаля Балканите, а също по този начин интензивно работи в турските архиви. В резултат се появяват редица публикации, доста от които са отдадени на историята от османския интервал на някои български градове. През 2003 година се пенсионира на 65-годишна възраст от университета и получава премия – става шеф на Нидерландския историко-археологически институт в Истанбул “, добави той.
Използвайки закононарушенията на комунистите, Махиел Кийл нападна цялата българска историческа просвета и десетилетния труд на стотици учени в проучването освен на османския интервал, само че и на Второто българско царство (XII-XIV в.) В писанията на нидерландеца са отречени достиженията на нашата средновековна просвета, като тя е избрана като нискокачествена и най-слабо развита спрямо близките нации “, уточни професорът.
„ Не бих се занимавал с писанията на Махиел Кийл, в случай че в интервала след 1989 година в България не се нароиха много негови почитатели, които през днешния ден непрестанно преиздават съчиненията му. Основната му книга за българската просвета и изкуство по време на Второто българско царство е издадена на български език през 2002 година, а през 2005 и 2017 година отново на български са оповестени обемисти сборници със публикациите на Кийл. Условно назовавам тези учени, публицисти и общественици „ демократична “ вълна. Отличителната им линия е изявеният нихилизъм, омаловажаването и отричането на българските приноси в международната просвета. Забележителен е фактът, че на времето мнозина от тези историци бяха дейни поддръжници на „ Възродителния “ развой, а през днешния ден надлежно станаха професори в влиятелни турски университети.
Типичен образец за актуалната проекция на тези трендове бе предаването на починалия Георги Коритаров „ Свободна зона “. През цялата 2020 и началото на 2021 година тематиката за Северна Македония бе съществена, като понякога бе измествана само от тази за българската „ виновност “ за депортирането на евреите от македонските области по време на Втората международна война. Напоследък обаче от ден на ден излъчвания бяха отдадени на „ Възродителния “ развой – страница, която се смята за затворена в нашата история. За да бъдат „ преосмислени “ станалите събития бяха канени учени като Стефан Дечев, отличаващ се с опитите за „ промяна “ на българската история “, съобщи Овчаров.
„ На първо място е належащо да бъде осветена биографията на Кийл, най-малко, доколкото е отразена в Интернет. Прави усещане, че публикацията за него в българския вид на „ Уикипедия “ e най-голяма, в англоезичния са му отделени едвам три реда, а в родната си нидерландска версия Кийл изобщо отсъства. А след оскъдните сведения англоезичният вид препраща към турския указател „ Who’s Who in Turkish Culture and Art ”.
Споменавам за това, тъй като отношението и зависимостта от турската страна към Махиел Кийл са основополагащи в целия му житейски път. Чрез системата Гугъл Scholar e изчислено, че за 34 години след публикуването на основната му монография му за българската просвета и общество през османския интервал, тя към 11.02.2019 година е „ натрупала “ едвам 74 цитата без публикациите на кирилица. Това демонстрира, че на Запад книгата не е придобила никаква гласност нито по тематиката на българската история, нито по-общо за ориста на Балканския полуостров под османската власт!
За сметка на това нидерландецът е възхваляван в разнообразни турски, основно научно-популярни, издания. Такъв е казусът с Cornucopia Magazine от 2012 година, което се дефинира като „ списание за феновете на Турция…на всичко турско: история, просвета, изкуство, храна, пътувания. “ Там Холта Вриони разгласява публикация със заглавие „ Храбрецът-учен Махиел Кийл “. С едри линии авторката рисува облика на „ холандския архитектурен историк Махиел Киел, който рискува живота и здравето си в своята задача да разкрива унищожаването на османските монументи на Балканите. “ Една част от публикацията се отнася основно за България и по тази причина ще я изтъквам буквално:
„ Често чуваме за публицисти, които рискуват и даже губят живота си, промъквайки се в рискови зони, с цел да оповестят на света за закононарушения против разнообразни страни и нации. Но надали очаквате да научите за академик, който поема такива опасности в своите проучвания. Скок от прозореца на хотел с цел да избегне вниманието на копоите на режима при визитата на избрана страна; отклонение на прикрепените сътрудници на „ Червената милиция “ с примамката на красиви дами, до момента в който той скрито се промъква; забаламосване на „ екскурзоводите “ на режима с уиски, което приключва в ареста… Такива истории са изненадващи за един историк на изкуството, който просто се пробва да учи османската архитектура… “
Тук би трябвало да се означи, че поради писанията на Кийл, контраразузнаването на балканските страни (включително на „ капиталистическа “ Гърция) е имало премного учредения да попречва неговите пътувания. Въпреки това единствено през 1969 година, по личното му удостоверение, той изминава 15 300 км с дребен екип и високопроходим „ Ленд Роувър “, посещавайки неразрешени тогава даже за българите гранични зони. Същото се повтаря и през 70-80-те години на предишния век. “, добави професор Овчаров.
„ Най-новото величаене в турските медии е от 2019 година Този път цел на „ спасителя “ Кийл са османските монументи на гръцка територия. В публикацията „ Dutch historian who saved Ottoman monuments in Greece “ Фатих Хафъз Мехмет разказва неговите „ херкулесови старания, с цел да избави някои монументи от османската ера в Гърция от тяхното заличаване. “ Цитиран е самият Кийл, който жигосва гърците като варвари, които унищожават прелестните творби на османската архитектура. Впрочем сходни обвинявания нидерландецът хвърля и против България, въпреки за съхраняването на непокътнатите старинни джамии у нас да се поставят неимоверни старания. Питам се какво би споделил през 2020 година Кийл, когато на две от емблематичните византийски църкви в Константинопол/Истанбул („ Св. София “ и „ Карие “) бе лишен музейния статут, даден от ататюркска Турция, и бяха превърнати още веднъж в джамии.
И по този начин, Махиел Кийл е роден в Нидерландия през 1938 година, а след завършването на главно обучение в родното си село Вормервеер до 1976 година е зидар по архитектурно-реставрационни действия. Някъде там добива висше обучение, само че от данните в Интернет, както и от предговорите към издаваните в България негови книги от почитателите му, не излиза наяве какво тъкмо е то. Интересите му към изкуството на балканските страни датират от самия завършек на 60-те години на ХХ в. Кулминацията на първия стадий от креативната активност на Кийл е през 1983 година, когато пази докторска степен с дисертация „ Църковна архитектура и стенна живопис на България в османския интервал “ в Амстердамския университет “, сподели още той.
Махиел Кийл стартира постоянна научно-преподавателска активност в своята страна в университета в Утрехт едвам през 1993 година на 55-годишна възраст. Любопитно е, че макар да няма научни звания, още през 1992 година той е определен за „ почетен лекар “ на не изключително известния университет в Еге, област Измир. По-късно Кийл добива същата купа и от други турски университети.
Така или другояче през последните три десетилетия на ХХ в. нидерландецът обикаля Балканите, а също по този начин интензивно работи в турските архиви. В резултат се появяват редица публикации, доста от които са отдадени на историята от османския интервал на някои български градове. През 2003 година се пенсионира на 65-годишна възраст от университета и получава премия – става шеф на Нидерландския историко-археологически институт в Истанбул “, добави той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ