Експерти: Мръсен въздух в София? Мъглата е най-виновна, а може и да е Перник
София е като заключена къща, която не можем да проветряваме през зимата. Това е един от изводите в разбора на Визия за София на тематика " Въздух, печки и коли ", полемиката за качеството на въздуха в столицата е довечера в изложба “Структура ”.
Според Световната здравна организация (СЗО) и Европейската организация за околна среда (ЕАОС) България се подрежда измежду страните с най-замърсен въздух.
Битовото отопление на твърди и течни горива се дефинира като един от най-сериозните „ виновници “ за неприятното качество на въздуха през зимните месеци в Столична община. Анализът демонстрира, че по-голяма част от семействата в Столична община се отопляват на централно парно, към ¼ на електричество и едвам към 12% на твърди и течни горива, които са и единствените източници на отопление със значими излъчвания на замърсители във въздуха. В сметките не са включени необитаеми жилища - 142 596 броя), който съставлява към ¼ от всички жилища в Столична община.
Централното отопление се употребява в по-голямата част от града. В няколко квартала даже е над 75%. – например в Младост 1 и Дървеница. Отопление на електричество с над 25% има в регионите Люлин, Подуене и елементи от центъра, в които парното се употребява по-малко.
На нафта, въглища и дърва се отопляват хората в региони с най-вече ниско застрояване – Факултета, Модерно предградие, Орландовци, Христо Ботев, Горубляне, както и със смесено застрояване като Хаджи Димитър, Левски В и Г. Интересно е, че отопление на дърва (между 2.5 и 5%) има и в центъра – северозападните елементи и сред булевардите Витоша, Патриарх Евтимий, ул. Граф Игнатиев, ул. Г.С.Раковски, бул. Цар Освободител.
При съпоставяне на енергийния баланс в битовото отопление на София с един от най-хубавите градове за живеене в света – Виена, се вижда, че отоплението на електричество в София е 4 – 5 пъти повече спрямо Виена – виж Фигура 8. Съществената разлика сред двата града е в сборния дял на централното отопление и газификация, който във Виена доближава до 87%, до момента в който в Столична община е 63%. Друга разлика е в каузи на твърдите и течните горива – във Виена той е към 8%, до момента в който в София доближава 12%.
Една от най-съществените разлики сред София и Виена е степента на моторизация. В София на всеки двама души се пада един автомобил, до момента в който във Виена – доста по-малко.
Замерваните замърсители в проучването са въглероден оксид, фини прахови частици, азотни оксиди и въглеводороди. Резултатите от проучването за дизеловите коли демонстрират по-високи равнища на фини прахови частици по отношение на евростандартите, като за евро 6 замерените стойности са в нормата. За останалите замърсители дизеловите мотори се показват добре – стойностите са в нормата или се отклоняват с малко в някои категории.
При бензиновите коли резултатите са противоположни на дизеловите. И за четирите замърсителя измерените стойности са в нормата единствено за евро 6 и колкото по-стари са колите, толкоз отклонението е по-голямо от нормата при всички замърсители (освен ФПЧ, за които няма норма преди евро 5). За евро 2, 3 и 4 замерените стойности при бензиновите мотори са 2 до 3 пъти над замерените при дизеловите мотори.
Като резултат от изследването с максимален дял на замърсяване с измерваните 4 замърсителя са старите бензинови коли с 66%, следвани от дизеловите леки коли със 17 на 100.
Поради спецификата на географското разположение на Столична община, климатичните особености също играят значима роля във образуването на качеството на въздуха. Както поради местоположението си сред Стара планина, Витоша и западните скатове на Ихтиманска Средна гора, по този начин и заради релативно огромната си надморска височина, Софийското поле е най-мъгливото място в България. То се характеризира с продължителните дни с мъгли, безветрие и температурна инверсия, които основават условия за струпване и задържане на замърсителите над града. Типичната мъгла е гъста или умерена от декември до януари, при което небето не се вижда. Температурата на въздуха е от –5,0ºC до +5,0ºC, относителната мокрота е 90 – 95% и атмосферно налягане е в интервала 945 – 965 hPa.
Годишно сред 31% и 49% времето е безшумно, като през есенно-зимния интервал стойностите са най-високи, т.е. през зимата има минимум вятър. Общият брой дни с мъгли в София е сред 31 и 64 дни годишно, като съвсем всички са през зимния интервал.
Стойностите за ФПЧ10 над нормата са най-вече през студеното полугодие. Друга наклонност е значителното понижаване на стойностите над нормата през топлото полугодие. През студените месеци половината от измерените стойности са над нормата, изключително за ноември, декември и януари. В същите тези три месеца са и стойностите в диапазоните 100 – 200, 200 – 300 и 300 – 400. През летните месеци единствено 10% от стойностите са над нормата, като през август има замерени едвам 5 стойности два пъти над нормата. Заключението е, че замърсяването с ФПЧ има ясно изразен сезонен темперамент.
Изводите в разбора на Визия за София са, че н е дизеловите коли са главният фактор на замърсяване от превоза, а това са старите и неподдържани бензинови коли, както евентуално и тези на пропан-бутан. Затова и мярка, ориентирана към възбрана на дизелови коли, за която има лобиране в доста страни в Европейски Съюз, няма да докара до решение на казуса със замърсяването. Забрана за остарели коли пък при липса на данни за колите без катализатор и филтър също би била мярка, обречена на ниска успеваемост. Имайки поради обстоятелството, че междинната възраст на автопарка в България е по-ниска от тази в Австрия, става още по-трудно да „ обвиним “ само старите коли.
Друга последна мярка е възбраната на отопление на твърди горива. Причината е обвързването на замърсяването през зимните месеци с излъчванията от битовото отопление. Обаче - мъглите имат най-голямо значение за образуването на качеството на въздуха в София съгласно наличните данни. Затова и опитите за решаването на въпроса с качеството на въздуха в София са или безсмислено изпитание, т.е. триумфът им е неосъществим, или ще се осъществят посредством недоказано правилни и неефективни ограничения, които няма по какъв начин да доведат до стремежи резултат. Това може би е и един от най-силните причини за потребността от доста по-детайлни и подробни данни, с цел да може да се подхващат работещи ограничения, пишат от Визия за София. Според разбора за преноса на замърсители от други региони, например Перник, и замърсяването от нерегламенираното изгаряне на боклуци, са двата източника на замърсяване, за които се знае малко. Ако техният дял се окаже непосредствен до този от превоза и битовото отопление, то насочването на запаси единствено за ограничения по отношение на превоз или битово отопление губи смисъл и не води до решение на казуса, считат специалистите.
Според Световната здравна организация (СЗО) и Европейската организация за околна среда (ЕАОС) България се подрежда измежду страните с най-замърсен въздух.
Битовото отопление на твърди и течни горива се дефинира като един от най-сериозните „ виновници “ за неприятното качество на въздуха през зимните месеци в Столична община. Анализът демонстрира, че по-голяма част от семействата в Столична община се отопляват на централно парно, към ¼ на електричество и едвам към 12% на твърди и течни горива, които са и единствените източници на отопление със значими излъчвания на замърсители във въздуха. В сметките не са включени необитаеми жилища - 142 596 броя), който съставлява към ¼ от всички жилища в Столична община.
Централното отопление се употребява в по-голямата част от града. В няколко квартала даже е над 75%. – например в Младост 1 и Дървеница. Отопление на електричество с над 25% има в регионите Люлин, Подуене и елементи от центъра, в които парното се употребява по-малко.
На нафта, въглища и дърва се отопляват хората в региони с най-вече ниско застрояване – Факултета, Модерно предградие, Орландовци, Христо Ботев, Горубляне, както и със смесено застрояване като Хаджи Димитър, Левски В и Г. Интересно е, че отопление на дърва (между 2.5 и 5%) има и в центъра – северозападните елементи и сред булевардите Витоша, Патриарх Евтимий, ул. Граф Игнатиев, ул. Г.С.Раковски, бул. Цар Освободител.
При съпоставяне на енергийния баланс в битовото отопление на София с един от най-хубавите градове за живеене в света – Виена, се вижда, че отоплението на електричество в София е 4 – 5 пъти повече спрямо Виена – виж Фигура 8. Съществената разлика сред двата града е в сборния дял на централното отопление и газификация, който във Виена доближава до 87%, до момента в който в Столична община е 63%. Друга разлика е в каузи на твърдите и течните горива – във Виена той е към 8%, до момента в който в София доближава 12%.
Една от най-съществените разлики сред София и Виена е степента на моторизация. В София на всеки двама души се пада един автомобил, до момента в който във Виена – доста по-малко.
Замерваните замърсители в проучването са въглероден оксид, фини прахови частици, азотни оксиди и въглеводороди. Резултатите от проучването за дизеловите коли демонстрират по-високи равнища на фини прахови частици по отношение на евростандартите, като за евро 6 замерените стойности са в нормата. За останалите замърсители дизеловите мотори се показват добре – стойностите са в нормата или се отклоняват с малко в някои категории.
При бензиновите коли резултатите са противоположни на дизеловите. И за четирите замърсителя измерените стойности са в нормата единствено за евро 6 и колкото по-стари са колите, толкоз отклонението е по-голямо от нормата при всички замърсители (освен ФПЧ, за които няма норма преди евро 5). За евро 2, 3 и 4 замерените стойности при бензиновите мотори са 2 до 3 пъти над замерените при дизеловите мотори.
Като резултат от изследването с максимален дял на замърсяване с измерваните 4 замърсителя са старите бензинови коли с 66%, следвани от дизеловите леки коли със 17 на 100.
Поради спецификата на географското разположение на Столична община, климатичните особености също играят значима роля във образуването на качеството на въздуха. Както поради местоположението си сред Стара планина, Витоша и западните скатове на Ихтиманска Средна гора, по този начин и заради релативно огромната си надморска височина, Софийското поле е най-мъгливото място в България. То се характеризира с продължителните дни с мъгли, безветрие и температурна инверсия, които основават условия за струпване и задържане на замърсителите над града. Типичната мъгла е гъста или умерена от декември до януари, при което небето не се вижда. Температурата на въздуха е от –5,0ºC до +5,0ºC, относителната мокрота е 90 – 95% и атмосферно налягане е в интервала 945 – 965 hPa.
Годишно сред 31% и 49% времето е безшумно, като през есенно-зимния интервал стойностите са най-високи, т.е. през зимата има минимум вятър. Общият брой дни с мъгли в София е сред 31 и 64 дни годишно, като съвсем всички са през зимния интервал.
Стойностите за ФПЧ10 над нормата са най-вече през студеното полугодие. Друга наклонност е значителното понижаване на стойностите над нормата през топлото полугодие. През студените месеци половината от измерените стойности са над нормата, изключително за ноември, декември и януари. В същите тези три месеца са и стойностите в диапазоните 100 – 200, 200 – 300 и 300 – 400. През летните месеци единствено 10% от стойностите са над нормата, като през август има замерени едвам 5 стойности два пъти над нормата. Заключението е, че замърсяването с ФПЧ има ясно изразен сезонен темперамент.
Изводите в разбора на Визия за София са, че н е дизеловите коли са главният фактор на замърсяване от превоза, а това са старите и неподдържани бензинови коли, както евентуално и тези на пропан-бутан. Затова и мярка, ориентирана към възбрана на дизелови коли, за която има лобиране в доста страни в Европейски Съюз, няма да докара до решение на казуса със замърсяването. Забрана за остарели коли пък при липса на данни за колите без катализатор и филтър също би била мярка, обречена на ниска успеваемост. Имайки поради обстоятелството, че междинната възраст на автопарка в България е по-ниска от тази в Австрия, става още по-трудно да „ обвиним “ само старите коли.
Друга последна мярка е възбраната на отопление на твърди горива. Причината е обвързването на замърсяването през зимните месеци с излъчванията от битовото отопление. Обаче - мъглите имат най-голямо значение за образуването на качеството на въздуха в София съгласно наличните данни. Затова и опитите за решаването на въпроса с качеството на въздуха в София са или безсмислено изпитание, т.е. триумфът им е неосъществим, или ще се осъществят посредством недоказано правилни и неефективни ограничения, които няма по какъв начин да доведат до стремежи резултат. Това може би е и един от най-силните причини за потребността от доста по-детайлни и подробни данни, с цел да може да се подхващат работещи ограничения, пишат от Визия за София. Според разбора за преноса на замърсители от други региони, например Перник, и замърсяването от нерегламенираното изгаряне на боклуци, са двата източника на замърсяване, за които се знае малко. Ако техният дял се окаже непосредствен до този от превоза и битовото отопление, то насочването на запаси единствено за ограничения по отношение на превоз или битово отопление губи смисъл и не води до решение на казуса, считат специалистите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ