Киномания, начало: „Безкрайната градина“ на Галин Стоев
София е един хубав зелен европейски град. Мисирков и Богданов са оператори от международна класа. Може би тези два обстоятелството са били известни на част от публиката и преди да гледаме този филм, само че той ги потвърди безапелационно. Така 31-вата Киномания в София беше открита с един филм, изцяло заслужен за града и събитието.
„ Безкрайната градина “ е разновидност върху пиесата „ “ на Яна Борисова. Режисьорът Галин Стоев е заменил в екранизацията известните театрални артисти с млади красиви лица – Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов и Глория Петкова, като последните двама са същинско изобретение, най-малко за мен – надарени и одухотворени. Във кино лентата взе участие в последната си роля и Никола Анастасов, само че наличието му е по-скоро почетно, както и се поставя за деец на неговата възраст.
Разказана в границите на нашия град, историята на двамата братя и обичаните им дами придобива по едно и също време уточненост – ненужно подчертана с привнесените политически детайли, и избрана романтика, обвързвана със самия град и с неговите остарели къщи и градини, цялостни с неразказани истории. Това е историята на една обич – написа го на всички места в анонсите на кино лентата. Така е, историята е за любовта на двама братя, доста близки и доста разнообразни, към една жена, която си има загадка градина. В пиесата градината е в действителност загадка, тя е невидима и е нещо като фантазия, знак на бягството от света в един парадайс, където са позволени малко на брой. Във кино лентата градината е същинска, тя е макет на градина и макар своето съвършенство това е просто движимост, а опредметяването на фантазията постоянно е разочароващо.
Обичам доста всички пиеси на и евентуално по тази причина упованията ми към кино лентата бяха много повишени. Същевременно нямах никакви подозрения, че Галин Стоев ще ги оправдае. Трябва да призная, че съм разочарована, главно по две аргументи. Първата е точно буквалността на историята, прекомерно подробното обяснение на всяка преживелица и деяние, което е в контрастност с другояче толкоз прелестната конюнктура и романтичността на концепцията за градината. Второто е въобще решението пиесата да се трансформира в някакъв безконечен монолог на основния воин, прочее не задоволително надарен да се оправи с сходен дълъг и нарицателен текст. В подмяна на това пък основната героиня непрестанно мълчи, много неизразително, и на фона на сходно недружелюбно поведение повсеместното влюбване в нея наподобява леко комично.
Разбира се, театърът и киното са изцяло обособени изкуства, всяко със собствен изразителен език и хармония. Затова решението може би е да се видят и двете – и филмът, и пиесата, и всеки да избере за себе си. В последна сметка да се избира сред две положителни родни творби на изкуството, постоянно е дребен празник.
„ Безкрайната градина “ е разновидност върху пиесата „ “ на Яна Борисова. Режисьорът Галин Стоев е заменил в екранизацията известните театрални артисти с млади красиви лица – Мартин Димитров, Елица Матева, Димитър Николов и Глория Петкова, като последните двама са същинско изобретение, най-малко за мен – надарени и одухотворени. Във кино лентата взе участие в последната си роля и Никола Анастасов, само че наличието му е по-скоро почетно, както и се поставя за деец на неговата възраст.
Разказана в границите на нашия град, историята на двамата братя и обичаните им дами придобива по едно и също време уточненост – ненужно подчертана с привнесените политически детайли, и избрана романтика, обвързвана със самия град и с неговите остарели къщи и градини, цялостни с неразказани истории. Това е историята на една обич – написа го на всички места в анонсите на кино лентата. Така е, историята е за любовта на двама братя, доста близки и доста разнообразни, към една жена, която си има загадка градина. В пиесата градината е в действителност загадка, тя е невидима и е нещо като фантазия, знак на бягството от света в един парадайс, където са позволени малко на брой. Във кино лентата градината е същинска, тя е макет на градина и макар своето съвършенство това е просто движимост, а опредметяването на фантазията постоянно е разочароващо.
Обичам доста всички пиеси на и евентуално по тази причина упованията ми към кино лентата бяха много повишени. Същевременно нямах никакви подозрения, че Галин Стоев ще ги оправдае. Трябва да призная, че съм разочарована, главно по две аргументи. Първата е точно буквалността на историята, прекомерно подробното обяснение на всяка преживелица и деяние, което е в контрастност с другояче толкоз прелестната конюнктура и романтичността на концепцията за градината. Второто е въобще решението пиесата да се трансформира в някакъв безконечен монолог на основния воин, прочее не задоволително надарен да се оправи с сходен дълъг и нарицателен текст. В подмяна на това пък основната героиня непрестанно мълчи, много неизразително, и на фона на сходно недружелюбно поведение повсеместното влюбване в нея наподобява леко комично.
Разбира се, театърът и киното са изцяло обособени изкуства, всяко със собствен изразителен език и хармония. Затова решението може би е да се видят и двете – и филмът, и пиесата, и всеки да избере за себе си. В последна сметка да се избира сред две положителни родни творби на изкуството, постоянно е дребен празник.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ