Общини вдигнали данъците 62 пъти през 2017 г.
София е 4,5 пъти по-богата от най-бедната област в страната – Сливен
Общини вдигнали налозите 62 пъти през 2017 година, а случаите на понижение са едвам 8 пъти. Това демонстрира тазгодишното издание на „ Регионални профили: индикатори за развиване ” на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Увеличенията на локалните данъци за последните 5 години са 210, а пониженията четири пъти по-малко – 50. „ Възможно е нарастванията на налози в страната да са повече, тъй като достъп до информация ни дават единствено 75–80% от общините “, съобщи Петър Ганев, старши икономист в института.
По думите му през последните две години се следи стабилно повишаване на локалните налози, изключително при облагането на недвижимите парцели. „ Причина за покачването на главните налози и такси несъмнено е неналичието на запас на локалните администрации ”, посочи той.
От ИПИ регистрираха, че към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент са получили и безлихвени заеми от страната на обща стойност 20 млн. лева Но съгласно икономистите това няма да помогне за дълготрайното им развиване.
Традиционно локалната данъчна тежест е по-висока в областите с релативно мощна стопанска система и е ниска в едва развитите райони – Видин, Враца, Монтана, Перник и Силистра. Изключение вършат развитите области Стара Загора и Габрово, които имат ниски локални налози и такси. От отчета излиза наяве, че в Кюстендил главните данъци са най-ниски, до момента в който в София те са с най-голяма тежест.
За да се заздравят финансите на локалните администрации, икономистите оферират да се преотстъпят на общините 20% от подоходното облагане на физическите лица. Ако това се случи, 634 млн. лева биха отишли в допълнение в общините през 2018 година
Според проучването София е 4,5 пъти по-богата от най-бедната област в страната – Сливен. Без изненада столицата е с най-високи приходи и стандарт на живот в цяла България, до момента в който Сливен е в дъното на класацията по тези индикатори. През 2015 година брутният вътрешен артикул (БВП) на човек в столицата е бил 26 690 лева при 5921 лева в Сливен.
Разликата е осезаема и при брутната годишна работна заплата, която в столицата е в размер на 14 531 лева, а в най-бедната област – едвам 7830 лева при приблизително 10 535 лева за страната през 2015 година Според ИПИ бързият растеж на заплатите, който приблизително за страната е към 10% на годишна база, се усеща на доста места. Над 50% от високоплатените работни места – със заплата над 1000 лева, обаче са в София. От началото на годината столицата е единствената област с над междинния за страната растеж на възнагражденията, като този развой се чака да продължи. Видин, Силистра и Кюстендил обаче са образци за области, където заплатите се отдалечават от междинната за страната.
Бургас е водач по вложения
Най-много са в нови мощности на „ Лукойл Нефтохим ”
Бургас е водач по непознати вложения, демонстрират данните на ИПИ. През 2015 година в област Бургас те нарастват със 767 млн. евро по отношение на края на 2014 година, като капиталът е вложен най-много в нови мощности в „ Лукойл Нефтохим ”. На второ място по растеж на непознатите вложения през 2015 година е София (столица), където те се усилват с 437 млн. евро. Областите Варна, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Хасково също се радват на приток на непознати вложения. Всъщност това са и областите, които бележат най-бързо развиване в последните 2–3 години, като всяка от тях е хазаин на един или няколко от браншовете, които порастват с бурни темпове след рецесията – ИТ промишлеността, аутсорсинга на бизнес услуги, туризма, редица подотрасли на индустрията (части за коли, каучук и пластмаси, фармацевтика, машини и съоръжение и др.), изясняват специалистите.
Заетостта пораства повече в Южна България
Новите работни места в Пловдив повече от цяла Северна България
Слабо се показват Сливен и Кърджали
Успешното развиване на „ Тракия икономическа зона ” е в основата на оживлението в област Пловдив.
В област Пловдив се основават повече работни места, в сравнение с в цяла Северна България. Това е един от изводите на проучването „Регионални профили: индикатори за развиване 2017“, направено от Института за пазарна стопанска система.
През третото тримесечие на тази година броят на заетите в Южна България е със 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70% от общо основаните нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастване също има, само че надалеч по-скромно – едвам 27 хиляди души, което е по-малко от растежа единствено за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последното десетилетие. В Южна България неубедително във връзка с заетостта се показват области като Сливен и Кърджали.
„За оживлението в другите елементи на страната се съди най-много по пазара на труда. Заетостта сега е на рекордно високи равнища, като тя се усилва повече в Южна България“, разяснява данните икономистът Явор Алексиев.
Той подсети, че браншови организации обявиха, че ще се наложи импорт на работна ръка. Според Алексиев подобен сполучлив образец е имало предходната година в областта на туризма.
Десислава Николова, основен икономист на ИПИ:
Вложенията са решаващи за районите
Притокът на вложения е най-сериозният движещ фактор, от който зависи оживлението на районите, разяснява Десислава Николова, основен икономист на ИПИ.
„Характерен за всички области – водачи по икономическо развиване е високият приток на вложения, който води до основаване на нови работни места, по-високи приходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, всички области, които са на дъното, се характеризират с невисок приток на вложения, доста проблематичен пазар на труда, висока безработица и ниски приходи. Което води доста постоянно до висок дял на бедните и на хората, които живеят в материални ограничения, разяснява Николова.
Голямото “отваряне на ножицата ” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства, уточни още икономистът.
Зорница Славова, икономист в ИПИ:
Над 20% от учениците в Ямбол и Кърджали с двойки на матурата
Над 20% от учениците със слаби оценки на матурата по Български език и литература са в областите Ямбол и Кърджали, заяви Зорница Славова, икономист в ИПИ. Това е десетократна разлика съпоставено със столицата София, където слаби оценки на матурата са получили единствено 2% от учениците. По думите й се следи задълбочаване на разликите в оценките в другите райони през последните години. Областите с най-хубави резултати имат наклонност към възстановяване, а тези с най-слабите резултати не престават да се утежняват, посочи Славова. Като добър образец тя уточни област Смолян, която тази година изпреварва София по индикатори.
Общини вдигнали налозите 62 пъти през 2017 година, а случаите на понижение са едвам 8 пъти. Това демонстрира тазгодишното издание на „ Регионални профили: индикатори за развиване ” на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Увеличенията на локалните данъци за последните 5 години са 210, а пониженията четири пъти по-малко – 50. „ Възможно е нарастванията на налози в страната да са повече, тъй като достъп до информация ни дават единствено 75–80% от общините “, съобщи Петър Ганев, старши икономист в института.
По думите му през последните две години се следи стабилно повишаване на локалните налози, изключително при облагането на недвижимите парцели. „ Причина за покачването на главните налози и такси несъмнено е неналичието на запас на локалните администрации ”, посочи той.
От ИПИ регистрираха, че към този миг 32 общини са публично в процедура по финансово излекуване, като 7 от тях към този момент са получили и безлихвени заеми от страната на обща стойност 20 млн. лева Но съгласно икономистите това няма да помогне за дълготрайното им развиване.
Традиционно локалната данъчна тежест е по-висока в областите с релативно мощна стопанска система и е ниска в едва развитите райони – Видин, Враца, Монтана, Перник и Силистра. Изключение вършат развитите области Стара Загора и Габрово, които имат ниски локални налози и такси. От отчета излиза наяве, че в Кюстендил главните данъци са най-ниски, до момента в който в София те са с най-голяма тежест.
За да се заздравят финансите на локалните администрации, икономистите оферират да се преотстъпят на общините 20% от подоходното облагане на физическите лица. Ако това се случи, 634 млн. лева биха отишли в допълнение в общините през 2018 година
Според проучването София е 4,5 пъти по-богата от най-бедната област в страната – Сливен. Без изненада столицата е с най-високи приходи и стандарт на живот в цяла България, до момента в който Сливен е в дъното на класацията по тези индикатори. През 2015 година брутният вътрешен артикул (БВП) на човек в столицата е бил 26 690 лева при 5921 лева в Сливен.
Разликата е осезаема и при брутната годишна работна заплата, която в столицата е в размер на 14 531 лева, а в най-бедната област – едвам 7830 лева при приблизително 10 535 лева за страната през 2015 година Според ИПИ бързият растеж на заплатите, който приблизително за страната е към 10% на годишна база, се усеща на доста места. Над 50% от високоплатените работни места – със заплата над 1000 лева, обаче са в София. От началото на годината столицата е единствената област с над междинния за страната растеж на възнагражденията, като този развой се чака да продължи. Видин, Силистра и Кюстендил обаче са образци за области, където заплатите се отдалечават от междинната за страната.
Бургас е водач по вложения
Най-много са в нови мощности на „ Лукойл Нефтохим ”
Бургас е водач по непознати вложения, демонстрират данните на ИПИ. През 2015 година в област Бургас те нарастват със 767 млн. евро по отношение на края на 2014 година, като капиталът е вложен най-много в нови мощности в „ Лукойл Нефтохим ”. На второ място по растеж на непознатите вложения през 2015 година е София (столица), където те се усилват с 437 млн. евро. Областите Варна, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Хасково също се радват на приток на непознати вложения. Всъщност това са и областите, които бележат най-бързо развиване в последните 2–3 години, като всяка от тях е хазаин на един или няколко от браншовете, които порастват с бурни темпове след рецесията – ИТ промишлеността, аутсорсинга на бизнес услуги, туризма, редица подотрасли на индустрията (части за коли, каучук и пластмаси, фармацевтика, машини и съоръжение и др.), изясняват специалистите.
Заетостта пораства повече в Южна България
Новите работни места в Пловдив повече от цяла Северна България
Слабо се показват Сливен и Кърджали
Успешното развиване на „ Тракия икономическа зона ” е в основата на оживлението в област Пловдив.
В област Пловдив се основават повече работни места, в сравнение с в цяла Северна България. Това е един от изводите на проучването „Регионални профили: индикатори за развиване 2017“, направено от Института за пазарна стопанска система.
През третото тримесечие на тази година броят на заетите в Южна България е със 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70% от общо основаните нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастване също има, само че надалеч по-скромно – едвам 27 хиляди души, което е по-малко от растежа единствено за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, като се изключи Плевен, заетостта остава надалеч от най-високите си равнища за последното десетилетие. В Южна България неубедително във връзка с заетостта се показват области като Сливен и Кърджали.
„За оживлението в другите елементи на страната се съди най-много по пазара на труда. Заетостта сега е на рекордно високи равнища, като тя се усилва повече в Южна България“, разяснява данните икономистът Явор Алексиев.
Той подсети, че браншови организации обявиха, че ще се наложи импорт на работна ръка. Според Алексиев подобен сполучлив образец е имало предходната година в областта на туризма.
Десислава Николова, основен икономист на ИПИ:
Вложенията са решаващи за районите
Притокът на вложения е най-сериозният движещ фактор, от който зависи оживлението на районите, разяснява Десислава Николова, основен икономист на ИПИ.
„Характерен за всички области – водачи по икономическо развиване е високият приток на вложения, който води до основаване на нови работни места, по-високи приходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, всички области, които са на дъното, се характеризират с невисок приток на вложения, доста проблематичен пазар на труда, висока безработица и ниски приходи. Което води доста постоянно до висок дял на бедните и на хората, които живеят в материални ограничения, разяснява Николова.
Голямото “отваряне на ножицата ” при благосъстоянието сред най-богата и най-бедната област е в интервала на стопански взрив до рецесията. Предвид това може да се чака, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно отново ще стартира да пораства, уточни още икономистът.
Зорница Славова, икономист в ИПИ:
Над 20% от учениците в Ямбол и Кърджали с двойки на матурата
Над 20% от учениците със слаби оценки на матурата по Български език и литература са в областите Ямбол и Кърджали, заяви Зорница Славова, икономист в ИПИ. Това е десетократна разлика съпоставено със столицата София, където слаби оценки на матурата са получили единствено 2% от учениците. По думите й се следи задълбочаване на разликите в оценките в другите райони през последните години. Областите с най-хубави резултати имат наклонност към възстановяване, а тези с най-слабите резултати не престават да се утежняват, посочи Славова. Като добър образец тя уточни област Смолян, която тази година изпреварва София по индикатори.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ