София. Днес своя 50-годишен юбилей отбелязва един от ней-великите в

София. Днес своя 50-годишен празник отбелязва един от ней-великите в българската и международна спортна история. Щангистът Иван Иванов е олимпийски първенец, 4 пъти международен и 5 пъти европейски отличник. Два пъти печели Световната купа, усъвършенства 4 международни върха и е лауреат на влиятелния приз „ Златната щангетка “ за най-хубав в света през 1989 година. Той остава в международните щанги и като един от дребното без „ нула “ на подиума. Днес Иван е Старшията на българските национални тимове, с които в последните 10 години завоюва за България 143 медала от европейски и международни шампионати във всички възрастови групи.

През есента на 1984 година на спирка в Шумен се случва една на пръв взор безинтересна, само че в действителност оказала се историческа среща. Треньорът Велико Великов чака рейса за залата по щанги, когато по прашната улица се задава 7-годишно хлапе с гайда под ръката. Един Господ знае, какво щеше да се случи, в случай че ориста не бе пресякла пътищата им. Но всички знаем какво стана след въпросната среща. Вероятно фолклорната музика губи надарен гайдар, само че светът на спорта печели популярен щангист. А България - се снабдява с следващия си олимпийски шампион…

Музиката, а не спортът е първата пристрастеност в живота на Иван Иванов. Той е роден на 27 август 1971 година в Шумен. В детските си години е луда глава, само че не се занимава интензивно със спорт. В фамилията му също няма изявени състезатели. Покрай брат си, Иван се увлича по музиката и стартира да свири на гайда. И по този начин до седми клас, когато се случва въпросната среща на автобусната спирка. Опитното треньорско око на Великов мигновено „ сканира ” бъдещия първенец и незабавно му предлага да го заведе в залата.

Гайда и щанга под една мишница

Иван обаче е доста надалеч от сходни упоритости и въобще не желае да се раздели с гайдата. Отговаря, че би пробвал със спорта, единствено в случай че продължи да свири на гайда.

„ И до през днешния ден не съм не запомнил първото ми влизане в залата – разкрива Иван.
- Дисковете гърмяха, подът се тресеше, въздухът „ трепереше “ от спорт.
Чувствах се необичайно. Все едно влизах в някакъв храм. Спомням си, че още с първото си допиране до грифа провокирах възторг. Без никаква подготовка, подвигнах силово 40 кг, а тежах едвам 38 кг… Настъпи странна тишина. Веднага по-късно клекнах и станах с 90–килограмова щанга.
Всички ме гледаха в захлас… “