България отбеляза Деня на светите братя Кирил и Методий
София. България означи Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. В цялата страна се организираха тържествени шествия, празнични концерти и разнообразни начинания, отдадени на делото на светите братя Кирил и Методий.
През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните възпитаници в България през 886 година Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, нужни в раннохристиянска България.
По мотив празника президентът Румен Радев съобщи, че България постоянно е вървяла напред посредством култура, познание и нематериалност. „ Днес честваме най-голямото духовно постижение на нашия народ – основаването на лична книжовност. Трябва да помним, че преди повече от 1 100 години точно България бе страната, която избави тяхното дело. Започнатото от Кирил и Методий бе продължено от Климент Охридски и Наум Преславски, които със своите възпитаници и хиляди поредни направиха по този начин, че България да се трансформира в духовния и културен център на славянския свят през Средновековието “, добави той. „ Държавата на духа в никакъв случай не е загивала в България и от нас зависи да я предадем на идващите генерации “, сподели още президентът.
По-късно той организира среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Португалия Антониу Коща, страната-ротационен ръководител на Съвета на Европейския съюз, по време на която разяснява, че идното взаимно отбелязване на делото на светите братя Кирил и Методий от делегациите на България и Република Северна Македония в Рим е добър знак за двустранните връзки и прикани и за политическа воля от страна на югозападната ни съседка за реализиране на съответни резултати по проблематичните въпроси.
Вицепремиерът Илияна Йотова разяснява, че българският народ ще пребъде, тъй като държи в ръцете си оръжието на познанието, културата и духовността. „ Никога да не забравяме, че българският народ е роден от словото, книжнината, познанието и културата. Да възпитаваме децата си в горделивост, че са българи “, сподели още тя.
Служебният министър председател Стефан Янев съобщи, че българската писменост е безспорен принос на средновековна България в международната цивилизация. „ Повод за горделивост и самочувствие е, че точно тя свързва толкоз доста нации с духовната мощ на писмеността, с българските букви, отразяващи нашия несравним културен код, мъдростта, опита и знанието на нашия народ, трупани през вековете ", добави Янев. По думите му българската писменост е най-великото заричане за безкрайност, за величие на нашата нация. „ Тя ни дава вяра, че народът и страната ни, с изключение на славно минало, ще имат и славно бъдеще, че българската словесност и неповторимото ни културно завещание ще пребъдат “, разяснява той. Според него в свят, в който се размиват културни граници и идентичности, сме длъжни да се борим за словесност и култура, за нашия език и за съхранението на националния ни образ.
Служебният министър на образованието и науката Николай Денков разяснява, че основаването на българската писменост е едно от най-забележителните събития в историята на човешката просвета. „ Днес България е част от една общественост, сплотяваща доста страни на Стария континент, а нашата писменост, наред с латинската и гръцката, е една от трите писмености на тази общественост. Българското слово е свещено! То ни сплотява като народ и ни кара да се гордеем, че сме разнообразни и неповторими. В международното културно завещание името на България постоянно ще свети с буквите на солунските братя и с първите думи, преведени от Константин-Кирил Философ на български език: „ В началото бе словото… " “, добави Денков.
Лидерът на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов написа във „ Facebook “, че основаването на българската писменост и отстояването на правото на един народ да слави Бога и да се бори за собствен език е било гражданска война в тогавашния свят.
Председателят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова уточни, че всяко българско сърце през днешния ден тупти гордо, че сме дали на всички славяни букви, книги, четмо и писмо. „ Да е цветущ най-светлият, най-хубавият български празник, който влиза във всеки дом със всяка нова книга, която си купуваме, с четящото ни дете, с учителите на нашите деца “, добави тя.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ също честити празника, като пожела този ден да донесе светлината в края на тунела, която търсим за нашето духовно израстване.
Кметът на София Йорданка Фандъкова честити празника на всички пазители на духа. По думите ѝ тестванията на днешното време ни демонстрират, че през тях можем да преминем единствено с развита просвета и познания. „ Затова най-нужно остава да отделяме истината от заблудата и да пресяваме думите от брътвежите “, сподели още Фандъкова.
Как беше маркиран празникът в страната може да прочетете.
През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните възпитаници в България през 886 година Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, нужни в раннохристиянска България.
По мотив празника президентът Румен Радев съобщи, че България постоянно е вървяла напред посредством култура, познание и нематериалност. „ Днес честваме най-голямото духовно постижение на нашия народ – основаването на лична книжовност. Трябва да помним, че преди повече от 1 100 години точно България бе страната, която избави тяхното дело. Започнатото от Кирил и Методий бе продължено от Климент Охридски и Наум Преславски, които със своите възпитаници и хиляди поредни направиха по този начин, че България да се трансформира в духовния и културен център на славянския свят през Средновековието “, добави той. „ Държавата на духа в никакъв случай не е загивала в България и от нас зависи да я предадем на идващите генерации “, сподели още президентът.
По-късно той организира среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Португалия Антониу Коща, страната-ротационен ръководител на Съвета на Европейския съюз, по време на която разяснява, че идното взаимно отбелязване на делото на светите братя Кирил и Методий от делегациите на България и Република Северна Македония в Рим е добър знак за двустранните връзки и прикани и за политическа воля от страна на югозападната ни съседка за реализиране на съответни резултати по проблематичните въпроси.
Вицепремиерът Илияна Йотова разяснява, че българският народ ще пребъде, тъй като държи в ръцете си оръжието на познанието, културата и духовността. „ Никога да не забравяме, че българският народ е роден от словото, книжнината, познанието и културата. Да възпитаваме децата си в горделивост, че са българи “, сподели още тя.
Служебният министър председател Стефан Янев съобщи, че българската писменост е безспорен принос на средновековна България в международната цивилизация. „ Повод за горделивост и самочувствие е, че точно тя свързва толкоз доста нации с духовната мощ на писмеността, с българските букви, отразяващи нашия несравним културен код, мъдростта, опита и знанието на нашия народ, трупани през вековете ", добави Янев. По думите му българската писменост е най-великото заричане за безкрайност, за величие на нашата нация. „ Тя ни дава вяра, че народът и страната ни, с изключение на славно минало, ще имат и славно бъдеще, че българската словесност и неповторимото ни културно завещание ще пребъдат “, разяснява той. Според него в свят, в който се размиват културни граници и идентичности, сме длъжни да се борим за словесност и култура, за нашия език и за съхранението на националния ни образ.
Служебният министър на образованието и науката Николай Денков разяснява, че основаването на българската писменост е едно от най-забележителните събития в историята на човешката просвета. „ Днес България е част от една общественост, сплотяваща доста страни на Стария континент, а нашата писменост, наред с латинската и гръцката, е една от трите писмености на тази общественост. Българското слово е свещено! То ни сплотява като народ и ни кара да се гордеем, че сме разнообразни и неповторими. В международното културно завещание името на България постоянно ще свети с буквите на солунските братя и с първите думи, преведени от Константин-Кирил Философ на български език: „ В началото бе словото… " “, добави Денков.
Лидерът на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов написа във „ Facebook “, че основаването на българската писменост и отстояването на правото на един народ да слави Бога и да се бори за собствен език е било гражданска война в тогавашния свят.
Председателят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова уточни, че всяко българско сърце през днешния ден тупти гордо, че сме дали на всички славяни букви, книги, четмо и писмо. „ Да е цветущ най-светлият, най-хубавият български празник, който влиза във всеки дом със всяка нова книга, която си купуваме, с четящото ни дете, с учителите на нашите деца “, добави тя.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ също честити празника, като пожела този ден да донесе светлината в края на тунела, която търсим за нашето духовно израстване.
Кметът на София Йорданка Фандъкова честити празника на всички пазители на духа. По думите ѝ тестванията на днешното време ни демонстрират, че през тях можем да преминем единствено с развита просвета и познания. „ Затова най-нужно остава да отделяме истината от заблудата и да пресяваме думите от брътвежите “, сподели още Фандъкова.
Как беше маркиран празникът в страната може да прочетете.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ